О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..……../….....05.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на осми май през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №2067 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от “Виндферм Балчик 4“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Твърдишки проход“
№23, ет.З, ап.10-11, представлявано от управителите Рудолф Плазил и Мартин Рене
Хернах, със съдебен адрес:***, чрез адв.Ю.С., против “Енерго-Про Продажби“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ №258, “Варна Тауърс-Г“, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов,
Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, действащи чрез адв.А.Т., със съдебен
адрес:***, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимата по
Договор за изкупуване на електрическа енергия №153/02.09.210г. преференциална
цена на електрическа енергия произведена от вятърна електроцентрала в общ
размер на 91971.66лв., от която 59533.68лв., представляваща цена на ел.енергия
месец юли 2019г. по Фактура №**********/31.07.2019г., 24038.16лв.,
представляваща цена на ел.енергия за месец август 2019г. по Фактура
№**********/31.08.2019г. и 8399.82лв., представляваща част от цена на
ел.енергия за месец септември 2019г. по Фактура №**********/30.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се деловодни разноски. Сочи се банкова сметка, ***лжимите
суми, а именно сметка с IBAN: ***.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В
срока по чл.367, ал.1 от ГПК процесуалният представител на ответника е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за
неоснователност на претенциите. Направил е искане за
конституиране на трето лице помагач-”Национална Електрическа Компания” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” №8,
представлявана от Петър Асенов Илиев.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията,
релевирани с отговора на ответника.
В срока по
чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който оспорват
доводите изложени в допълнителната искова молба.
По
допустимостта на предявения иск:
Съдът намира,
че предявения иск е процесуално допустим, поради което производството следва да
се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По
предварителните въпроси:
С оглед
предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът
счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
Искането на
ответника за конституиране на трето
лице помагач е направено
своевременно по смисъла на чл.219, ал.1 от ГПК, в надлежната форма и от активно
легитимирано лице. Предвид изложените твърдения за наличието на евентуални
регресни права на ответника, породени от задължение да продава на обществения
доставчик да заплаща на крайните снабдители, енергията от възобновяеми
източници по цената, по която са я закупили от производителите на енергия от
ВИ, съдът намира, че при евентуален неблагоприятен за ответника изход на спора,
той би имал иск срещу третото лице, т.е. че е налице правен интерес от исканото
привличане, поради което са налице предпоставките за положително произнасяне по
искането.
По
доказателствените искания на страните:
Представените
от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото. По изложените съображения следва да се допусне и
исканата от ответника съдебно-техническа експертиза с посочената от него
задача.
На основание
чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към
спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на
разноските в производството.
Воден от
горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
КОНСТИТУИРА като трето лице
помагач на страната на ответника-”Национална Електрическа
Компания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Триадица” №8, представлявана от Петър Асенов Илиев, на основание
чл.219 от ГПК.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по
делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “Виндферм Балчик 4“ ЕООД, против “Енерго-Про
Продажби“ АД, , с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
дължимата по Договор за изкупуване на електрическа енергия №153/02.09.210г.
преференциална цена на електрическа енергия произведена от вятърна
електроцентрала в общ размер на 91971.66лв., от която 59533.68лв.,
представляваща цена на ел.енергия месец юли 2019г. по Фактура
№**********/31.07.2019г., 24038.16лв., представляваща цена на ел.енергия за
месец август 2019г. по Фактура №**********/31.08.2019г. и 8399.82лв.,
представляваща част цена на ел.енергия
за месец септември 2019г. по Фактура №**********/30.09.2019г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се
твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници, който продава електрическа енергия, произведена от собствена вятърна
електрическа централа “Тригорци“, с обща инсталирана мощност от 2.000 kW,
находяща се в с.Тригорци, общ.Балчик, по регулирани от КЕВР преференциални цени
на електрическа енергия, която се изкупува от ответника съгласно Договор за
изкупуване на електрическа енергия №153/02.09.210г. Вятърната електрическа
централа на ищеца е въведена в експлоатация на 06.07.2010г. и присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект
на независим производител на електрическа енергия
№ДУА-866/13.06.2008-3064-ВГ-22.07.2008-4041-ВГ-06.07.2009г. от 10.07.2009г. Твърди се, че за произведената
електрическа енергия за месеците юли, август и септември през 2019г., ищеца е
издал съответно Фактури №№ ********** от
31.07.2019г. на стойност от 59533.68лв., ********** от 31.08.2019г. на стойност
от 24038.16лв. и ********** от 30.09.2019г. на стойност 11615.76лв., като
задълженията по първите две фактури не са заплатени изцяло, а по третата е
налице неплатен остатък от 8399.82лв. Сочи се, че без да налице основание
ответникът е решил едностранно да извърши прихващане, като с Уведомления с
изх.№№ EPRS-2072/10.09.2019г., EPRS-2239/27.09.2019г. и
№EPRS-2554/28.10.2019г., е уведомил ищеца, че на основание чл.103 и чл.104 от ЗЗД, е извършил прихващане на гореописаните вземания с надплатената от първия
сума от 91971.66лв. по издадено от втория Дебитно известие №********** от
30.09.2015г. към Фактура №**********/11.09.2015г. Поддържа се, че с отказът си
да плати сумата от 91971.66лв., ответникът виновно не е изпълнил задълженията
си по сключения между страните договор за изкупуване. Сочи се, че с Писмо с
изх.№466/03.10.2019г., ищеца е оспорил извършените от ответника прихващания
като неоснователни и извършени в разрез с действащите разпоредби на ЗЗД.
Поддържа се, че извършените прихващания са невалидни и извършени в противоречие
с действащото законодателство и като такива не са породили действие между
страните. Твърди се, че в случая не е налице “вземане“ в полза на ответника в
претендираният от него като надплатен размер, тъй като същият правилно и
доброволно на 27.10.2015г., е заплатил на ищеца сумата от 91971.66лв. На
следващо място се поддържа, че дори да е съществувало такова вземане, то същото
като произтичащо от договора за изкупуване на електрическа енергия, се е
погасило с изтичането на тригодишна давност, тъй като има характер на
периодично плащане. Ето защо се сочи, че дори да е съществувало претендиралото от ответника вземане, то
същото се е погасило по давност, поради което с него не може да бъде извършено
прихващане. Сочи се още, че съгласно чл.103 от ЗЗД за да е налице подлежащо на
прихващане вземане в полза на ответника, то същото следва да е изискуемо и
ликвидно, като в случая нито една от посочените предпоставки не е налице,
респективно не може да бъде извършено прихващане. Твърди се, че вземане на
ответника не е налице вземане и защото той е заплатил доброволно сумата по
процесното дебитно известие. В заключение се поддържа, че на основание
сключения между страните договор за изкупуване на електрическа енергия /чл.24/,
ответникът, в качеството му на купувач, дължи на ищеца сумата от 91971.66лв.,
представляваща сбор от цената на произведена електрическа енергия за месеците
юли, август и септември на 2019г., за което са издадени процесните фактури,
като плащането е следвало да се извърши в срок до 15 работни дни от издаване на
съответната фактура.
С постъпилия в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че в качеството на краен снабдител и по силата
на чл.31 от ЗЕВИ, е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от
възобновяеми източници при условията на същата норма, като част от
електрическата енергия-до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а
друга част-за количества надхвърлящи нетното специфично производство, по цена
за излишък на балансиращия пазар. Не се оспорва, че ищеца е произвел и доставил
процесните количества
електрическа енергия през 2019г., както и стойността им, отразена във Фактури
№№ **********/31.07.2019г., **********/31.08.2019г. и **********/30.09.2019г.,
но се поддържа, че въпросните задължения са погасени, чрез извършени от него
извънсъдебни прихващания с вземане за недължимо платена на ищеца сума в размер
на 91971.66лв. Твърди се, че псочената
сума, съставлява преференциална цена за произведена електрическа енергия
през м.август 2015г., е недължимо платена, тъй като въпросното количество
ел.енергия надхвърля, определеното с Решение №СП-1/2015г., съответно Решение
№СП-5/27.03.2019г. на КЕВР, нетно специфично производство, съответно дължимата
за него цена, е като за излишък на балансиращия пазар, а не преференциална.
Сочи се, че в периода до м.август 2015г. процесната централа, е достигнала
нетно специфично производство от 2000 кВтч за 1 Квт инсталирана мощност, като
произведената над това НСП ел.енергия през м.август в размер на 439.190 МВтч,
ищецът първоначално е фактурирал по усреднена за периода цена за излишък от
13.78 лева /МВтч /. В последствие ищецът е издал счетоводен документ за
корекция на тази цена до размера на преференциалната цена, доколкото е счел, че
именно тази цена му се дължи, а именно Дебитно известие №70/30.09.2015г. към
Фактура №69/11.09.2015г. за сума
от 91971.66лв., съставляваща цената на 439.190 МВтч ел.енергия от ВтЕЦ
“Тригорци“, която е произведена през м.08/2015г. над 2000 кВтч нетно специфично
производство /до 2250 часа/, като сумата е заплатена от ответника в срок.
Ответникът, в изпълнение на чл.94 от ЗЕ, е включил стойностите по ДИ №70/30.09.2015г.,
в общата цена на енергията, подлежаща на заплащане от обществения доставчик
“НЕК“ ЕАД, като последното дружество, е възразило относно дължимостта на
същата, тъй като производителят е надхвърлил нетното си специфично производство
за 2015г. и на основание чл.31, ал.5 от ЗЕВИ за тях не се дължи
преференциалната цена, а такава за излишък. Ответникът е уведомил ищеца с Писмо
изх.№EPRS-2957/18.12.2015г. относно отказа на обществения доставчик да приеме
за дължима стойността на ДИ №70/2015г. и е изискал ищецът да издаде кредитно
известие към Фактура №69/11.09.2015г., както и да възстанови надплатената сума
в размер на 91971.66лв., като последният не е изпълнил искането. Сочи се още,
че на 13.02.2018г. “НЕК“ ЕАД е подало жалба в КЕВР, с която възразява срещу
начина, по който ответника прилага нетното специфично производство и
преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия, произвеждана от
ВяЕЦ, в това число и от процесната централа. С Решение №Ж-537/03.10.2019г. на
КЕВР, е установено, че в нарушение на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ, ответникът е
изкупил цялото количество електрическа енергия, произведено през м.август
2015г. от производителите, в това число от ищеца по преференциална цена, вместо
по цена за излишък, като е задължило дружеството да възстанови на крайния
купувач на електрическата енергия надвзетите суми в резултат на неправилното
прилагане на посочената разпоредба. В изпълнение на решението ответникът, е
възстановил на “НЕК“ ЕАД въпросната сума, с платежното нареждане от
25.10.2019г. Твърди се, че в резултат от горното, ответникът е направил
процесните изявления за прихващане на задълженията си за заплащане на ищеца на
цената на продадената му електрическа енергия през м.юли и м.август, и част от
м.септември 2019г. в общ размер на 91971.66лв., като остатъка от задължението
последния месец в размер на 3215.94лв. е заплатено по банков път. В подкрепа на
валидността на извършените прихващания, се поддържа, че според чл.20 от договора
за изкупуване на ел.енергия, ако производителят е получил от купувача
неследваща му се по-висока цена за електрическата енергия, то той дължи да я
върне на купувача в 7 дневен срок от писмената покана за това. Купувачът има
право по своя преценка да прихване своето вземане за надплатената цена до
пълното му покриване, срещу свои последващи задължения към производителя. Сочи
се, че действително въпросната хипотеза е различна от настоящата, доколкото
предвижда различно основание за недължимост на преференциалната цена-липса на
издаден от КЕВР сертификат за произход на електрическата енергия, но е напълно
приложима по аналогия за всички случаи на заплащане на преференциална цена,
която не е дължима. Твърди се, че съгласно чл.20 от ЗЗД договора, следва да се
тълкува при изследване на действителната обща воля на страните, при съпоставка
на отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Сочи се, че приложимата към момента на сключване на
процесния договор нормативната уредба, е предвиждала цялостно изкупуване по
преференциална цена на електрическата енергия, а за процесния период уредбата
въвежда ново основание за недължимост на преференциалната цена, а имено
произведената електрическа енергия, да е над прага на утвърденото от КЕВР нетно
специфично производство. Ето защо се поддържа, че общата воля на страните и
добросъвестността при изпълнение на договорните задължения води до приложимост
на уговорката на чл.20, ал.2 и ал.3 от договора и при другите случаи на
получаване на неследваща се преференциална цена от производителя. В тази връзка
се поддържа, че извършеното едностранно прихващане от страна на купувача, е
способ за възстановяване на надплатените суми, който е предвиден, както в
договора, така съставлява и способ за погасяване на задължения, уреден в чл.103
и чл.104 от ЗЗД, с което прихващане ответника е погасил процесните задължение,
респективно претенциите на ищеца са неоснователни. На следващо място, в условие
на евентуалност, ако се установи основателност на исковете, се претендира за
извършване на съдебно прихващане на вземането на ответника с вземанията на
ищеца, до размера на по-малкото от тях. Развити са подробни съображения за
приложимата нормативна уредба към договора за изкупуване на ел.енергия,
включително настъпилите изменения, според която след достигане на нетното
специфично производство на съответната вятърна централа, дължимата цена на
произведената ел.енергия от възобновяеми източник, подлежи на заплащане по цена
за излишък. Моли се за отхвърляне на исковете, доколкото прихващането е
проявило своя материално правен погасителен ефект на падежа на вземанията на
ищеца.
С подадената
допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите, изложени в
отговора на исковата молба. Доразвити са подробни съображения в подкрепа на
исковите претенция, както и за неоснователност на доводите на ответника за
приложимост към процесната хипотеза на разпоредбата на чл.20 от договора между
страните и на отношенията, развили се между ответника и трети лица-КЕВР и “НЕК“
АД.
С подаденият
отговор на допълнителната молба, се доразвиват съображения за неоснователност
на исковете и се оспорват доводите на ищеца.
Предявените
претенции намират правното си основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата
на страните, съдът намира, че не са
спорни и не се нуждаят от доказване, следните факти и обстоятелства:
1. ищецът е
производител на електрическа енергия от вятърна електрическа централа
“Тригорци“, с обща инсталирана мощност от 2.000 kW, находяща се в с.Тригорци,
общ.Балчик, която е присъединена към електроразпределителната мрежа;
2. ответното
дружество е краен снабдител на електрическа енергия и е титуляр на лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия;
3. между страните е
сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия №153/02.09.210г.;
4. за дължимата
цена на произведената електрическа енергия от процесната централа през месеците
юли, август и септември на 2019г., ищеца е издал Фактури №№ ********** от 31.07.2019г. на стойност от
59533.68лв., ********** от 31.08.2019г. на стойност от 24038.16лв. и **********
от 30.09.2019г. на стойност 11615.76лв.;
5. за произведените
от процесната централа през м.август 2015г. 439.190 МВтч, след достигнато нетно
специфично производство от 2000 кВтч за 1 Квт инсталирана мощност, с Дебитно
известие №70/30.09.2015г. към Фактура №69/11.09.2015г. на стойност от 91971.66лв., ищецът е коригирал цената на
ел.енергията от усреднена за периода цена за излишък от 13.78лв./МВтч до
размера на преференциалната цена при надхвърлени 2000 кВтч нетно специфично
производство /до 2250 часа/, която сума е заплатена от ответника в срок.
Съгласно общия
принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва
да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за
нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищеца, следва да установи
наличието на твърдяното облигационно правоотношение, а имено договор за
изкупуване на ел.енергия от собствената му ВяЕЦ. Следва да установи още, че е
доставил на ответника количеството ел.енергия в размерите, за които са издадени
процесните фактури и дебитно известие, както и че стойността на произведеното и
доставено на ответника количество енергия, е определена съобразно приложимата
нормативна база, в частност решението на КЕВР за определяне преференциални
цени. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си по
договора за доставената му ел.енергия, съответно възраженията си за прихващане,
респективно доводите си, че използваната от ищеца цена в Дебитно известие
№70/30.09.2015г. е неприложими по отношение на количеството от 439.190 МВтч
ел.енергия произведено през м.август 2015г.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните, писмени доказателства.
НАСРОЧВА производството по т.д.№2067/2019г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.06.2020г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение. До трето лице
помагач на страната на ответника, да се изпратят преписи от всички материали по
делото.
Уведомяването на страните да
се извърши по телефон,
факс и/или e-mail, чрез извършване на надлежно отбелязване, като
призоваване чрез длъжностно лице по призоваване да се използва само при
невъзможност за призоваване по някой от посочените по-горе начини или при
изричен отказ за приемане на уведомяване по телефон, факс и/или e-mail и след отпадане на обявеното на
територията на страната извънредно положение.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: