№ 118
гр. Кърджали, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20215140101091 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът сочи, че е страна по договор за паричен заем №***** от 01.09.2017г.,
сключен с ответника, като трябвало да върне получената сума в размер на 300 лева в
срок от 21 седмици, като общият размер на сумата за връщане възлизала на 461.52лв..
Сочи, че уговорената клауза за неустойка в чл.8 от Договор за паричен заем №*****
била нищожна и сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗКП,
във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП. Намира клаузата в чл.8 от договора за
нищожна и противоречаща на добрите нрави и неправномерна по смисъла на чл.143 от
ЗЗП, излагайки подробни съображения. Моли съда да приеме за нищожна клаузата,
предвидена в чл.8 от Договор за паричен заем №***** сключен между ищеца и
ответника, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 148.68 лв., сключена при
неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗКП, във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.143,
ал.1 от ЗЗП, чиято недействителност да бъде прогласена. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „С.К.“ ООД гр.С. депозира отговор, с
който оспорва иска като неоснователен, излагайки подробни съображения. Претендира
разноски.
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
Страните не спорят, че на 01.09.2017г. между ищеца и „С.К.” ООД е бил
сключен Договор за паричен заем № ***** към искане № 0206354. Видно от
представеното по делото копие на договора ответникът е дал в заем сумата от
1
300.00лева. Между ищеца и дружеството било уговорено, че същата ще бъде върната
на 21 седмични погасителни вноски всяка от по 14.90 лева. Посочено е, че общата
сума за изплащане ще бъде 312.84 лева – чл. 3, ал. 13. Записано е също така, че
уговореният фиксиран ГЛП е в размер на 40.08% , като ищцата ползва съгласно чл.3,
ал.3 промоционален такъв в размер на 20.04%. Ищцата не спори, че е получила
посочената в договора сума в размер на 300.00лева. В чл. 6 на договора е посочено, че
ищцата ще предостави обезпечение по един от посочените начини : банкова гаранция
или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ към договора за заем.
Ответникът е предоставил посочените ОУ по договора за заем. Видно от завереното от
страна на дружеството копие на ОУ, ищцата е получила същите, като съставените ОУ
в писмен вид, четливи, на шрифт , който позволява ясното им възприемане. В чл. 9, ал.
2 от ОУ изрично е посочено, че „Страните имат право за обезпечаване изпълнението
на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на някое от следните
обезпечения: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-
малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по
други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и
непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така
и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размерът на получавания от тях доход или предоставяне на безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от
сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва.” В чл. 8 на договора е посочено, че ако заемателят не представи исканото от
дружеството обезпечение тридневен срок от сключването му или представеното
обезпечение не отговаря на условията посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ ,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 148.68 лева , с начин на
разсрочено плащане подробно посочен в Приложение 1 към настоящия договор за
заем. По отношение на неизпълнението на задължението в чл. 7, ал. 4 на Договора е
записано, че всички начислени задължения по настоящия договор стават автоматично
предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на четири седмични погасителни
вноски , без да е необходимо заемодателят да го уведомява допълнително и изрично,
както и че заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост в
размер на 20% от дължимата сума по настоящата алинея.
2
В заключението си вещото лице е посочило, че ГПР е изчислен съобразно
формулата , определена по силата на Приложение № 1 от ЗПК , който в случая е в
размер на 22.258%.
При така изложената фактология, може да се заключи следното:
Предвидената в чл. 8 от Договора неустойка следва да се счита за нищожна по
следните съображения: неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за
обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява размера
на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява
типичната за неустойката обезщетителна функция. Уговорената с настоящия договор
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На първо място не
е ясно как е определена посочената неустойка, като в договора няма посочен метод за
това. На следващо място същата е обвързана с уговорката за предоставяне на
обезпечение по чл. 6 на Договора във вр. чл. 9, ал. 2 , т. 1 и т. 4 на ОУ. Уговорените
условия са поставени по такъв начин пред заемателя, че е невъзможно тяхното
изпълнение дори и в по – дълъг срок, както се претендира. На първо място се иска
обезпечение чрез банкова гаранция, което е невъзможно за изпълнение условие при
вида и размера на заема предоставен на ищцата. Ако същата е в състояние да уговори
обезпечение от банкова институция, е житейски необяснимо по каква причина не би
поискала кредитиране от банката, а от това търговско дружество. Условията,
поставени пред поръчителите физически лица са също непосилни за заемателя, като
поставените такива са не само изключително тежки за изпълнение, а са кумулативно
предвидени, т.е. неизпълнението на едно от тях води и до неизпълнение на
задължението и респ. до възникване на задължението за заплащане на неустойката.
Самият кредитор , според настоящия състав, ясно е показал , че неустойката е
уговорена при неравноправни условия, като още в погасителния план е заложил и
погасителните суми , които следва да се дължат както по заема, така и за неустойката
по чл. 8 от Договора. В случая неустойката не е уговорена като обезщетение за
неизпълнение на договорните задължения, а е послужила за неоправдано и непосочено
в договора оскъпяване на заема и увеличаване на заемната тежест на длъжника. Сходни
са съображенията на съда и по отношение на неустойката по чл. 7, ал. 4 от Договора.
На практика с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на
допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия
размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза
от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени
3
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то процесната клауза е
недействителна и като такава не поражда правно действие. Съгласно чл. 23 от ЗПК
когато клауза от договора за потребителски кредит е обявена за недействителна,
потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита.
Водим от така изложеното , съдът намира иска за основателен и доказан, с оглед
на което следва на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД да се прогласи за нищожна клаузата по
чл. 8 от Договора , поради това , че противоречи на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от
ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
При този изход на делото , следва дължимата по делото държавна такса от 50.00
лева да се възложи в тежест на ответника, предвид това , че ищцата е освободена от
заплащане на такава с определение №351/17.08.2021г. по делото.
Следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати
на адв. М.М. разноски за оказаното процесуално представителство по делото в размер
на сумата от 300.00 лева, което възнаграждение е съобразено с минималните размери
на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата, предвидена в чл.8 от Договор за паричен
заем № ***** от 01.09.2017г., сключен между П.А.Й. с ЕГН ********** от
гр.Кърджали, бул.“Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** и „С.К.“ООД с ЕИК ***** гр.С., ул.“С.“
№ **, ет. *, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 148.68 лева, поради
това , че противоречи на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК
и чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „С.К.“ООД с ЕИК ***** гр.С., ул.“С.“ № **, ет. * на основание чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА да ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. с ЕГН ********** с адрес на кантората:
гр.П., бул.П.Ш. № **, ет. *, ап. *, тел.:***** сумата от 300.00 лева за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „С.К.“ООД с ЕИК ***** гр.С., ул.“С.“ № **, ет. * ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на КРС сумата от 50.00 лева за държавна такса.
4
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5