Р Е Ш Е Н И Е
1913/16.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На първи
декември
две хиляди и петнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2341 по описа на ШРС за 2015 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Депозирана е искова молба от В.П.Ж.
с ЕГН ********** с адрес *** срещу П.К.Ж.
с ЕГН ********** ***. В молбата ищцата излага, че бракът е непоправимо и
дълбоко разстроен, като моли съда да бъде прекратен без произнасяне по въпроса
за вината. В молбата се излага, че от брака имат родени две деца – дъщеря В. –
ненавършила пълнолетие и син – В. – към
момента малолетен. Ищцата моли да ѝ бъдат предоставени упражняването на
родителските права над децата, които ще
живеят на нейния адрес на местоживеене, моли ответника да бъде осъден за
издръжка на децата на по сто лева месечно, като ѝ бъде предоставено за
ползване семейното жилище, както и да бъде запазено брачното фамилно име – Ж..
В срока на отговор от страна на ответника не е депозиран такъв.
Ищцата се явява в съдебно заседание,
заедно с адв. В. Ц. от ШАК.
Ответника редовно призован, се явява лично.
Страните в съдебното заседание излагат, че са постигнали
споразумение по всички законови параметри, като изразяват желанието си същото
да бъде приложено по делото, като молят съда да промени реда на разглеждане на
делото и да утвърди постигнатото споразумение.
Съдът е
допуснал в съдебно заседание изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50
от СК.
ШРС след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Молителите В.Ж. и П.Ж. били законни съпрузи, като
гражданският брак между тях бил сключен на 29.04.1995 г. в гр.Шумен, за което
бил съставен Акт за граждански брак № *** От брака си имали родени две деца – В.
П.К., родена на ***г. и С.П. К., роден на ***г. Споразумели са се относно
родителските права, издръжката и местоживеенето на децата. Двамата не притежавали
общо движими или недвижими вещи. Заявяват, че са постигнали непоколебимо
взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото доказателства и обосновава следните правни изводи:
От материалите по делото и от изявленията на страните направени,
както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание се установява по
безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което
уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно
местоживеенето на децата, относно упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката на децата и фамилното име на жената. В този смисъл съдът
намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от
прекратяване на брака, е пълно, не
противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на молителите
се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне
прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди
депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с
решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса,
която следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че при
завеждането му молителката е заплатила такса в размер на 25 лв., то останалата част, а именно 15 лв. следва да бъде заплатена от молителя. В същото
време Ж. дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката по
отношение на децата в размер общо на 144 лв., както и 5 лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във
вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между П.К.Ж. с ЕГН ********** и В.П.Ж.
с ЕГН **********, сключен с Акт за
граждански брак № *** съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при
Община – гр.Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния
смисъл:
І. Родителските
права върху родените от брака деца – В. П.К. с ЕГН ********** и С.П. К. с ЕГН ********** се
предоставят на майката В.П.Ж. с ЕГН **********, като местоживеенето на децата е при майката, на адрес гр.Шумен, ул.*****;
ІІ. Бащата П.К.Ж. с ЕГН ********** има право на лични контакти с децата В. и Станислав всяка седмица от ( 10.00 часа в събота до
16.00 часа в неделя с преспиване, както
и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ІІІ. Бащата П.К.Ж. с ЕГН ********** ще заплаща на В. П.К. с ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 100 лв. (сто лева), а на С.П. К. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100 лв. (сто лева) чрез неговата майка
и законен представител В.П.Ж. с ЕГН **********, дължими до 5-то число на
текущия месец, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпването на законна причина, изменяща или
прекратяваща правото на издръжка по отношение на всяко едно от децата, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска;
IV. Семейното жилище,
находящо се в гр.Шумен, ул.*****, собственост на родителите на съпругата, се
предоставя за ползване на съпругата, като молителя следва да напусне същото;
V. След прекратяване на брака съпругата В.П.Ж. с ЕГН **********
запазва брачното си фамилно име - Ж..
VI. След прекратяване на брака страните не си дължат
издръжка помежду си.
VII. Разноските в производството се поемат от страните, така
както са направени.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 лв.(четиридесет)
лева.
ОСЪЖДА П.К.Ж. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за
образуване на делото, 144 лв. (сто четиридесет и четири лева), представляваща
държавна такса върху присъдените размери на издръжките, както и сумата от 5 лв. (пет) лева такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: