№ 71
гр. П., 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200268 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Й. СТ. П. от с. П. общ.Г.О., чрез пълномощник
адв.Р.И. от АК-В.Търново, против НП № *** г. издадено от Началник сектор „ПП“ към ОДМВР Т.,
с което и на основание чл.182,ал.5,вр. с ал.2,т.4 от ЗДвП са му наложени административни
наказания глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 м. за това,
че „на 05.03.2021 г., в 15.22 ч., в Община П., на път II-51 км32+263 до къмпинг с. В. в посока към
гр.Б., управлява собствения си л.а.“Ауди А8“ с рег.№ *** с превишена скорост. При максимално
допустима скорост за извън населено място от 60 км/ч въведена с пътен знак В-26, същият е
движи с 101 км/ч. Скоростта е засечена и фиксирана с АТСС ARH CAM S1 с фабр.№ 11743с4 и
изготвен снимков материал № 0245019. Отчетен толеранс на измерената скорост от -3 км/ч и
същата е установена на 98 км/ч – наказуема скорост. Нарушението е извършено в условията на
системност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 3066521 влязъл в сила на
01.12.2020 г.; ЕФ серия К, № 309 3609 влязъл в сила на 23.06.2020 г.; ЕФ серия К, № 3212279 влязъл
в сила на 16.06.2020 г.; ЕФ серия К, № 3442563, влязъл в сила на 28.07.2020 г. и ЕФ серия К, №
3625099 влязъл в сила на 16.06.2020 г. АУАН е съставен в условията на чл. 40,ал.2, пр.2 от ЗАНН и
след попълнена декларация по чл.189,ал.5 от ЗДвП от собственика на МПС“- нарушение по
чл.21,ал.2 от ЗДвП.
В депозината бланкетна жалба се оспорва изцяло извършеното нарушение като се
сочи, че при издаване на НП са допуснати различни по вид съществени арушения на материалния
закон и процесулните правила. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по жалбата – ОДМВР Т., редовно уведомен, не изпраща представител в
с.з., не ангажира писмено становище по жалбата.
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не
1
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално
допустима. По делото е установено, че на 05.03.2021 г. полицейски служител от състава на
ОДМВР Т. – мл.инсп.Св. Ц. Сп. /лице, провело обучение за запознаване с работа на СПУКС модел
ARH CAM S1, протокол л.53/ се намирал в община П., където на път II-51 км32+263 до къмпинг
с.В. работел с АТСС ARH CAM S1 с фабр.№ 11743с4 по осъществяване на контрол за превишение
на скоростта на движение извън населено място – 60 км/ч въведена с пътен знак В-26. По
приписката е приложена /л.13/ и снимка № 11743С4/0245019, на която в 15:22:58 на 05.03.2021 г. е
бил заснет приближаващ се л.а. марка „АУДИ“ с рег.№ ВТ 38 17 КН в локация с GPS координати:
43.334033º/26.021782º, както и че максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч, а
измерената скорост 101 км/ч. Приложени са и доказателства за одобряване на типа средство за
измерване – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 /ведно с приложение за неговата годност; методически
указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения установени с АТСС/,
от които е видно, че същата съответства на одобрения тип; Протокол за проверка № 74-С-
ИСИС/22.10.2020 г. на БИМ удостоверяващ съответствие на ARH CAM S1 с одобрения тип;
Протокол за запознаване на служител от ОДМВР за работа със СПУКС и заверени копия от Google
Maps удостоверявщи мястото на позиционирането на ARH CAM S1 в деня на проверката, което
изцяло опровергава голословните твърдения на жалбоподателя за неправилното му използване.
След извършената допълнителна справка в информационните масиви на МВР, при
която се установило, че ЕФ за нарушението на може да бъде издаден предвид това, че се касаело за
шесто поредно нарушение в рамките на една година, с покана /приложена л.26/, нарушителят П.
/той и собственик на процесния л.а., справка л.15/ бил уведомен да се яви на в двуседмичен срок
от уведомяване в сектор „ПП“ в гр.Т. за съставяне на АУАН. Поканата била получена лично от
нарушителя, който саморъчно попълнил и декларация по чл.188 от ЗДвП /приложена л.25/, че на
05.03. 2021 г. в 15.22 ч. е управлявал л.а. с рег.№ ***, който е негова собственост.
По преписката било установено, че процесното нарушение е било извършено в
условията на системност – в едногодишен срок от влизане в сила на електронни фишове
/приложени/, както следва: серия К, № 3066521 влязъл в сила на 01.12.2020 г. /справка л.31/, с
който е наложено наказание 50 лв. по реда на чл.189,ал.4,вр. с чл.182,ал.1,т.2 от ЗДвП; серия К, №
3093609 влязъл в сила на 23.06.2020 г./справка л.33/, с който е наложено наказание 600 лв. по реда
на чл.189,ал.4,вр. с чл.182,ал.1,т.5 от ЗДвП; серия К, № 3212279 влязъл в сила на 16.06.2020 г.
/справка л.35/, с който е наложено наказание 400 лв. по реда на чл.189,ал.4,вр. с чл.182,ал.1,т.4 от
ЗДвП; серия К, № 3442563, влязъл в сила на 28.07.2020 г. /справка л.37/,с който е наложено
наказание 400 лв.по реда на чл.189,ал.4,вр. с чл.182,ал.1, т.4 от ЗДвП и серия К, № 3625099 влязъл
в сила на 16.06.2020 г. /справка л.39/, с който е наложено наказание 50 лв. по реда на
чл.189,ал.4,вр. с чл.182,ал.1,т.2 от ЗДвП.
При тези обстоятелства, на 02.04.2021 г., в гр.Т., в отсъствие на нарушителя бил
съставен АУАН серия Д, № 794597 /приложен л.12/, с който отговорността му била ангажирана за
нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП свързано с превишаване на скоростта извън населено място. С
оглед местожителството на нарушителя, АУАН бил изпратен на Началника на РУ Г.Оряховица
2
АУАН за връчване /писмо л.22/ и бил връчен на 26.04.2021 г., когато нарушителят се запознал с
констатациите по акта и го подписал без възражения, като не депозирал допълнителни писмени
такива и в 3-дневният срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставеният акт за
установяване на административно нарушение, Началник сектор "ПП" при ОД МВР гр.Т. на
14.06.2021 г. издал атакуваното в настоящия процес НП № 21-1292-000899, с което на
жалбоподателя били наложени административни наказания глоба в размер на 600 лв. /шестотин
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание
чл.182,ал.5,вр. с ал.2,т.4 от ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда от приложените и приобщени по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от показанията на изслушаните в с.з.
актосъставител Д.Й. и св.Д.А., като същата не се оспорва от нарушителя, предвид което съдът
заличи от списъка за призоваване неявилия се по уважителни причини свидетеля Св.С..
Анализирайки приложените по делото писмени доказателства съдът приема, че
използваната за заснемане мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1 е бил настроена по
начин, че да отчита скоростта на движение само за навлезлите в зоната на ограничението пътни
превозни средства, като обхватът й е бил регулиран съобразно местоположението й спрямо
спрямо местонахождението на пътен знак В-26. По отношение пътния знак също са приложени
надлежни доказателства, от които е видно, че на път II-51 има монтирани пътни знаци В26
(ограничение на скоростта до 60 км/ч) като този касаещ движението на МПС управлявано от
жалбоподателя е при км32+495 вдясно и важи в посока на движение П.-Б., т.е. пътният знак B26
ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч е бил поставен по посоката на движение на
жалбоподателя в съответствие с нормативните изисквания. Съгласно чл.49,ал.1 от ППЗДвП
пътните знаци за забрана се поставят непосредствено преди участъците, за които се отнася
забраната, като принципно тази забрана следва да важи до следващото кръстовище или до знак,
който я отменя. Съдът намира, че тази разпоредба също е стриктно спазена, тъй като е видимо
ясно и от скицата на пътя приложена по делото и снимка на мобилната система удостоверяваща
мястото на позиционирането й. Следователно и доколкото липсват данни за поставен друг знак
отменящ въведената със пътен знак В26 забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч,
съдът приема, че тази забрана важи и в мястото, където е била позиционирана преносимата
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1, която на 05.03.2021 г. е заснела л.а. “Ауди А8“ с рег.№ ***, собственост и
управляван от жалбоподателя.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна съдът
намери, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че в производството по ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и/или материалния закон, водещи до неговото опорочаване.
Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от
компетентен орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона [случай, в
който се презюмира], така и да бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е
спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган–Началник група
„Пътна полиция“ към ОДМВР Т., на когото съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед
№ 8121з-515/14.08.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права по смисъла
на чл.47,ал.2 ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение автентичността
на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. Наред с това съдът приема, че при
3
съставяне на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53,ал.2
от ЗАНН, а от друга страна НП съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.57 от ЗАНН, т.е.
налице е яснота относно вмененото като извършено нарушение от страна на жалбоподателя.
Съгласно чл.8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, Обн.,ДВ, бр.36/2015 г. - „При контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване
след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта“, т.е. не е въведено
изискване АТСС да е поставено на видимо място в обсега на пътя, така както сочи нарушителя.
Подобно изискване не се съдържа и в чл.10, ал. 3 от същата Наредба, предвиждаща Протоколът за
използване на мобилно АТСС да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със
снимка на разположението на уреда, каквато по делото има представена. Дори обаче такава снимка
да не беше представена, то би било налице е нарушение, но то по характера си е такова, че не
препятства установяването на местоположението на АТСС, което е посочено достатъчно точно в
протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със
съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТСС е установимо и от
снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая
съвпада с това на установяването му. Заснетата от ARH CAM S1 № 11743с4 снимка направена на
15:22:58 ч. на 05.03.2021 г. несъмнено попада сред тези, визирани в съставения протокол /л.51/, в
който е удостоверено начало на работа в 15.05 ч. и край на работа 17.00 ч. Протоколът е подписан
от св.С. с удостоверяване, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за
обслужване на производителя и нормативните предписания, а наличните пътни знаци са
проверени преди и след измерването.
От друга страна съдът приема, че в съставения за нарушението АУАН ясно и
разбираемо за нарушителя е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизираното
техническо средство, като е посочен и неговият идентификационен вид и номер. В акта е описано
точното място на извършване на нарушението,както и посоката на движение на лекия автомобил.В
приложената по преписката снимка ясно се вижда регистрационния номер на автомобила,
отразени са максимално разрешената скорост на движение на МПС – 60 км/ч и измерената скорост
на движение на автомобила – 101 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от - 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство без
човешка намеса и това е така дори когато се използва мобилна апаратура, както е било в случая.
Законът не разграничава правните последици от установени със стационарни или мобилни
технически средства нарушения /за което неоснователно се претендира в жалбата/. Полицейският
служител изпълнява задължения само по техническото обслужване на техническото средство и го
придвижва от едно място за контрол до друго. Самото действие на апаратурата обаче е
автоматизирано /в т.см. е постоянната практика на ТАС – например реш. № 30/25.03.2019 г. по
кнахд № 22/2019 г. и реш.№ 63/30.05.2019 г. по канд № 44/2019 г./.
Разпоредбата на чл.165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
4
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване
от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал.15 ЗДвП
изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките,
изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. По делото е доказано, че скоростта на движение
на процесния л.а.“Ауди А8“ с рег.№ *** е измерена с автоматично техническо средство вид ARH
CAM S1 с № 11743с4, което е одобрен тип средство за измерване, видно от представено
удостоверение издадено от БИМ . Същото е било технически годно и изправно към момента на
констатиране на нарушението, видно от протокола за преминала периодична проверка. Eто защо
съдът приема, че в конкретният случай са изпълнени изискванията на чл.4 от Наредба № *** г. -
контролът да се осъществява от АТСС одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначални и последващи
проверки. Доколкото нарушението е установено с годно техническо средство, то може да бъде
доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето,
мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. Както вече
се посочи по-горе от приобщената по делото като веществено доказателство снимка, ведно с
разпечатка от използваното средство за измерване е видно, че на посочените дата, място и час,
жалбоподателят Й. СТ. П. е осъществил посоченото от административнонаказващия орган
нарушение. От обективна страна същият, като водач на моторно превозно средство не е изпълнил
задължението си да избере скорост на движение на пътното превозно средство, ненадвишаваща
допустимата такава – 60 км/ч извън населено място, въведена пътен знак "В26".
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и
обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят П. е
извършил нарушение по чл.21, ал.2, за което е бил санкциониран. Съдът намери, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана именно във
връзка с разпоредбата на чл.182,ал.5, вр. с ал.2,т.4 от ЗДвП, респ. правилно са определини
наказанията в техните фиксирани размери. Нормата на чл.182,ал.5 от ЗДвП въвежда санкции при
системно нарушаване на скоростните режими, а легалната дефиниция за поянятието "системно" се
съдържа в разпоредбата на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, съгласно която "системно" е нарушението,
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение /в т.см. виж и ТР № 3/15.02.1971 г. та ОСНК, според т.3 от което „при
системно извършване на престъпление се изискват най- малко три деяния и между тях да има
устойчивост и трайност“; както и ТР №** г. по н.д.№ 34/1988г. на ОСНК, относно периода, в
който се извършват отделните престъпления/.
В случая законодателното изискване е за системно нарушаване на правилата за
движение по пътищата с превишена скорост след като едно лице вече е било санкционирано за
нарушения по чл.21,ал.2 от ЗДвП като е без правно значение дали това е станало с ЕФ или АУАН.
В настоящият случай е правилна преценката на административнонаказващият орган по повод
приложимата санкционна разпоредба на чл.182,ал.5, вр. с ал.1,т.5 от ЗДвП, мотивирана от
посочените и влезли в законна сила два електронни фиша в рамките на едни година преди
процесното нарушение /подробно обсъдени по-горе в мотивите на решението/. От тях става ясно,
че действително в едногодишния срок предхождащ констатираното нарушение, жалбподателят е
5
бил санкциониран още няколко пъти за превишаване на скоростта, като от правно значение за
настоящия случай относими за определяне на системността в НП правилно са посочени ЕФ серия
К, № 3093609 влязъл в сила на 23.06.2020 г. /справка л.33/, с който е наложено наказание 600 лв.
по реда на чл.189,ал.4,вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП; ЕФ серия К, № 3212279 влязъл в сила на
16.06.2020 г. /справка л.35/, с който е наложено наказание 400 лв. по реда на чл.189,ал.4,вр. с
чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП и ЕФ серия К, № 3442563, влязъл в сила на 28.07.2020 г. /справка л.37/,с
който е наложено наказание 400 лв. по реда на чл.189,ал.4,вр. с чл.182,ал.1, т.4 ЗДвП.При
определяне на наказанията наказващият орган е наложил единственото предвидено в закона
фиксирано наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в
размер на 600 лв. определена като двойния размер на санкцията по чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП – 300
лв. В конкретният случай съдът приема, че с оглед наличието и на множество други нарушения на
скоростните режими /макар и заплатени ЕФ с правна квалификация извън посочената по
чл.182,ал.4 и ал.5 от ЗДвП – виж справка за нарушител, л.29/ настоящото нарушение разкрива по-
висока степен на обществена опасност на нарушителя от обичайната за този вид административни
нарушения, което от своя страна изключва възможността отговорността му да отпадне с
предупреждение съгласно чл. 28, б.”а” от ЗАНН, поради което обжалваното НП следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и с оглед направеното от АНО искане за присъждане на
разноски, съдът намира следното: Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК, ал.4 предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закон за правната помощ. Съгласно чл.
37,ал.1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно същото
не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в
съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № ** г. издадено от Началник сектор „ПП“ към ОДМВР Т.,
с което и на основание чл.182,ал.5,вр. с ал.2,т.4 от ЗДвП на Й. СТ. П. от гр.Д.О., ул.“***“№54,
ЕГН-740115 1420, чрез пълномощник адв.Р.И. от ВтАК, със съдебен адрес гр.Г.О.,
ул.“***“№5,ет.2 са наложени административни наказания глоба в размер на 600 лв. /шестотин
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Й. СТ. П. от гр.Д.О., ул.“***“№54, ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на
ОДМВР Т., гр.Т., ул. „***, чрез гл.ю.к Л.Ж.В., СУМАТА 80.00 лв. /осемдесет лева/
6
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.24 от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7