№ 6
гр. Разград, 16.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
Сложи за разглеждане докладваното от Анелия М. Й. Въззивно гражданско
дело № 20223300500329 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
За Жалбоподателят С. М. А. се явява особен представител адвокат Н. Й..
Въззивемата стара АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД не се явява.
Постъпила е писмена молба, с която моли да се даде ход на делото. Поддържа депозирания
отговор на въззивната жалба по изложените в него съображения. Няма доказателствени
искания. Излага доводи по същество. Моли да се присъдят направени разноски по
въззивното производство за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв. Приложен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
АДВ. Й.: Нямам възражения. Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик, съдия Й.:
Постъпила е въззивна жалба от С. М. А. чрез особен представител против Решение № 747/
16. 11. 2022 г. по гр. д. № 1119/ 22 г. по описа на РС Разград, в частта, с което съдът е приел
за установено по отношение на въззивницата, че същата дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД сумата 345, 91 лв. , представляващи главница по Договор за потребителски
кредит № **********/ 02. 08. 2016 г. с краен падеж 05. 08. 2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 08. 05. 2019 г. до окончателното плащане, сумата 9, 31 лв. договорна лихва
за периода от 05. 05. 2018 г. до 05. 08. 2018 г., сумата 33, 15 лв. обезщетение за забава за
периода от 05. 05. 2018 г. до 15. 04. 2019 г., за които задължения е издадена Заповед за
изпълнение № 2192/ 14. 05. 2019 г. по ч. гр. д. № 886/ 2019 г. по описа на РС Разград. Със
1
същото решение съдът е отхвърлил предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
иск против С. М. А. по чл. 422, ал. 1 от ГПК за заплащане на обезщетение за забава в
останалата му част до първоначалния размер от 96, 30 лв., като неоснователен и недоказан.
Изложени са доводи, че решението в обжалваната му осъдителна част е необосновано,
незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон. Моли въззивната
инстанция да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник е
подала писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва жалбата, като неоснователна.
Страните не са направили доказателствени искания.
АДВ. Й.: Поддържам изложеното във въззивната жалба. Запозната съм с отговора на
насрещната страна. Няма да соча нови доказателства и нови искания.
Съдът
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Й.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите Ваше съдебно решение, с
което да отмените в осъдителната част постановено решение на Районен съд - Разград по
гр.д. №1119/2022 г. Подробни съображения, свързани с депозираната жалба съм изложила
по отношение на порочността на първоинстанционния съдебен акт, като следва за пълнота
да отбележа, че освен че в първоначално постановеното решение не беше допусната СИЕ, не
бяха събрани годни доказателства, доказващи размера съответно на дължимата главница,
респективно за забава и законова лихва. При една проста аритметична сметка и съобразно
приложеното в многократните молби за даване ход на делото в първоинстанционното
производство на ищеца имаме извлечение от счетоводните книги и се вижда, че броя
дължими вноски са четири. Никъде не е посочено дали това касае последните четири в
сключения договор. Нещо повече – ако аритметически сметнем, че последните четири
вноски са изискуеми и неплатени от страна на С. е видно, че размера на главницата е 394,36
лв., а не както те претендират 345,91 лв., което води до обоснованото предположение, че не
са четири вноски, а вероятно има и плащания от страна на С., включително и на една от
последните процесни вноски, за които се твърди. Ето защо считам, че изцяло не е доказан
претендирания размер на иска, както по главница, така и по отношение на лихва и
съответно забава. Нещо повече - недоказано е останало и вземането дотолкова доколкото
беше направено от моя страна възражение за погасяване по давност с оглед на това кога е
сключен договора, а именно 2015 г. В условията на евентуалност и ако считате, че горното
не е достатъчно да постановите Вашия съдебен акт, моля да съобразите и даденото в т. 2 по
Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. на ВКС, с което съответно да разгледате така
сключеният договор като недействителен и да постановите Вашето решение в този смисъл.
По отношение на приложения списък с разноски и искането за присъждането на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. - считам за прекомерно. Моля да
съобразите горното.
СЪДЪТ
2
ОПРЕДЕЛИ:
Да се изплати внесения депозит на особения представител в размер на 200 лв. Изд.
РКО за 200 лв.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с РЕШЕНИЕ в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което продължи до 11:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3