РЕШЕНИЕ
№ 682
гр. Плевен, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20234430104316 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по искова молба от
“Топлофикация Плевен” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, „***“ № ***, представлявана от *** Й.В., чрез ***, против И. М.
Б., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ №*** вх. ***, за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият
дължи на ищеца сумата от 896,90 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2021 г. – 28.02.2023 г., и
сумата от 57,51 лева, представляваща лихва за забава за периода 05.01.2022
г.-05.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 20.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Със заповед на Адм. ръководител – Председател на РС-Плевен, поради
ползване на отпуск на съдия –докладчика, председател на ***I гр.състав,
1
делото е преразпределено на настоящия съдия-докладчик с протокол за избор
от 03.11.2023г.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №2158/2023 г. по описа на РС-Плевен, е
издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5
ГПК. Сочи се, че са дадени указания до заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.
Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна
топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.
Плевен, ул. „***“ №*** вх.***, е с абонатен №***. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства по опис и е направено доказателствено
искане за съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не депозира
писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от
***. Исковата молба се поддържа по изложените съображения. Отправено е
искане към съда в случай, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК,
да постанови неприсъствено решение.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. №2158/2023 г. по описа на РС-Плевен се
установява, че ищецът е депозирал на 20.04.2023г. пред РС-Плевен заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните
вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 1202/20.04.2023г., която е
връчена на длъжника И. Б. по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Заповедта за
изпълнение е издадена и по отношение на лицата С.Б.Б. и М.Б.Б., като по
отношение на тях не са предявени претенции в настоящото производство. С
Разпореждане на Съда, получено на 10.07.2023г., е указано на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си по отношение на И. Б., като
2
искът е предявен в законоустановения срок – на 31.07.2023г.
Установява се по делото, че ответникът И. М. Б., ЕГН **********, има
качество на собственик на процесния ап. 13 в гр. Плевен, ул. „***“ №*** вх.
Б. Това се установява от приложените от ищеца писмени доказателства.
Съгласно заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №***, том ***, рег. ***, дело №***от ***г. на ***, рег. №***
на НК, с район на действие РС-Плевен, апартаментът е закупен от Б.С.Б. чрез
пълномощник И. М. Б..
Установява се от копие на справка НБД от дата 29.02.2024г. за И. М. Б.,
че е ***, като нейния *** Б.С.Б. е починал. Съгласно справката, синове на И.
М. Б. са С.Б.Б. и М.Б.Б..
Не е спорно и че имотът е топлофициран, налице са фактури, издадени
за процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този имот.
Видно е, че още през 2001г. е сключен договор за включване в системата за
индивидуално топлоотчитане на абонатите в ЕС на ул. „***“ вх. ***, както и
споразумителни протоколи за разпределение на ТЕ между топлинен
счетоводител и ищеца, като доставчик на ТЕ.
За този имот са издадените от ищеца подробна справка за потребление и
препис-извлечение от сметка, неоспорени от ответника, съгласно които
отдадената ТЕ включва сума за отопление с ИРУ; сума за ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, и сума за дялово разпределение.
Установява се от справка от административен панел: електронни услуги
на НАП, че е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от И. М. Б., за
процесния апартамент, като същата е посочена като собственик при 0,67%
ид.ч.
Установява се от копие на Удостоверение Изх. №ГР.21-18 от
25.05.2022г., че недвижимият имот е с актуален административен адрес: гр.
Плевен, жк. „***“ №*** вх. ***, като е имал административен адрес: гр.
Плевен, ул. „***“ №*** вх. ***. От Писмо Изх. №ГР.61-973 от 09.10.2023г.
също се установява, че адресите ул. „***“ №*** / стар УПИ ***, стр. кв. ***/
и жк. „***“, бл. ***, са на един и същ имот, като актуалния адрес към
09.10.2023г. е жк. „***“, бл. *** входове от А до З.
Установява се от копие на молба-декларация от 10.05.2007г., че е
3
подадена от И. М. Б. до „Топлофикация Плевен“ АД, за откриване на партида
за плащане на отопление и топла вода.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна
страна следното:
При условие, че ответникът е собственик на недвижимия имот в гр.
Плевен, и че имотът е бил топлофициран, фактическото обитаване на имота е
ирелевантно обстоятелство за качеството на потребители на топлинна енергия
на ответника - собствеността на имота придава качеството на потребител на
топлинна енергия. Това качество е уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки
потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани
на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Доказа се и размера
на разпределеното потребление за имота за исковия период и неговата цена.
Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода
на делото, е на ответника. Не се констатират неравноправни клаузи в
представените още в заповедното производство ОУ на ищеца, които касаят
начисляването, отчитането, срока за плащане и начисляването на лихва.
Предвид гореизложено, доказаното качество на ответника като
потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че
исковите суми за главница са били дължими до размера от 896,88 лева от
ответника към подаване на заявлението, а поради незаплащане на
задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените
лихви в размера до 54,52 лева.
Настоящият съд споделя становището, че исковата молба по чл. 422 от
4
ГПК следва да съдържа същото вземане, което е заявено пред заповедния съд,
основаващо се на същите обстоятелства. В настоящия случай, претенцията не
съвпада по размер- с исковата молба е заявена претенция за главница от 896,90
лева при посочена в заповедта за изпълнение 896,88 лева, с исковата молба е
заявена претенция за лихва от 57,51 лева при посочена в заповедта за
изпълнение 54,52 лева.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно
основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД се явява основателен и доказан до размера 896,88 лева главница, като за
разликата до пълния претендиран размер главница от 896,90 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Искът за лихва за забава е
основателен до размера от 54,52 лева, като пълния претендиран размер лихва
57,51 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Съдът следва да
присъди в полза на ищеца направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете, възлизащи на 174,45
лева.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Съдът
следва да присъди в полза на ищеца направените от него разноски в
заповедното производство, съобразно уважената част от исковете, възлизащи
на 19,08 лева за държавна такса и 33,32 лева за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от
ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ответникът И. М. Б., ЕГН
**********, от гр. Плевен, жк. „***“ №*** вх. ***, дължи на ищеца
„Топлофикация Плевен” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, „***“ № ***, представлявана от *** Й.В., сумата от 896,88 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.11.2021 г. – 28.02.2023 г., и сумата от 54,52 лева, представляваща
5
лихва за забава за периода 05.01.2022 г.-05.04.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 20.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумите,
за което е издадена Заповед за изпълнение №1202/20.04.2023г. по ч.гр.д.
№2158/2023 г. по описа на РС-Плевен, като за разликата от 896,88 лева
главница до претендираната 896,90 лева главница и за разликата от 54,52
лева лихва за забава до претендираната 57,51 лева лихва за забава,
ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК И. М. Б., ЕГН **********, от гр.
Плевен, жк. „***“ №*** вх. *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация Плевен”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, „***“ № ***,
представлявана от *** Й.В., сторени в заповедното производство по ч.гр.д.
№2158/2023 г. по описа на РС-Плевен разноски в размер на 19,08 лева за
държавна такса и 33,32 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК И. М. Б., ЕГН **********, от гр.
Плевен, жк. „***“ №*** вх. *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация Плевен”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, „***“ № ***,
представлявана от *** Й.В., сторените в исковото производство разноски в
размер на 174,45 лева съразмерно с частта от вземането, за която се
установи, че съществува.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6