Р Е
Ш Е Н
И Е № 92
гр.Стара Загора, 11.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIІI състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
административно дело № 967 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „ТРИЯДА“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ №59,
вх.Б, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Т.Т., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № ФК-908-0031759/10.12.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата се сочи, че заповедта е
незаконосъобразна и необоснована, като не съдържа мотиви относно необходимостта
от налагане на мярката и продължителността на определения срок, а при
издаването й са нарушени основни принципи на административния процес, както и
целта на закона. Твърди се, че в констативния акт липсва правна квалификация на
установените факти, които да са подведени под хипотезата на норма, предписваща
или забраняваща определено поведение. Посочва се, че към момента на издаване на
заповедта за ПАМ акт за установяване на административно нарушение не е издаден,
като при това положение мярката е наложена за факти, които не са получили
правна квалификация в констативния акт и не са послужили като основание за
образуване на административнонаказателно производство за нарушение, предвидено
в чл.186 от ЗДДС. Обоснова се, че макар формално да са налице обстоятелствата,
предвидени в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, заповедта е
издадена в противоречие с целта на закона. Излагат се съображения, че
изложените мотиви са бланкетни, без да съдържат конкретния извод на
административния орган каква е тежестта на нарушението, какви са последиците от
него и какви са спецификите на търговския обект. Сочи се също, че налагането на ПАМ преди издаване на наказателното
постановление, и още повече, преди изобщо да е образувано
административнонаказателно производство, тоест без да е конкретизирано
нарушението, вменено на дружеството с АУАН, води до необоснованост на
обжалваната заповед. Отделно от горното се счита, че при издаване на
обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на принципа
на съразмерност, и по-специално правилото, закрепено в чл.6, ал.5 от АПК, тъй
като не са установени и не се твърди от органа наличието на доказателства за
предходни нарушения на същото дружество на задължението за отчитане на
продажбите, които биха могли да обосноват налагането на принудителна мярка от
посочения вид, резултати от предходни ревизии и други, които да обосноват
извод, че дружеството системно нарушава реда за регистриране на продажбите.
Моли се съда да отмени оспорената заповед. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т. 4 ЗДДС в
проверявания търговски обект – ресторант „Нашенци“, обосновано, в съответствие
и при правилно приложение на материалния закон административният орган в
условията на обвързана компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-908-0031759/10.12.2019г.,
за
което излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
На 05.12.2019г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП са
извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ЗДДС –
ресторант „Нашенци“, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Митрополит Методи
Кусев“ №9, стопанисван от „ТРИЯДА“ ЕООД. Съгласно Протокол за извършена
проверка /ПИП/ сер. АА 0031759/ 05.12.2019г., съставен на основание чл.50 и
чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е извършена контролна покупка на 1 бр.
салата, 1 бр. супа, 4 бр. основни ястия, 3 бр. десерти, 1 бр. минерална вода -
1.5л., 5 бр. хляб на обща стойност 45.06лв, заплатени в брой от проверяващия
служител Т.Г.(преди легитимацията) на Д.И.– сервитьор, като за продажбата е
била издадена фискална касова бележка /ФКБ/ №0020023/05.12.2019г. в 14:50 часа
от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство /ФУ/ модел Datecs
FP 1000-02DV с индивидуален номер /ИН/ на ФУ DT 305753 и ИН на фискалната памет
02686541, както и разпечатка от нефискализиран принтер. Посочено е, че в
издадената касова бележка не се съдържат задължителните реквизити на чл.26. ал.1.
т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. – наименование, количество и стойност по
видове закупени стоки, вместо това е генериран номер на продажбата № **********
и обща стойност.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-908-0031759/ 10.12.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, поради установеното нарушение на чл.26, ал.1, т.7
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ/
във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, е разпоредено
прилагането на ПАМ запечатване на търговски обект – ресторант „Нашенци“,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Митрополит Методи Кусев“ № 9. стопанисван
от „ТРИЯДА“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 7
/седем/ дни. Със заповедта също така е указано на дружеството да отстрани
наличните в обекта стоки, материали и инструменти в срок до определената дата
на запечатване.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-908-0031759/ 10.12.2019г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по
същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С
оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на
принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по
налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства
Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, с която
на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция по
приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС (л.15).
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материално правната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част
на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на
правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част
подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е
упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване
на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския
обект и за конкретно липсващите в издадената касова бележка задължителни
реквизити. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на
запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на
гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт.
Не
се установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения
на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Заповедта
съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона. Разпоредбата на
чл.118, ал.1 ЗДДС въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).
Съгласно чл.118, ал.4, т.4 ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която
се определят издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Съгласно
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което не спази реда или начина
за издаване на съответен документ за продажба. Редът за издаване на документ включва
задълженията по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във фискалната касова бележка да се посочи количество и
стойност на закупените стоки по видове. Фискалната касова бележка следва да
съответства на образеца по приложение № 1 от Наредбата и да притежава
съдържанието по чл.26, ал.1 от нея. Органът по приходите правилно се е позовал
на нарушението на цитираната разпоредба и е упражнил правомощието си по чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, като в условията на обвързана компетентност е издал
оспорената заповед. В заповедта правилно е определено основанието за
нарушението – липса на задължителен реквизит на фискалната касова бележка – количество
и стойност по видове закупени стоки по чл.118, чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187,
ал.1 ЗДДС и чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Към протокола за
извършената проверка е приложено копие на процесния фискален бон (л.20), от
който е видно, че липсва наименованието на продадените стоки, а стойността на
продажбата е 45.06 лева, т.е. по безспорен начин се установява верността на
констатациите на органите по приходите, че издаденият касов бон не съдържа
изискуемите реквизити – наименование на стоките или услугите, тяхното
количество и стойност по видове. И в този смисъл, са налице фактическите
основания за налагане на принудителна административна мярка за извършено
нарушение по чл.118 ЗДДС.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред неспазване на задължението за регистриране на извършена продажба на стоки,
чрез издаване на фискалната касова бележка, която да съответства на образеца по
приложение № 1 от Наредбата и да притежава съдържанието по чл. 26, ал.1 от нея,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът
съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и
обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на
срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва
и от използвания в чл.186, ал.1 израз „до 30 дни“.
В
хода на съдебното производство жалбоподателят не опроверга описаната в
заповедта фактическа установеност, потвърдена с документацията от
административната преписка. Не може да
бъде споделена защитната теза на дружеството – жалбоподател, че с представената
разпечатка от нефискализиран принтер (л.50), издадена заедно с касовия бон е
санирано нарушението на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Това
е така, тъй като законът изисква касовият бон да съдържа задължителните
реквизити и не допуска тези реквизити да се съдържат в някакъв друг,
допълнителен документ, издаден от друго устройство, а не от въведеното в
експлоатация по установения ред фискално устройство. Следователно, в настоящия
случай безспорно е установено, при извършената проверка на 05.12.2019г., че „ТРИЯДА“
ЕООД е осъществило нарушение на установения в закона ред за документиране на
извършени продажби, като е издало касов бон без задължителните реквизити при
изрично разписано в нормата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. съдържание за този документ. Протоколът от проверката, съставен по
установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се
ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал.1
от ДОПК. В тази връзка, следва да бъде отбелязано, че неправилен и несъответен на закона е доводът в
жалбата, че в констативния акт липсва правна квалификация на установените
факти. Предвид характера на производството и вида на акта – констативен
протокол по чл.50 от ДОПК, такава не се дължи.
При
тези факти са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл.186,
ал.1 от ЗДДС и приложението на чл.187 от ЗДДС. Както бе посочено, след като е
констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект
органът по приходите по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС действа в условията
на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи
предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Единствената
преценка, която административният орган трябва да направи е по отношение на
срока на принудителната административна мярка, каквато преценка в случая е била
извършена. С процесната заповед е постановено запечатване на търговския обект
за 7 дни от максимално предвидения в закона срок от 30 дни. Неоснователни са
оплакванията в жалбата за немотивираност на акта в частта му досежно
продължителността на мярката (срока, за който същата е приложена). В мотивите
на акта си ответникът е изтъкнал, че в случая продължителността на срока е
определена с оглед тежестта на извършеното нарушение и неговите последици, а
именно, че липсата на реквизити на фискалния бон не позволява да се установи
количеството на закупените стоки и видът на сделката, както и проследяване на
техния произход. При определянето на този срок правилно са отчетени конкретно
установени при проверката факти, като е направена съпоставка между големината
на обекта – 163 кв.м., с 60 места на закрито и 64 места на открито,
местоположението му – на оживена улица в центъра на гр.Стара Загора с голям човекопоток,
вида на обекта – ресторант, разнообразния асортимент на предлаганите стоки,
както и продължителното работно време от 11:00 ч. до 23:00 ч., без почивен ден,
въз основа на които е направен обоснован извод за значимостта на търговския
обект и обема на упражняваната дейност. Видно от изложените мотиви, мярката
цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния
търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а
индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за
законоустановена цел, тъй като нормата на чл.22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Уредената в чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС принудителна
административна мярка „запечатване на обект“ е насочена към постигане именно на
такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството
не е преустановило дейността си в търговския обект, т.е. съществува възможност
за извършването и на друго нарушение, свързано с незаконосъобразно отчитане на
извършените продажби. В случая издадената заповед цели именно това с оглед
защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и
определяне размера на публичните задължения. Ето защо съдът счита, че не е
нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК при определяне срока на
административната мярка. Продължителността й е в разумно съотношение на
пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на
обществени отношения, касаещи данъчното облагане.
Лишени
от правно основание са и доводите в жалбата че налагането на ПАМ преди издаване
на наказателното постановление, води до необоснованост на обжалваната заповед.
В чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидено прилагане на принудителните административни
мерки независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От цитираната
норма следва, че процедурата по налагане на принудителните административни
мерки е самостоятелна от процедурата по налагане на административно наказание
по ЗАНН, за нейното провеждане няма изискване да е наложено административно
наказание за нарушението предвид изразът „независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции“. Погрешен е и изводът за несъобразяване на заповедта с
целта на закона, изведен от чл.187, ал.4 от ЗДДС. Предвидената в текста
възможност за прекратяване на наложената принудителна административна мярка не
поставя изисквания към издаването на заповедта за налагането й, а се отнася до
изпълнението на мярката. Налагането на мярка предвидена в закона при установено
нарушение е съобразено с целта на мярката по чл.22 от ЗАНН.
По
изложените съображения съдът намира, че с оспорената заповед правилно и
законосъобразно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на „ТРИЯДА“ ЕООД
гр.Стара Загора и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни, поради което жалбата
срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото в полза на Националната агенция за приходите – юридическото
лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи
органът, издал оспорения акт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от
Закона за правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТРИЯДА“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър
Асенов“ №59, вх.Б, ет.1, ап.3, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-908-0031759/10.12.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА „ТРИЯДА“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ № 59,
вх.Б, ет.1, ап.3, да заплати на
Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр.София, бул. „Княз
Дондуков“ № 52, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: