№ 1671
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110217193 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № НП-115/28.10.2021 г., издадено от **********, председател на Комисията за
противодействие н корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
(КПКОНПИ), на С. Х. М., ЕГН **********,
за това, че в качеството си на общински съветник в Община Провадия, не е подал в
законоустановения срок декларация за имущество и интереси съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество (ЗПКОНПИ) за предходната 2020 г., с което нарушил разпоредбата
на чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ, като нарушението било извършено
на 18.05.2021 г. в гр.София, КПКОНПИ. Предвид гореизложеното, на основание чл. 173, ал.
1 от ЗПКОНПИ, на С. Х. М. е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от С. Х. М., който в подадената жалба и в
писмено становище, депозирано за с. з. , моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се компетентността на актосъставителя и се изразява
недоволство от това, че АНО не бил изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да
анализира обстоятелствата по казуса и да мотивира издадения от него акт. Излагат се и
подробни аргументи за „маловажност“ на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението се дължало на недоглеждане и грешка, последиците от него били отстранени
по инициатива на самия жалбоподател и от нарушението не били настъпили никакви вредни
последици. Макар и в минимален размер, глобата от 1000 лева била непосилна за
жалбоподателя, предвид четиричленното му семейство и ниските трудови доходи, за което
се представят копия от две удостоверения за раждане и трудов договор на жалбоподателя.
1
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Изтъква се, че случаят не бил маловажен,
предвид голямото закъснение по подаване на декларацията. Моли се и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни,
подробни и точни описания на нарушението; актът и наказателното постановление
съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от
действията съответни органи (съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗПКОНПИ и
съобразно приложено по преписката заверено копие от Заповед № РД-06-425/27.05.2021 г.
на председателя на КПКОНПИ относно компетентността на актосъставителя Х.Т. и
Решение на НС от 11.12.2019 г. за избиране на ********** за председател на КПКОНПИ –
относно компетентността на АНО); посочени са нарушените законови разпоредби; не е
налице противоречие между АУАН и НП, както в текстовото описание на нарушението,
така и по отношение правната квалификация на нарушението; АУАН и НП садени в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН; АУАН законосъобразно е бил издаден на основание чл. 40, ал.
2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, след като същият е бил надлежно поканен за
съставяне на акта и не се е явил, а впоследствие е изпълнена процедурата по чл. 43, ал. 4 от
ЗАНН за връчване на АУАН, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от
ЗАНН.
3. Относно правилното приложение на материалния закон.
От фактическа страна:
По делото по безспорен начин е установено следното:
Жалбоподателят С. Х. М. през 2020 г. заемал длъжността общински съветник в
Община Провадия. Като такъв, същият е следвало да подаде в КПКОНПИ ежегодна
декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ през предходната
2020 г. Този срок, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ, е бил до 15.05.2021 г., а в случая
– 17.05.2021 г. включително (първия присъствен ден след 15.05.2021 г., който е събота).
При проверка на КПКОНПИ, осъществена на 10.08.2021 г. в дирекция „Публичен
регистър“ от актосъставителя Х.Т., било установено, че С. Х. М. е подал ежегодна
декларация по чл. 35, ал. 1 т. 2, вр. чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ за 2020 г. на 23.07.2021 г.
(заведена с вх. № Г8536/23.07.2021 г.) или със закъснение от два месеца и шест дни.
2
От правна страна и по доказателствата
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
следствие гласни доказателства – показанията на свидетеля Х.Т., участвала в проверката и
от приложените по делото писмени доказателства, под формата на заверени копия, както
следва: декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ с вх. №
Г8536/23.07.2021 г. Посочените гласни и писмени доказателства следва да бъдат
кредитирани, доколкото страните реално нямат спор по фактите. Спорът между тях е
правен.
При така установената фактическа обстановка безспорно установено е, че С. Х. М., в
качеството си на общински съветник в Община Провадия (обстоятелство, което не се
оспорва от жалбоподателя), се явява лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на
чл. 6, ал. 1 т. 32 пр. 6 от ЗПКОНПИ.
Като задължено лице по ЗПКОНПИ, жалбоподателят е бил длъжен да подаде
ежегодна декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ за придобитото имущество,
получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи в страната и в чужбина по
чл. 37, ал. 1, т. 1-11 от ЗПКОНПИ през предходната 2020 г. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2,
декларацията се подава ежегодно до 15 май – за предходната календарна година. В случая
този срок е бил до 17.05.2021 г. включително (първия присъствен ден след 15.05.2021 г.,
който е събота). По делото няма спор, че жалбоподателят не е подал ежегодна декларация
по чл. 35, ал. 1, т. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ за 2020 г. до 17.05.2021 г., поради
което доказано е, че на 18.05.2021 г. (първия присъствен ден, следващ 15.05.2021 г.) в
гр.София, в седалището на КПКОНПИ, С. Х. М. е осъществил формално нарушение на чл.
38, ал. 1 т. 2, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ. Ежегодната декларация за 2020 г. е била
подадена от С. Х. М. и получена в КПКОНПИ на 23.07.2021 г. или със закъснение от два
месеца и шест дни спрямо законоустановения срок.
На посоченото нарушение безспорно съответства правилно приложената относима
санкционна разпоредба на чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ, съгласно която лице, заемащо висша
публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в
размер от 1000 до 3000 лв. В случая АНО е наложил глоба в минималния размер от 1000
лева, който е напълно адекватен и съответен на тежестта на нарушението.
Естеството на засегнатите обществени отношения, свързани с разкриването на
интересите и имущественото състояние на лицата, заемащи висши публични длъжности,
разкрива завишена степен на обществена опасност, което изключва приложението на чл. 28
от ЗАНН, освен в случаите когато закъснението по подаване на ежегодната декларация е
минимално или гранично. В процесния случай обаче се касае за закъснение от повече от два
месеца по подаване на ежегодната декларация спрямо законоустановения срок, което не
може да бъде отчетено като минимално. Последното изключва възможността от приложение
на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и съобразено с действащата към
момента на изготвяне на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН („В
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование“) . Съобразно разпоредбата на
чл. 27е („Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) от Наредбата за заплащане на правната помощ,
жалбоподателят С. Х. М. следва да заплати на КПКОНПИ юрисконсултско възнаграждение
3
в минималния размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № НП-115/28.10.2021 г., издадено от **********, председател
на Комисията за противодействие н корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество (КПКОНПИ), на С. Х. М..
ОСЪЖДА С. Х. М., на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, да заплати на КПКОНПИ
сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4