и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото съдебно производство е образувано въз основа на предявен от МБАЛ „Живот плюс” ЕООД гр.Крумовград против Национална здравноосигурителна каса – София иск за заплащане на сумата от 38 655 лева, представляваща направени от ищеца разходи по извършени дейности от „Вътрешно отделение” към МБАЛ „Живот плюс” ЕООД гр. Крумовград по клинична пътека № 91 – бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 годишна възраст, за времето от 01.01.2010 г. до 31.07.2010 г. В исковата молба е посочено, че ищецът е депозирал заявление за сключване на договор за оказване на болнична помощ по клинична пътека № 91 – бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 годишна възраст, както и че с писмен отказ № 29 – 02 – 65/19.01.2010 г., директорът на РЗОК-Кърджали отказал ищеца, като изпълнител, да сключи договор за оказване на болнична помощ по цитираната клинична пътека. Посочено е също така, че с влязло в сила решение № 31 от 08.04.2010 г., постановено по адм.дело № 25/2010 г., Административен съд – Кърджали е отменил отказа на РЗОК – Кърджали да сключи с ищеца договор за оказване на болнична помощ по цитираната клинична пътека. Поддържа се също в исковата молба, че от подаване на заявлението лечебното заведение (ищеца по делото) е осъществявало лечение на пациенти по клинична пътека № 91, тъй като отговаряло на изискванията на НРД 2010 г., както и че за така осъществената дейност, за периода от 01.01.2010 г. до 31.07.2010 г., е направило общо разходи в размер на 39 655 лева. Предявил частичен иск срещу НЗОК за сумата от 1 000 лева, представляваща част от общо направените разходи в размер на 39 655 лева, която сума му била присъдена с влязло в сила решение на Районен съд – Крумовград. Ищецът е длъжен да посочи в исковата молба фактически твърдения (обстоятелства), които очертават обема на спорното материално право, без за него да съществува изискване за определяне на правната квалификация на претенцията. В тази връзка, от горното е видно, че ищецът е изложил следните правнорелевантни за предявения иск обстоятелства: 1.) незаконосъобразен отказ на директора на РЗОК – Кърджали да сключи с ищеца договор за оказване на болнична помощ по клинична пътека № 91 – бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 годишна възраст, отменен с влязло в сила решение на Административен съд – Кърджали, 2.) осъществяване на лечение на пациенти по клинична пътека № 91 и направени разходи за лечението им, за периода от 01.01.2010 г. до 31.07.2010 г., в размер на исковата претенция от 38 655 лева и 3.) дължимост на посочената сума от ответника НЗОК – София. Или, от изложеното е видно, че в исковата молба са изложени твърдения за незаконосъобразен отказ на директора на РЗОК – Кърджали да сключи с ищеца договор за оказване на болнична помощ по клинична пътека № 91 – бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 годишна възраст и направени разходи за лечението на пациенти по посочената клинична пътека, заплащането на които се претендира от ответника НЗОК – София. В тази връзка, настоящият състав намира, че в случая, доколкото не е бил налице сключен между страните договор за исковия период, въз осонва на който да се дължат, извършените от ищеца разходи за лечението на тези пациенти представляват по същество вреда за последния, като претенцията му за тяхното заплащане е претенция за обезщетение за имуществени вреди в размер на направените разходи, причинени от незаконосъобразен отказ на директора на РЗОК – Кърджали да сключи договор с ищеца за оказване на болнична помощ по клинична пътека № 91, при и по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред от административния съд. В случая се претендират имуществени вреди от акт (отказ), издаден от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени му задължения, които по своето съдържание са изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. А разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че обезщетение за вреди, причинени при условията на чл.1, ал.1 от закона, може да се търси по този закон, а не по общия ред. Съдът намира, че не противоречи на изложеното и обстоятелството, че с влязло в сила решение на граждански съд (Крумовградски районен съд) ответникът НЗОК – София е бил осъден да заплати частично – в размер на 1 000 лева, извършените от ищеца разходи за лечението на пациенти по посочената клинична пътека. Действително, установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска, се ползват със сила на пресъдено нещо. Така формираната сила на пресъдено нещо обаче не освобождава съда, в последващ процес за останалата част от вземането, от дължимата по чл.130 от ГПК преценка за допустимост на иска- дали са налице данни за възникнал спор относно гражданско право или правно отношение, подведомствен на гражданските съдилища – чл.14, ал.1 от ГПК. В този смисъл е налице задължителна практика – решение № 139 от 1.07.2013 г. на ВКС по т.д.№ 204/2011 г., ІІ т.о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В случая, от изложеното следва, че предявения иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, което обосновава извода, че спорът между ищеца и ответника не е подведомствен на гражданските съдилища, а компетентен по него е административния съд. Ето защо, настоящото дело следва да се прекрати и да се изпрати на компетентния административен съд, а именно – Кърджалийския административен съд. Водим от изложеното, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 64/2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд и ИЗПРАЩА делото на Кърджалийския административен съд по компетентност. Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
|