№ 1407
гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110203459 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
М. И. М. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0442-000254/
20.05.2022г. на Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
В жалбата се навеждат доводи, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, че при издаване на постановлението
наказващият орган не е извършил проверка съгласно чл.52 ал.4 от ЗАНН, че
постановлението е издадено при неизяснена фактическа обстановка, че наложеното
наказание не е съобразено с нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН и др. В заключение се иска
цялостна отмяна на постановлението като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание , въз. М., редовно призован, не се явява , не се
представлява. Постъпили са писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален
представител, в които отново се навеждат доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. На следващо място се
твърди, че фактическата обстановка не е била изяснена в цялост и че неправилно е
било прието , че въз. М. е допуснал нарушение, доколкото автомобила му е бил с
поставени на местата си регистрационни табели и няма доказателства да е бил
уведомен за прекратяването на регистрацията от Гаранционния фонд.Поради тези и
1
други съображения се иска отмяна на постановлението и присъждане на направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили
са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е
извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.12.2021г. въз.М. управлявал л.а. „ Опел Омега“ с рег. № СВ 57 03
РН, собственост на Г.К., като се движел в гр.Варна. За този автомобил имало
сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност, който обаче
поради неплащане на съответната вноска, бил прекратен на 15.10.2021г. След подаване
на информация за това до сектор „ПП“-Варна, регистрацията на автомобила била
служебно прекратена на 15.12.2021г.
На 25.12.2021г. въз.М. посетил офис на застраховател, за да сключи нова
застраховка за автомобила.Неправилно обаче в договора бил посочен модела и
регистрационния номер на друг автомобил, също „Опел“, като и той бил собственост
на Г.К., с която двамата живеели във фактическо съжителство. Около 20,14ч., на южен
пътен възел „Аспарухов мост“ в посока центъра на града, въз.М. бил спрян за проверка
от полицейски служители. При нея и след справка се установило, че регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена от 15.12.2021г. на основание чл.143 ал.10 от
ЗДвП, а именно поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Поради това била образувана проверка, материалите от която били изпратени
във ВРП. С Постановление на ВРП от 18.05.2022г. бил поставен отказ да се образува
наказателно производство, като в обстоятелствената част на прокурорския акт бил
направен анализ на действията на въз. М. и нормата на чл.345 ал.2 от НК.Било
прието, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация
поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Нямало
доказателства обаче за това, че въз. М. е знаел за прекратената регистрация на
управлявания от него автомобил. На следващо място, от проведеното разследване и
изисканите от застрахователни компании справки, било установено, че въз.М. е бил
уверен, че е заплатил застраховката за този автомобил, въпреки допуснатата грешка в
съставения на 25.12.2021г. договор. Поради това и било прието , че деянието му не е
съставомерно от субективна страна. По тези съображения бил поставен отказ да се
образува наказателно производство, а материалите били върнати в ІV РУ-Варна.
Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. М. на
25.12.2021г. в 20.14ч. е управлявал МПС с прекратена регистрация. Нарушението
било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. М. на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на
200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
2
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 22-0442-000254/ 20.05.2022г е издадено от
компетентен орган - от Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № Iз- 8121з- 1632/02.12.2021г.. на Министъра на вътрешните работи и
в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е било издадено на
основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, която норма предвижда, че административно-
наказателна преписка се образува без приложен акт само когато производството е било
прекратено от прокурора. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му, да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
установено, че въз. М. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена
регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното
средство. В случая, от съдържанието на постановлението на ВРП се установява, че
автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена
регистрация. Отново от постановлението на ВРП се установява , че не са били събрани
доказателства за това, че въз.М. е бил уведомен за прекратяването на договора за
застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията , доколкото
автомобила е бил собственост на жената, с която живее във фактическо съжителство.
Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от
КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това,
съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на
прекратена служебна регистрация за процесния автомобил. След като не се доказва по
безспорен и категоричен начин, че въз. М., който пък не е и собственик на
автомобила, е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила, който
е управлявал , то не е изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който
кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и съответното
уведомяване. На следващо място, от постановлението на ВРП се установява, че в деня
на установяване на нарушението -25.12.2021г., въз.М. е сключил договор за
застраховка, но по погрешка в него са били посочени данните за друго превозно
средство, също собственост на Кръстева, което обаче вече и било бракувано.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз.
3
М. умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и
не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в
административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се
предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички
доказателства и доказателствени средства.По делото не се налице доказателства за
това, че въз.М. виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство,
което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.
Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен
договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, за да се изследва
обстоятелството дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор, като фактите по
делото сочат липса на знание и за това обстоятелство. Той е санкциониран , за това, че
управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на
автомобила като последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен
фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да
уведоми собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват
доказателства собственикът, респективно ползвателя да е уведомен, то тогава същият
няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 „д“ ал.1 от ЗАНН , съдът намира, че следва на въз. М. да се присъдят
направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие и списък с разноски, в които е посочено, че е заплатено в брой
възнаграждение в размер на 300лв. Тази сума съответства на минималния размер на
адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18 ал.2 вр.
чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради това , като взе предвид че делото е с ниска
фактическа и правна сложност и приключи в едно съдебно заседание, съдът намира, че
на въз. М. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0442-000254/ 20.05.2022г. на
Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което на М. И. М. , е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на М. И. М. – ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 / триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
4
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5