Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
Гр. Перник, 12.01.2024 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд- Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Мария Христова
при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа
докладваното от съдия Мария Христова административно дело № 325 по описа за
2023 година на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 - чл.161 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „****“ ****, представлявано
от И.И.П. срещу Ревизионен акт № Р-22001422006036-091-001 от 22.05.2023 година,
издаден от С.С.А.на длъжност: началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“
при ТД на НАП В., възложил ревизията и А.Д.С.на длъжност: главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение №1118 от 10.08.2023 година на Директора на
Дирекция „ОДОП“- София при Централно управление на Национална агенция да
приходите - София, с който са установени задължения по Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, в общ размер на 156 937,42 лева /сто петдесет
и шест хиляди деветстотин тридесет и седем лева и четиридесет и две стотинки/,
от които 142 609,82 /сто четиридесет и две хиляди шестстотин и девет лева
и осемдесет и две стотинки/ представляващи главница и лихви за забава в размер
на 14 327,60 /четиринадесет хиляди триста двадесет и седем лева и
шестдесет стотинки/ за данъчен период от м.01.2022 до м.03.2022 и от м.05.2022
до м.08.2022 година.
Жалбоподателят счита, че така издаденият ревизионен акт е
неправилен, защото е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на
закона и при допуснати съществени процесуални нарушения на правилата. По
същество излага доводи за това, че не са правилни изводите на приходната администрация
досежно отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от дружествата
„****“ ЕООД с ЕИК: ****, „****“ ЕООД с ЕИК: **** и „****“ ЕООД с ЕИК: ****,
доколкото същите констатации се градят само на косвени доказателства, което е в
противоречие с принципа инкорпориран в разпоредбата на чл.3, ал.2 и ал.3 и
чл.6, ал.3 и чл.37, ал.1 от ДОПК. Твърди се, че са представени всички
необходими доказателства, въз основа на които може да се направи красноречив
извод за реалност на доставките като посочва, че са представени
приемо-предавателни протоколи, договори, които са сключени с доставчиците,
фактури и съпроводителни документи, като всички тези първични счетоводни
документи са намерили отражение в счетоводството на дружеството. Относно
мотивите на органа по приходите във връзка с отказаното право на данъчен кредит
по всички фактури излага еднотипни мотиви, в посока на това, че доставчиците са
разполагали с необходимата кадрова и материално-техническа обезпеченост да
осъществят предмета на процесните доставки, като са представени надлежни
доказателства, както от негова страна, така и от страна на самите доставчици.
Посочва също и, че е налице използване на съответната доставка при последваща
облагаема доставка към негов клиент – „****“ АД с ЕИК: ****, като това може да
се проседи посредством счетоводните
записвания. Посочва, че при наличие на предпоставки за право на приспадане на
данъчен кредит, ако се откаже такъв, то ще се стигне до ситуация, в която в
държавния бюджет ще постъпят две плащания - веднъж, когато доставчикът е
начислил ДДС и втори път, когато се отказва право на данъчен кредит по
отношение на получателя на услугата, явяващ се именно „****“ ЕООД.
Жалбоподателят се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз, в която
се застъпва виждането, че за да бъде признато правото на данъчен кредит е
необходимо само да е налице фактура, като в този случай не следва да бъде
изследван въпроса, дали реално доставчикът е бил в състояние и е разполагал със
съответния ресурс за осъществяване на процесната доставка. С тези доводи иска
от съда да постанови съдебен акт, с който оспореният ревизионен акт да бъде
отменен като незаконосъобразен.
В проведеното на 14.12.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован се представлява от адвокат В.Б. ***, който моли
съда да постанови съдебен акт, с който депозираната жалба да бъде уважена и в
съответствие с това да бъде отменен оспореният ревизионен акт. Претендира
присъждане на направени по делото съдебни разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – София, редовно призован не се явява и не се
представлява. По делото е постъпила молба с вх. № 3906 от 13.12.2023 година, с
която процесуалният представител на ответника - главен юрисконсулт И.К.оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да постанови съдебен акт, с
който същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Подборни доводи развива в представени по делото писмени
бележки.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2
от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с
активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление,
поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в
срока по чл.159, ал.1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен
акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Началото на ревизионното производство е поставено със
Заповед за възлагане на ревизията (ЗВР) № Р-22001422006036-020-001 от
04.11.2022 година, с която на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено
извършването на ревизия на „****“ ЕООД за определяне на задължения за данък
върху добавената стойност за периода от 01.01.2022 година до 31.08.2022 година.
Определен е ревизиращият екип, а именно ревизията да бъде извършена от А.Д.С.на
длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и С.Ж.С.на
длъжност: старши инспектор по приходите. Посочен е и срокът за извършване на
ревизията, а именно тя да приключи в срок от три месеца, който започва да тече
от датата на връчване на ЗВР. Видно от представената разпечатка, заповедта за
възлагане на ревизията е връчена по електронен път на ревизираното лице на
10.11.2022 година, което означава, че срокът на ревизията следва да изтече на
10.02.2023 година /лист 8 от приложението/.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизия (ЗИЗВР) № Р-22001422006036-020-002 от 08.02.2023 година, издадена на
основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК срокът за
извършване на ревизията е удължен до 06.04.2023 година. ЗИЗВР е връчена на
лицето на 08.02.2023 година по електронен път /лист 10 от приложението/.
Заповедта за
възлагане на ревизията и заповедта за нейното изменение са издадени от С.С.А.на
длъжност: началник сектор при Териториална дирекция – В., като същите са
подписани с валиден към момента на издаване електронен подпис и са в
съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ. / лист 49 от делото/.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен
доклад (РД) № Р-22001422006036-092-001 от 20.04.2023 година, издаден на
основание чл.117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: А.Д.С.на длъжност:
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и С.Ж.С.на длъжност:
главен инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл. 120, ал.2 от ДОПК
ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да
бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионно производство
ревизиращите след анализ на събрания и проверен доказателствен материал са
установили, че:
Ревизираното дружество „****“ ЕООД е регистрирано в
Търговския регистър на 27.09.2021 година, като седалището му е в с. М., община Т.,
област Перник. При учредяване на дружеството, капиталът му възлиза в размер на
20 000 лева, като собственик и управител на същото е лицето И.И.П..
През ревизирания
период основната дейност на дружеството се изразява в извършване на транспортни
услуги, свързани с превоз на минна маса - въглища, земна маса, както и
изкопаване на въглища и земна маса, код на икономическата дейност 4312 „Земни
работи“. В дружеството има назначени лица по трудов договор и на същото не са
издавани лицензи, регистрации и други разрешителни за извършване на дейността.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 05.10.2021 година, като регистрацията е
направена по избор, независимо от облагаемия оборот. На ревизираното лице е
извършвана предходна ревизия, която е завършила със съставяне на Ревизионен акт
№ Р-22001422000646-091-001/17.08.2022 година, с който са определени
допълнително данъчни задължения за внасяне. Установено е, че през ревизирания
период дружеството разполага с две банкови сметки: **** и ****.
Относно воденото от страна на ревизираното лице
счетоводство се посочва, че същото прилага Национални стандарти за финансови
отчети на малки и средни предприятия, като не са установени отношения във
връзка с осъществяване на счетоводната дейност на дружеството.
В същинската част от ревизионния доклад е установено, че на
основание чл.68, ал.1, т.1, във вр. с чл. 69, ал.1, т.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС
не се признава данъчен кредит за данъчни периоди м.01.2022, м.02.2022,
м.03.2022, м.05.2022, м.06.2022, м.07.2022 и м.08.2022 година в общ размер на 156 007,09
лева по следните фактури, издадени от „****“
ЕООД с ЕИК: ****, както следва: фактура № **********/ 11.01.2022 година с
данъчна основа в размер на 26 340 лева и начислено ДДС в размер на
5 268,00 лева; фактура № **********/31.01.2022 година в размер на
13 450 лева и начислен ДДС в размер на 2 690,00 лева; фактура №
**********/24.01.2022 година с данъчна основа в размер на 39 520,00 лева и
ДДС в размер на 7 904,00 лева; фактура № **********/ 17.01.2022 година с
данъчна основа в размер на 41 230,00 лева и ДДС в размер на 8 246,00
лева; фактура № **********/ 10.02.2022 година с данъчна основа в размер на
15 380,00 лева и ДДС в размер на 3 076,00 лева; фактура № **********/
16.02.20222 година с данъчна основа в размер на 14 930,00 лева и начислен
ДДС в размер на 2 986,00 лева; фактура № **********/22.02.2022 година с
данъчна основа в размер на 13 590,00 лева и начислен ДДС в размер на
2 718,00 лева; фактура № **********/ 28.02.2022 година с данъчна основа в
размер на 12 640,00 лева и начислен ДДС в размер на 2 528,00 лева; по
4 фактури; по 4 броя фактури, издадени от „****“
ЕООД с ЕИК:****, както следва: фактура № **********/ 29.03.2022 година с
данъчна основа в размер на 12 190,00 лева и начислен ДДС в размер на 2 438,00
лева; фактура № **********/ 23.03.2022 година с данъчна основа в размер на
12 280,00 лева и начислен ДДС в размер на 2 456,00 лева; фактура №
**********/ 17.03.2022 година с данъчна основа в размер на 14 960,00 лева
и начислен ДДС в размер на 2 992,00 лева; фактура № 00000025/09.03.2022
година при данъчна основа в размер на 15 680,00 лева и начислен ДДС в
размер на 3 136,00 лева; 16 броя фактури, издадени от „****“ ЕООД с ЕИК: ****, както следва: фактура № **********/
09.05.2022 година с данъчна основа в размер на 30 190,00 лева и начислен
ДДС в размер на 6 038,00 лева; фактура № **********/17.05.2022 година с
данъчна основа в размер на 29 340,00 лева и начислен ДДС в размер на
5 868,00 лева; фактура № **********/24.05.2022 година с данъчна основа в
размер на 28 530,00 лева и начислен ДДС в размер на 5 706,00 лева;
фактура № **********/31.05.2022 година с данъчна основа в размер на
27 660,00 лева и начислен ДДС в размер на 5 532,00 лева; фактура № **********/09.06.2022
година с данъчна основа в размер на 11 730,00 лева и начислен ДДС в размер
на 2 346,00 лева; фактура № **********/ 16.06.2022 година с данъчна основа
в размер на 10 890,00 лева и начислен ДДС в размер на 2 178,00 лева;
фактура № **********/30.06.2022 година с данъчна основа в размер на
8 540,00 лева и начислен ДДС в размер на 1 708,00 лева; фактура №
**********/ 23.06.2022 година с данъчна основа в размер на 9 320,00 лева и
начислен ДДС в размер на 1 864,00 лева; фактура № 00000001019/ 22.07.2022
година с данъчна основа в размер на 38 730,00 лева и начислен ДДС в размер
на 7 746,00 лева; фактура № **********/ 15.07.2022 година с данъчна основа
в размер на 40 490,00 лева и начислен ДДС в размер на 8 098,00 лева;
фактура № **********/ 29.07.2022 година с данъчна основа в размер на 34 970,00
лева и начислен ДДС в размер на 6 994,00 лева; фактура № **********/08.07.2022
година с данъчна основа в размер на 42 160,00 лева и ДДС в размер на
8 432,00 лева; фактура № 00000001023/04.08.2022 година с данъчна основа в
размер на 24 620,00 лева и начислен ДДС в размер на 4 924,00 лева;
фактура № **********/25.08.2022 година с данъчна основа в размер на
21 310,00 лева и начислен ДДС в размер на 4 262,00 лева; фактура №
**********/11.08.2022 година с данъчна основа в размер на 23 190,00 лева и
ДДС в размер на 4 638,00 лева; фактура № **********/18.08.2022 година с
данъчна основа в размер на 22 160,00 лева и начислен ДДС в размер на
4 432,00 лева. Разгледани по данъчни периоди установените задължения са
както следва:
-
за д.п. 01.01.2022 година до 31.01.2022 година е допълнително начислен ДДС
в размер на 24 108,00 лева и лихва, определена на основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ в размер на 2 984,28 лева;
-
за д.п. 01.02.2022 година до 28.02.2022 година е допълнително начислен ДДС
в размер на 11 308,00 лева и лихва, определена на основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ в размер на 1 311,84 лева;
-
за д.п. 01.03.2022 година до 31.03.2022 година е допълнително начислен ДДС
в размер на 11 022,00 лева и лихва, определена на основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ в размер на 1 183,74 лева;
-
за д.п. 01.05.2022 година до 31.05.2022 година е допълнително начислен ДДС
в размер на 23 144,00 лева и лихва, определена на основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ в размер на 2 093,42 лева;
-
за д.п. 01.06.2022 година до 30.06.2022 година е допълнително начислен ДДС
в размер на 8 096 лева и лихва, определена на основание чл.175 от ДОПК, във вр.
с чл.1 от ЗЛДТДПДВ в размер на 664,83 лева;
-
за д.п. 01.07.2022 година до 31.07.2022 година е допълнително начислен ДДС
в размер на 31 270,00 лева и лихва, определена на основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ в размер на 2 298,54 лева;
-
за д.п. 01.08.2022 година до 31.08.2022 година е допълнително начислен ДДС
в размер на 18 256,00 лева и лихва, определена на основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ в размер на 1 184,71 лева.
Ревизиращият екип и приел, че не следва да бъде признато
право на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1, т.1, във вр. с чл.69, ал.1,
т.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС по отношение на гореописаните фактури, издадени от
дружествата „****“ ЕООД с ЕИК: ****, „****“ ЕООД с ЕИК: **** и „****“ ЕООД с
ЕИК: **** доколкото не са събрани доказателства във връзка с това, че
въпросните доставчици към момента на издаване на фактура, с която се цели да се
удостовери реализиране на доставката на услуга не са разполагали с материална,
техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Посочва се също
и че в договорите, които са сключени между ревизираното лице и доставчиците е
посочено, че възложителят възлага на изпълнителя да бъдат извършени възмездно
изкопни работи на кариера със свой труд, материали, консумативи и механизация,
качествено и в срок, на посочена в договорите цена, но не е посочено мястото,
където следва да бъде предоставена тази услуга, нито конкретният обем и вид на
работата. По тази причина са приели, че по отношение на процесните фактури не
са налице безспорни доказателства за наличие на облагаема доставка по смисъла
на чл.9 от ЗДДС, за която да възникне задължение за начисляване на данъка по
реда на чл.86, ал.1 от страна на доставчиците. Позоваването единствено на
договори и издадени фактури, без доказателство за извършено разплащане по тях
не може да представлява доказване на истинността на тези документи по смисъла
на чл.3, ал.2 и ал.3 от ДОПК.
Тези констатации са извършени в следствие на събран
доказателствен материал чрез допустимите от закона доказателствени средства и
процесуални действия, които ще бъдат разгледани по-долу в настоящото изложение.
Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице по
електронен път на 22.04.2023 година /лист 88, гръб/. На основание чл.117, ал.5
от ДОПК на ревизираното лице е дадена възможност да направи писмено възражение
и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния
доклад, но видно от представената административна преписка липсват
доказателства той да се е възползвал от това си процесуално право.
Ревизията е приключила с Ревизионен акт №
Р-22001422006036-091-001 от 22.05.2023 година, издаден от С.С.А.на длъжност:
началник на сектор, възложил ревизията и А.Д.С.на длъжност: главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията. В ревизионният акт, приходният орган
изцяло е преповторил мотивите, които са обективирани в ревизионния доклад, като
е определил следните задължения по Закона за данък върху добавената стойност,
възлизащ в общ размер на 156 937,42 лева /сто петдесет и шест хиляди
деветстотин тридесет и седем лева и четиридесет и две стотинки/, от които
главница в размер на 142 609,82 лева /сто четиридесет и две хиляди
шестстотин и девет лева и осемдесет и две стотинки/ и лихви за забава в размер
на 14 327,60/ четиринадесет хиляди триста двадесет и седем лева и
шестдесет стотинки/.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното дружество по
електронен път на 29.05.2022 година / лист 37 от делото/.
Срещу ревизионният акт е депозирана жалба с вх. №
53-06-5992/ 09.06.2023 година по регистъра на ТД на НАП София и с вх. №
23-22-931/16.06.2023 година по регистъра на Дирекция „ОДОП“ - София. Във връзка
с така депозираната жалба директорът на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение №
1118 от 10.08.2023 година, с което е потвърдил издадения Ревизионен акт №
Р-22001422006036-091-001/22.05.2023 година /лист 12/. Решението е връчено на
жалбоподателя по електронен път на 16.08.2023 година.
На 24.08.2023 година ревизираното дружество е депозирало
жалба с вх. № 53-04-633/24.08.2023 година срещу Ревизионен акт №
Р-22001422006036-091-001 от 22.05.2023 година чрез Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП до
Административен съд - Перник. Същата е препратена на основание чл.150, ал.1 от ДОПК, като в деловодната система е заведена под вх. № 2531 с датата 20.09.2023
година. Именно във връзка с тази жалба е образувано и настоящото съдебно
производство.
За да достигнат до горните изводи приходните органи са
осъществили процесуални действия, изразяващи се в следното:
На първо място, на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК,
във вр. с чл.53 от ДОПК и чл.56, ал.1 от ДОПК на ревизираното дружество е
изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице (ИПДПОЗЛ) № Р-22001422006036-040-001 от 10.11.2022 година (лист 16 от
приложението), с което е поискано от страна на ревизираното дружество да
предостави заверени копия на описаните в деветнадесет точки документи.
Определен е 14-дневен срок за предоставяне на същите. ИПДПОЗЛ е връчено на
ревизираното лице на 11.11.2022 година по електронен път /лист 13 от
приложението/. В отговор на направеното искане от страна на ревизиращият екип,
ревизираното лице е представило поисканите документи с придружително писмо с вх.
№ 12741/24.11.2022 година /лист 90 от приложението/, като с него са
представени: четири договора, сключени с доставчика „****“ ЕООД, в качеството
му на изпълнител, а именно: Договор за изпълнение на изкопни работи №
006-С/2022 година от 25.07.2022 година с предмет изпълнителят да изпълни
възмездно със своя труд, материали, консумативи и механизация, качествено и в
срок изкопни работи на кариера съгласно указанията на възложителя, а цената на
договора е в размер на 24 620,00 лева /лист 150 от приложението/. Към този
договор са сключени три анекса, с което се определя обща стойност на изкопните
работи, както следва: с Анекс № 1 от 29.07.2022 година в размер на
23 190,00 лева /лист 147/; с Анекс № 2 от 04.08.2022 година в размер на
22 160,00 лева /лист 146/; с Анекс № 3 от 12.08.2022 година в размер на
21 310,00 лева / лист 145/. Към този договор и трите анекса към него, са
представени фактури съдържащи се на л.153, л.152, л.152 (гръб) и л.151 от
приложението. Сключен е и Договор за изпълнение на изкопни работи № 004-С/2022
година с дата 21.06.2022 година отново със същото дружество и със същият
предмет, но стойността на договора е определено да бъде в размер на
42 160,00 лева (лист 142 от приложението). Налице са отново три анекса, с
който общата стойност на изкопните работи е променена, а именно: с Анекс № 1 от
30.06.2022 година в размер на 40 490,00 лева /лист 138/, с Анекс № 2 от
08.07.2022 година в размер на 38 730,00 лева /лист 137/; с Анекс № 3 от
15.07.2022 година в размер на 34 970,00 лева /лист 136/. Към този договор
и трите анекса към него отново от страна на ревизираното лице са представени
фактури, намиращи се на л.144 (гръб), лист 143, лист 143 (гръб), лист 144 от
приложението към които съдът препраща. Ревизираното лице е представило и
Договор за изпълнение на изкопни работи № 002-С/2022 година с дата 23.05.2022
година отново със същото дружество и със същият предмет, но стойността на
договора е определено да бъде в размер на 11 730 лева (лист 132 от
приложението). Налице са отново три анекса, с които общата стойност на
изкопните работи е променена, а именно: с Анекс № 1 от 02.06.2022 година в
размер на 10 890,00 лева /лист 129/, с Анекс № 2 от 10.06.2022 година в
размер на 9 320,00 лева /лист 128/; с Анекс № 3 от 17.06.2022 година в размер
на 8 540,00 лева /лист 127/. Към този договор и трите анекса към него
отново от страна на ревизираното лице са представени фактури, намиращи се на
л.135, л.134, л.134 (гръб), л.133 от приложението, към които съдът препраща.
Налице е и Договор за изпълнение на изкопни работи № 001-С/2022 година с дата
20.04.2022 година отново със същото дружество и със същият предмет, но
стойността на договора е определено да бъде в размер на 30 190,00 лева
(лист 124 от приложението). Налице са отново три анекса, с който общата
стойност на изкопните работи е променена, а именно: с Анекс № 1 от 02.05.2022
година в размер на 29 340,00 лева /лист 120/, с Анекс № 2 от 09.05.2022
година в размер на 28 530,00 лева /лист 119/; с Анекс № 3 от 16.05.2022
година в размер на 27 660,00 лева /лист 118/. Към този договор и трите
анекса към него отново от страна на ревизираното лице са представени фактури,
намиращи се на лист 126, лист 126 ( гръб), лист 125 и лист 125( гръб) от
приложението, към които съдът препраща.
На следващо място с придружителното писмо ревизираното
лице е представило Договор за изпълнение на изкопни работи № И-01/2022 година
от 15.02.2022 година, който е сключен между него и дружеството „****“ ЕООД, с
който последното се задължава да изпълни възмездно със свой труд, материали,
консумативи и механизация, качествено и в срок изкопни работи на кариера,
съгласно указанията, които са дадени от страна на възложителя. Цената на
договора е определена в размер на 15 680,00 лева /лист 115/. Към договора
са налице сключени три анекса, с които общата стойност на изкопните работи се
променя, в посока на: с Анекс № 1 от 24.02.2022 година в размер на 14 960,00
лева /лист 112 от приложението/; с Анекс № 2 от 01.03.2023 година в размер на
12 280,00 лева /лист 111 от приложението/, с Анекс № 3 от 09.03.2022
година в размер на 12 190,00 лева/ лист 110 от приложението/. Към тези
договори и трите анекса ревизираното лице представя и фактури, навиращи се на
л.117, л. 117 (гръб), л.116 и л.116 (гръб) от приложението.
Представени са и два договора, сключени с дружеството „****“
ЕООД, с идентичен предмет, но различна цена - Договор за изпълнение на изкопни
работи № СР-12/2022 година от 20.01.2022 година на стойност 15 380,00 лева
/лист 107/, със съответни анекси към него, с които се определя нова обща
стойност на изкопните работи, а именно с Анекс №1 от 28.01.2022 година в размер
на 14 930,00 лева /лист 103/; с Анекс
№2 от 04.02.2022 година в размер на 13 590,00 лева /лист 102/; с
Анекс № 3 от 10.02.2022 година в размер на 12 640,00 лева /лист 101/, като
към тях са приложени съответно фактури на л. 108, л.109 (гръб), л.109 и л.91 (гръб).
Вторият Договор е за изпълнение на изкопни работи № СР-10/2021 с дата
16.12.2021 година на стойност 26 340,00 лева /лист 98/, като към него
отново има сключени три анекса във връзка с промяна на общата стойност на
изкопните работи - Анекс № 1 от 30.12.2021 година в размер на 41 230,00
лева /лист 93/, Анекс № 2 от 06.01.2022 година в размер на 39 520,00 лева
/лист 92/, Анекс № 3 от 11.01.2022 година в размер на 13 450,00 лева /лист
91/ с надлежно представени към тях фактури на л.100, л. 100 (гръб), л.99 и л.99
( гръб).
Представени са и договори за покупко-продажба на пътно
превозно средство (лист 89 - 80 от приложението); оборотни ведомости и хронологичен
дневник на счетоводни сметки /лист 79 - 17 от приложението/.
На основание чл.45 от ДОПК са извършени насрещни проверки
на дружествата, които се явяват доставчици на ревизираното лице, в следствие на
което се установява:
С Искане за извършване на насрещна проверка (ИИНП) №
Р-22001422006036-141-002/ 18.01.2023 година е поискано да бъде извършена
насрещна проверка на дружеството „****“ ЕООД с ЕИК: **** /лист 155 от
приложението/. С ИПДПОЗЛ № П-22221423016924-040-001 от 19.01.2023 година е
поискано от страна на дружеството да представи копие на посочени 16 броя
фактури, издадени от „****“ ЕООД с БУЛСТАТ: **** и дали има сключени договори
между двете дружества, а така също и данни изходящи от счетоводството на
доставчика. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 20.01.2022 година. В
резултат на това от дружеството „****“ ЕООД са представени копия на следните
фактури, издадени на „****“ ЕООД: фактура № **********/09.05.2022 година,
фактура № **********/17.05.2022 година, фактура № **********/24.05.2022 година,
фактура № **********/24.05.2022 година, фактура № **********/ 31.05.2022
година; фактура № **********/09.06.2023 година; фактура № **********/16.06.2022
година; фактура № **********/30.06.2022 година; фактура № **********/23.06.2022
година; фактура № **********/ 22.07.2022 година, фактура № **********/15.07.2022
година, фактура № *********/29.07.2022 година, фактура № **********/29.07.2022
година, фактура № 00000001015/08.07.2022 година, фактура № 00000001023/04.08.2022
година; фактура № **********/ 25.08.2022 година, фактура № 00000001025/11.08.2022
година, фактура № **********/18.08.2022 година. /лист 255-238 от приложението/;
представени са платежни нареждания с наредител „****“ ЕООД и получател
дружеството доставчик /лист 191-189 от приложението/; представени са и
протоколи за извършена дейност по обр.19 /лист 207-292/; и тук в отговор са
представени гореописаните договори, ведно със сключените анекси към тях /лист
239-208/. От страна на дружеството, на което е извършена насрещна проверка са
представени граждански договори и декларация на лицата, с която те
удостоверяват че към съответна дата са работили в съответното дружество /лист
277- 256/; извлечение от банкова сметка /***/, оборотни ведомости и
хронологичен дневник на счетоводни сметки /лист 289-283/; договори за наем на
моторно превозно средство и договори за покупко-продажба на пътно превозно
средство с приложени СРМПС /лист 305-290/. Проверката е завършила със съставяне
на Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) № П-22221423016924-141-001/
17.02.2023 година /лист 312/.
С ИПДПОЗЛ №П-22221723044673-040-001 от 09.03.2023 година
е поискано от страна на „НВ- Трейд БГ“ ООД с ЕИК: ********* да представи
посочените в искането документи. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на
09.03.2023 година /лист 91 от делото/. В следствие на извършената проверка не
са представени поисканите документ. За извършената проверка е съставен ПИНП №
П-22221723044673-141-001/29.03.2023 година /лист 89 от делото/.
С ИПДПОЗЛ № П-22221723044671-040-001 от 09.03.2023 година
е поискано от страна на „****“ ЕООД с ЕИК: **** да представи посочените в
искането документи. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 09.03.2022 година. /лист
95 от делото/. В следствие на извършената насрещна проверка от страна на
дружеството не са представени поисканите документи. За извършената насрещна
проверка е съставен ПИНП № П-22221723044671-141-001/29.03.2023 година / лист 93
от делото/.
С Искане за извършване на насрещна проверка №
Р-22001422006036-141-003 от 18.01.2023 година е поискано извършване на насрещна
проверка на „****“ ЕООД с ЕИК: **** /лист 171 от делото/. С ИПДПОЗЛ №
П-22002323016883-040-001 от 19.01.2023 година е поискано от страна на „****“
ЕООД да представи документи, които са изрично посочени в него. ИПДПОЗЛ е
връчено по електронен път на 23.01.2023 година /лист 169 от делото/. В отговор
на направеното искане от страна на дружеството са представени: договори за наем
на автомобили и договори за покупко-продажба на пътни превозни средства, ведно
с представени СРМПС /лист 101-116/; оборотни ведомости и хронологични регистри
/лист 117-122/, фактури, които са издавани на „****“ ЕООД и които вече бяха
описани по-горе /лист 123-126/, граждански договори и декларации към тях, от
страна на работници на дружеството /лист 128-149/, договорите, сключени между „****“
ЕООД и „****“ ЕООД, които вече бяха подробно анализирани /лист 150-155/,
протоколи за извършена работа по обр.19 /лист 156-159/; договори за управление
на финансови средства /лист 162-163/ и платежни нареждания с наредител „****“
ЕООД /лист 164-168/. За така извършената проверка е съставен Протокол за
извършена насрещна проверка (ПИНП) № П-22002323016883-141-001 от 31.01.2023
година /лист 100/.
С Искане за извършване на насрещна проверка №
Р-22001422006036-141-001 от 20.12.2022 година е поискано от извършване на
насрещна проверка на „****“ ЕООД с ЕИК: **** /лист 270 от делото/. С ИПДПОЗЛ №
П-22220622232777-040-001 от 21.12.2022 година е поискано от страна на „****“
ЕООД да представи документи, които са изрично посочени в него. ИПДПОЗЛ е
връчено по електронен път на 09.01.2023 година /лист 267 от делото/. В отговор
на направеното искане от страна на дружеството са представени: договори за наем
на автомобили и договори за покупко-продажба на пътни превозни средства, ведно
с представени СРМПС /лист 175-192/; оборотни ведомости и хронологични регистри
/лист 193-199/, фактури, които са издавани на „****“ ЕООД и които вече бяха
описани по-горе /лист 222-229/, граждански договори и декларации към тях, от
страна на работници на дружеството / лист 201-221/, договорите, сключени между
„****“ ЕООД и „****“ ЕООД, които вече бяха подробно анализирани /лист 232-247/,
протоколи за извършена работа по обр.19 /лист 258-264/; договори за управление
на финансови средства /лист 230-231/ и платежни нареждания с наредител „****“
ЕООД /лист 248-257/. За така извършената проверка е съставен Протокол за
извършена насрещна проверка (ПИНП) № П-22220622232777-141-001 от 19.01.2023
година /лист 173/.
На основание чл.37, ал.5 от ДОПК е направено Искане за
представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица №
Р-22001422006036-141-001/ 06.03.2023 година /лист 98/ до Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, като в отговор на това е получено писмо с рег.
№ЕП-734-1/17.02.2023 година /лист 97/.
В хода на настоящото съдебно производство са приложени и
приети като доказателства, във връзка с компетентността на органа, издал
оспорения индивидуален административен акт Заповед № З-ЦУ-1992/03.11.2022
година, издадена на основание чл.10, ал.9 от ЗНАП /лист 7 от приложението/,
Заповед № РД-01-245 от 05.05.2022 година, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП,
във вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, издадена от директора на ТД на НАП - София /лист
4 от приложението/ и Заповед № З-ЦУ-753 от 05.05.2022 година, издадена от зам.
изпълнителен директор на НАП /лист 3 от приложението/.
Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с
установяване на релевантните по делото факти е изготвено и прието заключение по
назначена съдебно-счетоводна експертиза, като за вещо лице е назначена П.Д.К..
От изготвеното заключение се установява, че всички процесни фактури са отразени
в счетоводството на жалбоподателя и в това на неговия пряк и предходен
доставчик, като последните са начислили приход и са осчетоводили начисления ДДС
по всяка една от процесните фактури. В заключението се установява, че са налице
факти, които водят до извод, че дружествата доставчици са разполагали с кадрова,
материална и техническа обезпеченост, като са цитирани конкретни договори, във
връзка с придобиването на моторни превозни средства и граждански договори на
работници, в едно с таблица да явяване на работа. Вещото лице е установило също
така, че процесните фактури са били включени в справките – декларации за ДДС и
в дневниците за продажби за съответните периоди на доставчиците. Прието е, че
въз основа на доказателствата по делото може да се установи, че по отношение на
всяка една от процесните фактури е реализирано плащане по банков път, което е
подробно анализирано в изготвена от страна на вещото лице таблица на стр.18-21
от заключението, като общият размер на плащането по фактури, издадени от „****“
ЕООД вещото лице е изчислило в размер на 212 496,00 лева, по фактури,
издадени от „****“ ЕООД в общ размер на 66 132,00 лева и по фактури,
издадени от „****“ ЕООД в общ размер на 495 240,00 лева. Вещото лице
посочва, че получените доставки са използвани в независимата икономическа
дейност на жалбоподателя, като това се установява в следствие на анализ на
счетоводна сметка 602 и 611, доколкото фактурите, които са осчетоводени по
сметка 602 „Разходи за външни услуги“ са приключени със счетоводна сметка 611 „
Разходи за основна дейност“. Експертизата приема, че от страна на жалбоподателя
са извършени последващи доставки по спорните фактури, по които получател се
явява „*** ****“ АД и са посочени следните фактури: фактура №
**********/31.01.2022 година; фактура № **********/28.02.2023 година; фактура №
*********/31.03.2023 година; фактура № **********/28.04.2023 година; фактура №
**********/31.05.2023 година; фактура № **********/30.06.2023 година; фактура №
**********/29.07.2023 година; фактура № **********/31.08.2023 година; фактура №
**********/30.09.2023 година. Установено е, че не са закупувани идентични по
вид услуги, които да са закупени от други доставчици на „****“ ЕООД. Така
дадено заключението настоящият съдебен състав го кредитира изцяло като
компетентно, обективно и кореспондиращо на събрания и проверен по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл.168,
ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от ДОПК достигна до следните
правни изводи.
Относно компетентността на органа:
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК,
ревизионният акт се издава от органът възложил ревизията и от ръководителя на
ревизията, а когато тези органи не могат да постигнат съгласие, ревизионният
акт се издава от други органи, които са определени от териториалния директор на
компетентната териториална дирекция или оправомощено от него лице. Това
предполага да бъде анализиран въпросът за компетентността от една страна на
лицето, което е възложило ревизията, а от друга на лицето, което се явява
ръководител на ревизията. Лицата, които по закон могат да бъдат възложители на
ревизията са посочени в разпоредбата на чл.112, ал.2 от ДОПК, като в нея са
очертани две групи лица - на първо място това е органът по приходите, който е
определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, а
втората група са самият изпълнителен директор на Национална агенция за
приходите или определен от него заместник изпълнителен директор по отношение на
възлагането на ревизия на всяко едно лице и на всички видове задължения и
отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. В настоящият случая
сме изправени пред хипотезата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, доколкото от
представените по делото писмени доказателства във връзка с определяне
компетентността на административния орган и от представената заповед за
възлагане на ревизията и от заповедта за нейното изменение е видно, че същите
са издадени от орган по приходите, а не от изпълнителния директор или негов
заместник. Това предполага да бъде направено пълно проследяване на наличието на
компетентност относно възложителя на ревизията. Най-напред съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този закон се издават от орган
по приходите, съответно от публичен изпълнител от компетентната териториална
дирекция, а съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.3 компетентната
териториална дирекция на Национална агенция по приходите относно производствата
по този кодекс, освен ако е предвидено друго е териториалната дирекция по
седалище на местните юридически лица. В настоящият случай няма спор, че
компетентна е Териториална дирекция на НАП - София, доколкото седалището на ревизираното
лице се намира на територията на град Перник, т.е. офис Перник, който съобразно
II, т.2 от Приложение 1 във вр. с чл.40 от Устройствения
правилник на Национална агенция по приходите принадлежи именно към пределите на
ТД на НАП – София. Въпреки това, законодателят допуска в определени случаи да
се възложи извършването на ревизия от органи по приходите, които не са част от
компетентната за това териториална дирекция на НАП. На първо място, такава
възможност е предвидена в разпоредбата на чл.12, ал.6 от ДОПК, доколкото там се
посочва, че правилата на чл.7, ал.1 и чл.8 не се прилагат за органи по
приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния директор на
Национална агенция за приходите или оправомощени от нея заместник изпълнителен
директор. Правомощията на органите по ал.2 е предвидено, че се осъществяват на
територията на цялата страна, независимо от компетентността по чл.8. В
настоящият случая е налице заповед на зам. изпълнителни директор на НАП -
София, а именно Заповед № З-ЦУ-753 от 05.05.2022 година /лист 3 от
приложението/, която е издадена на основание чл.12, ал.6 от ДОПК и в която са
определени лицата, за които няма да се прилагат разпоредбите на чл.7 и чл.8 от ДОПК, сред които и лицето С.С.А.на длъжност: началник сектор „Ревизии“. В
практиката си Върховен административен съд е имал повод да се произнесе по
въпроса относно упражняването на това свое правомощие, като в Решение № 11326
от 20.11.2023 година, постановено по адм.д. № 6124/2023 година се приема, че единственото
правомощие на изпълнителния директор, респективно на оправомощеният от него
заместник изпълнителен директор е да определи само органите по приходите, за
което няма да се прилагат чл.7, ал.1 и чл.8 от ДОПК нищо повече, т.е. изрично в това решение ВАС
застъпва становището, че тук не се включва правомощието на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, към което виждане се солидизира и съда. От друга страна виждаме, че е
налице и е представена и приета като доказателство по делото Заповед №
З-ЦУ-1992/ 03.11.2022 година отново издадена от зам. изпълнителен директор на
НАП, която заповед е на основание чл.10, ал.9 от ЗНАП, с която същият е наредил
служителите на ТД на НАП, които са определени в горепосочената заповед да
осъществяват производства по данъчен контрол по отношение на лица, които са
посочени в приложението към настоящата заповед, в което приложение в т.17 е
посочен и жалбоподателя, като за него е определено ревизията да бъде проведена
от ревизиращ екип от ТД на НАП - В.. /лист 7 от приложението/. В тази заповед
също така е цитирана Заповед № РД-01-245/ 05.05.2022 година на директора на ТД
на НАП- София, която е представена от страна на ответника по жалбата чрез
административната преписка, намираща се на л.4 от приложението, в която е
посочено, в т.4 от същата че лицето С.С.А.на длъжност: началник на сектор
„Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – В. разполага
с функциите на компетентен орган по чл.112, ал.2,т.1 от ДОПК, т.е. да възлага
ревизии. В тази връзка съдът следва да подчертае, че чл.10, ал.9 от ЗНАП, който
възпроизвежда една е значително нова разпоредба повелява, че при необходимост
за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или
оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една
териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за
които съгласно правилата на чл.8 от ДОПК компетентни са органите на друга
териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на
мястото на работа. По този начин на практика се дава възможност на
изпълнителния директор или оправомощено от него лице да определи кръг лица,
което не са част от компетентната териториална дирекция, но които ще имат право
да възлагат и извършват ревизии, но тук следва да се подчертае, че буквалното
тълкуване на нормата на чл.10, ал.9 от ЗНАП не води до заключение за
обособяване на самостоятелна компетентност на органите от друга ТД на НАП,
различна от компетентната по смисъла на чл.8 от ДОПК да издават актове спрямо
лица, които не са от съответната териториална дирекция. От изложеното до тук
следва, че изпълнителният директор няма правомощие да оправомощава други лица
да възлагат извършването на ревизия. Неговата компетентност се свежда
единствено до това, евентуално да определя кръга на лицата по чл.12, ал.6 от ДОПК, а при наличие на предпоставките за това и тези по чл.10, ал.9 от ЗНАП. По
този начин единствено компетентен да определя орган, който да бъде възложител
на ревизията си остава директорът на съответната ТД на НАП, съобразно чл.112,
ал.2, т.1 от ДОПК. В настоящият случай е налице такава заповед, в която лицето
възложител на ревизията в настоящият случай е изрично посочено, което мотивира
настоящият съдебен състав да направи извод, че в случая възложителят на
ревизията е бил компетентен да възлага ревизия, респективно да издава Заповед
за възлагане на ревизията, с която да определи ревизиращ екип, в това число и
ръководител на ревизията. От тук следва, че издателите на настоящият ревизионен
акт са разполагали с необходимата за това компетентност. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание по чл.146, т.1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в
чл.120, ал.1 и ал.3 от ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни
реквизити, установени в разпоредбата на чл.120, ал.1, т.1-8 от ДОПК, а именно
посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и
датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията,
посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на
ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта. В
ревизионният акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задълженията
на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок
ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В
съответствие с изискването на чл.120, ал.2 от ДОПК към ревизионният акт е
прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на
това следва извод, че липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146,
т.2 от АПК.
Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с
административнопроизводствените правила:
Процесуалните правила, свързани с издаване на ревизионния
акт, който е крайната цел на всяко едно ревизионно производство са изчерпателно
регламентирани в Глава петнадесета „Данъчно-осигурителен контрол“ от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. При извършена проверка досежно
съответствието на издадения ревизионен акт с процесуалноправните разпоредби на
закона, настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да доведат до извод за наличие на отменително
основание по чл.146, т.3 от АПК.
Издаването на ревизионният акт не е еднократно
процесуалноправно действие на компетентните затова органи, а се предшества от
извършването на множество други предхождащи го процедури, спазването на които
има важно значение за законосъобразното протичане на ревизионното производство,
респективно за издаване на един законосъобразен по своята същност ревизионен
акт. На първо място, настоящият съдебен състав следва да подчертае, че цялото
ревизионно производство протича на три етапа - първият е свързан с поставяне
началото на ревизионното производство. В разпоредбата на чл.112, ал.1 от ДОПК е
предвидено, че ревизионното производство се образува с издаване на заповед за
възлагане на ревизията, която съдържа изчерпателно изброени в кодекса реквизити.
Предвидено е в чл.113, ал.2 от ДОПК същата са бъде надлежно връчена на
ревизираното лице, а когато се налага да бъдат извършени някакви промени,
тогава законодателят е предвидил възможност за изменение на тази заповед за
възлагане на ревизията на основание чл.113, ал.3 от ДОПК, като тя също подлежи
на връчване на ревизираното лице. В настоящият случай от представените по
делото писмени доказателства, чрез административната преписка се установява, че
е налице издадена Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001422006036-020-001 от
04.11.2022 година, която е връчена на жалбоподателя на 10.11.2022 година по
електронен път и в нея е определен краен срок за извършаване на ревизията три
месеца от датата на връчването й, което ще рече, че крайният срок за извършване
на ревизията е първоначално определен до 10.02.2023 година. Заповедта е
надлежно връчена на ревизираното лице, като по този начин е осигурено правото
му на защита. Срокът за извършване на ревизията е удължен до 06.04.2023 година,
на основание издадена Заповед за изменение на ЗВР № Р-22001422006036-020-002 от
08.02.2023 година. Предвид така изнесената фактология, преценена с оглед
процесуалните разпоредби на чл.112 и чл.113 от ДОПК, настоящият съдебен състав
не констатира да са допуснати процесуални нарушения при поставяне началото на
ревизионното производство, които да са от такова естество, че да рефлектират
върху валидността на оспорения ревизионен акт.
Вторият етап от развитието на ревизионното производство е
свързан с извършване на самата ревизия. На първо място е необходимо да се
посочи, че сроковете за извършване на ревизията са уредени в чл.114 от ДОПК,
като по своята същност те са инструктивни, но са от съществено значение досежно
валидността на извършените действия и събран доказателствен материал след
тяхното изтичане, като също така те се отнасят само до срока на извършване на
ревизията, разбирана като такава по смисъла на чл.110, ал.2 от ДОПК, а именно
като съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване
на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, а не до
протичането на цялото ревизионно производство. В настоящият случай, крайният
срок за извършване на ревизията е 06.04.2023 година. Константно в съдебната
практика се възприема виждането, че продължаването на ревизията и след изтичане
на срока за нейното извършване не води до невалидност на ревизионният акт, но
действията, респективно събраните доказателства след този срок не следва да се
вземат предвид. Това именно произтича от общия принцип за обективност,
предвиден в чл.3, ал.3 от ДОПК, според който истината за фактите се установява
по реда и със средствата, които са предвидени в този кодекс / в този смисъл е
Решение № 10921 от 29.10.2021 година по адм. дело № 3795/2021г. на ВАС, Решение
№ 15442 от 14.12.2020 година по адм.д № 8391/2020 на ВАС, Решение № 11840 от
23.09.2020 година по адм. д. № 5057/2020 на ВАС/. В настоящият случай, видно от
представените чрез административната преписка писмени доказателства не се
установява приходната администрация да е предприела действия с цел събиране на
доказателства извън рамките на срока за провеждане на ревизията, предвид което
събраните от нейна страна доказателства са валидни и допустими и като такива са
зачетени от страна на настоящият съдебен състав.
Третият етап е свързан със съставянето на ревизионен
доклад, който служи като основа и е неразделна част към ревизионният акт, който
е крайната цел на едно ревизионно производство и издаването на самия ревизионен
акт. Разпоредбата на чл.117, ал.1 от ДОПК предвижда, че ревизионният доклад се
съставя от ревизиращият екип по приходите не по-късно от 14 дни след изтичане
на срока за извършване на ревизията. Предвид горепосоченото, този срок ще
започне да тече след датата 06.04.2023 година, т.е. от 07.04.2023 година. Фактически
крайният срок за издаване на ревизионен доклад в настоящият случай е 20.04.2023
година, включително. Ревизионният доклад с № Р-22001422006036-092-001 е издаден
с дата 20.04.2023 година, т.е. в законоустановения за това срок. От друга
страна разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК въвежда правилото, че ревизионният
акт следва да бъде издаден в 14-дневен срок от подаване на възражение по
чл.117, ал.5 от ДОПК или в 14-дневен срок от изтичане на срока за депозиране на
възражение. Видно от установената фактическа обстановка ревизионният доклад е
връчен на ревизираното лице на 22.04.2023 година по електронен път, т.е. от
тази дата започва да тече срокът за оспорване на констатациите в него по
чл.117, ал.5 от ДОПК. Както се отбеляза и по-горе от страна на дружеството -
жалбоподател не депозирано възражение, предвид което крайният срок за издаване
на ревизионният акт е бил до 05.05.2023 година.
Настоящият Ревизионен акт № Р-22001422006036-091-001 е издаден с дата
22.05.2023 година, т.е. извън законоустановения за това срок. Сроковете обаче,
в които следва да бъде издаден ревизионен доклад и ревизионен акт според
практиката на Върховен административен съд са инструктивни, предвид което
допуснатото нарушение не е от категорията на съществените и не води до отмяна
на ревизионния акт на това основание.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав не
констатира при издаване на оспорения ревизионен акт да са допуснати процесуални
нарушения, от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на
същия по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
Относно съответствието на оспорения административен акт с
материалния закон:
Спорът по настоящото дело се свежда до това, дали
правилно административният орган е определил допълнителни задължения за данък
върху добавената стойност за д.п. от м.01.2022 година до м.03.2022 година и за
месеците м.05.2022 година , м.06.2022 година, м.07.2022 година и м.08.2022
година в общ размерна 156 937,42 лева /сто петдесет и шест хиляди
деветстотин тридесет и седем лева и четиридесет и две стотинки/, от които
главница в размер на 142 609,82 /сто четиридесет и две хиляди шестстотин и
девет лева и осемдесет и две стотинки/ и лихва за забава в размер на 14 327,60
лева /четиринадесет хиляди триста двадесет и седем лева и шестдесет стотинки/, в
следствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.68,
ал.1, т.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1, чл.70, ал.5 от ЗДДС, по фактури,
издадени от дружествата "****" ЕООД с ЕИК: ****, „****“ ЕООД с ЕИК: ****,
„****“ ЕООД с ЕИК: ****.
Според разпоредбата на чл.9, ал.1, във вр. с чл.8 от ЗДДС
услуга е извършването на всяка дейност, която има стойност и е различна от
стока, от пари в обръщение и от чуждестранна валута, използвана като платежно
средство. Облагаема според разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДС е доставката на
стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице с място на изпълнение на
територията на страната. Извършването й е данъчно събитие по смисъла на чл.25,
ал.1 от ЗДДС, което е в съответствие с нормата на чл.25, ал.6, т. 2 от ЗДДС. То
възниква от датата, на която услугата е извършена. Тогава, съгласно чл.25,
ал.6, т.2 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и
възниква задължение на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли. Едновременно
с това настъпва и изискуемостта на данъка, а на основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и
чл.167 от Директива 2006/112/ЕО възниква правото на приспадане на данъка.
Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчният кредит е
сумата от данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми
доставки. Определяйки предпоставките за възникване на правото на приспадане на
данъчен кредит, националният законодател, след като е транспонирал по
предвидения за това ред Директива 2006/112/ЕО, в разпоредбата на чл.69, ал.1,
т.1 от ЗДДС е уредил правото на регистрираното лице да приспадне данък за стоки
или услуги, използвани за целите на извършените от него облагаеми доставки, които
стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от
доставчика, регистриран по този закон.
След като са налице предпоставките за възникването му,
вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1, във
вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условията по чл.71,
т.1 от ЗДДС, като е необходимо данъчно задълженото лице да притежава фактура,
която е издадена в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, с
посочен на отделен ред данък за доставка на услугите, по които същият се явява
получател.
По аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС, без реално извършване
на услуги по смисъла на чл.6 или чл.9 от ЗДДС, данъчното събитие по чл.25, ал.1
от ЗДДС няма да настъпи, а от тук няма да се породи и право на приспадане на
данъчен кредит, поради което същото не може да бъде упражнено, дори и да е
налице фактура, съдържаща изискуемите от закона реквизити. Същото е възприето и
в практиката на СЕС. В множество свои решения СЕС приема, че за да се признае право
на данъчен кредит е необходимо първо да се провери дали доставките са реално
осъществени в съответствие с правилата за доказване по националното право. Така
например в Решение на СЕС от 06.12.2012 година по дело С-285/11 година, изрично
СЕС посочва, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на
стоки е налице право на приспадане е необходимо да се провери, дали последните
са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от
получателя за извършване на облагаеми сделки. Също така в цитираното решение в
т.32 е посочено, че запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с
правилата за доказване, които са установени в националното право, да извърша
глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото.
Тогава, ако след цялостна преценка на събраните доказателства се прецени, че
доставките на стоки или услуги са били реално осъществени и в последствие тези
услуги са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки по принцип
право на приспадане не би могло да бъде отказано. От изложеното следва, че за
да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо стоките или
услугите да са реално получени и да се използват за целите на облагаемите
сделки. От друга страна СЕС казва, че националните административни и съдебни
органи следва да откажат да признаят право на приспадане на данъчен кредит, ако
въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право
с измамна цел или с цел злоупотреба. Действително в този случай няма да бъдат
изпълнени критериите, на които се основава понятието за доставка на стоки или
услуги, извършени от данъчнозадължено лице в това качество и за икономическа
дейност. Това означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по делото може да се направи извод за действително предадени и
получени от доставчика на получателя на стоката услуги, то правото на
приспадане не следва да се признае.
От всичко това се установява, че за възникване правото на
приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е необходимо кумулативно наличие на
следните условия: да е налице доставка между регистрирани по ЗДДС лица, която
да е облагаема с данък върху добавената стойност, предметът на която се
използва за целите на извършените от получателя облагаеми доставки,
удостоверени по някой от начините, които са посочени в чл.71 от ЗДДС, като
счетоводният документ трябва да е отразен в дневниците за покупки за съответния
данъчен период и размерът на данъчният кредит да е включен в справката -
декларация за същия период. Отсъствието, на който и да е от елементите от
пораждащото право на приспадане фактически състав, води до изключване на
възникване на правото.
В настоящият казус са събрани безспорни доказателства във
връзка с това, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, считано
от 05.10.2021 година /стр.1 от РД/. Същото е водело и редовно счетоводство,
като всички фактури, по които не е признато право на данъчен кредит отговарят
на изискванията на чл.114 от ЗДДС и са отразени в дневник за покупки и в
справки - декларации за съответните данъчни периоди съобразно изискванията на
чл.72, ал.2 от ЗДДС. Този извод на съда се подкрепя и от направените от страна
на ревизиращият екип изводи, обективирани в ревизионния доклад и от
заключението на вещото лице по назначената и изготвена по настоящото дело
съдебно-счетоводна експертиза, в която се посочва на страница 3, че
жалбоподателят е отразил всяка една от процесните фактури в счетоводството си.
В случая, отказът да се признае право на приспадане на
данъчен кредит е мотивирано от страна на органа по приходите с това, че липсват
доказателства, които да установяват извършването на доставките по смисъла на
чл.9 от ЗДДС. Органите по приходите са направили тези свои изводи, въз основа
на представените от страна на ревизираното дружество доказателства и въз основа
на извършената насрещна проверка на дружеството, което се явява доставчик на
жалбоподателя по процесните фактури, по които е отказано приспадане на данъчен
кредит. От страна на ревизиращите е посочено, че доставчиците "****"
ЕООД с ЕИК: ****, „****“ ЕООД с ЕИК: ****, „****“ ЕООД с ЕИК: **** не разполага
с материален, технически и кадрови ресурс за доставка на съответните услуги,
във връзка с които са издадени фактурите. А така също и липсват надлежни
доказателства за осъществено разплащане по процесните фактури, издадени от
доставчиците.
В настоящият казус, както вече се посочи, спорът се
свежда до това, дали е налице реалност на доставките по фактури, издадени от
горепосочените доставчици. В тази връзка съдът дължи да направи подробен анализ
на събрания и проверен по делото доказателствен материал, въз основа на който
излага доводите си за наличие на реалност на така извършените доставки,
респективно за наличие на породено право на приспадане на данъчен кредит:
На първо място по отношение на издадените от "****" ЕООД фактури,
настоящият съдебен състав счита следното:
От представените чрез административната преписка писмени
доказателства се установи, че дружеството "****" ЕООД се явява
доставчик на жалбоподателя и е издало в негова полза 8 броя фактури, както
следва:
- фактура № **********/ 11.01.2022 година с основание:
окончателно плащане по Договор № СР-10 от 16.12.2021 година за изкопни работи,
с данъчна основа в размер на 26 340,00 лева и начислен ДДС в размер на 5 268,00
лева / лист 100 от Приложението/;
- фактура № **********/ 31.01.2022 година с основание:
окончателно плащане по Анекс 3/ 11.01.2022 година по Договор № СР-10 от 16.12.2021
година за изкопни работи, с данъчна основа в размер на 13 450,00 лева и
начислен ДДС в размер на 2 690,00 лева /лист 99, гръб от Приложението/;
- фактура № **********/ 24.01.2022 година с основание:
окончателно плащане по Анекс 2/ 06.01.2022 година по Договор № СР-10 от 16.12.2021
година за изкопни работи, с данъчна основа в размер на 39 520,00 лева и
начислен ДДС в размер на 7 904,00 лева / лист 99 от Приложението/;
- фактура № **********/ 17.01.2022 година с основание:
окончателно плащане по Анекс №1 от 30.12.2021 година към Договор № СР-10 от 16.12.2021
година за изкопни работи с данъчна основа в размер на 41 230,00 лева и
начислен ДДС в размер на 8 246,00 /лист 100, гръб от Приложението/;
- фактура № **********/ 10.02.2022 година с основание:
Окончателно плащане по Договор № СР-12 от 20.01.2022 година за изкопни работи с
данъчна основа в размер на 15 380,00 лева и начислен ДДС в размер на 3 076
/лист 108 от Приложението/;
- фактура № **********/ 16.02.2022 годна с данъчна основа:
окончателно плащане по Анекс 1/ 28.01.2022 година по Договор № СР-12 от 20.01.2022
година за изкопни работи с данъчна основа в размер на 14 930,00 лева и
начислен ДДС в размер на 2 986,00 лева /лист 109 гръб от Приложението/;
- фактура № **********/ 22.02.2022 година с основание:
окончателно плащане по Анекс 2/ 04.02.2022 година по Договор № СР-12 от 20.01.2022
годна за изкопни работи с данъчна основа в размер на 13 590 лева и начислен ДДС
в размер на 2 718,00 лева /лист 109 от Приложението/;
- фактура № **********/ 28.02.2022 годна с основание:
окончателно плащане по Анекс № 3 /10.02.2022 година по Договор № СР-12 от 20.01.2022
година за изкопни работи с данъчна основа в размер на 12 640,00 лева и
начислен ДДС в размер на 2 528,00 лева /лист 91 гръб от Приложението/.
На следващо място се установява, че между дружеството
"****" ЕООД и ревизираното лице "****" ООД са налице
сключени няколко договора, както следва: Договор за изпълнение на изкопни
работи № СР-12/2022 година от 20.01.2022 година на стойност 15 380,00 лева
/лист 107 с предмет изпълнителя, т.е. „****“ ЕООД за изпълни възмездно със свой
труд, материали, консумативи и механизация, качествено и в срок изкопни работи
на кариера, съгласно указанията на възложителя. Както се посочи и по- горе, към
този договор да сключени няколко анекси,с които се определя нова обща стойност
на изкопните работи, а именно с Анекс №1 от 28.01.2022 година в размер на
14 930,00 лева /лист 103/; с Анекс
№2 от 04.02.2022 година в размер на 13 590,00 лева /лист 102/; с
Анекс № 3 от 10.02.2022 година в размер на 12 640,00 лева /лист 101/.
Между тези дружества е сключен и втори Договор за
изпълнение на изкопни работи № СР-10/2021 с дата 16.12.2021 година, който е с
идентичен предмет, но с различна стойност, а именно - 26 340,00 лева /лист
98/, като към него също има три анекса във връзка с промяна на общата стойност
на изкопните работи - Анекс № 1 от 30.12.2021 година в размер на 41 230,00
лева /лист 93/, Анекс № 2 от 06.01.2022 година в размер на 39 520,00 лева
/лист 92/, Анекс № 3 от 11.01.2022 година в размер на 13 450,00 лева /лист
91/.
Друг момент, свързан с договорните отношения между тези
две дружества е свързан с осъщественото разплащане по тези договори,
респективно издадените в полза на "****" ЕООД фактури. Изводите си за
осъщественото разплащане, настоящият съдебен състав прави на база представените
чрез административната преписка платежни нареждания за кредитен превод /лист
248-257 от делото/ и заключението на вещото лице, като те са в посока на това,
че по отношение на фактура № **********/ 11.01.2022 година е извършено плащане
на 22.02.2022 година в размер на 31 608,00 лева /лист 248 по делото/; по
отношение на фактура № **********/ 31.01.2022 година е извършено плащане по
банков път на 24.02.2022 година на стойност 16 140,00 лева /лист 249 от
делото/; по отношение на фактура № **********/ 24.01.2022 година е извършено
отново плащане по банков път на 08.03.2022 година на стойност 47 424,00
лева /лист 250 от делото/; по отношение
на фактура № **********/ 17.01.2022 година са извършени две плащания - частично
плащане по банков път на 01.03.2022 година в размер на 39 000,00 лева и
допълнително плащане на 15.03.2022 година в размер на 10 476,00 лева /лист
251, респективно лист 252 от делото/; по отношение на фактура № **********/ 10.02.2022
година имаме едно плащане, реализирано на 29.03.2022 година за сумата в размер
на 18 456,00 лева /лист 253 от делото/; по фактура № **********/ 16.02.2022
годна отново са налице две плащания, както следва на 29.04.2022 година е
извършено плащане в размер на 16 916,00 лева /лист 254 от делото/, а на
05.05.2022 година плащане в размер на 2000,00 лева /лист 256 от делото/; по
отношение на фактура № **********/ 22.02.2022 година са извършени отново
частично и допълнително плащане, както следва на 14.04.2022 година за сумата в
размер на 15 308,00 лева /лист 255 от делото/, а на 04.05.2022 година за
сумата от 1 000,00 лева /лист 256 от делото/; по отношение на фактура №
**********/ 28.02.2022 годна има само едно плащане на 21.03.2022 година за сума
в размер на 15 168,00 лева /лист 257 от делото/.
Отделно от това, към всяка една от фактурите с оглед
доказване на обстоятелствата по нея и в частност – изпълнението на услугата по
посочените договори, респективно анекси са издадени и подписани протоколи за
извършена работа на „****“ АД, както следва: Протокол от 11.01.2022 година, във
връзка с изпълнение по Договор № СР-10/16.12.2021 година /лист 258 от делото/,
Протокол от 17.01.2022 година във връзка с изпълнение по Анекс № 1 от
30.12.2021 година към Договор № СР-10/16.12.2021 година /лист 259/, Протокол от
24.01.2022 година, във връзка с Анекс № 2 от 06.01.2022 година към Договор №
СР-10/16.12.2021 година /лист 260/, Протокол от 31.01.2022 година във връзка с
Анекс 3 от 11.01.2022 година към Договор № СР-10/16.12.2022 година /лист 261/;
Протокол от 10.02.2022 година във връзка с Договор № СР-12/ 20.01.2022 година /лист
262/; Протокол от 22.02.2022 година към Анекс № 2 от 04.02.2022 година към
Договор № СР-12/ 20.01.2022 година /лист 263/ и Протокол от 28.02.2022 година
към Анекс № 3 от 10.02.2022 година към Договор № СР-12/20.01.2022 година / лист
264/. Тези протоколи са подписани от двете дружества и са оформени в
съответствие с изискуемия за това ред.
С оглед на така изложеното до тук, съдът констатира, че
са налице всички изискуеми от закона предпоставки, за да бъде признато право на
приспадане на данъчен кредит по цитираните вече фактури, издадени от „****“
ЕООД, тъй като става въпрос за услуга, която подлежи на облагане с ДДС, като
същите фактури са били отразени в дневника за покупки на жалбоподателя, а от
тук и в СД за съответните данъчни периоди, а така също и са отразени в
дневниците за продажби на дружеството „****“ ЕООД за данъчни периоди 01.01.2022
година до 28.02.2022 година, като това се подкрепя и от констатациите на
ревизиращите – стр.8 от РД и то заключението на вещото лице по изготвената по
делото ССЕ.
На второ място по отношение на издадените от "****" ЕООД фактури,
настоящият съдебен състав счита следното:
От представените чрез административната преписка писмени
доказателства се установи, че дружеството "****" ЕООД се явява
доставчик на жалбоподателя и е издало в негова полза 4 броя фактури, както на
обща стойност 66 132 лева, както следва:
- фактура № **********/ 29.03.2022 година с основание:
окончателно плащане по Анекс № 3/ 09.03.2022 година към Договор № И-01 от 15.02.2022
година за изкопни работи, с данъчна основа в размер на 12 190,00 лева и
начислен ДДС в размер на 2 438,00 лева /лист 116 гръб от Приложението/;
- фактура № **********/ 23.03.2022 година с основание:
окончателно плащане по Анекс 2/ 01.03.2022 година по Договор № И-01 от 15.02.2022
година за изкопни работи, с данъчна основа в размер на 12 280,00 лева и
начислен ДДС в размер на 2 456,00 лева /лист 116 от Приложението/;
- фактура № **********/ 17.03.2022 година с основание:
окончателно плащане по Анекс 1/ 24.02.2022 година по Договор № И-01 от 15.02.2022
година за изкопни работи, с данъчна основа в размер на 14 960,00 лева и
начислен ДДС в размер на 2 992,00 лева /лист 117 гръб от Приложението/;
- фактура № **********/ 09.03.2022 година с основание:
окончателно плащане по Договор № И-01 от 15.02.2022 година за изкопни работи с
данъчна основа в размер на 15 680,00 лева и начислен ДДС в размер на 3 136,00
/лист 117 от Приложението/;
По делото между тези две дружества е представен само един
Договор за изпълнение на изкопни работи № И-01/2022 година от 15.02.2022година
на стойност 15 680,00 лева /лист 115/ с предмет изпълнителят да изпълни
възмездно със свой труд, материали, консумативи и механизация, качествено и в
срок изкопни работи на кариера, съгласно указанията на възложителя. Както се
посочи и по- горе, към този договор да сключени няколко анекси,с които се
определя нова обща стойност на изкопните работи, а именно с Анекс №1 от
24.02.2022 година в размер на 14 960,00 лева /лист 112/; с Анекс №2 от 01.03.2022 година в размер на
12 280,00 лева /лист 111/; с Анекс № 3 от 09.03.2022 година в размер на
12 190,00 лева /лист 110/.
Безспорно се установява, че във връзка с процесните
фактури е направено разплащане по банков път, за което са представени платежни
нареждания, в хода на развилото се ревизионно производство. Вземайки предвид
последните следва да бъде прието, че разплащането по фактура № **********/ 29.03.2022
година е осъществено на 04.05.2022
година, като е заплатена стойността в размер на 14 628,00 лева /лист 168
от делото/; по фактура № **********/ 23.03.2022 година отново има извършено
едно плащане на 19.05.2022 година за стойността от 11 200, лева /лист 164
от делото/; по фактура № **********/ 17.03.2022 година плащането е извършено по
банков път на 19.05.2022 година в размер на 5 300,00 лева /лист 165 от
делото/; по отношение на фактура № **********/ 09.03.2022 година имаме плащане
по банков път в размер на 30 004,00 лева, извършено на 02.06.2022 година и
второ плащане в размер на 5 000,00 лева извършено на 14.06.2022 година /лист
167 от делото/.
И тук отново към всяка една от фактурите с оглед
доказване на обстоятелствата по нея и в частност – изпълнението на услугата по
посочените договори, респективно анекси са издадени и подписани протоколи за
извършена работа на „****“ АД, както следва: Протокол от 09.03.2022 година, във
връзка с изпълнение по Договор № И-01/15.02.2022 година /лист 156 от делото/,
Протокол от 17.03.2022 година във връзка с изпълнение по Анекс № 1 от 24.02.2022
година към Договор № И-01/15.02.2022 година /лист 157/, Протокол от 23.03.2022
година, във връзка с Анекс № 2 от 01.03.2023 година към Договор № И-01/15.02.2022
година /лист 158/, Протокол от 29.03.2022 година във връзка с Анекс 3 от 09.03.2022
година към Договор № И-01/15.02.2022 година /лист 159/.
Всичко това предполага и тук съдът да сподели горното си
виждане, а именно, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки, за да
бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по цитираните вече фактури,
издадени от „****“ ЕООД, тъй като става въпрос за услуга, която подлежи на
облагане с ДДС, като същите фактури са били отразени в дневника за покупки на
жалбоподателя, а от тук и в СД за съответните данъчни периоди, а така също и са
отразени в дневниците за продажби на дружеството „****“ ЕООД за данъчни периоди
01.01.2022 година до 28.02.2022 година, като това се подкрепя и от констатациите
на ревизиращите – стр.18 от РД и от заключението на вещото лице по изготвената
по делото ССЕ.
На трето място по отношение на издадените от "****" ЕООД фактури,
настоящият съдебен състав счита следното:
От представените чрез административната преписка писмени
доказателства се установи, че дружеството "****" ЕООД се явява
доставчик на жалбоподателя и е издало в негова полза 16 броя фактури, както на
обща стойност 484 596,00, както следва: фактура № **********/ 09.05.2022
година с данъчна основа в размер на 30 190,00 лева и начислен ДДС в размер
на 6 038,00 лева; фактура № **********/17.05.2022 година с данъчна основа
в размер на 29 340,00 лева и начислен ДДС в размер на 5 868,00 лева;
фактура № **********/24.05.2022 година с данъчна основа в размер на
28 530,00 лева и начислен ДДС в размер на 5 706,00 лева; фактура №
**********/31.05.2022 година с данъчна основа в размер на 27 660,00 лева и
начислен ДДС в размер на 5 532,00 лева; фактура № **********/09.06.2022
година с данъчна основа в размер на 11 730,00 лева и начислен ДДС в размер
на 2 346,00 лева; фактура № **********/ 16.06.2022 година с данъчна основа
в размер на 10 890,00 лева и начислен ДДС в размер на 2 178,00 лева;
фактура № **********/30.06.2022 година с данъчна основа в размер на
8 540,00 лева и начислен ДДС в размер на 1 708,00 лева; фактура №
**********/ 23.06.2022 година с данъчна основа в размер на 9 320,00 лева и
начислен ДДС в размер на 1 864,00 лева; фактура № **********/ 22.07.2022
година с данъчна основа в размер на 38 730,00 лева и начислен ДДС в размер
на 7 746,00 лева; фактура № **********/ 15.07.2022 година с данъчна основа
в размер на 40 490,00 лева и начислен ДДС в размер на 8 098,00 лева;
фактура № **********/ 29.07.2022 година с данъчна основа в размер на
34 970,00 лева и начислен ДДС в размер на 6 994,00 лева; фактура № **********/08.07.2022
година с данъчна основа в размер на 42 160,00 лева и ДДС в размер на
8 432,00 лева; фактура № 00000001023/04.08.2022 година с данъчна основа в
размер на 24 620,00 лева и начислен ДДС в размер на 4 924,00 лева;
фактура № **********/25.08.2022 година с данъчна основа в размер на
21 310,00 лева и начислен ДДС в размер на 4 262,00 лева; фактура № **********/11.08.2022
година с данъчна основа в размер на 23 190,00 лева и ДДС в размер на
4 638,00 лева; фактура № **********/18.08.2022 година с данъчна основа в
размер на 22 160,00 лева и начислен ДДС в размер на 4 432,00 лева
Както се посочи и по–горе, установи се по безспорен
начин, че между двете дружества са сключени следните Договор за изпълнение на изкопни работи №
006-С/2022 година от 25.07.2022 година с предмет изпълнителят да изпълни
възмездно със своя труд, материали, консумативи и механизация, качествено и в
срок изкопни работи на кариера съгласно указанията на възложителя, а цената на договора
е в размер на 24 620,00 лева /лист 150 от приложението/. Към този договор
са сключени три анекса, с което се определя обща стойност на изкопните работи,
както следва - с Анекс № 1 от 29.07.2022 година в размер на 23 190,00 лева
/лист 147/; с Анекс № 2 от 04.08.2022 година в размер на 22 160,00 лева
/лист 146/; с Анекс № 3 от 12.08.2022 година в размер на 21 310,00 лева /лист
145/. Към този договор и трите анекса към него са представени фактури, за което
настоящият съдебен състав препраща към л.153, л.152, л.152 (гръб), л.151 от
приложението, където процесните фактури са приложени. Сключен е и Договор за
изпълнение на изкопни работи № 004-С/2022 година с дата 21.06.2022 година
отново със същото дружество и със същият предмет, но стойността на договора е
определено да бъде в размер на 42 160,00 лева (лист 142 от приложението).
Налице са отново три анекса, с който общата стойност на изкопните работи е
променена, а именно: с Анекс № 1 от 30.06.2022 година в размер на
40 490,00 лева /лист 138/, с Анекс № 2 от 08.07.2022 година в размер на
38 730,00 лева /лист 137/; с Анекс № 3 от 15.07.2022 година в размер на
34 970,00 лева /лист 136/. Към този договор и трите анекса към него отново
от страна на ревизираното лице са представени фактури, намиращи се на л.144 (гръб),
лист 143, лист 143 (гръб), лист 144 от приложението към които съдът препраща.
Ревизираното лице е представило и Договор за изпълнение на изкопни работи №
002-С/2022 година с дата 23.05.2022 година отново със същото дружество и със
същият предмет, но стойността на договора е определено да бъде в размер на 11
730 лева (лист 132 от приложението). Налице са отново три анекса, с които
общата стойност на изкопните работи е променена, а именно: с Анекс № 1 от
02.06.2022 година в размер на 10 890,00 лева /лист 129/, с Анекс № 2 от
10.06.2022 година в размер на 9 320,00 лева /лист 128/; с Анекс № 3 от
17.06.2022 година в размер на 8 540,00 лева /лист 127/. Към този договор и
трите анекса към него отново от страна на ревизираното лице са представени
фактури, намиращи се на л.135, л.134, л.134 (гръб), л.133 от приложението към
които съдът препраща. Налице е и Договор за изпълнение на изкопни работи №
001-С/2022 година с дата 20.04.2022 година отново със същото дружество и със
същият предмет, но стойността на договора е определено да бъде в размер на
30 190,00 лева (лист 124 от приложението). Налице са отново три анекса, с
който общата стойност на изкопните работи е променена, а именно: с Анекс № 1 от
02.05.2022 година в размер на 29 340,00 лева / лист 120/, с Анекс № 2 от
09.05.2022 година в размер на 28 530,00 лева / лист 119/; с Анекс № 3 от
16.05.2022 година в размер на 27 660,00 лева / лист 118/. Към този договор
и трите анекса към него отново от страна на ревизираното лице са представени
фактури, намиращи се на лист 126, лист 126 ( гръб), лист 125 и лист 125( гръб)
от приложението към които съдът препраща. Към същите договори с цел
удостоверяване на извършената услуга са съставени протоколи по обр.19 / лист
207-292 от приложението/, като и те са съставени в съответствие с изискванията
за това.
По същите са представени доказателства за осъществено
разплащане, което е установено и в заключението на вещото лице на стр. 19.
Предвид което и тук следва да бъдат изложени същите
доводи, в посока на това, че са налице всички предпоставки за признаване на
право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от това дружество, в
качеството му на доставчик на ревизираното лице.
Съдът констатира, че мотивите на приходният орган по отношение на постановения отказ
за приспадане на данъчен кредит се свеждат до едно и също нещо, а именно
липсват данни за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Това обаче не
би могло да се яви самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен
кредит. Константно в практиката на Върховен административен съд и на СЕС се
приема, че обезпечеността на доставчика било то материално-техническа или
кадрова не е предпоставка за възникване правото на данъчен кредит. Същото е
възприето и в Решение по дело С-324/11 и по съединени дела С-80/11 и С-142/11.
Това разбиране е застъпено и в решение по дело С-18/13, в което СЕС подчертава,
че само по себе си за да се откаже признаване на правото на приспадане не е
достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или
негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация
да са неоправдани или в някои документи да липсват подписи на посочените като
доставчици лица. Константа е и практиката на Върховен административен съд в
посока на това, че не се допуска национална практика за отказване на правото на
приспадане на данъчен кредит, поради извършени нарушения от страна на
доставчика или неговите доставчици или поради това, че данъчно задълженото лице
не се е уверило, че издателят на фактурите, т.е. доставчикът е разполагал със
стоките, бил е в състояние да ги достави и
е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяна на данъка или поради
това, че не притежава друг документ освен фактурите, от които е видно
съществуването на посочените обстоятелства, когато са изпълнение процесуалните
и материалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен
кредит /в този смисъл Решение № 311 от 09.03.2021 година по адм.д. № 9420/2020
на ВАС/. Основавайки се на практиката на ВАС и на СЕС настоящият съдебен състав
отхвърля изложената от органа теза за постановен отказ за признаване на
възникнало право на данъчен кредит по цитираните вече фактури. Наред с това не се
споделят и твърденията на органа по приходите относно липсата на доказателства
по осъществено разплащане във връзка с процесните фактури. Този факт беше
категорично опроверган в предходният абзац от страна на съда, като тези мотиви
се подкрепят и от заключението по назначената и приета ССЕ. В тази връзка за
пълнота съдът следва да посочи, че константно в практиката на Върховен
административен съд се приема, че е ирелевантно дали са установени плащания по
всички фактури или не, тъй като това не е елемент от фактическия състав на
правото на данъчен кредит - в тази връзка Решение № 3974 от 12.04.2023 година
по адм. д. № 9147 по описа за 2023 година на Върховен административен съд. Като
допълнителен довод в посока на твърдението за реалност на осъществените
доставки следва да бъде отчетен и фактът, че доколкото предметът на доставката
са услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС, то единственият начин за доказване на
тяхното извършване е посредством протокол за това. В случая както бе посочено такива протоколи
са били налице, като същите да представени още в рамките на ревизионното
производство. Нещо повече, тези документи не са били оспорени от страна на
ответника по жалбата и макар, че са частни те играят функцията на
свидетелстващи и удостоверителни по отношение на настъпване на посочените в тях
факти и обстоятелства. Поради това, съдът счита, че в хода на съдебното
производство предвид доказателствената тежест, която лежи върху
данъчнозадълженото лице, то е успяло да докаже действителността на извършените
доставки на услуги. Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за
признаване на правото на данъчен кредит, а именно: касае се за доставки, които
са реализирани между регистрирани по ЗДДС лица и същите са облагаеми с ДДС.
Предметът на услугата е свързан с извършената от получателя дейност, което се
доказва и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза предвид
факта, че разходите по процесните фактури, които са осчетоводени в
счетоводството на жалбоподателя по сметка 602 "Разходи за външни
услуги" са приключени в счетоводна сметка 611 "Разходи за основна
дейност" и са вложени в икономическата дейност на "****" ЕООД.
Установи се и, че извършването на тези доставки е удостоверено чрез притежание
на документи, които са изискуеми по смисъла на чл.71, ал.1 от ЗДДС, а именно
налице са валидно съставени фактури, които отговарят изцяло на изискванията,
предвидени в разпоредбата на чл.114 и чл.115 от ЗДДС. При този извод за
реалност на доставките правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде
отказано. Поради изложеното по-горе се налага извод, че процесните фактури удостоверяват
съществени облагаеми доставки по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС. Същите са
надлежно документирани с първични счетоводни документи и са осчетоводени на
база същите, по които е начислен правомерно данък и по които е формиран данъчен
кредит, който е бил неправомерно отказан на получателя.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита,
че са налице основания за отмяна на основание чл.146, т.4 от АПК, предвид,
което жалбата срещу РА № Р-22001422006036-091-001 от 22.05.2023 година, издаден
от С.С.А.на длъжност: началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП В., възложил ревизията и А.Д.С.на длъжност: главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение №1118 от 10.08.2023 година на Директора на
Дирекция „ОДОП“- София при Централно управление на Национална агенция да
приходите- София, който са установени задължения по Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, в общ размер на 156 937,42 лева /сто петдесет
и шест хиляди деветстотин тридесет и семе лева и четиридесет и две стотинки/,
от които 142 609,82 /сто четиридесет и две хиляди шестстотин и девет лева
и осемдесет и две стотинки/ представляващи главница и лихви за забава в размер
на 14 327,60 /четиринадесет хиляди триста двадесет и седем лева и
шестдесет стотинки/ за данъчен период от м.01.2022 до м.03.2022 и от м.05.2022
до м.08.2022 година се явява основателна и същият ще бъде отменен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени по делото
съдебни разноски, същото следва да бъде уважено, като ответникът по жалбата
следва да бъде осъден да заплати в полза на
„****“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. „****“ ****, представлявано от И.И.П. сума в размер на 855,20
лева /осемстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки/, в това число: 50
/петдесет/ лева внесена държавна такса за образуване на административно дело,
съобразно приложено по делото платежно нареждане ( лист 10 от делото); заплатен
депозит за вещо лице в размер на 805,20 (осемстотин и пет лева и двадесет
стотинки/ лева съобразно платежно нареждане (лист 286).
Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РА № Р-22001422006036-091-001
от 22.05.2023 година, издаден от С.С.А.на длъжност: началник на сектор
„Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП В., възложил ревизията и А.Д.С.на
длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден
изцяло с Решение №1118 от 10.08.2023
година на Директора на Дирекция „ОДОП“- София при Централно управление на
Национална агенция на приходите - София, с който са установени задължения по
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, в общ размер на
156 937,42 лева /сто петдесет и шест хиляди деветстотин тридесет и седем
лева и четиридесет и две стотинки/, от които 142 609,82 /сто четиридесет и
две хиляди шестстотин и девет лева и осемдесет и две стотинки/ представляващи
главница и лихви за забава в размер на 14 327,60 / четиринадесет хиляди
триста двадесет и седем лева и шестдесет стотинки/ за данъчен период от
м.01.2022 до м.03.2022 и от м.05.2022 до м.08.2022 година, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на
Национална агенция за приходите да заплати на „ ****“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: ****,
със седалище и адрес на управление: с. М. №4, обл. Перник, представлявано от И.И.П.
сума в размер на 855,20 /осемстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки/,
представляващи направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/