Решение по дело №6797/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1526
Дата: 29 декември 2021 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20211110206797
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1526
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20211110206797 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. ИВ. Т. против издадено срещу него
наказателно постановление №21-4332-006871/06.04.2021г. от Г.В.Б., в
качеството на Началник „Сектор АНД” към Отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което за нарушение на:
1/чл.150А, ал.1 от ЗДвП му е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер
на 100.00 лева, на основание чл.177,ал.1, т.2 от ЗДвП;
2/ чл.6,т.1 от ЗДвП му е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на
20.00 лева, на основание чл.183,ал.2,т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление се обжалва само по отношение на
нарушението по ПУНКТ 1 – по чл.150А, ал.1 от ЗДвП. По отношение на
нарушението по ПУНКТ 2, наказателното постановление е влязло в сила на
05.05.2021 г., като необжалвано.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
В жалбата се поддържа, че в обжалваната част наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради незнание от страна на
1
жалбоподателя на фактическите обстоятелства, на които се основава
административно наказателното обвинение. Жалбоподателят твърди, че на
14.09.2019 г. е съобщил на органите на МВР, че издаденото на негово име
СУМПС е изгубено. След като на 16.09.2019 г. същото било намерено и
предадено на жалбоподателя от друг гражданин, той поддържа, че се е явил в
паспортна служба към 06 РУ-СДВР и е съобщил за намирането на СУМПС,
като за целта е подал и декларация за възстановяване валидността на
документа. С тези съображения и считайки, че в хода на производството са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че
неправилно е приложен материалният закон, се иска отмяна на НП, в
обжалваната част.
Жалбоподателят Т., се явява само за първото съдебно заседание по
делото, в което дава обяснения и заявява, че поддържа подадената от него
жалба, с искане за отмяна на обжалваното НП, по съображенията изложени в
жалбата.
Въззивамата страна - редовно призована, не изпраща представител.
В съдебно заседание, на осн. чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН са приобщени
чрез прочитане представените с административно наказателната преписка
/АНП/ и изисканите и допълнително представени и приложени по делото
писмени доказателства.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, съдът взе предвид следното от фактическа страна:
На 15.03.2021 г. в 10.58 ч. в гр. София, по бул. „България”, жалб. Б.Т.
управлявал МПС – л.а.”Ауди А6” с рег. №СВ4437РХ с поска от бул. „Гоце
Делчев” към бул. „Т. Каблешков”, като служители на ОПП-СДВР
установили, че преди кръстовището с ул. „Допли дол”, същият паркира в
зоната на действие на пътен знак В27 . След като изискали от водача
документите му за проверка, служителите на ОПП-СДВР установили
неговата самоличност, а при направена справка в системата на КАТ
установили, че представеното им СУМПС, издадено на името на жалб. Б. ИВ.
Т. е обявено за невалидно.
От приобщените по делото писмени доказателства /справка на л.10 от
делото, декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български
лични документи, подписана от жалб. Б.Т. с дата 27.09.2019 г. – л.27 от
2
делото, заявление декларация от Б.Т. до началника на ОПП-СДВР от
16.03.2021 г. за промяна статуса на неговото СУМПС на валиден – л.25 от
делото, приложените по делото писма от ОПП-СДВР и 06 РУ-СДВР/ и
обясненията на жалбоподателя в съдебно заседание, се установява, че на
27.09.2019 г. той е подал декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на български лични документи, с която е декларирал, че издаденото
му СУМПС №********* е изгубено. Въз основа на същата СУМПС е било
обявено за невалидно.
Малко по-късно, на жалб. Т. се обадил гражданин, който му съобщил, че
намерил документите му, включително и СУМПС. Срещнали се и
въпросното лице предало на жалб. Т. изгубените документи.
В обясненията си жалбоподателят твърди, че за факта на намиране на
документите му и за това, че същите са му върнати, вкл. и СУМПС е съобщил
в Отдел „БДС” към 06 РУ-СДВР, но от изисканите и получени писма от там,
както и от ОПП-СДВР, така твърдяният факт от жалбоподателя не се
потвърждава. С оглед на това, съдът намира, че няма как да го приеме за
доказан.
По отношение на останалите факти, описани в АУАН и НП не са налице
каквито и да е противоречия между доказателствата по делото, с изключение
на обясненията на жалбоподателя, които съдът кредитира в тази им част като
средство за упражняване на правото му на защита, което дава основание на
съда да ги приеме за несъмнено установени по делото.
С оглед на изложения доказателствен анализ, настоящият съдебен
състав намери, че са несъмнено установени по делото, изложените в АУАН и
НП фактически констатации.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
3
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Както АУАН, така и НП са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е
редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя, който го
подписал без възражения. Такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1
ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП: „За да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.”
В конкретния случай, именно тази разпоредба е нарушил
жалбоподателят като на посочените в АУАН и НП място и дата е управлява
МПС, след като издаденото на негово име СУМПС е било обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, въз основа на декларирани обстоятелства от
самия жалбоподател през 2019 г.
В хода на производството не се доказа твърдението на жалбоподателя,
че след като документите му, вкл. и СУМПС са били намерени и предадени
на същия, той да е заявил това обстоятелство пред ОПП-СДВР или пред друга
структура на МВР, с искане за възстановяване на валидността на СУМПС.
Такава декларация /л.25 от делото/ е била подадена едва на 16.03.2021 г., а
именно след деянието, за което му е съставен АУАН. Предвид на това,
деянието се явява съставомерно, както от обективна, така и от субективна
страна.
За същото, съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, се налага
глоба от 100 до 300 лева за този, който управлява МПС, след като
свидетелството му за управление е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. Размерът на глобата е определен в рамките на
минималния, поради което същият е законосъобразен и не подлежи на
4
намаляване, съгласно чл.27, ал.5 ЗАНН. Следователно, в обжалваната част
наказателното постановление №21-4332-006871/06.04.2021г., издадено от
Г.В.Б., следва да бъде потвърдено.
Никоя от страните не е претендирала разноски и не са представени
доказателства за направени такива, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Поради изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-
006871/06.04.2021г., издадено от Г.В.Б., в обжалваната част /по ПУНКТ 1/, с
която на Б. ИВ. Т. е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 100.00
лева, на основание чл.177,ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.150А, ал.1 от
ЗДвП, като законосъобразно.
В останалата част /по ПУНКТ 2/ наказателното постановление е влязло
в сила на 05.05.2021 г., като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5