Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№     87                                                       22.04.2009 г.                                гр. Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд граждански  състав   

на  двадесет и пети март през две  хиляди  и девета  година

в публично заседание в състав :

                                                           

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : Д. П.

                                                          Членове :  М. Д.

                                                                                       Ж. С.  

 

Секретар  Ж.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията С.  по В.гр.дело № 136  по описа за  2007  год.,

за да се произнесе взе предвид:

 

                  Производството  е по чл. 193 Гражданския процесуален кодекс /отм/.         

                      Образувано е по молба на „Агенция за насърчаване на търговското и индустриално сътрудничество” АД, София за допълване на Решение № 345 от 21.11.2008 г., постановено от Окръжен съд – Хасково по в. гр. д. № 136 по описа на съда за 2007 г. В молбата се твърди, че  решението е било редовно връчено на страната на 15.01.2009 г. като след запознаване със съдържанието му се установило, че същото е непълно.По делото бил представен Протокол № 19/19.12.1995 г. на Управителния съвет на Хасковската търговско – промишлена палата, по отношение на който   било открито производство по чл. 154 ГПК /отм./, по искане на въззивника – ХТПП, за оспорване истинността му. Според молителя съдът бил   длъжен да се произнесе с определение относно истинността на документа и в  случай, че признае същия за неистински  да го изпрати на прокурора, заедно с препис от своето определение. Съгласно чл. 156 ГПК /отм./, съдът имал право да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото, т. е. с изричен диспозитив. Твърди се,че  съдът, нито в диспозитива на съдебното решение, нито с изрично определение се е произнесъл по оспорването по чл. 154 от ГПК /отм./. И в мотивите на съдебното решение липсвало каквото и да е произнасяне дали оспореният документ е истински или неистински. Това водело до непълнота на съдебното решение, поради което и на основание чл. 193, ал. 1, и 2 от ГПК /отм./ моли съдът да се произнесе по откритото производство по чл. 154, ал. 1 ГПК.  

             Хасковската търговско - промишлена палата, гр. Хасково чрез процесуалния си представител в приложеното по делото писмено становище излага  доводи за недопустимост на подадената молба. Не било налице искане на молителя, по което съдът да не се е произнесъл с решението.Счита, че молителят не разполагал и с правна възможност да иска допълване на съдебното решение, с изрично произнасяне на съда в производството по чл. 154 ГПК /отм./, защото производството по оспорване на документа било открито по искане  на ХТПП. Предвид така изложените съображения  моли съда да прекрати производството.

           Страните по делото, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, за да заявят становище по подадената молба за допълване на съдебното решение.

                Хасковският окръжен съд, след като съобрази релевираните в молбата  оплаквания и доводи и прецени приетите по делото доказателства , приема за установеното  от фактическа страна следното:

              С Решение № 37/20.02.2007 г.  по гр.дело № 608/2006 г.,  постановено от петчленен състав на  ВКС, въз основа на представен  документ - оригинал на Протокол № 19 от 19.12.2005 г. на Управителния съвет на ХТПП, представляващ ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231, ал. 1 б. „а” от ГПК /отм./ са отменени: Решение № 1116/07.09.2006 г. по гр.дело № 1518/2005 г. на ІV отделение на ГК - ВКС  и оставеното с него в сила Решение № 683/11.03.2005 г. по гр.дело №1253/2004 г. на Хасковския окръжен съд по чл. 208, ал.1 ГПК /отм./, за прогласяване  недействителността на договорите между ХТППП и “АНТИС”АД,гр. София  за покупко - продажба на магазин от 215,75 кв.м.*** и двуетажна административна сграда в гр.Хасково, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД и уважаване ревандикационния иск срещу „АНТИС” АД, гр. София.

              Делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд по жалбата на Хасковската търговско промишлена палата срещу Решение  от 28.04.2004 г. по гр.дело № 1149/2002 г. по описа на ХРС от друг  състав на съда, станало основание за образуване на настоящото производство.       

               Пред настоящата въззивна инстанция по искане и на двете страни са събрани писмени и гласни доказателства, в това число и  представения от въззиваемата страна заверен препис на Протокол № 19 от заседание на УС на ХТПП, състояло се на 19.12.1995 г.

              В протокола е записано,че на 19.12.1995 г. в гр.Хасково се е провело заседание на УС на ХТПП, при следния дневен ред: 1.Предложение за продажба на недвижими имоти, 2. Предложение за корекция на заплатите,3. Предложение за приемане нови членове в ХТПП, на което са присъствали  Г.Я.К. - председател на ХТПП, Н.Д.Т. – зам.председател, М.Т. М., Г.Д.Л.. Отбелязано е, че отсъства П.Г.. На стр.1 от протокола е записано, че  УС на ХТПП приема предложението  да се продадат недвижимите имоти на ул.”Оборище” 51 и на бул.”Раковски” № 17  от ХТПП на  “АНИТ” ЕООД, с цел осъществяване на специфична инвестиционна политика за изграждане нови  офиси и преместване на ХТПП в тях.УС на ХТПП възлага на Н.Т. – зам. председател да подпише договора  за покупко-продажба пред нотариуса  на основание настоящото решение и чл. 20, т. 10 от Устава. На стр. 2 са вписани  взетите решения по точка втора и точка трета.Протоколът е  изготвен от К.Б. и  подписан от  членовете на УС на ХТПП, присъствали на заседанието. Подписите  на членовете на УС са положени на стр. 2 от протокола.

              Предвид  поддържаното от страна на ищеца основание за нищожност на извършените сделки,че  няма решение на УС на ХТПП за продажбата на имотите,  с определение на съда, постановено в с.з. на  23.05.2007 г. по искане на въззивника на основание чл.154 ГПК /отм/ е открито производство за оспорване истинността на Протокол № 19/19.12.1995 г. Във връзка с оспорването истинността представения документ, в качеството на свидетели са разпитани  лицата: К.П.А., К.И. Б., П.Ж. Ж., М.Т.М., Г. Д.Л. и Г. Я.К. /свидетел на въззиемаемата страна/. Двама от членовете на УС на ХТПП – свид. М.М. и свид. Г.Л.,  установяват  в дадените показания, че не са присъствали на заседание на УС на ХТПП, на което да е взето решение за продажба на имоти на Палатата, а последният е категоричен и относно това, че фирменият знак на Палатата не е съществувал по времето докато той е бил член на УС на Палатата. И двамата свидетели не оспорват, че подписите  срещу имената им, на стр. 2 от протокол № 19/19.12.1995 г. са техни. В противна насока са показанията на свид.К..,която в настоящото производство, чрез разпита си установява, че Протокол №19/19.12.1995 г., за който още при първоначалното разглеждане на делото е твърдяла ,че съществува в оригинал и бил предоставен от Панчо Желязков през 2001 година в Хасково, в неговия офис на Димитровградско шосе,  Тържищна борса Марица, след което тя го предала на  адвоката на  въззиваемата страна адв. П.. Относно предоставянето на оригинала на протокола на  въззиваемата страна от значение са и показанията на свид. П.Ж., назначен за ликвидатор на ХТПП, който установява, че  не разполага с документи на ХТПП, предал ги бил на Я.Я. в офиса си, за което бил съставен  протокол, приет без възражения през 2002 година. При извършената проверка през 2000 година от Икономическа полиция в ХТПП са открити  протоколи, които се разминавали - били с една и съща дата, но с различно съдържание. При претърсването установили, че част от документацията се намира в къща, в която извършили претърсване, за което съставили протокол за претърсване и изземване. За знака / логото/ на Палатата си спомня, тъй като бил коментиран в Следствието и в Прокуратурата. При проверката установили, че от втората половина на 1997 година всички бланки на ХТПП били с този знак, а преди това бланките били без този знак, само една част от бланките носели знака на Палатата.Последното е дало основание на настоящият състав на съда да възприеме за достоверни показанията на свид.М. и Л., които са последователни, безпротиворечиви и съответни на останалия събран доказателствен материал, поради което ги и кредитира при достигане на извод относно истинността на оспорения документ.                    

           Въз основа на така установените  по делото факти имащи значение за спора  и установените по делото обстоятелства  обсъдени в мотивите на решението,чието допълване се иска, следва да се приеме, че основният въпрос от значение за изхода на спора - налице ли е надлежно взето решение от страна на УС на ХТПП за продажба на процесните имоти е в зависимост от решаване на въпроса за истинността на представения протокол, предмет на преценка в производството по чл. 154 от ГПК.Истинността на документа е родово понятие,което включва автентичност (авторството на изявлението) и вярност (съответствие на удостовереното в документа с действителността). Затова оспорването на истинността на документите по реда на чл.154 ГПК може да има за предмет: оспорване автентичността на всички видове документи - официални и частни, свидетелстващи и диспозитивни или оспорване верността на свидетелстващите официални документи, които имат обвързваща материална доказателствена сила.

                В случая оспореният  протокол без съмнение представлява частен диспозитивен документ, който се ползва с формална доказателствена сила. Документът е оспорен по реда на чл.154 ГПК с твърдението, че подписите са на лицата, за което е посочено в самия документ, че са го подписали, но текстът над него и по специално по точка първа от дневния ред не представлява тяхно изявление. По съществото си това е оспорване не на верността, а на автентичността на изявлението и е насочено към оборване на формалната доказателствена сила на документа по чл.144 ГПК, макар и да не се оспорва авторството на самия подпис. Освен това може да се оспорва и автентичността на подписа на трето лице, ако страната по делото се оказва обвързана от материално - правните последици на изявлението му, при участие на това лице в състава на колективен орган - УС, както в настоящия случай.

         Събраните в хода на  делото доказателства  във връзка с производството по чл. 154 ГПК са  обсъдени в мотивите на  решението , чието допълване се иска.В мотивите на решението е прието,че в представения протокол, лицата са се подписали под текст, на който е придаден вид на тяхно волеизявление, но всъщност не е тяхно волеизявление, тъй като се доказа, че те не са присъствали на заседание на УС, в качеството им на негови членове и на което  да са  взели решения, каквито са отразени в оспорения протокол. Изрично произнасяне на съда относно заявеното   оспорване на протокола в диспозитива на решението  няма,което  оспорване по  аргумент от чл. 156, ал. 2, във връзка с чл. 97, ал. 3, изречение първо от ГПК има  процедурната природа на инцидентен установителен иск. В тази именно връзка и предвид разпоредбата на чл.156  ГПК /отм/ съдът след извършване на проверката и направените в мотивите констатации е следвало да се произнесе относно истинността на оспорения протокол с  решението си,тъй като това произнасяне е  условие за решаване на спора.След като по оспорването съдът не се е произнесъл с определение по реда на чл.156,ал.1 ГПК /отм/ това следва да стане с решението и  в неговия диспозитив.С оглед така посочените аргументи интерес да подадат молба за допълване на решението имат и двете страни по основния спор, независимо, по чие искане е било открито производството по оспорване на документа по чл. 154 ГПК /отм./.

              По изложените съображения подадената молба за допълване на съдебното решение се явява основателна.

              Мотивиран така съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И:

 

              ДОПЪЛВА   Решение № 345 от 21.11.2008 г., постановено от Окръжен съд – Хасково по в. гр. д. № 136 по описа на съда за 2007 г., както следва : 

              ПРИЗНАВА  на основание чл. 156, ал. 2, вр. ал. 1, изр. 1 – во, предл. 2 – ро от Гражданския процесуален кодекс /отм./, неистинността на Протокол № 19 от 19.12.1995 г. на Управителния съвет на ХТПП.

              Решението  може да се обжалва пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

                                                                                                              2.