Решение по дело №1082/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   1814            Година  2020, 19.10.               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 16.09.2020 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1082 по описа за 2020 година и като обсъди :  

 

                                Производството е по реда на чл.268 ДОПК.

Образувано е по жалба на „Професионален футболен клуб – Локомотив Пловдив – 1926“АД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, р-н „Източен“, кв.“Лаута“, стадион „Локомотив“, против Решение №158/05.05.2020г. на Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№70-00-3978/22.04.2020г., подадена от дружеството в частта относно направено възражение за изтекла погасителна давност и е прекратено произ­водството в тази му част, а в останалата част, касаеща неправилно приложение на чл.169 ал.8 ДОПК жалбата срещу Разпореждане за разпределение на пос­тъпили суми изх.№С200016-125-0094462/08.04.2020г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е оста­вена без уважение.

Жалбоподателят чрез пълномощник - адв.Г. твърди, че актът е неза­коносъобразен, тъй като е постановен при допуснати съществени проце­суални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. На първо място се сочи, че неправилно ответният административен орган е приложил института на погасителната давност, вследствие на което в обхвата на разпре­делението на постъпилата парична сума в размер на 10 244,00 лв. са включени и задължения, които са погасени по давност. На следващо място се твърди неправилно приложение и на разпоредбата на чл.169 ал.8 ДОПК относно последователността на погасяване на паричните вземания. Иска се от съда отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и връщане на преписката на публичния изпълнител за отписване на задълженията за лихви, посочени в таблицата от обжалваното разпореждане на редове от 2 до 24 включително, пора­ди погасяването им по давност и извършването на ново разпределение на пос­тъпилата сума при правилно приложение разпоредбата на чл.169 ал.8 ДОПК. Допълнителни съображения са развити в приложени по делото писмени бележки. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък.

Ответникът – Директор на ТД на НАП – Пловдив чрез процесуален предс­та­вител – юриск. М., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира присъждане на сторените разноски, съгласно предс­тавен списък.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в нас­тоя­щото производство доказателства, намира за установено след­ното.

С Разпореждане изх.№С200016-125-0094462/08.04.2020г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив са разпределени суми по образувано изпълнително дело №16100000476/2010г. срещу „Професионален футболен клуб – Локомотив Пловдив – 1926“АД, в размер на 10 244,00 лв., постъпили на 07.04.2020г., по голям брой изпълнителни титули, а именно: декларация обр.6 - задължения за ДОО в размер на 3520,22 лв./титул 1/; РА – задължения за лихви за задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 3472,26 лв./титул 2 до 25 вкл./; декларация обр.6 – задължения за ЗО в размер на 1352,21 лв./титул 26/; РА – задължения за лихви за задължения по ЗКПО в размер на 1199,73 лв./титул 27/; декларация обр.6 – задължения за УПФ в размер на 699,58 лв./титул 28/, подробно описани в разпореждането.

Разпореждането е атакувано пред Директора на ТД на НАП – Пловдив, като в жалбата си лицето отново претендира погасяване по давност на задъл­женията, посочени в таблицата на стр.1-3 от титул 2 до титул 24 включително, за което се твърди, че е подадено възражение с вх.№С200016-000-0078876/ 18.02.2020г. по описа на ТД на НАП – Пловдив.

За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, директорът е приел от една страна, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане в частта, касаеща направено възражение за изтекла погасителна давност, тъй като по подаденото възражение от 18.02.2020г. е налице изрично произнасяне на публичния изпълнител с Разпореждане изх.№С200016-035-0211635/05.03.2020г. за частично прекратяване на производство по принуди­телно изпълнение, съгласно чл.225 ДОПК, което не е обжалвано и е влязло в сила, съответно с Разпореждане изх.№С200016-137-0001968/05.03.2020г., с кое­то е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност, което раз­по­реждане е потвърдено с Решение №113/25.03.2020г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, като последното е предмет на разглеждане на адм. дело №900/ 2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, IV състав. При това поло­же­ние е прието, че органът не дължи произнасяне, позовавайки се на разпо­редбата на чл.130 ал.2 АПК във връзка с § 2 ДР ДОПК, като е цитирана и съдебна практика в този смисъл.

По отношение на разпореждането в частта, касаеща разпределение на постъпили суми, е прието, че действията на публичния изпълнител са правилни и законосъобразни – налице е образувано изпълнително за събирането на уста­но­вени и изискуеми публични задължения, разпореждането е издадено от ком­петентен орган, в изискуемата се форма, подписано е от издателя и съдържа всички реквизити и е в съответствие както с правилата за конкурен­цията между различните видове публични вземания съобразно чл.219 ал.1, т.1 ДОПК и с императивно въведения ред за погасяването им по чл.169 ал.8 ДОПК, така и с целта на закона.

Прието е в тази връзка, че според чл.219 ал.1 ДОПК се погасяват взема­ния­та, включени в първа група, след тях и при наличие на остатък от постъ­пилото плащане, се пристъпва към погасяване на тези от втора група и в слу­чай, че се погасят всички вземания от втора група и е наличен остатък от пос­тъ­пилото плащане, се пристъпва към погасяване на вземанията от трета група. При изчисляване общия размер на задълженията в дадена група е посочено, че се включват главници и относимите към тях акцесорни вземания за лихви. Мотивирано е, че погасяването на разнородните задължения /в група 1 – за данъци, митнически задължения и задължения за осигурителни вноски/, вклю­че­ни в съответната група, се осъществява пропорционално, като за всеки род задължения се взема предвид общата сума на главниците и лихвите към тях, като в конкретния случай са определени задължения за осигуровки /ДОО, УПФ и ЗО/ и дължимите лихви върху тях, както и за задължения, представляващи доначислени лихви с издаден на дружеството РА за задължения за ДОД за периода 01.01.2005г. - 31.12.2005г., доначислени лихви с издаден РА за задъл­жения за данък върху доходите на физически лица и корпоративен данък за пе­риода 01.01.2006г. - 31.12.2006г. При това положение е прието, че ако задълже­нията произтичаха само от данъци или само от осигуровки, то погасяването е след­вало да се извърши в последователност от най-старото към най-новото задължение, определено според датата на доброволно плащане/по аргумент от чл.76 ЗЗД/. В случая обаче постъпилата първоначално сума, според решава­щия директор, се разпределя пропорционално спрямо относителния дял на всеки вид задължения, образувал се от главница и лихва и едва след това раз­пределение на сумите за различните видове публични задължения се пристъп­ва към погасяването във всяка група на разноски, главница и лихви. Доколкото процесният случай разкрива признаците на различни задължения от група 1, пос­тъпилата сума първоначално е разпределена пропорционално между данъ­ци и осигуровки, съгласно разпоредбата на чл.169 ал.8 ДОПК. Посочено е още и че по същия начин се постъпва спрямо пропорционално получената по реда на чл.219 ДОПК сума за данъци. В заключение и в подкрепа на изводите, до които е достигнал публичният изпълнител, директорът на ТД на НАП – Пловдив посочва, че след въвеждане в НАП на автоматизирана система за админист­риране на публичните вземания, изцяло е елиминирано ръчното разпределе­ние на суми по образуваните изпълнителни дела и практически към датата на издаване на процесното разпореждане, публичният изпълнител само е въвел размера на постъпилите суми в ИС „Събиране“ и разпределението на тези суми е извършено автоматично от системата, което обстоятелство от своя страна изклю­чва възможността за допускането на грешки и неточности при евентуал­ното ръчно разпределение на постъпилите суми.

Решението е съобщено на жалбоподателя на 07.05.2020г. по електронен път, а жалбата, с която е сезиран съдът е подадена на 11.05.2020г.

В хода на съдебното производство по искане на страните е изслушано и прието, без заявени възражения от страните, заключение по съдебно-счетовод­на експертиза, изготвена от вещото лице С..

Вещото лице, след запознаване с материалите по делото и при извърше­но посещение на място в ТД на НАП-Пловдив е изчислило размера на лихвите върху главници за задължения на РА, посочен в титули от №2 до №24 от процесното разпореждане за периода от 15.08.2009г. – 30.12.2009г. включител­но, като резултатите е представило в табличен вид.

Установило е размера на задълженията на дружеството-жалбоподател към 07.04.2020г. по изпълнителното дело с уточнение, че софтуерът, с който рабо­ти публичният изпълнител не може да предостави справка на задължения­та към конкретна дата, поради което и на експертизата е предоставена справка за задълженията по изпълнителното дело към 21.01.2020г., ведно с всички издадени след тази дата разпореждания за присъединяване, разпределение и погасяване по давност. След като е разнесло така извършените действия след 21.01.2020г. и доначислило лихви за периода от 22.01.2020г. до 06.04.2020г., по този начин е установило задълженията на дружеството към 07.04.2020г. преди разпределението на сумата от 10 244 лв., след което е извършило разпределе­ние при съобразяване конкуренцията между взискателите и задълженията. След установяване на общите суми, които следва да се разпределят като глав­ници, вещото лице е направено разпределение между главниците по фондове­те за обществено осигуряване,  покривайки първо най-старите главници, неза­ви­симо от кой фонд или ако главниците на всички фондове са за един и същ период, това е направено пропорционално. На следващо място, след като е разпределило главниците, вещото лице е разпределило и сумата в размер на 4672,80 лв., която следва да се отрази за данъци, но тъй като данъци няма, е извършено погасяване на лихви от най-старата такава.

Експертът е установил също така, че посочените в процесното разпореж­дане суми, представляват част от задълженията по разпореждане за отказ за погасяване по давност на задължения с изх.№С200016-137-0001968/05.03.20г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано при разглеждане на спора по същество.

            При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.

            Административното производство по постановяване на оспореното реше­ние, е осъществено по реда на чл.267 ДОПК от материално компетентен орган по смисъла на чл.266 ал.1 ДОПК и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл.267 ДОПК, който е постановен в изискваната от закона форма. Впрочем, спор по тези обстоятелства и по уста­новените факти няма.

Спорът по делото е правен и се отнася до правилното приложение на материалния закон.

От една страна е спорно обстоятелството правилно ли директорът е оставил без разглеждане жалбата на лицето и е прекратил производството в частта относно направеното възражение за изтекла погасителна давност.

Не е спорно между страните, че с жалбата срещу процесното разпореж­дане за разпределение, жалбоподателят се е позовал на депозирано възраже­ние за изтекла погасителна давност с вх.№С200016-000-0078876/18.02.2020г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, но и изрично твърди да са налице основа­ния­та за прилагане на давността по чл.171 ал.2 ДОПК в конкретния случай по отношение на конкретно посочени в таблицата на стр.1-3 от разпореждането на редове от 2 до 24 включително задължения. Т.е., направил е възражение за изтекла погасителна давност на част от задълженията, предмет на обжалва­ното разпореждане. Това възражение обаче вместо да бъде разгледано от ответ­ния административен орган, е оставено без разглеждане с мотивите, че вече е налице издадено разпореждане по подаденото възражение с вх.№ С200016-000-0078876/18.02.2020г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, потвърде­но с решение №113/05.03.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, обжал­вано по съдебен ред и по което няма постановено решение. Или, прието е, че се иска преразглеждане на вече разгледан по същество въпрос, без да е нали­це промяна във фактическата обстановка, поради което е счетено, че е налице хипотезата на чл.130 ал.2 АПК.

Този извод настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен. Това е така, защото възражение за изтекла погасителна давност може да се нап­рави винаги, когато носителят на субективното право, за което е изтекла дав­ността, иска да получи по него изпълнение, включително възражение може да бъде направено за пръв път и пред съда. Ето защо, решаващият орган е бил длъжен да отчете тези обстоятелства и да се произнесе по конкретно предя­веното пред него възражение за изтекла погасителна давност към 22.04.2020г., вместо да остави искането без разглеждане, още повече, че законодателят му е предоставил правомощия да остави жалбата без разглеждане единствено и само в хипотезите на липса на интерес от обжалване на действията на органа на принудителното изпълнение или при оттегляне на жалбата/така чл.267 ал.2 т.6 ДОПК/, какъвто очевидно не е настоящият случай.

При това положение и доколкото, видно от приложените по делото разпореждания, издадени от публичния изпълнител, както и от постановените решения на Директора на ТД на НАП – Пловдив, в т.ч. и процесното такова, е налице неточност в посочените периоди на задълженията, което допълнително въвежда в заблуждение жалбоподателя, постановеното решение в тази му част следва да бъде отменено, а преписката – изпратена на компетентния публичен изпълнител за произнасяне с отстраняване на така допуснатите неточности, като се посочат правилните периоди, с оглед възможността за правилна пре­ценка от страна на задълженото лице кога са възникнали задълженията, съответно и от кога започва да тече давностният срок за тях. Все в тази насока следва да се посочи, че е несериозно мотивирането на даден административен акт с възможностите, с които разполага дадена информационна система, доколкото всяка една информационна система би следвало да съответства на разпоредбите на закона, а не обратното.

Следващият спорен момент е извършеното разпределение на постъпили суми по отношение публичните задължения на дружеството, установени с посочените по-горе изпълнителни титули.

Съдът намира, че обжалваното в тази му част решение и потвърденото с него разпореждане са постановени в нарушение на материалния закон.

Това е така, защото съгласно чл.169 ал.8 ДОПК, след образуване на изпъл­­нителното дело ал.3, 3а, 4 и 5 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви.

Според чл.219 ДОПК, когато производството е за събиране на разно­родни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тях­ното погасяване независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред: 1. за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски - съразмерно; 2. за други публични задъл­жения, които постъпват направо в държавния и/или местния бюджет – съраз­мерно; 3. за други публични вземания - съразмерно.

Настоящият състав намира за незаконосъобразно становището на ответ­ника в обжалваното решение, че при изчисляване на общия размер на задъл­же­нията в дадена група /по т.1, 2 и 3 на чл.219/ се включват техните главници и относимите към тях вземания за лихви, поради което след пълното погасяване на главниците в съответната подгрупа следва да се пристъпи към погасяване и на лихвите за този род задължения, а едва след това да се погасят и задълже­нията от следващата подгрупа или група, т.е. е допустимо в рамките на една група да бъдат погасени лихви при наличието на непогасени задължения за главници от друга подгрупа.

Това виждане противоречи на разпоредбата на чл.169 ал.6 ДОПК, според която, при прилагането на ал.5 към погасяване на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията.

Неправилно ответникът счита тази разпоредба за неприложима, тъй като същата била пряко относима единствено към ал.5, а последната била изключе­на от обхвата на чл.169 ал.8 ДОПК. Съдържанието на чл.169 ал.6 ДОПК надхвърля ограничението на препращането към ал.5 и въвежда принципа, че към погасяването на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията. Разнородността на публичните вземания е ирелевантна за поредността на погасяването по чл.169 ал.8 ДОПК, като значим е източникът на задълженията – дали става въпрос за задължения за главници, лихви или раз­носки. Ако законодателят е искал да изключи прилагането на чл.169 ал.6 ДОПК в процеса на принудителното изпълнение, то щеше да стори това изрично, както е направил с ал.3, 3а, 4 и 5. Следва да се посочи, че съгласно мотивите на законопроекта, с който е въведена нормата на чл.169 ал.5 ДОПК, по този начин се спира начисляването на лихви и се предотвратява натрупването на нови задължения като в нито една от последващите редакции на чл.169 прави­лото на ал.5 не е било изключено за прилагане при принудителното изпълне­ние. Липсва каквато и да е логика да се изисква преди започване на принуди­телното изпълнение първо да бъдат погасявани всички главници, а едва след това натрупаните лихви, а това правило да не важи в производството по прину­дително изпълнение, което неминуемо ще увеличи задълженията на лицето, респ. ще го затрудни при удовлетворяването на фиска.

В този ред на мисли основателно е оплакването в жалбата, че с това неправомерно разпределение на сумата в общ размер на 3472,26 лв. за лихви за задължения по ЗДДФЛ, съответно в размер на 1199,73 лв. за лихви за задължения по ЗКПО се увеличава основата, върху която ще продължат да се начисляват лихви, т.е. увеличава се лихвоносната част на задължението, което утежнява правната сфера на длъжника. С други думи казано, публичният изпъл­нител е следвало да разпредели и тази сума в общ размер на 4671,99 лв. от постъпилото плащане в общ размер на 10 244,00 лв., като погаси наличните остатъци на главници по задължения за ДОО, ЗО, УПФ при спазване поред­ността в чл.219 ДОПК, а едва след това да пристъпи към погасяване на начис­лените лихви. Като не е сторил това, публичният изпълнител е издал разпо­реждане, противоречащо на материалния закон и неговата цел. В този смисъл и няма как да бъде съобразено заключението на вещото лице, доколкото също­то е спазвало методологията на публичния изпълнител. И тук, подобно на каза­ното вече по-горе в настоящото решение, следва да се посочи, че фактът, че информационната система, с която работят публичните изпълнители, е прог­рамирана да погасява задълженията по зададен критерий/в случая – пропо­рционално спрямо относителния дял на всеки вид задължения, образувал се от главница и лихва/, не води до извод, че извършеното с тази информационна система разпределение, е правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното, съдът намира, че решението на директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с него разпореждане следва да се отмени и в тази му част, като преписката се изпрати по компетентност на публичния изпълнител за предприемане на съответните действия съгласно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за при­съждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбо­подателя и същите се констатираха в размер на 350 лв./50 лв. - ДТ и 300 лв. въз­награждение за вещо лице/.

По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение следва да се посочи на първо място, че в така представения по делото Договор за правна защита и съдействие №862798/16.09.2020г./л.140/ липсва положен подпис от страна на представляващ „Професионален футболен клуб – Локомотив Плов­див – 1926“АД, т.е. няма данни да е било договорено, респ. платено претенди­ра­ното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. От друга страна, посоченият в договора представляващ дружеството - Венко Рахталиев към посо­че­ната дата в договора – 16.09.2020г. няма данни да е представляващ дру­жеството-жалбоподател, доколкото от изготвена справка в Търговския регистър се установява, че такъв е Христо Крушарски.

В тази връзка следва да бъде съобразено Тълкувателно решение №6/ 2012г. от 6 ноември 2013г., постановено по т.д. №6/2012г. по описа на Върхов­ния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, според което съдебни разноски за адвокатско възнаграж­дение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В догово­ра следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължи­телно се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписва­нето за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая, както вече се посочи, липсват каквито и да било доказателства, че страната е договорила, респ. заплатила обсъжданото възнаграждение в размер на 1 000 лева, поради което същото не следва да бъде присъдено като разноски, направени в настоящото производство.

   Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Професионален футболен клуб – Локомотив Плов­див – 1926“АД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, р-н „Из­то­чен“, кв.“Лаута“, стадион „Локомотив“, Решение №158/05.05.2020г. на Дирек­тор на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане и без уваже­ние жалба вх.№70-00-3978/22.04.2020г., подадена от дружеството срещу Разпо­реждане за разпределение на постъпили суми изх.№С200016-125-0094462/ 08.04.2020г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП – Плов­див за ново произнасяне при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр. Со­фия, бул.“Дондуков”№52 да заплати на „Професионален футболен клуб – Локо­мо­тив Пловдив – 1926“АД, със седалище и адрес на управление гр.Плов­див, р-н „Източен“, кв.“Лаута“, стадион „Локомотив“ сумата от 350/триста и пет­де­сет/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :