Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….. 14.10.2020 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …………..........……….……......................…………….... състав
на четиринадесети септември……………………………… две хиляди
и двадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар
………… Димитрийка Христова …….…………………………………………………
прокурор ………………………… .…..........……...............................................……………….......
като разгледа докладваното от ............................председателя ……...…..................……….…….
т. дело
№ 46 ............
по описа за 2020 год., …...…....................………………….................….
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от
69 000 лв., представляваща неустойка
за неизпълнение в срок на задължението за инвестиции за петата, шестата,
седмата, осмата и деветата поредни години, съгласно Договор за покупко
–продажба на недвижим имот,сключен по реда на ЗОбС от 06.04.2010 г., вписан в Служба по вписванията -Свиленград под.вх.рег.№1128 от 14.05.2010г.,
Том IV, Акт 62, Партида 2592, 2593, 2594. и Анекс към него от 27.01.2015 г. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на следващата се законна лихва върху тази сума, считано от
предявяването на иска- 28.02.2020 г. до окончателното й изплащане от Община Свиленград, гр. Свиленград, бул. „ България“
№ 32, ЕИК ***** против „Момково уайнъри“
ООД с. Момково, общ. Свиленград, ул. „ Йордан Ципорков“ № 8, ЕИК *****.
В исковата си молба ищецът
твърди, че между него и ответното
дружество Момково Уайнъри" ООД, с предишно наименование „Духлев, Ташков и компания",ООД е
сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот на 06.04.2010г. по реда на Закона за общинската собственост,
вписан в Служба по вписванията -Свиленград под.вх.рег.№1128 от 14.05.2010г.,
Том IV, Акт 62, Партида 2592, 2593, 2594.
По силата
на този договор ищецът продал на ответника
недвижим имот - частна общинска собственост, находящ се в с.Момково,
общ.Свиленград, по АОС № 3214/27.04.2009г., представляващ УПИ IV /четвърти/ -
за производство, складова, административна, туристическа и обслужваща дейност,
с площ от 11 770 кв.м., ведно с построените в него масивна двуетажна сграда с
приземен етаж с РЗП=1 650 кв.м., масивна тоалетна със ЗП=72 кв.м. и незавършен
строеж на сграда - физкултурен салон със ЗП=360 кв.м., находящ се в кв.36 по плана на с.Момково, общ.Свиленград, одобрени
със Заповед №1612/30.12.2008г. на Кмета на Община Свиленград, при граници на
имота: от две страни улици, УПИ V и край на регулация за сумата от 184 100.00
лева без ДДС, от която сума 55% в размер на 101 255.00 лева без ДДС, Община
Свиленград получила изцяло от купувача преди подписване на договора, а
останалата част - 45% от продажната цена в размер на 82 845.00 лева без ДДС била изплатена от страна дружеството след изтичане на
уговорения в договора срок от 10 месеца, считано от подписване на договора, с
просрочие от 32 дни. От момента на продажбата ответникът бил във владение на
посочения имот.
По силата
на този договор, т.1.1 от раздел I, купувачът бил задължен да извърши
инвестиция в имота в размер на 1 100 000 /един милион и сто хиляди/ лева,
разпределени по години, както следва: Първата година - 10% от размера на
инвестицията по т.1.1 от раздел I на договора, равняваща се на 110 000 лв. за
периода от 06.04.2010г. до 06.04.2011г. ; Втората година - 10% от размера на
инвестицията по т.1.1 от раздел I на договора, равняваща се на 110 000 лв. за
периода от 06.04.2011г. до 06.04.2012г. ; Третата година - 20% от размера на
инвестицията по т.1.1 от раздел I на договора, равняваща се на 220 000 лв. за
периода от 06.04.2012г. до 06.04.2013г.; Четвъртата година - 20% от размера на
инвестицията по тЛ. 1 от раздел I на договора, равняваща се на 220 000 лв. за
периода от 06.04.2013г. до 06.04.2014г. ;
Петата година - 20% от размера на инвестицията по т.1.1 от раздел I на
договора, равняваща се на 220 000 лв. за периода от 06.04.2014г. до
06.04.2015г. ; Шестата година - 10% от размера на инвестицията по т.1.1 от
раздел 1 на договора, равняваща се на 110 000 лв. за периода от 06.04.2015г. до
06.04.2016г.; Седмата година - 10% от размера на инвестицията по т.1.1 от
раздел I на договора, равняваща се на 110 000 лв. за периода от 06.04.2016г. до
06.04.2017г.
Поради
невъзможност от страна на дружеството да извърши в срок уговорената инвестиция
в имота, били взети Решение № 787/26.03.2014г. и Решение № 1022/19.12.2014г. на ОбС - Свиленград, в изпълнение на които между ответното дружество и
Община Свиленград бил подписан Анекс към договора за покупко -
продажба на недвижим имот, сключен по реда на Закона за общинската собственост
от 27.01.2015г. По силата на този анекс били предоговорени условията по
договора за покупко - продажба, касаещи началото на инвестиционния
план, като ответникът е поел задължението да извърши инвестицията в имота в
срок от 12 /дванадесет/ години при досегашните условия, като за начало на
инвестиционния план се счита четвъртата година от подписване на договора.
Договорено е инвестицията в размер на 1 100 000 /един милион и сто хиляди/ лева
да бъде разпределена по години, както следва: Четвъртата година - 10% от
размера на инвестицията по т.1.1 от раздел I на договора,равняваща се на 110
000 лв. за периода от 06.04.2013г. до 06.04.2014г.; Петата година - 10% от
размера на инвестицията по т.1.1 от раздел I на договора, равняваща се на 110
000 лв. за периода от 06.04.2014г. до 06.04.2015г. ; Шестата година - 10% от
размера на инвестицията по т.1.1 от раздел I на договора, равняваща се на 110
000 лв. за периода от 06.04.2015г. до 06.04.2016г.; Седмата година - 20% от
размера на инвестицията по т.1.1 от раздел I на договора, равняваща се на 220
000 лв. за периода от 06.04.2016г. до 06.04.2017г.; Осмата година - 10% от
размера на инвестицията по т.1.1 от раздел I на договора, равняваща се на 110
000 лв. за периода от 06.04.2017г. до 06.04.2018г.; Деветата година - 10% от
размера на инвестицията по т.1.1 от раздел I на договора, равняваща се на 110
000 лв. за периода от 06.04.2018г. до 06.04.2019г.; Десетата година - 10% от
размера на инвестицията по т.1.1 от раздел I на договора,равняваща се на 110
000 лв. за периода от 06.04.2019г. до 06.04.2020г.; Единадесетата година - 10% от размера на инвестицията по
т.1.1 от раздел I на договора,равняваща се на 110 000 лв. за периода от
06.04.2020г. до 06.04.2021г.; Дванадесетата година - 10% от размера на
инвестицията по т.1.1 от раздел I на договора, равняваща се на 110 000 лв. за
периода от 06.04.2021г. до 06.04.2022г..
С взетото
от Общински съвет - Свиленград Решение № 1022/19.12.2014г, се признавали
направените до този момент инвестиции в имота от страна на дружеството,
възлизащи на 58 206.81 лв. без ДДС, явяващи се повече от 50% от уговорения в
§2, т. 1.1.1 от анекса размер на инвестиция за четвъртата поредна година.
Купувачът
„Духлев, Ташков и компания" ООД, с настоящо наименование „Момково
Уайнъри" ООД, в предоговорения с анекса срок не изпълнил поетото задължение да извърши
инвестиция в имота, което обстоятелство е констатирано на място от служители на
Община Свиленград при извършена проверка, резултатите от които били отразени
в Констативен протокол с №
ВК-129/19.02.2020г.
Ответникът
не извършил инвестиции в имота за
петата, шестата, седмата, осмата и деветата поредна година от сключване на
договора, разпределени по посочения по-горе начин.
Съгласно
т.4.1 от раздел IV на договора за покупко - продажба на недвижим имот,
купувачът дължал на продавача неустойка в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева за всеки 20 дни просрочие при съществено неизпълнение /повече от 50% на
инвестиционната програма за съответната година/ на задължението по т. 1.1 от
раздел I на описания договор. Размерът на неустойката, изчислена при база 250
лева за всеки 20 дни просрочие, за съответните периоди била както следва: За
петата година /от 06.04.2014г. до 06.04.2015г./ - 22 000 лв. за периода от
07.04.2015г. до 27.02.2020г.; За Шестата година / от 06.04.2015г. до
06.04.2016г./ - 17 500 лева за периода от 07.04.2016г до 27.02.2020г. За
Седмата година /от 06.04.2016г. до 06.04.2017г./ - 13 000 лева за периода от
07.04.2017г до 27.02.2020г.; За Осмата година / периода от 06.04.2017г. до
06.04.2018г./ - 8 500 лева за периода от 07.04.2018г до 27.02.2020г.; За
Деветата година / от 06.04.2018г. до 06.04.2019г./ - 8000 лева за периода от 07.04.2019г до 27.02.2020г.
или претендираната
неустойка, дължима от ответника възлизала в общ размер на 69 000 лева.
В допълнителна искова молба ищецът пояснява първоначално подадената
искова молба и оспорва доводите на ответника за нищожност на клаузи от
договора. Твърди,че не е допуснато несправедливо облагодетелстване на
Община Свиленград за сметка на търговското дружество - ответник, т.като
ответникът сам направил предложение за
инвестиции в закупения от него имот, по план и размер също предложени от него,
като вложените инвестиции по никакъв начин не облагодетелствали общината и/или
трето лице, а облагодетелствали именно ответника.
Оспорва
твърдението за нееквивалентност на престациите. Имотът бил закупен по реда на
ЗОбС. В точка II.5 от
заповедта, с който бил обявен конкурса изрично било посочено, че предложенията,
направени от кандидата, спечелил конкурса стават част от задължителното
съдържание на договора за покупко-продажба.
Оспорва твърденията,че Община Свиленград не е
съдействала на ответника за разрешаване на възникналите затруднения.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди „Момково Уайнъри" ООД да заплати на
Община Свиленград сумата в размер на 69 000 лв. /шестдесет и девет хиляди/
лева, представляваща неустойка за неизпълнение в срок на задължението за
инвестиции за петата, шестата, седмата, осмата и деветата поредни години,
предвидено в т.1.1 от раздел I на Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен по реда на Закона за общинската собственост от 06.04.2010 г., вписан в Служба по вписванията -Свиленград под вх.рег.№ 1128 от 14.05.2010г.,
Том IV, Акт 62, Партида 2592, 2593, 2594, изменен с Анекс към договора за
покупко - продажба на недвижим имот, сключен по реда на Закона за общинската
собственост от 27.01.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника. Счита предявения иск за допустим, но
неоснователен по същество.
Прави възражение за нищожност на клаузи от договора, както и за
погасяване по давност на по-голямата част от претендираните от ишеца суми.
Прави възражение за нищожност на p. I, т. 1 от договора между
страните, в който са уговорени инвестициите — поради нарушаване на добрите
нрави. В настоящия случай освен цената на имота бил уговорени несъразмерни
тежести -влагането на инвестиции в изключително голям размер като срещу това
задължение не стояло никаква насрещна престация на продавача. Ищецът имал единствено и само задължението
да прехвърли правото на собственост, а в конекситет с това право е задължението
на купувача освен да плати определената
за него цена от 184 000 лв. без ДДС, да направи и инвестиции в особено голям
размер. Стойността на инвестициите не била част от цената за имота при
извършването на продажбата му и спрямо извършването им или не продавачът не се
явява кредитор. Т.е. по силата на сключения договор е прехвърлено правото на
собственост върху имота, подробно описан в договора за покупко-продажба между
страните от 14.05.2010 г. и Общината е загубила същото право. Счита,че не е
налице основание за вменяване на задължение на купувача за извършване на
инвестиции.
Оспорва твърдението,че е неизправна страна по договора. Твърди,че не е налице виновно неизпълнение на договора, при което да възникне основание за ищеца да претендира неустойка по договора, а трайно, писмено изразявано несъгласие от негова страна да оказва съдействие за реализиране на инвестиционните проекти.
Твърди,че недопустимо Община Свиленград, еднолично и без каквито и да е
разяснения, одобрила само част от
вложените средства по договорите, проектите и разходооправдателни документи. С
тези разходи реално била увеличена стойността на имота и те също следвало да
участват в общия размер на извършените инвестиции. Извършените инвестиции в имота до момента
били размер на 155 255, 45 лв.
Прави възражение , на основание чл.111 б.“б“ от ЗЗД, за погасяване по давност на вземането за неустойка до м.04.2017 г.
Прави възражение за погасяване по давност на вземането за лихви на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД.
В допълнителен отговор ответникът взема становище за неоснователност на доводите,че след като договорът за покупко-продажба е сключен по реда на ЗОбС, то е неприложим ЗЗД. Правила относно тълкуването, прекратяването, нищожността и унищожаемостта на договорите били уредени единствено в ЗЗД и именно този закон се прилагал субсидиарно в цялото гражданско право по отношение на всички видове договори, независимо дали те са сключени по Търговския закон, Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия или друг специален закон.
Оспорва приложението на ЗОС и
Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на
Община Свиленград,т.като в случая не се
продавало имущество, включено в капитала на търговско дружество с общинско
участие, и прилагането по аналогия на разпоредбите, свързани с извършването на
инвестиции в имота, било абсолютно недопустимо.
Поддържа доводите си за нищожност на клаузите от
договора.Не оспорва посочения от ищеца размер на неустойката, като в тази
връзка счита,че не се налага назначаване на ССЕ.
Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани или, в случай, че
съдът приеме,че исковете са основателни
да уважи исковете за неустойка и лихви, които не са погасени по давност,
като намали размера на същите поради прекомерност и надхвърляне пределите на
нейния санкционен характер. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между
страните, че на 06.04.2010 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот на
06.04.2010г. по реда на Закона за общинската собственост, вписан в Служба по
вписванията -Свиленград под.вх.рег.№1128 от 14.05.2010г., Том IV, Акт 62,
Партида 2592, 2593, 2594., по силата на който
Община Свиленград е продала на ответника „Момково
Уайнъри" ООД,/ към момента на сключване на договора „Духлев,
Ташков и компания" ООД/, недвижим имот - частна общинска собственост,
находящ се в с.Момково, общ.Свиленград, по АОС № 3214/27.04.2009г.,
представляващ УПИ IV /четвърти/ - за производство, складова, административна,
туристическа и обслужваща дейност, с площ от 11 770 кв.м., ведно с построените
в него масивна двуетажна сграда с приземен етаж с РЗП=1 650 кв.м., масивна
тоалетна със ЗП=72 кв.м. и незавършен строеж на сграда - физкултурен салон със
ЗП=360 кв.м., находящ се в кв.36 по плана на с.Момково,
общ.Свиленград, одобрени със Заповед №1612/30.12.2008г. на Кмета на Община
Свиленград, при граници на имота: от две страни улици, УПИ V и край на
регулация за сумата от 184 100.00 лева без ДДС. Съгласно чл. I.1 страните са уговорили плащането на цената по
договора да бъде извършено на два пъти -
в размер на 101 255.00 лева без ДДС преди
подписване на договора, а останалата част от 82 845.00 лв., без ДДС – в срок от 10 месеца, считано от подписване на договора. Не
се спори, че продажната цена е заплатена изцяло, както и че ответникът е във
владение на имота от момента на продажбата.
Освен заплащането на продажната цена със сключването на договора купувачът
е поел задължението да извърши инвестиции в имота в размер на
1 100 000 лв. в срок от седем години - чл. I.1.1, които са
разпределени,както следва: Първата година - 10% от размера на инвестицията по
т.1.1 от раздел I на договора, равняваща се на 110 000 лв. за периода от
06.04.2010г. до 06.04.2011г. ; Втората година - 10% от размера на инвестицията
по т.1.1 от раздел I на договора, равняваща се на 110 000 лв. за периода от
06.04.2011г. до 06.04.2012г. ; Третата година - 20% от размера на инвестицията
по т.1.1 от раздел I на договора, равняваща се на 220 000 лв. за периода от
06.04.2012г. до 06.04.2013г.; Четвъртата година - 20% от размера на
инвестицията по т. 1 от раздел I на договора, равняваща се на 220 000 лв. за
периода от 06.04.2013г. до 06.04.2014г. ;
Петата година - 20% от размера на инвестицията по т.1.1 от раздел I на
договора, равняваща се на 220 000 лв. за периода от 06.04.2014г. до
06.04.2015г. ; Шестата година - 10% от размера на инвестицията по т.1.1 от
раздел 1 на договора, равняваща се на 110 000 лв. за периода от 06.04.2015г. до
06.04.2016г.; Седмата година - 10% от размера на инвестицията по т.1.1 от
раздел I на договора, равняваща се на 110 000 лв. за периода от 06.04.2016 г.
до 06.04.2017г.
Между страните бил подписан анекс към договора на 27.01.2015 г., по силата
на който се променял срока на изпълнение на инвестиционната част на договора,
като за начало на инвестиционния план се счита четвъртата година и срокът е
удължен с пет години - §2 от Анекс от 27.01.2015 г.
Ответникът е извършил инвестиции в размер на 58 206.81 лв. без ДДС,
които инвестиции са приети от ищеца като извършени за четвъртата година,
съгласно §2 от Анекс от 27.01.2015 г. – Решение № 1022 от 19.12.2014 г. на
Общински съвет Свиленград.
Ответникът не е извършил други инвестиции, съобразно сключения между
страните анекс,а именно договорените инвестиции за пета, шеста, седма, осма и
девета година, обхващащи периода от
06.04.2014 г. до 06.04.2019 г. вкл. Твърденията, посочени в отговора на
исковата молба, че е извършил инвестиции над признатите от ищеца инвестиции в
размер на 58 206.81 лв. без ДДС, а именно в размер на 155 255,45 лв.
останаха изцяло недоказани в настоящото производство. Дори в полза на ответника
да се приеме, че действително е извършил инвестиции в посочения размер,то те
покриват задължението за инвестиция за четвъртата година в размер на 110 000
лв., които ищецът признава за извършени. Остатъкът от 45 255,45 лв. не
представлява повече от 50% от дължимата инвестиция от 110 000 лв. за
петата година, според анекса, подписан от страните, поради което и не може да бъде прието
изпълнение на инвестиционната програма за тази година. Изложеното води до
извода, че ответникът не е изпълнил задължението си за извършване на инвестиции
в имота за пета до девета година вкл., обхващащи периода от 06.04.2014 г. до 06.04.2019 г.
Неоснователно е
възражението на ответника, че е изправна
страна по договора и че ищецът с поведението си е станал причина за
неизпълнение от страна на ответника на инвестиционната програма за съответните
години – доказателства за това в производството не се ангажираха, а твърденията
за извършени инвестиции от дружеството в региона са ирелевантни, доколкото не
касаят имота, предмет на процесния договор.
Съгласно сключения между страните договор – чл.IV.2.4.1 при неизпълнение на инвестиционния план
купувачът дължи на продавача неустойка в
размер на 250 лв. за всеки 20 дни просрочие при съществено неизпълнение, повече
от 50 % на инвестиционната програма,съгласно
договора. Изчислена по този начин/ страните не спорят относно начина на
изчисляване на неустойката и нейния размер/ неустойката възлиза на
претендираната в исковата молба сума от
69 000 лв., от които
22 000 лв. за петата година, 17 500 лв. за шестата година,
13 000 лв. за седмата година, 8 500 лв. за осмата година и 8 000
лв. за деветата година . Т.е установеното безспорно неизпълнение на
инвестиционната програма за пета до девета година вкл. активира клаузата за
заплащане на неустойка, което води до извод за принципна основателност на
предявения иск.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване
по давност на претенцията за заплащане на неустойка за петата година за периода
06.04.2014 г. до 06.04.2015 г., за шестата година за периода 06.04.2015 г. до
05.04.2016 г. и за седмата година за периода 06.04.2014 г. до 06.04.2017 г. и
съответно на дължимата лихва за посочените периоди. Съдът намира възражението
за частично основателно. Погасена по давност следва да се приеме претенцията за
заплащане на неустойка за петата година за периода 06.04.2014 г. до 06.04.2015
г. и за шестата година за периода 06.04.2015
г. до 05.04.2016 г. и съответно на дължимата лихва за посочените периоди.
Съгласно чл.111 ал.1 б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор и вземанията за лихви. Съгласно чл. 116
от ЗЗД давността се прекъсва: а) с
признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или
на искане за почване на помирително производство; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение. По делото не са
представени доказателства, сочещи на прекъсване на давността. Представената
покана за доброволно изпълнение № И-6528
от 09.11.2020 г. не е от кръга действия, които прекъсват давността. Дори обаче
да се приеме,че с изпращането на поканата за доброволно изпълнение е прекъсната
давността/ поканата е получена на 27.11.2016 г./, то към момента на подаване на
исковата молба 27.02.2020 г. предвидената в чл.111 от ЗЗД тригодишна давност
отново е изтекла. В случая не може да
бъде приложена петгодишна давност, т.като тя е приложима само, ако вземането е
установено със съдебно решение / чл.117 ал.2 от ЗЗД./
Вземането за неустойка за седмата година, съответно за лихви за този
период, не следва да се приеме като
погасено по давност, доколкото задължението за извършване на инвестиция е до
06.04.2017 г. и от този период до подаване на исковата молба – 27.02.2020 г. не
е изтекъл предвиденият тригодишен срок.
Предвид изложеното съдът намира предявеният иск за заплащане на неустойка,
следствие неизпълнение на договорни задължения за извършване на инвестиции в
процесния имот, съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот на
06.04.2010г. по реда на Закона за общинската собственост, вписан в Служба по
вписванията - Свиленград
под.вх.рег.№1128 от 14.05.2010г., Том IV, Акт 62, партида 2592, 2593, 2594 и анекс към договора
от 27.01.2015 г. за основателен и
доказан в размер на 29 500 лв., представляваща дължима по договора неустойка за
за седмата година /от 06.04.2016г. до 06.04.2017г./ - 13 000 лева за
периода от 07.04.2017г до 27.02.2020г.; за осмата година / от 06.04.2017г. до 06.04.2018г./ - 8 500 лева за периода
от 07.04.2018г до 27.02.2020г. и за деветата година / от 06.04.2018г. до 06.04.2019г./ - 8000 лева за периода от 07.04.2019г до
27.02.2020г., която сума ответникът следва да бъде осъден да
заплати, ведно със следващата се законна лихва, считано от 28.02.2020 г. до
окончателно изплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен
размер от 69 000 лв. искът е
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Следва да
бъде отхвърлен и акцесорният иск за заплащане на лихва върху отхвърлената част
на иска.
Съдът намира неоснователно направеното от ответника
възражение за нищожност на раздел I т.1 от договора, сключен между страните, поради нарушаване на добрите
нрави, поради нееквивалентност на насрещните престации. Като морални норми добрите нрави нямат правно
действие. По силата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно
значение, като нарушението им се приравнява по последици наравно с нарушението
на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тях е принципът на
справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси
максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. В конкретният случай не би могло да
се твърди,че със сключеният между страните договор, и най –вече в неговия
раздел I т.1 са нарушени добрите
нрави, което да е основание в тази част договорът да бъде обявен за нищожен.
Процесният имот е обявен на публична продажба с начална конкурсна цена 184 000 лв. и предложения за
инвестиции в имота, които не могат да бъдат на стойност по-малка от
1 000 000 лв. – Заповед № 1626 от 10.12.2009 г. Изрично е посочено в
указанията, които са неразделна част от конкурсната документация, че предложенията
направени от купувача, определен за инвестиции, стават неразделна част от
договора. По делото е представен протокол от решение на Общото събрани на „
Духлев, Ташков и компания“ ООД от 20.12.2009 г., подписан от двамата
съдружници, видно от който ОС на дружеството е взело решение за участие в
обявения от Община Свиленград конкурс и
за закупуване на имота при цена 184 000 лв. и инвестиции в размер на
1 100 000 лв. направени за срок от седем години. Вземането на това
решение и участието в този конкурс и при тези условия е доброволен акт, поради
което и не би могло в един по-късен етап да се твърди, че тези условия са били
неизгодни за дружеството, още повече,че самото дружество е започнало изпълнение
на инвестициите и е извършило такива в имота, признати от ищеца като направена
от ответника инвестиция за четвъртата година. Защо при продажбата на този имот продавачът е
включил като изискване и провеждане на инвестиции в имота от закупилия го
собственик, е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност и не подлежи
на съдебен контрол. И както се посочи по-горе условията на конкурса са били
изначално ясно определени и ответникът не е бил длъжен да участва в конкурсната
процедура, след като е считал тези условия за неизгодни за него. Не може да
бъде прието за основателно и твърдението на ответника,че договорът е подписан
от един от управителите г-н Ташков при явно неизгодни за дружеството условия.
Отново следва да бъде препратено към посоченото по-горе, а именно, че е налице взето решение на Общото събрание на
дружеството за участие в конкретната конкурсна процедура и при конкретно
посочени параметри на това участие, а именно цена 184 000 лв. и инвестиции
на стойност 1 100 000 лв. направени за срок от седем години. Не се
твърди и не се сочат доказателства този протокол да е оспорен. След като е
налице валидно взето решение на ОС на дружеството и след като договорът е
сключен именно в рамките на зададените от това решение параметри, не би могъл
да се сподели доводът,че този договор е подписан от един от съдружниците при
явно неизгодни за дружеството условия.
Неоснователно е и възражението за прекомерност на неустойката. В сключения
между страните договор и анекс към него не е предвиден краен срок на
начисляване на неустойката. Както
изрично е посочено в т. 3 на ТР № 1/2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК, не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без
фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за
накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към
момента на сключване на договора. Липсата на определен краен срок за
начисляване на неустойката не може да бъде изтълкувана като нарушение на
добрите нрави, тъй като постигането на такъв е изцяло в зависимост от
поведението на ответната страна - длъжник по главното вземане. Именно липсата
на краен срок цели да обезпечи изпълнението, като мотивира последния да плати
задължението си възможно най-бързо, докато точно обратното би омаловажило
обезпечителната функция на неустойката - след достигането на крайния срок
длъжникът би могъл да продължи да бездейства, тъй като положението му няма да
се утежни повече. В този смисъл следва да се посочи, че неустойката освен
обезщетителна и обезпечителна функция, има и функцията на санкция за
неизправния длъжник, като същата следва да е уговорена по начин за да го
стимулира да спазва поведение в съответствие с поетите от него по договора
задължения, които същият следва да извършва добросъвестно и точно и в
уговорените с договора срокове. Уговорката е за начисляване на неустойка според
дните на забавата, поради което преодоляването на нарастването на размера й, е
предопределено от точното изпълнение на задължение за извършване на инвестиции
в определен размер за съответната година, което е изцяло по волята на страната
по договора, ответник в настоящото производство. Определена по този начин неустойка, съпоставена със законната лихва върху
размера на дължимата инвестиция за съответния период, не се явява прекомерна. Ето защо следва да се приеме, че с проявлението на присъщите и функции,
процесната клауза за неустойка е в съгласие с общоприетия принцип на
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и в случая не води
до несправедливо обогатяване на ищеца.
С оглед изхода на спора
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски. В производството ищецът е направил разноски в размер на 2960 лв., от
които 2760 лв. – платена ДТ и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. С оглед
уважената част на иска ответникът дължи разноски в производството в размер на
1265.51 лв.
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащането на направените от него
разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска. Ответникът претендира
разноски в размер на 3120 лв.- платено възнаграждение на адвокат/ фактура № 311
от 17.08.2020 г./. Така договореното и платено възнаграждение не се явява
прекомерно, с оглед разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно
отхвърлената част на иска на ответника се дължат разноски в размер на 1786.09 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Момково уайнъри“ ООД с. Момково, общ. Свиленград,
ул. „ Йордан Ципорков“ № 8, ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на Община Свиленград, гр. Свиленград, бул. „ България“
№ 32, ЕИК ***** сумата от 29 500 лв./ двадесет и девет хиляди и петстотин
лева/, представляваща неустойка за
седмата година /от 06.04.2016г. до
06.04.2017г./ - 13 000 лева за периода от 07.04.2017г до 27.02.2020г.; за осмата година / от 06.04.2017г. до 06.04.2018г./ - 8 500 лева за периода
от 07.04.2018г до 27.02.2020г. и за деветата година / от 06.04.2018г. до 06.04.2019г./ - 8000 лева за периода от 07.04.2019г до
27.02.2020г., следствие неизпълнение на договорни задължения
за извършване на инвестиции в имот находящ се в с.Момково,
общ.Свиленград, представляващ УПИ IV /четвърти/ - за производство, складова,
административна, туристическа и обслужваща дейност, с площ от 11 770 кв.м.,
ведно с построените в него масивна двуетажна сграда с приземен етаж с РЗП=1 650
кв.м., масивна тоалетна със ЗП=72 кв.м. и незавършен строеж на сграда -
физкултурен салон със ЗП=360 кв.м., находящ се в
кв.36 по плана на с.Момково, общ.Свиленград, одобрени със Заповед №1612/30.12.2008г.
на Кмета на Община Свиленград, при граници на имота: от две страни улици, УПИ V
и край на регулация, съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот на
06.04.2010г. по реда на Закона за общинската собственост, вписан в Служба по вписванията
- Свиленград под.вх.рег.№1128 от
14.05.2010г., Том IV, Акт 62, партида
2592, 2593, 2594 и анекс към договора от 27.01.2015 г., ведно със следващата се
законна лихва върху тази сума, считано от 28.02.2020 г. до окончателно
изплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер от 69 000 лв. и за заплащане на лихва
върху тази сума, исковете като
неоснователни и недоказани ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Момково уайнъри“ ООД с. Момково, общ. Свиленград,
ул. „ Йордан Ципорков“ № 8, ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на Община Свиленград, гр. Свиленград, бул. „ България“
№ 32, ЕИК ***** сумата 1265,51 лв. направени по делото разноски, съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА Община Свиленград, гр. Свиленград, бул. „ България“
№ 32, ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ „Момково
уайнъри“ ООД с. Момково, общ. Свиленград, ул. „ Йордан Ципорков“ № 8, ЕИК ***** сумата от 1786,09 лв. направени по делото
разноски, съобразно отхвърлената част на иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: