№ 46639
гр. София, 10.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110162292 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 229107/30.06.2025 г. от ответника М. П. Д., чрез
пълномощника й адв. Н. К., с искане за допълване на постановеното по гр. д. № 62292/2023
г. по описа на СРС, 162-и състав, Решение № 11443 от 16.06.2025 г. в частта за разноските.
Поддържа, че съдът е пропуснал да се произнесе за дължимостта на сторените в заповедното
производство разноски за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА,
с оглед на което моли за допълване на решението като осъди ищцовото дружество да ги
заплати.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД депозира становище като
счита, че присъдените съдебни разноски са в съответствие с действащата нормативна уредба
и молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо като релевирано в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от
легитимирана страна с правен интерес. Разгледано по същество искането е основателно,
съображенията за което са следните.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.036.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. С посоченото ТР върховната съдебна
инстанция изрично приема, че "С решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на
страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство,
искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и
възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.". В
подкрепа на изложеното е и многобройната практика на ВКС, в която се разглеждат имено
въпросите за справедливия размер на адвокатското възнаграждение, дължимо на ответника
за оказаната му защита в заповедното производство (била тя при условията на заплатен
адвокатски хонорар или при условията на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА) в
различни хипотези, като напр. определение № 146/04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358/2022 г. на
ВКС, II т. о., определение № 77/24.02.2022 г. по ч. т. д. № 1692/2021 г. на ВКС, I т. о., ,
определение № 60173 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2021 г., I г. о., определение №
404/26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2883/2020 г. на ВКС, IV г. о и много други.
1
Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК представлява вид
адвокатска защита, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не
представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗА и чл. 7, ал. 2
и ал. 7 НВАР. Това е така, тъй като по възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Възражението
няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно, а не е израз на материалноправна
защита на длъжника /в този смисъл е определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018
г. на ВКС, I ТО и определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г. на ВКС, II ТО/.
Изрично законът освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си,
което обуславя извод, че законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. Следователно изходът на спора относно материалното право на кредитора не
е обусловен от преценка относно обоснованост или основателност на възражението,
подадено от длъжника. Ето защо за осъществено процесуално представителство на
длъжника в рамките на заповедното производство не намира приложение нормата на чл. 7,
ал. 7, вр. ал. 2 НВАР. Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в
подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата
случаи, то на основание § 1 от ДР на НВАР възнаграждението следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е налице
образец, утвърден с Наредба № Н2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от
21.01.2020 г./. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е
приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за
попълването , включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да
се посочи изрично.
Заповедното производство не може да обуслови фактическа и правна сложност, тъй
като целта му е да провери дали едно вземане е спорно или безспорно, но въпреки това ако
длъжникът, респ. процесуалният му представител е изразил и направил адекватни
небланкетни възражения това означава, че същият е бил ангажиран с делото, поради което
същото е положен труд, за което следва да се заплати съответно, макар и минимално
възнаграждение. В хипотеза като процесната, при извършване на преценка за размера на
адвокатско възнаграждение, което съдът следва да определи на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
съдът се ръководи от извършените действия от страна на процесуалния представител на
длъжника, които в конкретния случай се изразяват в депозиране на възражение по чл. 414
ГПК, поради което съдът следва да присъди възнаграждение в размер от 200 лв.. а не в
претендирания с представения по делото Договор за правна защита и съдействие от
11.10.2023 г. размер от 800 лева.
Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в случаите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв (при
оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1,
т. 1 - т. 3 ЗАдв), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, какъвто е и настоящият случай, като
съдът определя възнаграждението на адвоката и осъжда другата страна да го заплати.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение, съдът се ръководи не само от размерите, установени с наредба, но прилага
и изискването на чл. 36, ал. 2 ЗАдв в неговата пълнота – адвокатският хонорар да бъде в
справедлив и обоснован размер. Последното означава усилията по защитата да съответстват
на размера на възнаграждението, съобразно с обективни критерии, като: брой отработени
часове, време за подготовка на адвоката, съобразно с фактическата и правна сложност на
делото, брой съдебни заседания и пр.
За да достигане до този правен извод, съдът съобрази т. 1 на Решение от 23.11.2017 г.
по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС, първи състав, според която разпоредбата на
чл. 101, § 1 ДФЕС вр. чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
2
уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу
адвоката - да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. Настоящият съдебен състав съобрази и,
че всеки съд следва да прецени дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава
правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените
ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези
легитимни цели.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 11443 от 16.06.2025 г.,
постановено по гр. д. № 62292/2023 г. по описа на СРС, 162-и състав, като:
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” АД, ЕИК *** седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от А.С.А. И И.И.Е., да заплати на адв. Н. К., с адрес на
упражняване на дейността: ***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата в размер на
200 лв. за процесуално представителство в заповедно производство по ч. гр. д. 41203/2023 г.,
162 състав, СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3