Решение по дело №42/2009 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Гр.ПЛЕВЕН ….27.07.2009год.

 

….ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД….…търг.отд. в открито заседание на

….осми юли  през две хиляди и девета година в състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:С.Д.

 

при секретаря…Т.А.............…….……..и в присъствието на

прокурора…….................................………като разгледа докладваното от

…………………съдията Д...…...т.д.№42............……...по описа

за …………2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          В Левченски Районен съд е постъпила искова молба от Л.В.Г. *** чрез адв.Г.Г., с която е предявен иск срещу С.Г.П. от гр.Левски с петитум: да бъде установена по отношение на ответника „порочност”-недопустимост и нищожност на вписването, извършено с решение от 04.10.2004г. по ф.д.№857/2000г. по описа на Плевенски Окръжен съд. С определение №93 от 18.02.2009г. Левченски Районен съд е прекратил производството по г.д.№20084410100551/2008г. и е изпратил делото по подсъдност на Плевенски Окръжен съд, където то е образувано като т.д.№42/2009г.

С разпореждане №134 от 24.02.2009г. съдът е оставил без движение исковата молба с указания да се насочи иска срещу надлежния ответник-ЕТ”*********”-гр.Левски и да се уточни в какво точно се състои недопустимостта и нищожността на вписването. В тяхно изпълнение с молба от 16.03.2009г. ищцата е заявила, че насочва иска си срещу ЕТ”*********”-гр.Левски и е представила съответна искова молба. Уточнила е, че постановявайки решението от 04.10.2004г. по ф.д.№857/2000г., Плевенски Окръжен съд е „излязъл извън пределите на правораздавателната си власт”, защото вписаните с решението промени са основани на съгласие на Л.Г., което е „нищожно”, защото не е било дадено в предписаната от чл.15, ал.1 от ТЗ форма /писмено с нотариална заверка на подписа/. В този смисъл и изхождайки от ТР №1-2002-ОСГК, ищцата намира вписването за нищожно. Според нея вписването е и недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл без са е бил надлежно сезиран, т.е. без да е било налице писмено съгласие на Л.Г. с нотариална заверка на подписа и. Ищцата намира, че е налице и хипотезата на вписване на несъществуващо обстоятелство, поради нищожността на съгласието, което не е било дадено в предписаната от закона форма, т.е. не е възникнало валидно. Моли да бъде прието за установено, че поради гореизложеното, извършеното с решение от 04.10.2004г. по ф.д.№857/2000г. по описа на Плевенски Окръжен съд вписване е порочно. Това искане на Л.Г. е основано на следната фактическа обстановка:

          В исковата молба се твърди, че К.С.Г.-съпруг на ищцата е починал на ********., като е оставил за свои законни наследници нея и родителите си С.Г.П. и  П.И.П.. Твърди се още, че ищцата се е отказала от наследството на съпруга си, като съответният отказ е бил вписан под №6 от 17.05.2004г. На 13.09.2004г. С.Г.П., Л.Г. и  П.И.П. са подали заявление по ф.д.№857/2000г. на ПлОС /по което К.С.Г. е бил регистриран като ЕТ”********”-гр.Левски/ с искане да бъде вписано поемането на търговското предприятие от С.Г.П. при ново наименование на фирмата-ЕТ”*********” и при запазване на досегашните седалище, адрес на управление и предмет на дейност. Твърди се, че към заявлението е била приложена декларация от Л.Г. за съгласието и търговското предприятие да бъде поето от С.Г.., която обаче не била нотариално заверена. Исканото вписване било извършено с решение от 04.10.2004г.

Твърди се също, че с решение №68 от 15.05.2008г. по гр.д.№ 20084410100007 по описа за 2008г. на Левченски Районен съд горепосоченият отказ от наследство е признат за нищожен-поради невъзможен предмет. Това решение е оставено в сила с решение №568/06.10.2008г. по в.гр.д.№523/2008г. на ПлОС, влязло в сила на 17.11.2008г.

          В пледоарията си по същество процесуалният представител на Л.Г.-адв.Г.Г. е заявила, че поддържа предявения иск за установяване порочността на процесното вписване, като моли той да бъде уважен на едно от трите алтернативно посочени основание-нищожност на вписването, недопустимост на вписването или вписване на несъществуващо основание. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът ЕТ”*********”-гр.Левски намира иска за недопустим и алтернативно-за неоснователен. Според него Л.Г. няма правен интерес от предявяване на установителния иск. Твърди, че към момента на сезиране на регистърния съд-със заявление от 14.09.2004г. е бил надлежно вписан /на 17.05.2004г./ отказът на Л.Г. от наследството, останало и от К.С.Г.. Поради това нейното съгласие за поемане на предприятието от С.Г.П. изобщо не е било необходимо за извършване на вписването. Още по-малко има значение обстоятелството, че съгласието не е било дадено в предписаната от закона форма. Според ответника последващото прогласяване нищожността на отказа от наследство с влязло в сила на /17.11.2008г./ решение по гр.д.№7/2008г. на Левченски Районен съд не влияе върху законосъобразността на вписването, тъй като тя следва да се преценява към момента на неговото извършване. При устните прения процесуалният представител на ответника-адв.С.Д. заявява, че единствено П.П.-майка на К.Г. би имала правен интерес от водене на установителния иск. Счита, че Л.Г. би следвало с друг вид иск да търси защита на правата си. Моли да бъдат съобразени аргументите и, които ще бъдат изложени в допълнително представена писмена защита. Такава обаче не е депозирана. ЕТ”*********”-гр.Левски моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

          Като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Съдът намира, че е сезиран с установителен иск по чл.29 от ЗТР във връзка с чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК, респ. чл.365, т.3 от ГПК с петитум да бъде прието за установено, че извършеното с решение от 04.10.2004г. по ф.д.№857/2000г. по описа на Плевенски Окръжен съд вписване е порочно на три основания: нищожност, недопустимост на вписването и несъществуване на вписаното обстоятелство. Съдът намира, че е налице алтернативно обективно съединяване на искове с оглед заявените конкуриращи се основания.

Искът се явява допустим-за ищцата съществува правен интерес от търсената защита с оглед качеството и на наследник на К.Г.. Във връзка с основателността му, са релевантни следните въпроси: ищцата наследник ли е на К.Г., извършено ли е атакуваното вписване, то допустимо и действително ли е,  вписаното обстоятелство същестуващо ли е.

Не е спорно, че К.С.Г. е бил регистриран като ЕТ”********.”-гр.Левски с решение по ф.д.№857/2000г. по описа на Плевенски Окръжен съд. Това се установява и от представеното съдебно у-ние /на стр.7 от делото на Левченски Районен съд/.

Не е спорно, че К.С.Г. е починал на ********., като за свои законни наследници е оставил: ищцата Л.В.Г.-негова съпруга, С.Г.П.-негов баща и П.И.П.-негова майка /която е починала по-късно-на 19.03.2007г./, както е видно и от у-ние №001970 от 08.12.2008г. /на стр.6 от делото на Левченски Районен съд/.

Не е спорно, че на 17.05.2004г. под №6 е бил вписан отказът на Л.Г. от наследството на съпруга и К.Г.. Този отказ с влязло в сила съдебно решение е бил обявен по отношение на С.Г.П. за нищожен-поради невъзможен предмет. В т.вр. са представените решение №68 от 15.05.2008г. по гр.д.№20084410100007/2008г. на Левченски Районен съд и решение №568 от 06.10.2008г. по гр.д.№523/2008г. на Плевенски Районен съд.

Спорно е какво е значението на обявената по съдебен ред нищожност на отказа от наследство върху вписването, извършено с решението от 04.10.2004г. по ф.д.№857/2000г. на Плевенски Окръжен съд. Това решение е постановено въз основа на заявление от 13.09.2004г., подадено от С.Г.П., Л.Г. и  П.И.П.. Съдът е изискал официално заверени преписи от заявлението и приложените към него документи. Видно от заявлението, то действително е подадено и подписано от тримата наследника на К.Г.-съпругата му, майка му и баща му, които молят съда да впише поемането на „фирмата” на ЕТ”********.”-гр.Левски от С.Г.          при ново наименование на фирмата-ЕТ”*********” и при запазване на досегашните седалище, адрес на управление и предмет на дейност. Съдът намира, че се касае за хипотезата, при която един от наследниците със съгласието на останалите наследници поема търговското предприятие, без обаче поемащият търговското предприятие да запазва фирмата на починалия едноличен търговец. Видно от решението от 04.10.2004г. по ф.д.№857/2000г. на Плевенски Окръжен съд, регистърният съд също е счел, че се касае за поемането на предприятието без запазване на фирмата на починалия търговец. Това именно обстоятелство е и вписано.

Приживе едноличният търговец може да се разпореди в полза на трето лице само с търговското си предприятие, като запази фирмата си, под която да продължи да осъществява търговска дейност в останалите си търговски предприятия /ако са били повече от едно/ или в новосъздадено търговско предприятие. При смърт на едноличния търговец чрез универсално правоприемство неговите наследници придобиват в единство и търговското му предприятие, и фирмата му. Когато един от тях желае да продължи търговската дейност     ,останалите наследници не могат да се разпоредят в негова полза само със съответната си част от търговското предприятие. Те трябва да дадат съгласието си съответният наследник да поеме в единство и търговското предприятие, и фирмата. Съгласието за прехвърляне на фирмата трябва да бъде дадено съгласно чл.15, ал.1 от ТЗ-в писмена форма с нотариална заверка на подписите-така гласи чл.60, ал.1, изр.2 от ТЗ. Право на поемащия търговското предприятие наследник е да реши дали да запази прехвърлената му фирма на починалия едноличен търговец /плюс съответната добавка по смисъла на чл.60, ал.3 от ТЗ/ или да поиска вписване под нова фирма. Макар в чл.60, ал.1, изр.1 и в чл.60, ал.2 от ТЗ става дума за два различни способа за преминаване на собствеността върху търговското предприятие на едноличния търговец-съответно чрез сделка и при наследяване, законът регламентира в отделно изречение /чл.60, ал.1, изр.2 от ТЗ/ формата на съгласието за прехвърляне на фирмата като изискване на вписването по чл. 60, ал. 4 от ТЗ. Това дава основание изискването за форма да е приложимо по аналогия и в случаите на чл.60, ал.2 от ТЗ. В този смисъл е и решение №491-2005-І гр.отд. на ВКС.

Видно от приложените към заявлението документи, сред тях фигурира писмена декларация от Л.В.Г., че „като наследник на ЕТ”********.” е съгласна същата да бъде поета от С.Г.П.”. Декларацията не е датирана и няма нотариална заверка на подписа.

Съдът намира, че процесното вписване не е нищожно. Съгласно ТР №11-2002-ОСГК, „нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускането на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. Такива са случаите, когато решението е постановено от ненадлежен съдебен състав, или е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда”. Тук е мястото да се отбележи, че следва да се прави разлика между изисквания за валидност на съдебното решение, с което е извършено вписването и изискването на чл.60, ал.1, изр.2 от ТЗ за формата на съгласието за прехвърляне на фирмата. Решението от 04.10.2004г. по ф.д.№857/2000г. на Плевенски Окръжен съд е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда от надлежен съдебен състав. Обстоятелството, което е вписано с него-поемане на търговското предприятие подлежи на вписване. Обстоятелството, че решението е постановено при липса на нотариално заверено съгласие на Л.В.Г., не го прави  нищожно.

Съдът намира, че атакуваното вписване не е и недопустимо. Съгласно ТР №11-2002-ОСГК, „недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване, по което съдът се е произнесъл без да е бил сезиран”. Ищцата не твърди, заявлението от 13.09.2004г. да е подадено от нелегитимирано в регистърното производство лице. Дори и да имаше подобно твърдение, то би било неоснователно като довод за недопустимост на вписването. Л.Г. твърди, че регистърният съд се е произнесъл без да е бил надлежно сезиран, което е различно от това изобщо да не е бил сезиран. В случая Плевенски Окръжен съд се е произнесъл точно по направеното в заявлението искане.

Според ТР №11-2002-ОСГК „несъществуващо обстоятелство” е онова, което не е възникнало валидно-или изначално е липсвало, или е съществувало към момента на вписването, но по-късно по исков ред е била установена нищожността му. В случая се твърди, че изначално е липсвало подлежащото на вписване обстоятелство, защото за поемането на търговското предприятие от С.Г. не е било дадено съгласие от Л.Г. в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Като се има предвид обаче, че към 13.09.2004г. Л.В.Г. формално не е имала качеството на наследник на К.С.Г., поради отказа си от наследството му, вписан под №6 на 17.05.2004г., нейното съгласие за поемане на фирмата му заедно с търговското предприятия изобщо не е било необходимо. В този смисъл е било без значение, че към заявлението е приложено нейното писмено съгласие, но не в предвидената от закона форма. Според съда в случая е налице втората хипотеза на „несъществуващо обстоятелство”-към момента на вписването поемането на търговското предприятие като подлежащо на вписване обстоятелство е съществувало и е възникнало валидно, но по-късно тази валидност е отпаднала предвид обявяването на отказа от наследство за нищожен. Това е станало с решение №68 от 15.05.2008г. по гр.д.№20084410100007/2008г. на Левченски Районен съд, потвърдено с влязло в сила на 17.11.2008г. решение №568 от 06.10.2008г. по гр.д.№523/2008г. на Плевенски Окръжен съд. Нищожността на отказа от наследство означава, че към 13.09.2004г. Л.В.Г. е имала качеството на наследник на К.С.Г. и че нейното съгласие за поемане на търговското предприятие от С.Г.П., дадено писмено с нотариална заверка на подписа, е било необходимо за валидното възникване на подлежащото на вписване обстоятелство. Съгласно ТР №1-2002-ОСГК, във втората хипотеза на „несъществуващо обстоятелство”, то има действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването до заличаването му.

Невалидното възникване на поемането на търговското предприятие прави невалидно възникването и на останалите обстоятелства, вписани с решението от 04.10.2004г. по ф.д.№857/2000г. на Плевенски Окръжен съд.

С оглед така изложените аргументи, съдът намира, че искът се явява основателен на едно от трите алтернативно посочени основания. Следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ЕТ”*********”-гр.Левски, че с решението от 04.10.2004г. по ф.д.№857/2000г. на Плевенски Окръжен съд са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно невалидно възникнали: поемане на търговското предприятие на ЕТ”********.”-гр.Левски от неговия наследник по закон С.Г.П. от гр.Левски, с ЕГН:**********, при запазване на досегашните седалище, адрес на управление и предмет на дейност; регистрация на С.Г.П. от гр.Левски, с ЕГН: ********** като едноличен търговец; промяна в наименование на търговеца-от ЕТ”********.” на ЕТ”*********” и представителство на търговеца от С.Г.П. от гр.Левски, с ЕГН: **********.

При този изход на спора по същество, ответникът следва да заплати в полза на ищцата сумата от 570лв., явяваща се разноски за държавна такса и адв.възнаграждение, направени в настоящото производство.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.29 от ЗТР във връзка с чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК, респ. чл.365, т.3 от ГПК по отношение на ЕТ”*********”-гр.Левски, че с решение от 04.10.2004г. по ф.д.№857/2000г. по описа на Плевенски Окръжен съд са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно невалидно възникнали: поемане на търговското предприятие на ЕТ”********.”-гр.Левски от неговия наследник по закон С.Г.П. от гр.Левски, с ЕГН:**********, при запазване на досегашните седалище, адрес на управление и предмет на дейност; регистрация на С.Г.П. от гр.Левски, с ЕГН: ********** като едноличен търговец; промяна в наименование на търговеца-от ЕТ”********.” на ЕТ”*********” и представителство на търговеца от С.Г.П. от гр.Левски, с ЕГН: **********.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ”*********”-гр.Левски да заплати в полза на Л.В.Г. *** , с ЕГН: ********** сумата от 570лв., явяваща се разноски за държавна такса и адв.възнаграждение, направени в настоящото производство.

ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕН на Агенцията по вписванията препис от настоящото съдебно решение след влизането му в сила за заличаване на вписването съгласно чл.30, ал.1 от ЗТР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.

 

          СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: