Решение по дело №679/2019 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ ...188

гр. Самоков, 14.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести юли през две хиляди и двадесетата година, в състав:

  РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                               

при участието на секретаря Дарина Н. сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 679 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

„Т. Б.” ЕАД, гр. София, е предявило срещу П.П.С. *** иск за установяване съществуването на свое вземане срещу нея за сумата 140,74 лв., представляваща общ размер на неплатени суми по посочени в исковата молба фактури, издадени за предоставени услуги и месечни абонаменти за отчетен период общо от 10.07.2017 г. до 09.09.2017 г. по  договор за мобилни услуги от 11.07.2014 г. за предпочетен номер +359*********, клиентски номер *********, подновен с допълнително споразумение от 01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 52/2019 г. на РС – Самоков до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и разноските в заповедното и исковото производство.

Твърди се в исковата молба, че отношенията между страните по повод титулярен мобилен номер 0894/476773 възникнали по силата на горепосочения договор за мобилни услуги, който бил подновен чрез сключено между тях допълнително споразумение от 01.08.2017 г. По силата на това споразумение ответницата предпочела да ползва абонаментен план „Тотал 24,99 лв.” за срок на действие до 01.08.2019 г. За отчетен период на потребление общо от 10.07.2017 г. до 09.09.2017 г. включително ищецът начислил посочените в исковата молба конкретни суми за месечни абонаменти и предоставени услуги във фактура № **********/10.08.2017 г. със срок на плащане 25.08.2017 г. и във фактура №**********/10.09.2017 г. със срок на плащане 25.09.2017 г. Общата сума по фактурите била коригирана с кредитно известие № **********/10.10.2017 г., по силата на което общата сума по тях била намалена с 9,16 лв. с ДДС и по този начин се формирала общата сума на исковата претенция, а именно 140,74 лв. Ответницата не заплатила в сроковете по фактурите дължимите суми, поради което изпаднала в забава и това довело до прекратяване на договора едностранно от ищеца. Твърди се в исковата молба, че в издадената крайна фактура била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора, която обаче не е предмет на настоящото производство.

За сумите – предмет на иска, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч .гр. д. № 52/2019 г. на РС – Самоков. Съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение, която била връчена на ответницата-длъжник в заповедното производство на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. Това дало основание на съда да укаже на ищеца да предяви установителни искове за вземанията и това обосновава според ищеца правния му интерес от предявяване на такъв иск.

В срока по чл. 131 от ГПК адв. С.К., назначена за особен представител на ответницата на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, е представила отговор на исковата молба, в който е оспорила иска със становище за неговата неоснователност.

В отговора на исковата молба представените от ищеца фактури и приложенията им са оспорени по тяхното съдържание, като са изложени съображения, че от тях не става ясно как са изчислени посочените суми, съответстват ли те на абонаментния план и реално ли са предоставени услугите. Наред с това се изтъква в отговора на исковата молба, че поради липса на контакт между ответницата и особения й представител последният не може да вземе отношение по фактите изложени в исковата молба, касаещи автентичността на представения договор и допълнително споразумение, както и по фактите относно предоставянето на услугите в обем и качество съгласно договора, а също така и по въпроса налице ли е плащане по фактурите.

В писмено становище, постъпило в съда на 21.02.2020 г., т. е. преди първото насрочено по делото открито съдебно заседание, адв. Виолета Герова – пълномощник на ищеца, е заявила, че поддържа предявения иск и е изразила становище за неоснователност на възраженията, изложени в отговора на исковата молба, депозиран от особения представител на ответницата.

В открито съдебно ответницата се представлява от назначения й особен представител адв. С.К., която поддържа изцяло изразеното в отговора на исковата молба становище по иска.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Искът е допустим с оглед установените от приложеното ч. гр. д. № 52/2019 г. на РС – Самоков обстоятелства, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е приложена като връчена на длъжника - настоящ ответник при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията й, обн. ДВ, бр. 86/2017 г./ на заявителя - настоящ ищец е указана възможността да предяви установителни искове за вземанията по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен. Разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК установява задължение за съда да укаже на заявителя в заповедното производство да предяви иск за вземанията по заповедта за изпълнение при определени предпоставки. Затова измененията в тази разпоредба /обн., ДВ, бр. 100/2019 г., в сила от 24.12.2019 г./, установяващи допълнителна кумулативна предпоставка за даване на такива указания, не следва да се прилагат към случаи като конкретния, в които към датата на влизането им в сила, указанията за предявяване на иск при предходната процесуална уредба са вече изпълнени и иск е предявен, с което този етап от динамичния фактически състав на процесуалното правоотношение между заявителя и съда в заповедното производство относно последиците от връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, вече е приключил. 

Искът е основателен.

Между страните валидно е възникнало облигационно отношение, основано на договор за мобилни услуги за предпочетен номер .. (т. е. ..), сключен на 11.07.2014 г. между ищеца (тогава с наименование „Космо България мобайл” ЕАД) и ответницата (непълнолетна при сключване на договора) с попечителското съдействие на майка й В. С. Ч., обективирано в представената декларация-съгласие. Автентичността на подписа на ответницата на договора и на подписа на майка й на декларацията-съгласие не е оспорена по делото. Не е оспорена и автентичността на подписа на ответницата на сключеното между нея (след навършване на пълнолетие) и ищеца допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за същия предпочетен номер от 01.08.2017 г., поради което то валидно е преуредило отношенията им по повод предоставяне на мобилни услуги за този номер от сключването му. По силата на това споразумение ищецът се задължил да предоставя на ответницата ползването на мобилни услуги чрез посочения номер при абонаментен план „Тотал 24,99”, а ответницата се задължила да заплаща месечен абонамент и цената на услугите съгласно подписана от нея ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от същата дата – приложение към споразумението. При сключване на споразумението ответницата писмено е заявила в представената декларация-съгласие, че е получила екземпляр от Общите условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, както и че е съгласна с тези общи условия и че се задължава да ги спазва. Съгласно чл. 26 и 27 от представените Общи условия на „Т. България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (за които не е спорно, че са приложими в отношенията между страните), при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя на дата от месеца, определена при сключване на договора, а плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването й.

За ползваните от ответницата услуги за времето от 10.07.2017 г. до 09.09.2017 г. включително ищецът издал представените към исковата молба фактури, както следва:  фактура № **********/10.08.2017 г. за отчетен период от 10.07.2017 г. до 09.08.2017 г. със срок на плащане 25.08.2017 г. и фактура №**********/10.09.2017 г. за отчетен период от 10.08.2017 г. до 09.09.2017 г. със срок на плащане 25.09.2017 г.

Видно е от съдържанието на тези фактури относно общото потребление за съответния отчетен период по всяка от тях, а и се потвърждава от приетото заключение на в. л. Ц.Н. по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), че посочените в тях суми за абонаментни такси и за цени на потребени услуги са начислени съобразно действащите към съответния отчетен период и приложими в отношенията между страните абонаментни планове и ценови листи на ищцовото дружество. Следователно възражението на особения представител на ответницата в отговора на исковата молба за липса на яснота относно съответствието на начислените суми с абонаментния план е неоснователно. Неоснователно е и възражението, че от фактурите не се установява реалното предоставяне на посочените в тях услуги с дължимото качество. Според заключението по ССЕ тези фактури са надлежно осчетоводени при ищеца, поради което в съответствие с чл. 182 от ГПК те удостоверяват извършването на посочените в тях доставки, в случая – предоставянето на мобилни услуги. По делото няма дори индиции ответницата да е сезирала ищеца или компетентни държавни органи за неправомерно начисляване във фактурите на услуги, които не са й предоставени или са й предоставени с лошо качество.

Съгласно заключението по ССЕ неплатената сума по двете процесни фактури е в общ размер 140,74 лв. При обсъждане и защита на заключението в открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че тази сума се получава след приспадане на установено плащане на сумата 62,29 лв. и след прихващане със сумата 9,16 лв. по представеното кредитно известие (от 10.10.2017 г. – приложено към исковата молба.

Ето защо съдът намира, че съществуването на процесното вземане и неговата изискуемост се установяват при условията на пълно и главно доказване. Затова искът е основателен и следва да бъде изцяло уважен.

По разноските.

С оглед направеното от ищеца искане и предвид изхода на делото, както и в съответствие с т. 12 от съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, включително и в случаите като конкретния, когато с оглед изхода на делото не се налага изменение на разноските, присъдени с издадената заповед за изпълнение. Затова ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца общо сумата 755 лв. за разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 52/2019 г. по описа на РС – Самоков и в настоящото исково производство.

От тази сума 205 лв. са разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 52/2019 г. на РС – Самоков – за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението (25 лв.) и за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство (180 лв.), а в настоящото исково производство ищецът е сторил разноски в общ размер 550 лв., от които 25 лв. за довнесена държавна такса за разглеждане на иска, 180 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие, 225 лв. за внесен от ищеца депозит за възнаграждение на особен представител на ответницата и 120 лв. за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по ССЕ.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземане на „Т. България” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „М.”, Бизнес парк София, сграда ., срещу П.П.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата 140,74 лв. (сто и четиридесет лева и 74 ст.), представляваща общ размер на неплатените суми по фактури №№ **********/10.08.2017 г. и **********/10.09.2017 г., издадени от „Т. България” ЕАД за предоставени на П.П.С. услуги и за месечни абонаменти за отчетен период общо от 10.07.2017 г. до 09.09.2017 г. по договор за мобилни услуги от 11.07.2014 г. за предпочетен номер .., клиентски номер .., подновен с допълнително споразумение от 01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 52/2019 г. на РС – Самоков, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „Т. България” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „М.”, Бизнес парк София, сграда, сумата 755,00 лв. (седемстотин петдесет и пет лева) за разноски, от която 205,00 лв. са разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 52/2019 г. по описа на РС – Самоков, а 550,00 лв. са разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: