РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Севлиево, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря ЙОАНА СТ. КНЯЗОВА
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20244230200194 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят П. И. Е. от гр. Л., чрез адвокат И. К. – Д. от ЛАК, е обжалвал
Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ №
**********, издаден от А.П.И - С., с който за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и
ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено наказание глоба в размер на
300,00 лева и е постановено заплащането на такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за
пътищата в размер на 10.00 лева. В жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен и
издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон, в подкрепа на което се
излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен
фиш.
За ответника по жалбата – А.П.И. - С., редовно призован, се явява
представител при разглеждане на делото, който прави искане обжалваният електронен
фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 22.06.2020 година в 07:32 часа било установено нарушение с ППС лек
автомобил „Рено Сценик“ с рег. № *** на Главен път І-4, км. 76+135, на територията
1
на община Севлиево, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което ППС не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. Нарушението било установено с
устройство № 40141, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път І-4 км. 76+135. Посоченото по-
горе ППС било заснето от устройството, съответно бил изготвен и снимков материал.
В последствие била направена справка, от която било установено, че посоченият по-
горе автомобил е собственост на жалб. П. И. Е.. За установеното нарушение на чл.
139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, от АПИ - София, бил издаден
електронен фиш, № **********, с който на жалб. Е., на основание чл. 179, ал. 3 във вр.
с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева и
постановено заплащането на такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ в
размер на 10.00 лева. Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на
жалб. Е. и му бил връчен на 28.03.2024 г. срещу подпис.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност – обжалвания електронен фиш, декларация за активиране на електронна
винетка от 24.07.2020 година с фискален бон; декларация за активиране на електронна
винетка от 12.02.2020 година; Справка за нарушител, справка за нарушението;
Известие за доставяне на ЕФ; снимков материал; справка от Национално ТОЛ
управление; Проверка на винетка; история на обработка на ЕФ, от която е видно, че
същият е издаден на 02.03.2021 година.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 28.03.2024 г.
Жалбата е изпратена по пощата на 08.04.2024 година, тоест в законноустановения
срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество. Подадена
е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е
визиран като лицето, извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Жалбоподателят и процесуалният му представител не се явяват в открито
съдебно заседание. От последния са постъпили писмени бележки по делото, в които се
заявява, че се поддържа жалбата срещу обжалвания електронен фиш с всички
възражения, посочени в нея. Искането е да се отмени фишът като незаконосъобразен.
Процесуалният представител на ответника по жалбата оспорва жалбата в
открито заседание и моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в
2
по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна
точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като
незаконосъобразен, без да е необходимо да се обсъжда въпроса по същество, тъй като в
случая не са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за издаването на
процесния електронен фиш. С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и
създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП бе въведена възможност за
установяване на някои видове административни нарушения по този закон и
ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена
процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата – чрез издаването на
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Същевременно
според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело
№ 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния
касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния
административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се
погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на
административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на
чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон
относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и
изпълнение на административните наказания във всеки случай, когато липсва друга
специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по
установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не
регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване
и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се
поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система,
което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото
правно значение - дава началото на административнонаказателното производство /чл.
39, ал. 4 от ЗАНН/. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в
закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
3
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на
специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на
процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на
чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст
от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от
установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на
нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това
дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган,
каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от
гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната
процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели
осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на
административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на
чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за
продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за
изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има
функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за
провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със
съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с
техническото средство. В процесния случай нарушението е извършено на 22.06.2020
година, на която дата то е установено, респ. станало е известно на АПИ предвид
установяването му от електронна система /чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП/, а ЕФ е издаден на
02.03.2021 г., от което следва, че фишът /като аналог на наказателното постановление/
е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането
на нарушението, който срок е изтекъл на 22.12.2020 година.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на
установените в закона срокове за провеждане на административнонаказателната
процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно
постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове е съществено
нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на
производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като
незаконосъобразен. Предвид всичко изложено, съдът счита, че обжалваният
електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен само на това
основанине, като спорът не следва да се обсъжда по същество. В този смисъл е и
Решение № 79/16.06.2023 г. по КАНД № 74/2023 г. по описа на Административен съд -
Габрово.
Що се касае до възражението на жалбоподателя, отразено в жалбата до съда, че
към датата на извършване на нарушението – 22.06.2020 година жалбоподателят е имал
заплатена годишна винетка за 2020 година с начална дата 12.02.2020 година и крайна
4
дата 12.02.2021 година, съдът намира същото за неоснователно, тъй като от
представената от него Декларация за активиране на електронна винетка с прикачен
към нея касов бон /л. 7 от делото/ се установява, че жалбоподателят е закупил годишна
винетка за периода от 24.07.2020 година до 24.07.2021 година на 24.07.2020 година,
която дата е след извършване на нарушението. В подкрепа на това е и предоставената
информация от НТОЛУ /л. 24/, от която е видно, че в периода от 03.02.2020 година до
24.07.2020 година, в който период влиза и процесната дата 22.06.2020 година,
жалбоподателят е нямал валидна винетка. Твърдението, че при закупуване на винетка
на 12.02.2020 година, за което жалбоподателят представя декларация на л. 6 от делото,
служителят на бензиностанцията е въвел грешно регистрационния номер на
автомобила, не бе доказано, поради което съдът не следва да го цени като достоверно.
Същото няма и значение в случая, тъй като електронният фиш следва да бъде отменен
на друго основание, без да се вземат предвид възраженията по същество.
Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените
въз основа на тях правни изводи дават на съда основание да приеме, че обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение. Съгласно нормата на чл. 63д от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Препратката е изрична и касае именно въпроса, свързан с присъждането на разноските
в процеса. Т.е. този ред се прилага и от районните съдилища, и от административните
такива, действащи като въззивна и съответно като касационна инстанция. А при липса
на конкретно уреждане на въпроса за определяне на размера, вкл. възможността за
пропорционално присъждане на разноски, на основание чл. 144 от АПК са приложими
правилата на ГПК, а не на НПК. С оглед гореизложеното се налага изводът, че по
отношение на въпроса, свързан с присъждането на разноски,
административнонаказателното производство следва логиката и нормите на АПК,
респективно – ГПК, по силата на препращащите норми на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл.
144 от АПК. Според ал. 2 на чл. 63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, в съдебно
заседание, от страна на процесуалния представител на АНО се прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, който, видно от представения
Договор за правна защита и съдействие е в размер на 400,00 лева. Съгласно чл. 18, ал.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
5
възнаграждения ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция
и/или обезщетение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията
при интерес до 1000 лв. адвокатският хонорар е в размер на 400,00 лева. В случая е
наложена имуществена санкция, която е в размер на 300,00лв., поради което
заплатеното възнаграждение в размер на 400.00 лв. е в установения минимум и
съответно на невисоката фактическа и правна сложност на делото. Ето защо
възражението за прекомерност е неоснователно и предвид изхода на делото на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата № **********, издаден от А.П.И - С., с който за извършено нарушение на
чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл.
187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на П. И. Е., ЕГН: **********,
от гр. Л., ж.к. „Младост“ № 321, бл. А, вх. А, ет. 7, ап. 21 е наложено наказание глоба в
размер на 300.00лв. /триста/ лева и е постановено заплащането на такса по чл. 10а, ал.
2 от Закона за пътищата в размер на 10.00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ «ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА» - София да заплати на
П. И. Е., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 400,00лв. /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6