Р Е Ш Е Н И Е №
гр.П.,
25.10.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при
секретаря ……. Десислава Гюзелева ..………… и в присъствието на прокурора ………………………...……….. като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 568 по описа за
2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 241/08.02.2019г. по гр.д. № 2654/2018г. на РС гр.П. /ПлРС/ съдът
е отхвърлил предявения
иск от *** ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., район ***, ж.к. *** 4, *** С., сгр. 14,
законен представител Н.Н. и Д.Д. - прокуристи, чрез пълномощник юрк.Ц.Х.С.,
против А.Е.С., ЕГН ********** ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, чл.9, чл.11 т.7, т.11, чл.33 от ЗПК вр. чл.240, вр. чл.79, чл.86 от ЗЗД и цена на иска 382,51лв.,
като
неоснователен.
Осъдил на основание чл.78 ал.6 от ГПК, *** ЕАД
ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.С., район ***, ж.к. ***
4, *** С., сгр.14, със законен представител Н.Н. и Д.Д. - прокуристи,
чрез пълномощник юрк. Ц.Х.С., да заплати в полза на ПлРС направените по делото
разноски в размер на 300лв. за
адвокатско възнаграждение на особен представител.
Срещу
така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от „*** ***“С.А. П. Ф.
чрез „*** ***“ С.А. клон България гр.С.
чрез юрк.Н. М., в която се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно. Не
приемат мотивите, че липсват доказателства за реалното получаване на стоката от
кредитополучателя и в този смисъл, че не са доказали съществуването на
вземането. Изложени са доводи, че с Договор за потребителски кредит са
финансирали покупката на навигационна система, таблет и застраховка по кредита
– Сигурност на плащанията, закупени от *** ЕАД, но предмет на Договора е сумата
по заема, и след като са изплатили сумата на ЕАД, ответницата е получила
конкретната стока. Излагат съображения, че заема за потребление като реален
Договор се счита сключен, когато едната страна даде, а другата получи в заем
определена сума и по силата на договора ответницата с подписа си е
удостоверила, че е получила посочената стока защото ЕАД са превели по сметка на
*** посочената в Договора парична сума. Той поражда задължение за връщане на
заема – сумата по начина, вида и размера, който са уговорили страните
Молят съда да отмени решението и
вместо него да постанови друго, с което предявените искове да се уважат изцяло
като основателни и да им се присъдят разноски по делото за двете инстанции и
заповедното производство.
Ответницата А.Е.С., ЕГН **********,***,
редовно призована, се явява лично и в съдебно заседание твърди, че знае за какво става въпрос. Заема е в размер 330
лева и счита, че трябва да ги върне. Ако може да е на вноски, не може да си
позволи цялата сума от 340лв. наведнъж, но на вноски би могла да заплати
дължимата сума.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че от приложеното ч. гр. д.
№ ***/2017г. по описа на ПлРС се установява, че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение, с която съдът е разпоредил А.Е.С., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на кредитора *** *** ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.С., район ***, ж.к. *** 4, *** С., сг. 14, със законни
представители Н.Н. и Д.Д. - прокуристи, чрез пълномощник юрк. Ц.Х.С., сумите
както следва: 330,72лв. – главница, 21,81лв. – възнаградителна лихва за периода
20.12.2016г. до 20.02.2017г., 29,98лв. –
мораторна лихва за периода 20.01.2017 г. до 11.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
22.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски в размер на 25лв. за държавна такса и 50.00лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Приел също така, че в
представените от ищеца писмени доказателства липсват такива по отношение
получаване на стоката от А.Е.С.. Намерил от представените доказателства, че
като кредитен посредник в случая се явява фирма ***, която освен касова бележка
за плащане на сумата, няма представена декларация или потвърждение по какъвто и
да е начин за получаване на стоката.
Позовал се на представените
писмени доказателства - представена застраховка - полица за сключена
застраховка Защита на плащания. Не са представени доказателства обаче дали тази
застраховка е обявена и дали ищецът не си е събрал сумите по кредита от
застрахователя в случая.
Тези изводи не се
споделят от настоящата инстанция.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на
изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания
по въззивната жалба на втория ответник, защото обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Оплакванията на жалбоподателя за
неправилност на решението са основателни. Видно от представените с ИМ писмени
доказателства – Договор за потребителски кредит от 04.11.2016г. – л.7 – л.11 от
делото на ПлРС, ответницата е сключила с кредитора – ищец потребителски паричен
кредит за финансирани стоки навигационна система и таблет за сумата от 318лв. и
12,72лв. плащане по групова застраховка, като в срок до 20.02.2017г. е следвало
на три вноски от по 117,51лв. да върне на ЕАД сумата от 352,53лв. Видно от
Раздел Удостоверявания на Договора – л.10 от делото, ответницата с подписа си
като кредитополучател е удостоверила, че е получила финансираните стоки.
Видно от представения Сертификат за групова застраховка – л.12 – л.16 от
делото на ПлРС съгласно общите условия на застраховката Защита на плащанията ищецът не би могъл да си събере сумите по кредита
от застрахователя в случая, защото няма такова застрахователно покритие измежду
изброените в сертификата.
Видно от Отговора на
особения представител, който е бил назначен на ответницата от ПлРС, това са и
двете възражения поради които исковете са оспорени като неоснователни, но и в
него не се сочи настъпило конкретно застрахователно събитие, въз основа на
което ЕАД да получи сумите по кредита като обезщетение.
По изложените
съображения съдът намира, че искът с правно основание чл.422 ГПК е основателен
и доказан за сумата 330,72 лв. главница върху която се дължи и законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението 22.12.2017г. до окончателното й изплащане,
21,81лв. възнаградителна лихва, 29,98лв. законна лихва
за периода от 20.01.2017г. до 11.12.2017г., 25лв. разноски по делото и 50лв. адвокатско
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита, за които е издадена Заповед
№ 6212/28.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
Ч.гр.дело №7440/2011г. по описа на ПлРС.
При този изход
на процеса и на осн.чл.78 ал.1 и ал.8
въззиваемата страна следва да заплати на въззивното ЕАД деловодни разноски за исковото
производство пред ПлРС в размер на 525лв., от които 125лв. д.т., 100лв. адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита, както и
300лв. депозит за особен представител поради отсъствието на ответницата пред
първата инстанция, а за делото пред ПлОС – разноски в размер на 182,50лв., от
които 82,50лв. д.т. и 100лв. адвокатско възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт защита.
Поради това и на основание чл.271 ал.1 ГПК Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № ***/08.02.2019г. по гр.д. № ***/2018г.
на РС гр.П. – тринадесети граждански състав ИЗЦЯЛО като незаконосъобразно и вместо
него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1
вр. чл.415 от ГПК по отношение на А.Е.С., ЕГН **********,***, че съществува
вземането на *** ***“С.А. П. Ф. чрез „*** ***“ С.А. клон България гр.С. от А.Е.С. с правно основание
чл.240 ал.1 ЗЗД за сумата от 330,72 лв. главница,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението - 22.12.2017г.
до окончателното й изплащане, 21,81лв. възнаградителна лихва,
29,98лв. законна лихва за периода от 20.01.2017г. до 11.12.2017г., 25лв. разноски по делото и 50лв.
адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита, за които е
издадена Заповед № ***/28.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по Ч.гр.дело №***/2011г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК А.Е.С., ЕГН ********** ***, да заплати на *** „***“ С.А.
П. Ф. чрез „*** ***“ С.А. клон
България гр.С. сумата от 525лв., от които
125лв. д.т., 100лв. адвокатско възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт защита, както и 300лв. депозит за особен представител поради
отсъствието на ответницата пред първата инстанция, а за делото пред ПлОС –
разноски в размер на 182,50лв., от които 82,50лв. д.т. и 100лв. адвокатско
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.