Решение по дело №1139/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Г. Д. от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба от И. Н. К., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], община Родопи, област Пловдив, чрез адвокат С. К., срещу заповед № 25-5697-000013/16.04.2025 г. на Началник на група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/ - трактор ЮМЗ с рег. № ****, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Сочи се, че не са налице фактическите и правни основания за налагане на процесната принудителна административна мярка, тъй като жалбоподателят притежава свидетелство за правоспособност за работа със земеделска техника, издадено по реда на Наредба № 15/07.04.2008г., както и свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ от категория „В“. Поддържа се, че по смисъла на чл. 156 от ЗДвП, за да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, колесните трактори и другите самоходни машини следва да бъдат управлявани от водач, притежаващ правоспособност за работа със земеделска техника и правоспособност за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите по чл. 150а от ЗДвП. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът - Началник на група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че правилото на чл. 156 от ЗДвП в случая не намира приложение, тъй като същото се отнася до самоходните машини, а процесното ППС е колесен трактор. Отбелязва се, че двете категории ППС са ясно разграничени с легални дефиниции в ЗДвП. По отношение изискванията за управление на трактори по пътищата се визира чл. 150а от ЗДвП във връзка с правилото на чл. 14 от Наредба № 15/07.04.2008г., чието съвместено тълкуване налагало извод, че за управление на този вид ППС е необходима правоспособност за категория „Ткт“. Прави се възражение за прекомерност на заявените от другата страна съдебни разноски.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. Според представените по делото доказателства, жалбоподателят притежава Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия №****, издадено за ППС с рег. № РВ ***, Трактор колесен, ЮМЗ-6КМ, с дата на първа регистрация от 03.05.2017г.

Посоченото ППС е преминало годишен технически преглед на дата 21.11.2024г., за което му е издаден знак № 0839962.

И. Н. К. притежава Свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника № 0051871, издадено на 05.06.2017г., за категории: Твк – колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини, Твк-З - специализирана и специална самоходна земеделска техника, Твк – Г - специализирана и специална самоходна горска техника и Твк – М - специализирана и специална самоходна мелиоративна техника (машини за земна работа).

Жалбоподателят притежава и СУМПС [номер] за категория „В“ със срок на валидност до 13.01.2031 г.

6. Съставен е АУАН GA № 2419362/11.03.2025 г. от А. Х. К. на длъжност старши полицай с група 01 Сигма при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 11.03.2025 г., около 16:04 часа, в общ. Родопи, [населено място], [улица], в посока север, И. Н. К. управлявал колесен Трактор ЮМЗ с рег. № ***, без да притежава СУМПС за категория Ткт; не представя свидетелство за регистрация на МПС; не представя СУМПС.

Така установеното било квалифицирано като нарушения по: чл. 150а от ЗДвП – управление на МПС без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от водача МПС; чл. 100, ал. 1, т. 1 – не носи СУМПС за съответната категория и чл. 100, ал. 1, т. 2 – не носи свидетелство за регистрация на МПС, управлявано от водача.

7. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 25-5697-000013/16.04.2025 г. на Началник на група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която административният орган, за нарушението по чл. 150а от ЗДвП вр. чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, е приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС - трактор ЮМЗ с рег. № ****, за срок от 6 месеца.

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-3162/15.04.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

Със заповед № 8121К-2836/11.03.2024г. на министъра на вътрешните работи, длъжностното лице, издало обжалвания в настоящото производство административен акт, е назначено на поста - началник в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив

IV. От правна страна:

9. Описаните в АУАН № GA № 2419362/11.03.2025 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

Според чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които и тази т.2а, б "а" е: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП мярка за административна принуда изисква наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

Според правилото на чл. 140, ал. 7 ЗДвП, колесните трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба, издадена от министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НАРЕДБА № 15 от 7.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, поставя изискване водачите на колесни трактори и друга самоходна техника да притежават свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория и свидетелство за правоуправление на моторни превозни средства. В частност чл. 14, т. 2 от НАРЕДБА № 15 от 7.04.2008 г. задължава водачите на колесни трактори и друга самоходна техника при движение по пътищата, отворени за обществено ползване, да носят валидно свидетелство за управление на МПС за категория, позволяваща управлението на конкретното превозно средство.

Нормата на чл. 150а, ал. 1, т. 16 от ЗДвП, поставя изискване, за да управлява моторно превозно средство – колесен трактор, водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категория „Ткт“.

Според правилото на чл. 156 от ЗДвП, за да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите по чл. 150а. Това изискване не се отнася за водачите на малогабаритни самоходни машини.

По правилото на чл. 13, ал. 4 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/, правоспособността на лицата за работа с техниката се дели на следните категории: Твк - колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини; Твк-З - специализирана и специална самоходна земеделска техника; Твк-Г - специализирана и специална самоходна горска техника; Твк-М - специализирана и специална самоходна мелиоративна техника (машини за земна работа); Тпс - преносима и стационарна техника.

Според легалната дефиниции по т. 10 от пар. 6 на ПЗР на ЗДвП - "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.

"Трактор" е моторно превозно средство, предназначено за извършване на специфични дейности, както и за теглене на товарни ремаркета. В движението по пътищата се допускат само колесните трактори. Към колесните трактори се приравняват и самоходните шасита /т. 15 от пар. 6 на ПЗР на ЗДвП/.

"Самоходна машина" е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни /т. 16 от пар. 6 на ПЗР на ЗДвП/.

С цел изясняване на спорния по делото въпрос е необходимо да се направи разграничение между свидетелство за управление на МПС и свидетелство за правоспособност за работа със земеделска и горска техника. По смисъла на ЗДвП свидетелството за управление на МПС дава възможност на водача да управлява пътно превозно средство в движението по пътищата, отворени за обществено ползване. Свидетелството за правоспособност за работа със земеделска и горска техника се издава на основание Наредба № 1 от 15.02.2019 година за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното обучение, с цел признаване право на кандидата да работи със съответния вид земеделска и горска техника.

На следващо място се налага изводът, че разпоредбата на чл. 156 от ЗДвП, за разлика чл. 140, ал. 6 от ЗДвП, не визира регистрираните съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техник ППС от вида колесни трактори, а самостоятелна група ППС – самоходни машини. Разликата между двата вида ППС се установява както от дадените в закона легални дефиниции, така и от нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда различни ограничения на скоростта за категория „Ткт“ и самоходните машини. Прочие в разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗРКЗГТ колесните и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини изрично са изведени в отделна категория Твк, извън категориите за самоходни машини – Твк-З и Твк-Г.

В частност самоходните машини, посочени в чл. 156 от ЗДвП, по смисъла на т. 16 от пар. 6 на ПЗР на ЗДвП, обхващат и други ППС освен самоходната земеделска и горска техника. Иначе казано правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване на колесните трактори, регистрирана по ЗРКЗГТ, се регулират от чл. 140, ал. 7 от ЗДвП и НАРЕДБА № 15 от 07.04.2008 г., а не от чл. 156 от ЗДвП. В този аспект нормата на чл. 14, т. 2 от Наредбата непротиворечиво и ясно поставя изкисване водачите на колесни трактори и друга самоходна техника при движение по пътищата, отворени за обществено ползване, да носят валидно свидетелство за управление на МПС за категория, позволяваща управлението на конкретното превозно средство. Нормата визира категориите ППС по смисъла на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 13, ал. 4 от ЗРКЗГТ. Тоест не може да има съмнение, че за да управлява колесен трактор по пътищата, отворени за обществено ползване водачът следва да притежава свидетелство за правоуправление на моторни превозни средства за категория, позволяваща управлението на конкретното превозно средство по чл. 150а от ЗДвП. Правилата на последната разпоредба недвусмислено сочат, че колесните трактори се поставят в категория „Т“ - колесни трактори (Ткт). По смисъла на чл. 155 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗДвП превозните средства от категория Т - колесни трактори (Ткт) могат да се управляват от водачи, притежаващи свидетелство за управление от категория Т – Ткт, респ. за категория С1 или С.

В настоящият случай не се повдига спор по обстоятелството, че жалбоподателят не притежава СУМПС нито за категория Т, нито за категория С1 или С. При това положение притежаваната от него категория В, по правилото на чл. 155, ал. 2 от ЗДвП, му дава право да управлява и превозни средства от категория АМ, но не и такива от категория Т.

След като по делото е безспорно, че жалбоподателят е управлявал не самоходна машина, а колесн трактор, то правилно и законосъобразно контролните органи са приели, че същият не притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС.

Ответният административен орган не е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в минимален размер това не представлява съществено процесуално нарушение.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. По съдебните разноски.

10. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Н. К., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], община Родопи, област Пловдив, чрез адвокат С. К., срещу заповед № 25-5697-000013/16.04.2025 г. на Началник на група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.