Р Е Ш Е Н И Е
№….........../21.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д***а,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18885 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от К.П.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***Г.М.
Д***“ № 1, осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3515,31 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща неизплатена
част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на собствения на ищеца лек автомобил „Сузуки
Игнис“ с рег. № ***, причинени в резултат от
реализирано на 31.10.2019 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина
на водача на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ***,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 18.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на
31.10.2019 г. около 11:27 ч. в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител“, срещу
бензиностанция „Еко“, настъпило пътнотранспортно произшествие при следния
механизъм: ищцата К.С., управлявайки собствения й лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № ***, се
движела в лявата лента по бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна, в посока изхода
на града, като пред нея в същата пътна лента имало аварирал автомобил и
движещите се пред нея превозни средства спрели, респ. тя също спряла, след
което била ударена от движещия се зад нея автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № *** и от удара автомобилът й се отместил
напред и блъснал спрелия пред нея лек автомобил. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие били уведомени контролните органи, които след
посещение на място съставили протокол за ПТП № 1736348. Като виновен за произшествието
в протокола бил посочен водачът на лек автомобил „Шевролет Авео“,
който се движел с несъобразена скорост. Същият бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. „Д.Ж.и з.“ АД с период на
покритие, обхващащ момента на ПТП. Ответното дружество било уведомено за
настъпилото застрахователно събитие, извършен бил оглед и заснемане на
автомобила и съставен опис на настъпилите щети, в който били обективирани
следните увредени детайли на превозното средство: задна броня, заден ляв подкалник, багажна врата, заден ляв стоп, задно ляво странично стъкло, предна
броня, предна маска, заден ляв калник, основа заден ляв калник, основа задна
броня, конзола основа задна броня, маска задна, водач на задна броня ляв, воден
радиатор и основа основа предна броня. В полза на
ищцата било изплатено застрахователно обезщетение от 642,67 лв. Ищцата намира
тази сума за недостатъчна, за да покрие щетите по автомобила. Счита, че
последните са на стойност 4808,49 лв., респективно че ответникът й дължи
разликата между тази сума и изплатената такава.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Й.А., поддържа исковата молба и изменя предявения иск
чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 3515,31 лв. Моли за уважаване
на исковата претенция до увеличения размер и за присъждането на разноски по
производството, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор
на исковата молба, в който оспорва предявения иск като недопустим поради
нередовност на исковата молба, т.к. не бил описан механизмът на ПТП и не бил
посочен размерът на обезщетението „по пера“. Оспорва иска и като неоснователен.
Не оспорва обстоятелството, че е към момента на ПТП е било налице застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между него и собственика на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ***, както и че е
заплатил застрахователно обезщетение на ищцата, което обаче твърди да е в
размер на 642,67 лв., а не на посочената в исковата молба сума от 485,74 лв. Оспорва
механизма на произшествието и съдържанието на съставения протокол за ПТП в тази
му част. Поддържа, че били налице обстоятелства, изключващи вината на водача на
застрахования автомобил, без да посочва какви конкретно са те. Оспорва също
настъпването на вредите по собствения на ищцата автомобил и тяхната
причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. Релевира възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, обосновано с твърдения, че ищцата
била нарушила разпоредбите на чл. 24, ал. 2 ЗДвП, като не била съобразила, че
при рязко намаляване на скоростта ще предизвика опасност за останалите
участници в движението. Счита, че изплатената сума от 642,67 лв. напълно репарира
претърпените вреди. В тази връзка оспорва размера на претендираното
застрахователно обезщетение като завишен.
С тези аргументи моли
за отхвърляне на предявения иск, евентуално – частичното му уважаване до
размера на действителните вреди.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Предварително
депозира писмена молба, с която поддържа отговора и обективираното в него
искане. В представена писмена защита
застъпва становище, че не са налице всички елементи от фактическия състав,
правопораждащ отговорността на застрахователя, доколкото липсва виновно
поведение на застрахования водач и настъпването на ПТП е било технически
непредотвратимо, както и понеже не е
доказана причинно-следствената връзка между поведението му и настъпилите вреди.
Поддържа възражението за съпричиняване, обосновано с твърдения за нарушение по
чл. 24, ал. 2 ЗдВП, като допълва същото с аргумент,
че ищцата не е спазила достатъчна дистанция с намиращото се пред нея превозно
средство, поради което се е блъснала в него след отместването на автомобила й
напред (в резултат от процесния удар) и така е допринесла за настъпване на
вредите в предната част на автомобила. Оспорва и размера на търсеното
обезщетение, като счита, че, ако се приеме за недостатъчна доброволно изплатената
сума, то следва да се вземе предвид стойността на щетите с влагане на
алтернативни резервни части (3498,80 лв. според експертното заключение), при
което неизплатената част от обезщетението възлиза на 2856 лв.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С
изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че между собственика
на лек автомобил
„Шевролет Авео“ с рег. № ***, и З. „Д.Ж.и
з.“ АД е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
валидна към датата на процесното ПТП.
От представения
протокол за ПТП № 1736348/31.10.2019 г. (л. 5), съставен от Андрей
Петков – автоконтрольор в Сектор ПТП при ОД на МВР -
Варна, се установява, че на 31.10.2019 г., около 11:27 ч., в гр. Варна, на бул.
„Цар Освободител“ срещу бензиностанция „Еко“, водачът на лек автомобил „Шевролет
Авео“ с рег. № *** – С.Р.С., се е движел с несъобразена скорост,
поради което е блъснал спрелия пред него лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № *** и последният се е отместил напред,
блъскайки спрялото там превозно средство с рег. № В7406РТ. В протокола е
отразено, че виновен за пътнотранспортното произшествие е С.Р.С., който е
нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвПза което му е съставен акт
за установяване на административно нарушение № GA100587. Посочени са видимите
щети по превозните средства, като по отношение на лек автомобил „Сузуки Игнис“ е отразена деформация на предна и задна част.
От представеното свидетелство за регистрация част I (л.
4) се изяснява, че собственик на лек автомобил
„Сузуки Игнис“ с
рег. № *** е ищцата К.П.С..
Страните не спорят, че ответното дружество „З.Д.Ж.и з.“ АД е уведомено за
настъпилото застрахователно събитие – ПТП и при него е заведена застрахователна
претенция (щета).
В приложените
опис-заключения от 31.10.2019 г. (л. 6), 06.11.2019 г. (л. 7-8) и от 05.12.2019
г. (л. 60), съставени от служители на ответника, са отразени увредените части
от процесния автомобил, индивидуализирани чрез отразяване на техния вид, степен
на увреждане и начин на ремонт, както следва: задна броня, заден ляв подкалник, багажна (пета) врата, заден ляв стоп, задно ляво
странично стъкло, предна броня, дясна маска, заден ляв калник, основа заден ляв
калник, основа (греда) задна броня, конзола основа задна броня, маска задна,
водач PVC на задна лява броня, радиатор охлаждане, греда (основа) предна броня.
Безспорно по делото е,
че по заведената застрахователна претенция ответникът е изплатил в полза на
ищцата застрахователно обезщетение от 642,67 лв. Същото се потвърждава и от
приобщените преводни нареждания от 07.11.2019 г. (л. 22), 19.11.2019 г. (л. 23)
и от 17.12.2019 г. (л. 21).
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза (л. 73 и сл.) се
установява следният механизъм на ПТП: на 31.10.2019 г. водачът на лек автомобил
„Сузуки Игнис“ с рег. № ***
се движел по бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна в посока от изток към запад, в
лявата лента за движение, като спрял заради спряло пред него превозно средство
и бива ударен от движещия се зад него лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ***, при което се преместил напред по посока
на първоначалното си движение и се ударил в задната част на спрелия пред него
автомобил. От експертизата се потвърждават по вид и степен щетите по увредения
лек автомобил, описани в обсъдените по-горе опис-заключения. Според вещото лице
е възможно същите да са настъпили в резултат от ПТП при установения в
заключението негов механизъм на пряк контакт между две превозни средства,
движещи се в една и съща посока едно зад друго, при което превозното средство
отпред намалява скоростта и е почти в покой, а движещото се отзад превозно
средство го удря и го измества напред, където следва удар с трето превозно
средство, намиращо се в покой.
Съгласно заключението бул. „Цар Освободител“ в частта на ПТП се състои от
едно платно за движение с четири ленти, по две във всяка посока, разделени с
пътна маркировка М2 „Двойна непрекъсната линия“ с монтирани върху нея
пластмасови вертикални ограничители, като ударът е настъпил в лявата лента за
движение в посока изток-запад. Изяснява се, че в процесния пътен участък не са
налице пътни знаци за допълнителни ограничения на скоростта, поради което важи
общото ограничение в градски условия от 50 км/ч, както и че, съобразно установените
по делото пътни условия, водачът на лек автомобил „Сузуки
Игнис“ с рег. № *** е извършил единствената възможна
маневра, предприемайки спиране в лентата, в която се е движел. Според експерта
ударът е бил предотвратим, в случай че водачът на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № *** се е движел със съобразена скорост,
която би му позволила да спре безопасно.
При изслушването по реда на чл. 200 ГПК вещото лице Ал. В. пояснява, че
общата стойност на щетите, определена към датата на събитието без прилагане на
коефициент на овехтяване, при средни пазарни цени на резервни части (оригинални
такива и от алтернативен доставчик) и средна пазарна цена на труда от 28,50 лв.
с ДДС (в сервизи, непритежаващи европейски сертификат за качество ISO
9001:2008, и сервизи, притежаващи такъв сертификат) е в размер на 4157,98 лв.,
от които 1633,62 лв. за стойността на труда, 2127,72 лв. – на частите и 396,64
лв. – на необходимите материали. Експертът определя средната пазарна стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие в размер на 5100 лв.
По делото са събрани и
гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажирания от ответника
свидетел С.Р.С., управлявал застрахования автомобил при ПТП (л. 63 – 64). От
неговите показания се установява, че на 31.10.2019 г. имало задръстване на бул.
„Цар Освободител“ в лявата лента за движение, тъй като там бил оставен без
надзор и без обозначения спрял автомобил. Зад него се движели две коли и
третата била тази на свидетеля, като предните автомобили спрели и той също се
опитал да спре, но автомобилът му се плъзнал и ударил този пред него. По данни
на свидетеля той се движел с около 40-45 км/ч, но имало валеж и настилката била
мокра, макар видимостта да била добра. Свидетелят пояснява, че дясната лента за
движение също била натоварена. Излага, че си бил отклонил вниманието и след
като погледнал отново напред, автомобилът пред него вече спирал.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да
бъде предварително проведената извънсъдебна процедура пред застрахователя. Не е спорно по делото,
че такава е проведена, както и че увреденото лице (настоящ ищец) не е съгласно
с размера на определеното му и изплатено обезщетение. Налице са и останалите
(общи) процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск,
поради което исковата претенция е процесуално допустима.
Основателността на същата е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили
имуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и вредите. Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези
факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение. С оглед предприетата от ответника защита по
делото, той носи тежестта да установи релевираното възражение за съпричиняване.
Безспорно по делото е
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение
на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ***. Следователно
ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност на собственика и водачите
на застрахования автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на
трети лица при управлението на моторното превозно средство в периода на покрит
риск.
Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие на 31.10.2019 г. (в периода на
действие на застрахователния договор) и установяване на неговия механизъм
ищецът е представил протокол за ПТП. Въпросният протокол е съставен
съобразно изискванията на чл. 4 от Наредба № Iз - 41
от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд в
образеца по приложение № 2 от Наредбата при посещение на място на описаното в
него пътнотранспортно произшествие, от длъжностно лице, в кръга на служебните
му задължения, и съставлява официален документ по смисъла на чл.179, ал. 1 ГПК.
Доколкото органите за контрол по пътищата на МВР не са възприели
самото настъпване на произшествието, документът не се ползва с материална
доказателствена сила относно цялостния механизъм
на ПТП, който в настоящия случай е оспорен от ответната страна. Описаният в
протокола механизъм обаче е установен с други доказателствени източници, а
именно чрез допуснатата съдебно-автотехическа експертиза, заключението по която
в тази му част съдът кредитира, на основание чл. 202 ГПК, като обективно и правилно,
както и чрез свидетелските показания, ценени от настоящия съдебен състав като
достоверни. Освен това фактът, че очертаните в протокола за ПТП обстоятелства
са се осъществили в обективната действителност по описания в документа начин,
се доказва и от признанието на ответното дружество, извършено посредством
заплащането на застрахователно обезщетение за това именно застрахователно
събитие.
При установения от посочените
доказателствени средства механизъм се налага извод за доказано противоправно
поведение на водача на лек автомобил „Шевролет Авео“
с рег. № ***, който е избрал скорост на движение, несъобразена с атмосферните условия (валеж), със
състоянието на пътя (мокра настилка) и с характера и интензивността на
движението (задръстване в лявата лента и интензивен трафик в дясната),
поставяйки се в невъзможност да спре при спирането на движещия се пред него лек
автомобил, с което е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата.
Доказани са също и
настъпилите щети по собствения на
ищеца лек автомобил. Същите са установени от самия застраховател и описани в
съставените за целта опис-заключения, като се потвърждават и от експертното
заключение. От последното се доказва още, че щетите са резултат от
застрахователното събитие, поради което съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на водача на лек автомобил „Шевролет Авео“ с
рег. № *** и настъпилите имуществени вреди за ищеца.
По отношение
субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не
е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът приема, че вредоносното
действие е извършено виновно. Наведените в писмената защита доводи за наличие
на „случайно деяние“ по смисъла чл. 15 НК не са подкрепени от никакви
доказателства. Напротив – самият водач на застрахования лек автомобил признава,
че непосредствено преди удара е отклонил вниманието си от пътя, въпреки
усложненията в пътна обстановка, предпоставени от
атмосферните условия и интензивността на движение в двете пътни ленти. При това
положение водачът сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването
на ПТП, като не е изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, и да се
движи със съобразена скорост, въпреки обективната и субективна възможност да го
направи и така да избегне транспортния инцидент. Тази предотвратимост
на произшествието е установена и от експертното заключение (т. 9 от същото).
От гореизложеното следва, че предявеният иск е
доказан по основание и за застрахователя е възникнало задължение да заплати
на ищеца застрахователно обезщетение за реализираното в периода на покрит риск
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ
обезщетението се равнява на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото не следва
да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза
на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата,
релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е
възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното
събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в
решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение №
235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37
от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Същата е
постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ,
предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че щетите по процесния автомобил възлизат в
размер на сумата от 4157,98 лв. включваща стойността на необходимия труд
(1633,62 лв.), материали (396,64 лв.) и резервни части (2127,72 лв.).
Последната е изчислена, като са отчетени предлаганите цени от официалния вносител
на марката (оригинални части), както и от алтернативни доставчици, като съдът
намира, че именно тази цена е релевантна, доколкото на пазара съществуват и
двата вида резервни части, респ. действителната пазарна цена следва да бъде
определена като средно аритметична стойност между тях. Така определената сума съответства
на средните пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие
и е съобразена с изискването за покриване на стойността, необходима за
възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента на увреждането,
поради което и настоящият съдебен състав счита, че съобразяването с посочения
вариант от експертното заключение и определянето на дължимата сума според него
гарантира обезщетяване на действително претърпените вреди в рамките на
застрахователното покритие.
След приспадане на изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 642,67 лв., незаплатената част от
същото възлиза на претендираната сума от 3515,31 лв.
На основание чл. чл. 51, ал. 2 ЗЗД размерът на така
определеното обезщетение може да бъде намален, в случай че пострадалият е
допринесъл за настъпването на вредите, каквото възражение за съпричиняване е релевирано от ответника в отговора на
исковата молба. Същото е обосновано с твърдения ищцата да е нарушила
разпоредбите на чл. 24, ал. 2 ЗДвП, като не е съобразила, че при рязко
намаляване на скоростта ще предизвика опасност за останалите участници в
движението. От обсъдените по-горе доказателствени средства се
установява, че предприетото от нея спиране е било с цел да се избегне
пътнотранспортното произшествие със спрелия пред нея автомобил. Затова и
поведението й не може да бъде квалифицирано като неправомерно, доколкото същото
кореспондира с нормативно установеното в чл. 24, ал. 1 ЗДвП правило, според
което рязкото намаляване на скоростта е позволено, в случай че е необходимо за предотвратяване на ПТП. Въпросната необходимост
е установена по делото, респ. реакцията на ищцата е била своевременна и
адекватна, съответна на създалата се ситуация на пътя. Съдът не намира за
необходимо да обсъжда наведените несвоевременно (едва в писмената защита)
доводи съпричиняването да се изразява в неспазване на необходимата дистанция с
движещия се пред ищцата лек автомобил. За пълнота следва да бъде посочено само,
че в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства от страна на ответника,
който носи доказателствената тежест да установи тези обстоятелства.
По изложените мотиви съдът приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно, респ. няма основание за намаляване на определеното
застрахователно обезщетение в размер на 3515,31
лв. При това положение предявеният иск е
доказан, освен по основание, и по размер, поради което следва да бъде изцяло
уважен, като бъде осъден ответникът да заплати на ищеца посочената сума, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2019
г., до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 810,61 лв., от които 140,61 лв. за
заплатена държавна такса (л. 14 и л. 91), 100 лв. за заплатен депозит за вещо
лице (л. 56) и 570 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 11.05.2020 г. (л. 95), ведно с отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съдът намира
направеното от ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК, обективирано в молбата от 15.05.2020 г. (л. 57), за неоснователно, тъй като минималният
размер на адвокатското възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в ред., изм. и доп. ДВ. бр.7 от 22.01.2019 г., действаща към датата на договора за правна
защита и съдействие, възлиза в размер на 476,07 лв. без ДДС, респ.
571,29 лв. с ДДС, която сума надвишава претендираното възнаграждение от 570 лв.
Представени са и доказателства, че процесуалният представител на ищеца адв. Й.А. е регистриран по ДДС (л. 94).
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***Г.М. Д***“ № 1, да заплати
на К.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3515,31 лв. (три хиляди петстотин и петнадесет лева и
тридесет и една стотинки), представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
собствения на ищеца лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № ***, причинени в резултат от реализирано на
31.10.2019 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на
лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ***,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 18.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ;
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***Г.М. Д***“ № 1, да заплати
на К.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 810,61 лв. (осемстотин и десет лева и шестдесет и една
стотинки) за сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: