№ 1944
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110106876 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „К. Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. „Ш. П.” № 10 срещу Д. СТ. Б., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. А., ул. „П. К.“ №4 иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1000лева, представляваща неплатена
главница по договор за кредит № **********/01.12.2016г., сключен между „4Финанс”
ЕООД и Д. СТ. Б., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-033/23.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 17.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
01.12.2016г. между „4Финанс” ЕООД, опериращо на пазара с търговска марка „Вивус“ и
ответникът е сключен договор за кредит № **********, след отпрвено искане за отпускане
на сума в размер на 500лева. За целта преди сключване на договора на ответника била
представена преддоговорна информация - Стандартен европейски формуляр и ОУ.
Договорът бил сключен чрез посредника „КредиТур БГ“ЕООД. Кредитът е отпуснат в офиса
на кредитния посредник за срок от 30дни с падеж 31.12.2016г. На 02.12.2016г. ответникът е
подал заявка за отпускане на допълнителен кредит от 100лева, което съгл. ОУ е допустимо
преди връщане на първоначално отпуснатия кредит. Така, съществуващия договор е бил
изменен с подписване на нов при запазване на всички уговорки по предходния с изключение
размера на дължимите по него суми. Поисканата допълнителна сума е била отпусната още
същия ден отново чрез кредитния посредник. Впоследствие договорът за кредит ебил
изменен още веднъж на 07.12.2016г. с отпускане на допълнителна сума в размер на 400лев,
изплатена от посредника на същата дата. С това изменение на договора, се твърди, че
ответникът е следвало да върне главница от 1000лева на падежната дата 31.12.2016г.
Съгласно т.13.2 от ОУ от 01.01.2017г. е започнало начисляване на наказателна лихва
формирана в случая чрез надбавяне на основния лихвен процент на БНБ 10,00% към
договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. Въпреки
отправяните покани до ответникът за доброволно изпълнение на задължението му, такова не
е последвало. На 23.11.2018г. по силата на договор за цесия, ищецът придобил вземането по
1
договора за кредит. Въз основа на изрично упълномощаване от цедента, ищецът е изпратил
до ответника уведомление за извършената цесия, което е останало неполучено. Затова и с
настоящата искова се прави такова. Молбата е за уважаване на исковата претенция.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В о.с.з. искът се поддържа чрез нарочна молба. Ответникът редовно призован се явява
лично, признава иска и заявява, че дължи сумата, предмет на исковата претенция.
При така заявеното от ответника, съдът преценява, че са налице предпоставките на
чл. 237, ал.1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Същевременно не са
налице пречките за това. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави
и е от категорията такива, с които страната може да се разпорежда. При това положение
исковата претенция следва да бъде уважена.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца
разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Реализираните такива в настоящото
производство са – 50лева платена държавна такса и юк. възнаграждение. На основание чл.
78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева,
отчитайки и факта, че искът се признава от ответникът, респ. липсва фактическа и правна
сложност на спора. Или общият размер на разноските дължими в полза на ищеца е сумата от
150лева, които следва да се присъдят в цялост.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. СТ. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. А., ул. „П. К.“ №4 ДА
ЗАПЛАТИ на „К. Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ш.
П.” № 10 сумата от 1000лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит №
**********/01.12.2016г., сключен между „4Финанс” ЕООД и Д. СТ. Б., вземанията по който
са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ № BGF-2018-033/23.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2021г. до окончателното
изплащане на задължението., на осн. чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. СТ. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „К. Б.” ЕООД, ЕИК ***,
сумата от 150лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2