Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,22.03.2018 г.
Софийски градски съд,ГО, ІV “А”въззивен състав в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
При секретаря и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА ч.гражданско дело №2301/ 2018 г.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано
е по подадена частна жалба на „З.Д.Е.“АД ЕИК*********срещу постановление от
26.01.2018 г. по изп.д.20188470400039 по описа на ЧСИ Н. П.,с което е отказано
намаляване на адвокатския хонорар ,приет за събиране в размер на 497.68 лв.
Оплакванията
на жалбоподателя са, че признатото адвокатско възнаграждение било прекомерно и
следва да се намали от 497.68 лв.на 200 лв./240 лв. с ДДС/и,тъй като не са извършвани процесуални действия ,освен
подаване на молба за образуване на изпълнителното дело.
Взискателят ЗАД„А.Б.“ оспорва жалбата.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви
оспорва жалбата.
По постъпилата жалба
Жалбата следва да се
приеме допустима - като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435,
ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
По същество, и при
съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните
доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът намира жалбата за основателна.
Изпълнителното производство е било образувано въз основа
на молба на взискателя , чрез адвокатБ.,
като пълномощник, за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен
лист.
В молбата за образуване на изпълнително
производство е била поискано присъждането на адвокатско възнаграждение,като и
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и е възложено на частния съдебен изпълнител
да определи начина на изпълнение като са му възложени правомощията по чл.18 ЗЧСИ.
От частния съдебен изпълнител е било постановено за събиране адвокатско
възнаграждение ,което е в размер на 414.74 лв./ 497.68 лв с ДДС/.Заплатеното
адвокатско възнаграждение се установява от копие на фактура от 10.01.2018 г.приложена към изпълнителното
дело/.
С покана за доброволно изпълнение, са били посочени по-горе
определените суми за плащане,представляващи разноски.
С постановление от 26.01.2018 г.ЧСИ е отказал да намали разноските.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Взискателят в
производството е бил представляван от адвокат и му се дължат
разноски за процесуално представителство за образуването и воденето на
изпълнителното производство, по общото правило на чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 от ГПК. В молбата за образуване на
изпълнителното дело същият е предоставил на ЧСИ да определи изпълнителни способи за принудително събиране
на вземането на взискателя. По делото е установено, че размерът на
претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е 497.68 лева с ДДС.
Съобразно чл.10 ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
образуване на изпълнително дело възнаграждението е 200 лв.
Съгласно разпоредбата
на чл.10 т.2
от Наредбата, за защита по изпълнително дело, възнаграждението за водене на
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания е ½ от съответните
възнаграждения ,посочени в чл.7 ал.2 .В случая,обаче,взискателят е подал само
една молба за образуване на изпълнително дело като е възложил на ЧСИ да
определи способ за събиране на вземане и не е
извършил никакви действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Предоставената правна услуга не е свързана с подбор,преглед и преценка на
множество доказателства ,а е изготвена единствено молба за образуване на
изпълнително дело с прилагане на изпълнителния титул и възлагане на ЧСИ да
определи способ за принудително
изпълнение.
Затова по чл.10 т.2
не следва да се признават разноски.
В чл.36, ал.2 ЗА са установени два принципа - на
справедливост и обоснованост, които следва да бъдат спазвани при определяне на
размера на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде
по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразявайки чл.10, т.1 от Наредбата, адвокатското възнаграждение съдът
определя в размер на 200 лв./240 лв. с ДДС /за взискателя.
Съобразявайки
цитираните разпоредби,
определеното адвокатско възнаграждение от 497.68 лв. следва да се намали на 240 лв.
Предвид изложеното частната жалба е основателна,а обжалваният акт следва да се отмени като определеното
адвокатското възнаграждение се редуцира
на 240 лв.
В настоящото производство жалбоподателят
е подал частната жалба чрез юрисконсулт и поисканото възнаграждение съдът
определя в размер на 50 лв.С оглед изхода на спора взискателят следва да
заплати тези разноски на длъжника,както и сумата 25 лв.за д.т.за частна жалба
по сметка на СГС.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ,по частна жалба на„З.Д.Е.“АД ЕИК*********, постановление от 26.01.2018 г.
по изп.д.20188470400039 по описа на ЧСИ Н. П.,с което е отказано намаляване на
адвокатския хонорар ,приет за събиране в размер на 497.68 лв.
и вместо това ПОСТАНОВИ:
НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение за
адв.Б. от 497.68 лв. на 240 лв.с ДДС на
основание чл.78 ал.5 ГПК
ОСЪЖДА ЗАД„А.Б.“
ЕИК ******** да заплати на дружество Е.“АД ЕИК*********сумата
50 лв. разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА ЗАД„А.Б.“ЕИК ******** да заплати по сметка на СГС сумата 25 лв.за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.