Р Е Ш Е Н И Е
№ 403/13.10.2022
г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в
открито заседание на пети
октомври две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Административен съдия:
Мария Ницова
при
секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 168 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХIX от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.С.Ц., чрез пълномощника адв.М.М. ***, срещу ревизионен акт /РА/ № Р-04001221003935-091-001/22.12.2021 г., издаден от Р.Ив.Фролов на длъжност началник сектор „Ревизии“ ТД на НАП В.Търново - възложил ревизията и Л.В.Ценова - главен инспектор по приходите ТД на НАП В.Търново – ръководител на ревизията, с който на дружеството е вменена отговорност задължения за ДДС на“Красец - Богданови и сие“ СД, ЕИК *********, за данъчни периоди – м.12.2015 до м.09.2016 г в общ размер на 36 937.54 лв., от които главници в размер на 23 653.63 лева и лихви върху тях в размер на 13 283.91 лв. РА е потвърден с решение № 26/23.03.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В.Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите/ ОДОП В.Търново при ЦУ на НАП/. С жалбата се оспорва РА, потвърден с решението на директора на ОДОП В.Търново, като незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв.М. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендира разноски в производството.
Ответникът – директор ОДОП В.Търново при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк.В.В. оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище излага подробни доводи в подкрепа на оспорения РА, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 26/23.03.2022 г. на директора на ОДОП В.Търново при ЦУ на НАП, с което е потвърден РА № Р-04001221003935-091-001/22.12.2021 г., издаден от Р.Ив.Фролов, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП В.Търново – възложил ревизията и Л.В.Ценова - главен инспектор по приходите ТД на НАП В.Търново – ръководител на ревизията, на дружеството „К.“ ЕООД е вменена отговорност задължения за ДДС на“Красец - Богданови и сие“ СД, ЕИК *********, за данъчни периоди – м.12.2015 г. до м.09.2016 г. в общ размер на 36 937.54 лв., от които главници в размер на 23 653.63 лева и лихви върху тях в размер на 13 283.91 лв. Резултатите от ревизията са отразени - съставен ревизионен доклад /РД/ № Р-04001221003935-092-001/14.09.2021 г., връчен на ел.адрес на 16.09.2021 г. От страна на ревизираното лице е подадено възражение вх.№ 8743/03.11.2021 г., с приложения към същото. Във възражението от управителя Сергей Крумов Богданов, чрез пълномощника адв.М. се твърди, че дружеството не носи отговорност по чл.177 ЗДДС за невнесен ДДС от СД“Красец- Богданови и сие“, т.к. тези задължения са погасени с прекратяване на производството по несъстоятелност на длъжника и заличаването му от търговския регистър. Също така се твърди, че не е изпълнен фактическия състав на чл.177 от ЗДДС, т.к. обстоятелството, че доставчика и получателя по процесните доставки са свързани лица не презюмира наличието на знание, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Ревизията приключва с ревизионен акт РА № Р-04001221003935/-091-001/22.12.2021 г., издаден от Р.Ив.Фролов, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП В.Търново – възложил ревизията и Л.В.Ценова - главен инспектор по приходите ТД на НАП В.Търново – ръководител на ревизията, с който на дружеството „К.“ ЕООД е вменена отговорност задължения за ДДС на“Красец - Богданови и сие“ СД, ЕИК *********, за данъчни периоди – м.12.2015 до м.09.2016 г в общ размер на 36 937.54 лв., от които главници в размер на 23 653.63 лева и лихви върху тях в размер на 13 283.91 лв. В хода на ревизията за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за определяне на отговорността на ревизираното лице са извършени проверки, безспорно е установено, че са налице облагаеми доставки от“Красец-Богданови и сие“ СД, по които „К.“ ЕООД е получател; фактури за доставките с включен ДДС са отразени както в дневниците за продажба на“Красец – Богданови и сие“ СД за данъчен период от 01.12.2015 г. – 30.09.2016 г., така също и в отчетните регистри- дневниците за покупки и СД за същия период на“К.“ ЕООД, в резултат на което е ползван данъчен кредит в размер на 29168.80 лева. Безспорно е установено, че декларираният и дължим данък за период от 01.12.2015 г. – 30.09.2016 г. не е внесен от доставчика СД“Крадсец- Богданови и сие“. Изложени са и мотиви защо административният орган приема, че обстоятелството за невнесения ДДС е било известно на представляващия „К.“ ЕООД, към този момент Цецка Кирилова Богданова..
При анализ на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства, административният орган след като подробно обсъдил постъпилите от дружеството възражения, не приел същите за основателни, като изрично посочил,че отговорността по чл.177 от ЗДДС е особен вид солидарна отговорност за регистрираното по ЗДДС лице, която възниква ако са изпълнени сложните фактически състави, предвидени в тази разпоредба, същността и се състои във възникване на задължение на едно лице да заплати несъбраните задължения на друго и е с цел предотвратяване на злоупотреби, с цел да не се допусне ощетяване на фиска от недобросъвестни действия на тези лица. Съгласно чл.177, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък за доставката. Включването на тази разпоредба в глава XXV от ЗДДС определя отговорността за плащане от регистрираното лице - получател по облагаема доставка, на дължимия, но невнесен ДДС като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък. Съгласно чл.177, ал.2 ЗДДС“ Отговорността се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“
Подробно описани в ревизионния доклад фактически обстоятелства относно твърдените възражения надлежно са проверени от допуснатата по искане на дружеството - жалбоподател съдебно-счетоводна експертиза, която е приета без възражения. Безспорно са установени издадени от СД“Красец- Богданови и сие“ на „К.“ ЕООД фактури с поредни номера, по които плащанията са посочени основно в брой/ квитанции на приходни касови ордери, няма данни за фискални устройства/, като не е доказано същите да са действително платени, платени в срок, предвид факта, че е посочено основно плащане в брой, значително по-късно от датата на фактуриране. Като въпреки дадената възможност и в.съдебното производство не се представиха доказателства за надлежно и безспорно реално разплащане между дружествата. Не се спори в производството, че предвид наложен запор от органите на НАП, с постъпили суми по сметка на СД “Красец - Богданови и сие“ частично са погасени задължения за периода 01.01.2016 – 31.12.2016 г. за ДОО; УПФ; ДОД; ЗО; ДДС в размер на 13 856. 87 лв. и корпоративен данък в размер на 3048.28 лв. От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза не се установяват различни данни от тези посочените в РА, а именно, че от „Красец – Богданови и сие“ СД са издадени на единствен получател “К.“ ЕООД 50 броя фактури с поредни номера, които са за плащане в размер на 148 558.85 лв., с приспаднат данъчен кредит в размер на 29 168.80 лв./ виж л.41 от делото/.
При наличието на тези събрани и установени факти в производството, административният орган е аргументирал своето решение, като е посочил: „ 1. Няма спор, че през данъчни периоди от м. 12.2015 г. до м.09.2016 г. „К.“ ЕООД е получател по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗДДС по облагаеми доставки на услуги - шивашки услуги, и по облагаеми доставки на стоки - шивачни машини и оборудване. За осъществените облагаеми доставки СД „КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ“ е издало 50 бр. фактури с посочен на отделен ред ДДС, които фактури са събрани като доказателство както от „К.“ ЕООД, така и от СД „КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ“ чрез бившите му съдружници Цецка Кирилова Богданова и Сергей Крумов Богданов. Получените доставки са отразени в счетоводството на „К.“ ЕООД, което се установява от представените от жалбоподателя с писмо вх. № Р-04001221003935-ПРД-002-И/03.08.2021 г. на ИС „Контрол“ хронологични описи за 2015 г. и 2016 г.; 2.Няма спор също, че СД „КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ“ е декларирало задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 12.2015 г. до м.09.2016 г., установени от него чрез подаване на справки-декларации по ЗДДС. Видно от приложената към преписката Справка за общите задължения на СД „КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ“, към датата на издаване на обжалвания РА, декларираните от СД „КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ“ задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 12.2015 г. до м.09.2016 г.. не са били внесени. Същите не са внесени и към момента на постановяване на решението; 3. Безспорно е и това, че „К.“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 29 711,77 лв. по изследваните 50 бр. фактури, чрез включването им в дневниците си за покупки за данъчни периоди от м. 12.2015 г. до м.09.2016 г. като доставки с право на пълен данъчен кредит. Тази фактури са декларирани в дневниците за продажби на доставчика СД „КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ“ и са намерили отражение при формиране на данъчните основи за облагане с ДДС на извършените от СД „КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ“ доставки за данъчни периоди от м. 12.2015 г. до м.09.2016 г. Всички резултати по справки-декларации на СД „КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ“ за данъчни периоди от м. 12.2015 г. до м.09.2016 г. са ДДС за внасяне, като в дневниците за продажби на СД „КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ“ за същите периоди са декларирани единствено доставки към „К." ЕООД с обща данъчна основа в размер на 148 558.94 лв. и начислен ДДС в размер на 29 711,77 лв.; 4. Органите по приходите са доказали, че жалбоподателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от СД „КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ“. На база данните от Търговския регистър е установено, че през процесиите периоди от м. 12.2015 г. до м.09.2016 г. Цецка Кирилова Богданова е била едноличен собственик на капитала и управител на „К.“ ЕООД и същевременно е била неограничено отговорен съдружник (заедно със съпруга си Сергей Крумов Богданов), управител и представляващ СД „КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ“. Тези факти, от една страна, опровергават изложените в жалбата твърдения, че Цецка Кирилова Богданова не е била запозната в детайли с дейността на СД „КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ“, чиито управляващ съдружник е бил друг. От друга страна са доказателство за свързаност между „К.“ ЕООД и СД „КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ“ по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС, във вр. с § 1, т. 3, б. „д“ от ДР на ДОПК. както посочва и Сергей Крумов Богданов в декларацията, представена по електронен път с вх. № Р-04001221003935-ПРД-001-И/03.08.2021 г. на ИС „Контрол“. От това следва, че Цецка Кирилова Богданова, като едноличен собственик на капитала и управител на „К.“ ЕООД, е била запозната с дейността на СД „КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ“ и неговото финансово състояние, тъй като през процесиите периоди е била неограничено отговорен съдружник, управител и представляващ на това дружество. Следователно е налице знание у жалбоподателя, чрез неговия управител към процесиите данъчни периоди - Цецка Кирилова Богданова, за това че СД „КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ“ няма да внесе начисления по изследваните фактури ДДС за данъчни периоди от м. 12.2015 г. до м.09.2016 г.“
Основното възражение направено в жалбата до ТД на НАП В.Търново и пред съда е, че „ ревизираното лице не носи отговорност по чл. 177 от ЗДДС за невнесен ДДС от СД“"Красец - Богданови и сие“ по описаните в РД и РА доставки, тъй като тези задължения са погасени с прекратяване на производството по несъстоятелност на длъжника и заличаването му от търговския регистър с Решение № 109 от 11.10.2018 г. по т. д. № 54/2017 г. по описа на Окръжен съд - Враца…“ , а също“ .. не е изпълнен фактическия състав на чл. 177 от ЗДДС. Обстоятелството, че доставчика и получателя по процесиите доставки са свързани лице не презюмира наличието на знание, че данъкът няма за бъда внесен от страна доставчика…В случая изобщо няма данни за злоупотреба, предвид че се касае за реални търговски отношения, макар и между свързани лица, осъществяващи се при пазарни условия и, при които не е целено, нито е постигнато като резултат отклонение от обичайните пазарни условия с цел неплащане на ДДС. Цецка Богданова като съдружник в СД „Красец - Богданови и сие“ не е била запозната в детайли с дейността на дружеството, чиито управляващ съдружник е бил друг, както и с евентуално изпитвани от това дружеството финансови затруднения… не е доказано знанието, че начисленото от доставчика ДДС няма да бъде внесено, като субективен елемент за ангажиране на отговорността на „К.“ ЕООД по чл. 177 от ЗДДС, поради което и считам, че такава отговорност не е възникнала за „К.“ ЕООД…“
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чиито заключения не са оспорени от страните и приети от съда като обективни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна – адресат на оспореното решение, подадена е пред компетентния съд и в предвидения за това срок, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е в съответствие с изискванията за форма и реквизити, подадена е след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради изложените съображения, съдът приема жалбата за процесуално допустима. Спорът е местно подсъден на Административен съд Монтана, съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В съдебното производство, съгласно нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Съдът приема, а и не се спори, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите, по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Спазена е формата по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. От приложените по административната преписка доказателства се установяват обстоятелствата по спазване процедурата по образуване и развитие на производството пред административния орган. При постановяването на оспорения РА не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на оспорващото дружество.
Ревизията е възложена от компетентен орган съгласно заповед издадена от директора на ТД на НАП В.Търново. РА е издаден в предвидената от закона писмена форма. Спазен е и срокът за издаване, както на РА, така и на РД. Задълженото лице е надлежно уведомено за започване на производството и неговото приключване. Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да доведат до незаконосъобразност на оспорения административен акт и съответно неговата отмяна. Такива не са посочени и в жалбата на дружеството, а съгласно заявеното от пълномощника адв.М. в с.з. на 15.06.2022 г. само бланкетно е записал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Страните не спорят, че заповедта за възлагане на ревизия, както и заповедта за нейното изменение са връчени на представляващ ревизираното дружество по електронен път, а срокът на ревизията е спазен.
Материалната и териториална компетентност на издалия РА орган се установи от неоспорената от страните заповед на териториалния директор на ТД на НАП, издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Същата вменява правомощия по издаване на заповеди за възлагане на ревизии на началник сектор „Ревизии“ ТД на НАП В.Търново, която е подписала и цитираните заповеди за възлагане на ревизия.
За резултатите от данъчната ревизия е съставен РД при спазване на установения в закона срок, до 14 дни от датата на приключване на ревизията, който надлежно и в срок е връчен на представляващ дружеството – жалбоподател.
Въз основа на установените с доклада данни, ревизията е приключила с издаване на оспорения РА от органа по приходите. РА е връчен на електронния адрес на жалбоподателя. По изложените съображения съдът приема, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на данъчнозадълженото лице.
Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – името и длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал. Към оспорения ревизионен акт е приложен и РД, като неразделна негова част. При издаване на ревизионния акт, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в зададения срок. Предметът на оспорване в съдебното производство е сведен до това, дали на оспорващото дружество „К.“ ЕООД правилно е вменена отговорност по чл.177 ДОПК за дължимия данък по доставки, извършени от СД“Красец- Богданови и сие“, ЕИК ********* по фактури , издадени през периода от 01.12.2015 г. – 30.09.2016 г.
По наведените в жалбата възражения относно “…Ревизираното лице не носи отговорност по чл. 177 от ЗДДС за невнесен ДДС от СД „Красец - Богданови и сие“ по описаните в РД и РА доставки, тъй като тези задължения са погасени с прекратяване на производството по несъстоятелност на длъжника и заличаването му от търговския регистър с Решение № 109 от 11.10.2018 г. по т. д. № 54/2017 г. по описа на Окръжен съд – Враца..“, настоящата инстанция счита същите за неоснователни. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ДОПК отговорността на третите лица не отпада, макар главният длъжник да е престанал да съществува. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ДОПК, в случаите по чл. 16, 18 и 19 от ДОПК, отговорността на третите лица се установява с ревизионен акт. Ал. 2 на чл.21 ДОПК предвижда, че отговорността на третите лица се реализира и в случаите, когато по отношение на длъжника са налице обстоятелствата по чл. 168, т. 5. 6 и 7 от ДОПК, които са следните: т. 5. при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение; т. 6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение; т. 7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.“ Т.е. законодателят е предвидил специален законов ред за вменяване на отговорност и за погасяване на публични задължения, който се явява специален по отношение на Търговския закон. Както правилно се сочи в РА, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.6 ДОПК „ Публичното вземане се погасява: след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;“, а съгласно чл.87, ал.4 ДОПК „Сметката се води и след прекратяване на регистрацията и се приключва след погасяването на всички задължения, отразени в нея. Информацията от нея се архивира и се съхранява в срок и по начин, определени със заповедта по чл. 81, ал. 2.“, т.е. при наличие на установени публични вземания на заличено ЮЛ, погасяване на основание чл.168, т.6 и т.7 от ДОПК , може да бъде извършено, само ако други лица не отговорят за установеното задължение.
За пълнота следва да се има предвид принципът на допустимост на солидарната отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ЕО е потвърден с Решение на Съда ЕО по дело С-3 84/04, където Съдът посочва, че чл. 22, ал. 8 от Шестата директива (отм.), сега чл. 205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО, позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице. на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целия ДДС, дължим във връзка с тази доставка, или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък. В тази връзка правилно административният орган е посочил и решение по дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03, в които съдът подчертава, че отчитането на намерението на друг търговец, различен от данъчнозадълженото лице, включено в същата верига на доставка или възможен измамен характер на друга сделка от веригата, предходна или следваща, би било в противоречие с целите на общата система на ДДС, а в т. 59 и т. 61, в решението по обединени дела С-439/04 и С-440/04 се уточнява, че преценката относно това дали данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС, се извършва от националния съдия въз основа на обективни фактори. Поради което настоящият съдебен състав споделя като правилно приетото от административния орган, че това възражение е неоснователно и не следва да бъде прието.
По второто основно възражение в жалбата, „ не е изпълнен фактическия състав на чл. 177 от ЗДДС. Обстоятелството, че доставчика и получателя по процесиите доставки са свързани лице не презюмира наличието на знание, че данъкът няма за бъда внесен от страна доставчика…“, настоящият съдебен състав на първо място намира, че следва да посочи, че няма спор, че едноличен собственик и управител за процесния период на“К.“ ЕООД е била Цецка Кирилова Богданова, която в същото време е и неограничено отговорен съдружник/ заедно със съпруга си Сергей Крумов Богданов/ в СД“Красец- Богданови и сие“, а съгласно разпоредбата на чл.89, ал.2 от ТЗ „Ограничаването на представителната власт на съдружника няма действие спрямо трети добросъвестни лица, ако не е вписано в търговския регистър.“ В подкрепа на приетото от административния орган, че същата е знаела или могла да знае, че данъкът няма да бъде внесен от СД“Красец-Богданови и сие“, са и събраните в хода на съдебното дирене данни от Търговския регистър, от които безспорно се установява, че представените счетоводни баланси на СД“Красец-Богданови и сие“ за 2015, 2016 и 2017 г. са подписани Цецка Кирилова Богданова за ръководител/виж л.288-293 от делото/. Допълнително в подкрепа на това обстоятелство е и фактът, че срещу СД“Красец- Богданови и сие“ през 2012 година е започнало изпълнително производство от публичен изпълнител НАП В.Търново - ИД № 12120000668/2012 г., за действията по което събирателното дружество е надлежно уведомено чрез представляващата Цецка Кирилова Богданова. Допълнително в подкрепа, че представляващата „Красаец“ ЕООД е знаела и могла да знае за задълженията на СД“Красец-Богданиви и сие“ към бюджета е и фактът, че плащанията са в брой, а не по банков път, като за плащанията в брой дори не са представени безспорни доказателства. Предвид всички тези безспорни факти и обстоятелства се налага като единствено правилен извод, че Цецка Крумова Богданова, представляваща“К.“ ЕООД и неограничено отговорен съдружник, а и представляваща СД“Красец-Богданови и сие“ е знаела и могла да знае, че събирателното дружество като доставчик на едноличното дружество е задължено да внесе дължимия ДДС, но същите няма да бъдат внесени. Както и, че въпреки това „К.“ ЕООД е заявило и ползвало данъчен кредит за тези доскавки.
При така установените факти, настоящият съдебен състав намира, че издаденият РА е и материално законосъобразен, т.к. в производството е установено, че е изпълнен сложния фактически състав по чл.177 ЗДДС, безспорно е установено, че получателят на облагаема доставка е ползвал данъчен кредит, като е знаел, че същият няма да бъде внесен от доставчика.
С оглед на изложеното, възраженията на дружеството, направени в настоящото производство съдът намира за недоказани и неоснователни и не следва да бъдат уважени.
По изложените съображения, обжалваното решение, с което е потвърден обжалвания РА № Р-04001221003935-091-001/22.12.2021 г., издаден от Р.Ив.Фролов на длъжност началник сектор „Ревизии“ ТД на НАП В.Търново - възложил ревизията и Л.В.Ценова - главен инспектор по приходите ТД на НАП В.Търново – ръководител на ревизията, с който на дружеството „К.“ЕООД е вменена отговорност задължения за ДДС на“Красец - Богданови и сие“ СД, ЕИК *********, за данъчни периоди – м.12.2015 до м.09.2016 г в общ размер на 36 937.54 лв., от които главници в размер на 23 653.63 лева и лихви върху тях в размер на 13 283.91 лв., като постановено при правилно приложение с посочените и обсъдени правни норми е материалнозаконосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, следва да се уважи направеното искане от пълномощника на директора на дирекция ОДОП В.Търново при ЦУ на НАП разноски – юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161, ал.1 ДОПК в размер на 1638.13 лева.
При така изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.С.Ц., чрез пълномощника адв.М.М. ***, срещу ревизионен акт /РА/ № Р-04001221003935-091-001/22.12.2021 г., издаден от Р.Ив.Фролов на длъжност началник сектор „Ревизии“ ТД на НАП В.Търново - възложил ревизията и Л.В.Ценова - главен инспектор по приходите ТД на НАП В.Търново – ръководител на ревизията, с който на дружеството е вменена отговорност задължения за ДДС на“Красец - Богданови и сие“ СД, ЕИК *********, за данъчни периоди – м.12.2015 до м.09.2016 г в общ размер на 36 937.54 лв., от които главници в размер на 23 653.63 лева и лихви върху тях в размер на 13 283.91 лв. РА потвърден с решение № 26/23.03.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В.Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите/ ОДОП В.Търново при ЦУ на НАП/.
ОСЪЖДА К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.С.Ц., ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на Национална агенция за приходите, Централно управление, дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ В.Търново, сумата от 1638.13/хиляда шестстотин тридесет и осем лева и тринадесет стотинки/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
Административен съдия: