Р Е
Ш Е Н
И Е
№
26
гр.Русе, 23.09.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева и прокурора Пламен Петков, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 452
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 – чл.207 от АПК във вр. с чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ.
Първоначално то е образувано по искова молба на „В. Б. Транс“ ЕООД, със
седалище в гр.Мартен, общ.Русе, обл.Русе, чрез процесуалния му представител,
против Министерството на вътрешните работи, с която е предявен иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1558 лева, причинени
от бездействието на органите на МВР по тяхно задължение, произтичащо от
нормативен акт, а именно неизвършване на автоматичен обмен с компетентните органи на останалите държави-членки на ЕС на информацията
относно резултатите от първоначалния технически преглед на моторните превозни
средства в контролно-техническите пунктове към звената "Пътна полиция“ и
издадения знак за първоначален технически преглед. С определение от съдебно
заседание от 17.05.2022 г., на основание чл.228, ал.3 и чл.233 от ГПК вр.чл.144
от АПК, при запазване на основанието и петитума на предявения иск по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, съдът е допуснал заменяне на ответника МВР с нов, срещу когото, в
указания срок, по делото е депозирана искова молба с вх.№ 2190/23.05.2022 г., а
именно Главна дирекция „Национална полиция“. В същото съдебно заседание е извършен
отказ от предявения иск срещу първоначалния ответник – МВР, спрямо когото производството
по делото е прекратено.
Ищецът твърди,
че на 21.12.2020 г. представил за първоначална регистрация в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе товарен автомобил „Волво ФЛХ 42 Р“ с рама №
YV2E4CCA43B334756. В контролно-техническия пункт на сектора бил извършен
първоначален технически преглед на автомобила, след
което същият бил регистриран с рег.№ ***. Съответствието с изискванията за
техническата му изправност било удостоверено с издаден знак за първоначален
технически преглед № 4741078/21.12.2020 г., в който бил определен срок за
представяне на първи периодичен технически преглед през месец юни 2021 г. С
така регистрирания товарен автомобил, в изпълнение на сключен договор за превоз
на товари с дестинация гр.Измаил, Украйна, било предприето пътуване през
територията на Румъния. Транспортът на стоките бил съпътстван с всички
необходими за това документи – товарителници, пътен лист, заповед за
командировка на водача Б.Б., разрешителни и лицензи. При преминаването на
границата между Румъния и Украйна на ГКПП „Исакча“, на товарния автомобил и
водача била извършена проверка от служители от румънската гранична полиция, при което бил проверен и знакът за първоначален технически преглед.
Проверката била извършена чрез въвеждане на номера на документа в
информационната система за автоматичен обмен между държавите – членки на ЕС на
информация относно техническите прегледи на МПС, при което данни за такъв
документ не били открити. Вследствие на това водачът Б.Б. бил заподозрян в
извършване на документно престъпление – преправяне на официален документ или използването
на такъв, за което срещу него било образувано наказателно производство, а
товарният автомобил бил задържан. На 25.03.2021 г. водачът бил привлечен като
заподозряно лице за престъпление „фалшифициране на документи и измама“ по
чл.323 от Наказателния кодекс на Република Румъния. За да бъдат освободени
товарният автомобил и Б., управителят на ищцовото дружество многократно търсил
съдействие от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе като въз основа на
подадена на 26.03.2021 г. молба, едва на 30.03.2021 г. било издадено
удостоверение от началника на този сектор за това, че срокът на валидност на
първоначалния технически преглед на процесния автомобил е до 21.12.2022 г. Това
наложило командироването на шофьора И.Х., който с друг товарен автомобил да
пътува от гр.Мартен до гр.Исакча, на който да бъде претоварен товарът от
задържания камион, след което Б., спрямо когото наказателното производство,
след представяне на удостоверението с превод на румънски език, междувременно било
прекратено, довършил превоза до гр.Измаил, Украйна. На същия ден – 27.03.2022
г., управителят на дружеството пътувал до същото населено място с лекотоварен
автомобил, с който, заедно с другия шофьор – И.Х., той се прибрал в България. Товарният
автомобил с рег.№ *** бил освободен от румънските власти едва на 31.03.2021 г.
като знакът за първоначален технически преглед бил върнат на Б.Б.. След
освобождаването на камиона, на 31.03.2021 г. управителят на дружеството отново
предприел пътуване от гр.Мартен до гр.Исакча, Румъния, с цел да превози до това
населено място водача И.Х., също командирован на тази дата, за да може той да
управлява освободеният товарен автомобил при пътуването обратно до България,
където се прибрали и двамата водачи с управляваните от тях автомобили.
Ищецът твърди,
че при извършването на тези неколкократни пътувания от гр.Мартен до гр.Исакча,
Румъния и обратно били направени разходи, изразяващи се в заплатени
командировъчни пари на водачите на автомобилите, пътни такси, винетки,
разрешителни, както и разходи за гориво, всичко на обща стойност от 1558 лева. Поддържа,
че тези разходи представляват за него имуществена вреда, която се намира в
пряка и непосредствена причинна връзка с бездействието на ответника ГД
„Национална полиция“ по изпълнение на уреденото в нормативен акт негово
задължение за организиране и координиране на автоматичния обмен на информация между
европейските фондове на регистрираните превозни средства и информационния фонд на
"Пътна полиция", който съдържал данни по отчета на превозните
средства, включително такива за първоначалния им технически преглед. Заявява,
че това задължение е изрично предвидено в чл.34, ал.5 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в
посочения размер, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата
молба в съда. Претендира направените деловодни разноски.
Ответникът Главна
дирекция „Национална полиция“, чрез процесуалния си представител, е депозирал
писмен отговор с вх.№ 2562/13.06.2022 г., в който изразява становище за
недопустимост, респ. неоснователност на предявения срещу него иск. Сочи, че в
МВР няма изградена система за обмен на данни за първоначален технически преглед
на МПС, извършван в секторите „Пътна полиция“ на СДВР/ОДМВР, чрез която на
органите на другите държави-членки на ЕС да се предоставя такава информация. Твърди,
че информацията за валидността на знака и стикера за първоначален технически
преглед за конкретно превозно средство се предоставя от ГДНП на властите на
другите страни-членки на ЕС, но не автоматично, а при направено конкретно
запитване чрез криптиран специализиран електронен канал или посредством
кореспонденция с Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“. Сочи, че
такова запитване в случая не е било направено от компетентните румънски власти,
поради което не е налице твърдяното от ищеца бездействие, което да се намира в
причинна връзка с претърпените от последния имуществени вреди. Възразява, че
поради това ответник по иска следва да са компетентните румънски органи, задържали
товарният автомобил и неговия водач, чиито действия и/или бездействия са
причинили вредите. Моли съда да прекрати производството по делото, респ. да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
Първоначалният
ответник – Министерството на вътрешните работи, в депозираните писмен отговор и
писмени бележки, също е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С
определение от 17.05.2022 г. съдът е прекратил производството срещу този
ответник поради заявен цялостен отказ от предявения срещу него иск, без обаче
да се произнесе по искането на последния за разноски, поради което по този
въпрос съдът ще се произнесе с настоящото решение, с което производството по
делото приключва окончателно в настоящата инстанция – арг. от чл.81 от ГПК вр.
чл.144 от АПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на предявения
иск. Твърди, че за ответника не съществува нормативно установено задължение да
извършва автоматичен обмен на информация относно първоначалните технически
прегледи на МПС в КТП на секторите „Пътна полиция“, с властите на другите
държави-членки на ЕС. Заявява, че поради това не е налице бездействие на
служители на ГД „Национална полиция“, което да се намира в причинна връзка с
имуществените вреди, за които се претендира обезщетение. Поддържа, че причина
за тези вреди всъщност са предприетите от румънските власти действия, но един
иск за вреди срещу тях не би бил подведомствен на българския съд, поради което
ищецът може да го предяви пред румънските съдилища.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес, срещу пасивно процесуално
легитимиран ответник, имащ качеството на юридическо лице – чл.37, ал.2 от ЗМВР,
за вреди от бездействие на длъжностни лица от състава му по задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт, законосъобразността на което бездействие
следва да бъде проверена в настоящото исково производство – чл.204, ал.4 от АПК, поради което е допустим. Разгледан по същество, той се явява неоснователен.
Още тук следва да се посочи, във връзка с възраженията в отговора на
ответника, че, както сочи и прокурорът в своето заключение, по арг. от чл.18,
ал.1, т.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК, българският съд не разполага с компетентност
да разгледа иск за вреди срещу чужда държава – срещу Република Румъния, причинени
от действията на нейни длъжностни лица – служители на граничната полиция, щом тези
действия не са се осъществили на територията на Република България.
В конкретния случай основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки,
включени в неговия фактически състав: незаконосъобразно бездействие на
административен орган или длъжностно лице от състава на ответника по
задължение, пряко произтичащо от нормативен акт; осъществяването му при или по
повод изпълнението на административна дейност; настъпила имуществена вреда от това
бездействие и нейния размер; наличието на пряка и непосредствена причинна
връзка между бездействието и вредата. При липсата на някой от елементите от
фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата по
посочения ред. Установяването на тяхното наличие е в доказателствената тежест
на ищеца.
Извършването на преценка дали ответникът, респ. друг конкретен държавен
орган, има уредено нормативно задължение да извършва автоматичен обмен на
информация относно първоначалните технически прегледи на МПС с органите на
останалите държави-членки на ЕС, изисква да се направи кратък обзор на приложимото
съюзно и национално законодателство. Това е необходимо, тъй като ако бъде
установено, че такова задължение, в нарушение на изискване за транспониране на директива
на ЕС в предвидения в нея срок, в националното ни законодателство всъщност не е
уредено, то държавата, респ. държавният орган - неин процесуален субституент,
на когото е възложено транспонирането на директивата, ще отговарят за
причинените на ищеца вреди, но не по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а по този на
чл.2в от ЗОДОВ, в който случай биха били различни както основанието на иска и
ответника по него, но така и родовата подсъдност на делото. В настоящия случай
основанието на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се състои в твърденията на ищеца за
незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица от състава на ГД „Национална
полиция“ по задължение, произтичащо от нормативен акт - чл.34, ал.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., а иск по чл.2в от ЗОДОВ в
посочената по-горе хипотеза би се основавал на твърдения за евентуално извършено
от законодателния орган, в лицето на Народното събрание на Република България,
съществено нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в нетранспониране, респ.
неправилно транспониране на директива на ЕС (вж. решение на СЕС от 19.11.1991
г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 (делото Francovich), чрез неприемане на закон, уреждащ предвидено в директивата изискване за
автоматичен обмен на информация, включително относно първоначалните технически
прегледи.
През 2014 г. съюзният законодател приема пакет законодателни инициативи,
посветен на техническата изправност на превозните средства (т.нар. roadworthiness package), насочен към
подобряване на пътната безопасност чрез създаването на общи правила за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните
превозни средства (Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
03.04.2014 г. относно периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на
Директива 2009/40/ЕО), за документите за регистрация на превозните средства (Директива
2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г. за изменение
на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на
превозни средства), както и за крайпътните проверки на търговските превозни
средства (Директива 2014/47/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
03.04.2014 г. относно крайпътната техническа проверка на изправността на
търговски превозни средства, които се движат на територията на Съюза, и за
отмяна на Директива 2000/30/ЕО).
Както се сочи в съображение първо от преамбюла на Директива 2014/46/ЕС, „прегледите
за проверка на техническата изправност са част от по-широк режим, гарантиращ, че превозните средства се поддържат в
безопасно и приемливо спрямо околната среда състояние по време на използването
им. Този режим следва да предвижда
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на превозни средства
и крайпътни технически проверки на превозни средства, използвани за
търговска транспортна дейност, както и
процедура за регистрация на превозните средства, позволяваща временното
отнемане на разрешението превозното средство да се използва в пътното движение,
когато превозното средство представлява непосредствен риск за пътната
безопасност“. В същия смисъл е и съображение трето от преамбюла към Директива
2014/45/ЕС: „Прегледите за проверка на техническата изправност са част от по-широк режим, замислен така, че да
гарантира, че превозните средства се поддържат в безопасно и приемливо спрямо
околната среда състояние по време на използването им. Този режим следва да обхваща периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на превозните средства и крайпътните технически
проверки на превозните средства, използвани за автомобилни превози с
търговска цел, както и да предвиди
процедури за регистрация на превозните средства, даващи възможност за
временно прекратяване на разрешението превозното средство да се използва за
движение по пътищата, когато превозното средство представлява непосредствен
риск за пътната безопасност. Периодичните прегледи следва да бъдат основният
инструмент за гарантиране на техническата изправност. Крайпътните технически
проверки на търговските превозни средства следва само да допълват периодичните
прегледи“.
Обстоятелството, че процедурата по регистрация на моторните
превозни средства, от една страна, и периодичните прегледи за тяхната
техническа изправност, от друга, формират двете страни на един и същ правен режим,
насочен към гарантиране на пътната безопасност, е намерило конкретен израз и в
редица разпоредби от посочените директиви.
Така, с Директива 2014/46/ЕС е допълнен чл.3 от Директива
1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства
като са добавени нови 4 и 5 параграф. Текстът на чл.3, § 4, б.“в“ от Директива
1999/37/ЕО, след допълнението, гласи следното: „Държавите членки записват в
електронен вид данните за всички превозни средства, регистрирани на тяхна
територия. Данните включват и резултатите
от задължителните периодични прегледи за проверка на техническата изправност в
съответствие с Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и
срока на валидност на свидетелството за техническа изправност“.
Следователно, на съюзно ниво, е уредено задължение събираните
при регистрацията на МПС данни да включват и резултатите от задължителните периодични
прегледи за проверка на техническата им изправност „…в съответствие с Директива 2014/45/ЕС“. При първоначалната
регистрация на МПС в Република България извършеният преглед, по смисъла на
националното ни право, обаче няма да се счита периодичен, а първоначален такъв,
чието извършване ще бъде удостоверено чрез знак за технически преглед съгласно образеца
по Приложение № 4 към Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Това е така, защото
националният ни законодател определя поредността на техническия преглед (първоначален
или периодичен) не спрямо първоначалната регистрация на превозното средство въобще
на територията на ЕС, а спрямо първоначалната му регистрация в страната. Аргумент
за това са разпоредбите на чл.32, ал.1, т.1 и чл.32д, ал.5 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. Първата от тях предвижда, че прегледът за техническа изправност на
превозните средства и тяхното комплектоване се извършва при първоначална
регистрация (без новите превозни средства и ПС с регистрация в държава - членка
на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария, които притежават валиден документ за
преминат преглед за техническа изправност, при условие че документът все още е
валиден от гледна точка на честотата на интервалите за извършване на
периодичните прегледи, определени в чл. 147, ал. 3 от ЗДвП), а втората – че за
ПС с регистрация в държава – членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария,
които притежават валиден документ за преминат преглед за техническа изправност,
при условие че отговаря на честотата на интервалите за извършване на
периодичните прегледи, определена в чл. 147, ал. 3 от ЗДвП, се издава знак за
технически преглед (ЗТП) по образец (приложение № 4), като се определят месецът
и годината за представяне на първи периодичен технически преглед. Следователно,
дори и ако първоначално регистрираният в страната автомобил има предходна
регистрация в ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария и притежава валиден документ
за преминат преглед за техническа изправност, това обстоятелство само би
освободило собственика му от задължението за извършване на преглед в КТП на
секторите „Пътна полиция“, в съответствие с изискването на чл.5, § 3 от Директива
1999/37/ЕО, респ. чл.8, § 4 от Директива 2014/45/ЕС за признаване валидността на
удостоверението за техническа изправност в случай на промяна на собственика на
превозното средство, но на автомобила отново ще бъде издаден знак за технически
преглед по образец съгласно Приложение № 4. Този документ, от своя страна,
видно от образеца, е наименуван именно „Знак за първоначален технически преглед“. Казано другояче, по
терминологията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., първоначален е всеки
технически преглед на МПС, независимо от наличието на други, включително
периодични, прегледи на същото МПС в държави-членки на ЕС, ЕИП, или
Конфедерация Швейцария, който се извършва при първоначалната му регистрация в
страната – същият може да бъде физически извършен в КТП на секторите „Пътна
полиция“ или извършеният такъв в предходната държава по регистрация да бъде
признат въз основа на валиден документ за преминат технически преглед, като и в
двата случая се издава съответния официален удостоверителен документ – знак за първоначален технически преглед. Поради
това очевидно е, че проведеното в националното ни законодателство разграничение
на техническите прегледи на МПС на първоначални и периодични не се базира на
съюзното законодателство -Директива 2014/45/ЕС или Директива 1999/37/ЕО, а се
определя според момента на извършване на първоначалната регистрация на МПС в
страната. От гледна точка на съюзното законодателство, всеки един преглед на
техническата изправност на МПС трябва да отговаря на изискванията на Директива
2014/45/ЕС, т.е. всички технически прегледи на МПС на територията на ЕС се
считат за периодични, тъй като се извършват не еднократно, а през определени
периоди от време съобразно категорията на превозното средство – арг. от чл.5, §
1 от Директива 2014/45/ЕС.
Разпоредбите на чл.32з, изр.второ и чл.34, ал.3 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., в съответствие с изискването по чл.3, § 4, б.“в“ от Директива
1999/37/ЕО за записване на данните за регистрираните в страната МПС в
електронен вид, които данни следва да включват и резултатите от задължителните
периодични прегледи за техническа изправност, предвиждат, че информация за
номера на издадения знак за технически преглед (ЗТП) и датата за явяване на
първи периодичен преглед се въвежда в АИС – КАТ като към данните на отчета на
регистрираното превозно средство, който се води на териториално ниво в звено
"Пътна полиция" при областните дирекции на МВР и на централно ниво,
се включват данни и за първоначалния технически преглед. Извън предмета на делото
е дали обемът и начинът на извършване на операциите при първоначалния технически
преглед на МПС в КТП на секторите „Пътна полиция“ и тези в КТП за периодични
технически прегледи съвпада, за да се направи извод дали се изпълнява и заложеното
в чл.3, § 4, б“в“ от Директива 1999/37/ЕО изискване за провеждане на прегледите
в съответствие с Директива 2014/45/ЕС, респ. дали извършваните от служителите в
КТП на секторите „Пътна полиция“ операции съгласно чл.32в, ал.3 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г., описани в Приложение № 3 към същата, кореспондират на тези,
описани в методиката по чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, съставляваща приложение № 5 към тази наредба. Поради това
няма да бъдат обсъждани твърденията на законния представител на ищцовото
дружество, направени в съдебно заседание от 18.01.2022 г., че видът и обемът на
операциите, извършвани в КТП на сектор „Пътна полиция“ не гарантират цялостна
проверка на техническата изправност на превозното средство – тези пунктове не
разполагали с необходимото оборудване за проверка техническата изправност на
камиони и при прегледа не се проверявала например изправността на спирачната
уредба, а само се сверявал номера на шасито на автомобила.
Установява се, че съществува задължение за електронен обмен на информацията,
както за резултатите от първоначалните технически прегледи, извършвани в
секторите „Пътна полиция“, така и за тези от периодичните технически прегледи,
между информационните системи на съответните компетентни национални органи – Министерството
на вътрешните работи и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Така,
според чл.143, ал.16 от ЗДвП, Министерството на вътрешните работи и
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" обменят данни за
регистрираните превозни средства и за периодичните им технически прегледи.
Според чл.143, ал.20 от ЗДвП, условията, редът и начините за обмен на тази информация,
вида и форматите на данните и използваните класификатори се определят с
наредбата по чл. 140, ал. 2, т.е. с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. – вж. и § 8
от ПЗР на същата. Според чл.40, ал.9 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., за
изпълнение на разпоредбата на ал. 1, т. 3, т.е. за служебното временно спиране
от движение на ПС при получено уведомление от ИА „Автомобилна администрация“ за
установена опасна техническа неизправност при извършване на периодичен
технически преглед, МВР и ИА „Автомобилна администрация“ обменят данни за
регистрираните превозни средства и за периодичните им технически прегледи
съгласно приложение № 10. Според т.5 (нова – ДВ, бр. 110 от 29.12.2020 г.),
б.“а“ и б.“б“ от Приложение № 10 към Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., при заявка
от информационната система на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съдържаща регистрационен номер и идентификационен номер на
превозното средство, информационната система на Министерството на вътрешните
работи предоставя данни за: номер на
знак за технически преглед и дата за
явяване на първи периодичен технически преглед. От друга страна, според
чл.11, ал.3, т.21 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, информационната
система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС
трябва да осигурява защитена връзка със средствата за измерване по ал. 2,
недопускаща нерегламентирана намеса, да отговаря на изискванията за получаване
на данни по електронен път от тях в съответствие с изискванията, определени в
приложение № 1б и да осигурява възможност за предаване на резултатите от извършените периодични прегледи за
проверка на техническата изправност в реално време към Министерството на вътрешните
работи, което включва информацията, определена с наредбата по чл. 140, ал.
2 от Закона за движението по пътищата.
Поради това, с оглед изричната регламентация в т.5, б.“а“ и
б.“б“ от Приложение № 10 към чл.40, ал.9 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., невярно се явява твърдението по т.3 от писмо с рег.№
10-00-00-637/1 от 14.09.2021 г., подписано от изпълнителния директор на ИА
„Автомобилна администрация“ (л.121 от делото), според което агенцията „…не получава информация за резултатите от
извършените от служителите, назначени към звената „Пътна полиция“ първоначални
технически прегледи, респективно за издадените знаци за технически преглед“.
Към датата на извеждане на писмото – 14.09.2021 г. посоченото нормативно изискване
вече е било в сила като съдът не може да гадае дали посочената функционалност е
била технически налице или не и дали информация за издадените ЗТП и датата на
явяване на първи периодичен технически преглед действително се предава от
информационната система на МВР към тази на ИА „Автомобилна администрация“,
респ. дали това става автоматично или се изисква намесата на оператор. От т.1
на същото писмо е видно, че държавният орган, определен от Република
България за национално звено за контакт съгласно чл.15 от Директива 2014/45/ЕС,
е именно ИА „Автомобилна администрация“.
Макар, според съюзното и националното ни законодателство – чл.3,
§ 4, б.“в“ от Директива 1999/37/ЕО, респ. чл.34, ал.3 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., данните при регистрацията на МПС да включват и данните за
техническия му преглед, те подлежат на обмен с компетентните власти на
останалите държави-членки на ЕС по различен ред.
Това е и основният спорен по делото въпрос – дали
информацията за първоначалния технически преглед на МПС, извършен в КТП на
секторите „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР в страната, удостоверена със знак за
първоначален технически преглед, подлежи на автоматичен
обмен с компетентните органи на останалите държави – членки на ЕС и кой е държавният орган, който следва да го извършва.
Ищецът твърди, че това задължение е вменено на ответника ГД
„Национална полиция“ с нормата на чл.34, ал.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. Същата гласи следното: „Главна дирекция "Национална полиция" организира
и координира обмена на информация между европейските
фондове на регистрираните превозни средства и ИФ на "Пътна
полиция" по ал. 4“. Тук може да се посочи и по-общата разпоредба на чл.35,
ал.5, т.3, б.“б“ от ПУДМВР, според която ГДНП осъществява обмен на информация и
взаимодействие с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз
в областта на безопасността на движението. В същия смисъл е и разпоредбата на самия
закон – чл.143, ал.21 от ЗДвП (нова, ДВ бр.97 от 2017 г., в сила от 6.06.2018
г.), според която за целите на регистрацията на превозните средства може
да се извършва обмен на информация с държавите – членки на Европейския съюз,
относно правния статут на превозните средства и преди регистрация на
превозно средство – да се извършва проверка в държавата – членка на Европейския
съюз, в която то е било регистрирано. За да се улесни този обмен, проверката
може да се извършва чрез използването на електронна мрежа, включваща данни от
националните електронни бази от данни. Видно от § 6в от ДР на ЗДвП (нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г.), с посочените
изменения се въвеждат изискванията именно на Директива 2014/46/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за изменение на Директива
1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства.
Съображение пето и шесто от преамбюла на същата гласят: “За да се намали
административната тежест и да се улесни
обменът на информация между държавите членки, информацията, свързана с
превозните средства, следва да се записва в електронен вид. Настоящата
директива не следва да възпрепятства дадена държава членка да разглежда
електронните бази данни, които се съхраняват от нейните компетентни органи,
като основен източник на информация за превозно средство, регистрирано на
нейната територия. Следва да е възможно
държавите членки да използват електронна мрежа, включваща данни от националните
електронни бази данни, за да се улесни обменът на информация“. Разпоредбата
на чл.9 от Директива 1999/37/ЕО, след направените изменения с Директива
2014/46/ЕС, предвижда следното: „Държавите членки си помагат взаимно при
прилагането на настоящата директива. Те могат да обменят информация на
двустранно и многостранно ниво и
по-специално за проверка, преди всяка регистрация на превозно средство, на
правния статут на последното, при необходимост, в държавата членка, в която то
е било регистрирано преди това. Тези
проверки могат да включват в частност използването на електронна мрежа,
включваща данни от националните електронни бази данни, за да се улесни обменът
на информация“.
След анализ на посочените разпоредби съдът намира, че
обменът на информация, който е предвиден в чл.9 от Директива 1999/37/ЕО,
съответно чл.143, ал.21 от ЗДвП и чл.34, ал.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г., на който последен текст се позовава ищеца, касае единствено данните от регистрацията
на МПС с цел изясняване правния им статут преди съответната регистрация в друга
държава от Съюза и не включва информация за резултатите от техническите им
прегледи. Както се каза, тази информация касае „правния статут“ на превозното
средство, т.е. чия собственост е било то в държавата по
предходната му регистрация и има ли върху него наложени спрямо него запори или
други правни ограничения. „Европейските фондове на регистрираните превозни
средства“ по смисъла на чл.34, ал.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. не са
някаква единна база данни, а всъщност включват отделните национални електронни регистри
на регистрираните превозни средства на държавите-членки на ЕС. Самият достъп до
данните за регистрация на МПС в друга държава-членка не е автоматичен, а става,
както се сочи и в писмата на дирекция „Комуникационни и информационни системи“
(л.154 от делото), на ответника (л.152 от делото) и на дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“ към МВР (66 от делото), по два начина – чрез европейската система EUCARIS и чрез дирекция „МОС“.
Изразените в писмата на тези органи становища са съобразени
и със съюзното законодателство. В съображения първо и единадесето от преамбюла
на Регламент 1160/2005/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 06.07.2005 г.
за изменение на Конвенцията за
прилагането на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 година относно
постепенното премахване на проверките на общите граници, по отношение на
достъпа до Шенгенската информационна система на службите в държавите-членки,
които отговарят за издаването на сертификати за регистрация на превозните
средства, е налице изрично позоваване на Директива 1999/37/ЕО и по-конкретно на
чл.9 от същата. В съображение шесто от същия регламент е посочено: „Службите в държавите-членки, които отговарят за издаването на сертификати
за регистрация за превозните средства и са ясно
идентифицирани за тази цел, следва да
имат достъп до вписаните в SIS данни относно моторните превозни средства с
работен обем на цилиндъра над 50 cm3, ремаркетата и караваните с тегло без
товара над 750 kg, както и сертификатите за регистрация на превозните средства
и табелите с номерата на превозните средства, които са откраднати, незаконно
присвоени, загубени или признати за невалидни, за да могат да проверяват дали
превозните средства, които са им представени за регистрация, са откраднати,
незаконно присвоени или загубени. За тази цел е необходимо да се приемат
правила, съгласно които на тези служби да бъде предоставен достъп до данните и
да им бъде позволено да използват тези данни за административни цели, които са
свързани с надлежното издаване на сертификати за регистрация на превозните
средства“. Следователно правителствените административни служби за регистрация
на МПС на държавите-членки, съгласно чл.102А от Шенгенската
конвенция от 1990 г., създаден с чл.1 от Регламент 1160/2005/ЕО, имат право на
достъп до следните данни, вписани в ШИС, единствено за целите на проверките
дали превозните средства, които са им представени за регистрация, са
откраднати, незаконно присвоени или изгубени:
а) данни относно
моторните превозни средства с работен обем на цилиндъра над 50 cm3, които са
откраднати, незаконно присвоени или изгубени;
б) данни относно
ремаркетата и караваните с тегло без товара над 750 kg, които са откраднати,
незаконно присвоени или изгубени;
в) данни относно
сертификатите за регистрация на превозните средства и табелите с номерата на
превозните средства, които са откраднати, незаконно присвоени, изгубени или
обявени за невалидни.
Видно е, както вече беше посочено, че информацията, която се предоставя
чрез достъп до ШИС, не включва в своя обем данни за резултатите от техническите
прегледи на МПС, включително първоначалните такива. Такава информация се обменя
от Република България и чрез системата EUCARIS (European Car and Driving Licence Information
System). Видно от публично обявената на интернет страницата на
тази система информация [1],
Република България е член на EUCARIS, като използва тази
информационна система по силата на Директива (ЕС) 2015/413 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 март 2015 година за улесняване на трансграничния
обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с
безопасността по пътищата. Съображение дванадесето от същата гласи:“ Обменът на данни съгласно настоящата директива следва да се основава на
съществуващи софтуерни приложения, които следва същевременно да улесняват
докладването от държавите членки до Комисията. Такива приложения следва да
осигуряват бърз, сигурен и поверителен обмен на конкретни данни за
регистрацията на превозни средства между държавите членки. Следва да се използва софтуерното приложение към Европейската
информационна система за превозни средства и свидетелства за управление
(„Eucaris“), което е задължително за държавите членки по решенията „Прюм“ по
отношение на данните за регистрацията на превозни средства. Комисията
следва да изготви оценка и да докладва относно функционирането на софтуерните
приложения, използвани за целите на настоящата директива“. Според писмото на
ответника (л.152) и според Приложение I към чл.4, § 1 от
Директива (ЕС) 2015/413, данните, които се предоставят за МПС, са следните: регистрационен
номер, номер на шасито /идентификационен номер на превозното средство, държава
членка на регистрация, фабрична марка, търговско описание на модела превозно
средство и ЕС код на категорията превозното средство, т.е. те също не
включват информация за извършените на МПС технически прегледи. Информация в
същия обем се обменя и по силата на чл.23, § 4 от Директива (ЕС) 2019/520 на
Европейския парламент и на Съвета от 19.03.2019 г. за оперативната съвместимост на електронни
системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на
информация за неплащане на пътни такси в Съюза, т.е. и тя не включва информация
за техническите прегледи на МПС. Същевременно по делото няма никакви данни, че
Република България обменя чрез ответника – ГД „Национална полиция“ информация
за техническите прегледи чрез използване на функционалността PTI (Periodic
Technical Inspection)[2]
на EUCARIS, за чиято правна база е
посочена Директива 2014/45/ЕС. Действително, като техническа национална точка
за контакт във връзка с EUCARIS на страницата на
информационната система, посветена на Република България, е посочена Дирекция
„Комуникационни и информационни системи“ (Communication
and Information Systems Directorate), а като национална точка за контакт за
системите CBE, PRUM, RESPER и SALZBURG FORUM ответника – ГД „Национална
полиция“ (National contact points Chief
Directorate “National Police”), но само за обмен на информация по
посочените системи, в изброяването на които не се включва и PTI, нито пък на
страницата, посветена на Република България, е посочен друг държавен орган,
който е национална точка за контакт за тази система. Както вече беше посочено, от писмото на ИА „Автомобилна
администрация“ се установява, че определеното съгласно чл.15, § 1 от Директива
2014/45/ЕС национално звено за контакт, отговарящо
за обмена на информация с останалите държави членки във връзка с нейното
прилагане, е именно ИА „Автомобилна администрация“, но вероятно този обмен
става по различен ред, чрез различна информационна система (вероятно чрез
електронната платформа по чл.16 от същата директива, ако такава е изградена), а
не PTI на EUCARIS, за което по делото също няма данни. От същото писмо става
ясно, че ИА „Автомобилна администрация“ също не извършва автоматичен обмен на
информацията относно първоначалните технически прегледи, тъй като се твърди, че
не получава такава от МВР. Това, както беше посочено, не отговаря на посоченото
в т.5, б.“а“ и б.“б“ от Приложение № 10 към чл.40, ал.9 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г.
В обобщение следва да се посочи, че ГД „Национална полиция“ няма задължение
да обменя информация относно първоначалните технически прегледи на МПС.
Информацията за регистрацията на МПС, която ответникът е длъжен да обменя, не
включва данни относно техническите прегледи на МПС, и се предоставя не при
условията на автоматичен обмен, а по конкретна заявка – за целите на проверката
на правния статут на МПС преди неговата регистрация или проверка дали то не е
било откраднато или загубено, чрез европейската система EUCARIS, по която ГД
„Национална полиция“ е национална точка за контакт, респ. чрез дирекция „МОС“,
съгласно чл.81, ал.1 и ал.2, т.12 от ПУДМВР, посредством достъп до
ШИС на основание Регламент 1160/2005/ЕО. По-конкретно, твърдяното от ищеца
задължение за ответника не следва и от разпоредбата на чл.34, ал.5 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г., тъй като същото се отнася за обмен на информация с фондовете
на регистрираните превозни средства на другите държави-членки на ЕС, обемът на
който обмен, дефиниран в подробно обсъдените по-горе директиви, нито е
автоматичен, нито включва данни за техническите прегледи на МПС. Липсата на
нормативно задължение за ответника да извършва обмен на такава информация
представлява отсъствие на съществен елемент от фактическия състав на иска по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като при отсъствие на задължение за определено,
изискуемо от закона действие, не е налице и незаконосъобразно бездействие, което
да представлява причина за претърпените от ищеца вреди. Извън предмета на
делото е дали такова задължение е уредено в директива на съюзно равнище,
транспонирана ли е правилно тази директива в националния ни закон и кой е
държавният орган, който е бил натоварен със задачата за обмен, и то
автоматичен, на информация относно първоначалните технически прегледи в
страната. Противно на поддържаното от ищеца, съдът няма задължение да указва на
същия кой е материално легитимирания ответник, срещу когото да насочи иска си.
Според чл.205, ал.2 от АПК съдът дължи такива указания, само когато посоченият
в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, т.е. когато искът
не е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ако
ответникът има качеството на юридическо лице, т.е. той е процесуално
легитимиран да отговаря по иска, съдът не дължи указания срещу кое конкретно
юридическо лице той следва да бъде насочен. Подобни указания биха били свързани
не с процесуалната, а с материалната легитимация на ответника, доколкото по
същество съдът би следвало да укаже на ищеца кое е юридическото лице, срещу
което счита, че искът може да бъде уважен, което би било недопустимо от гледна
точка на равенството на страните в едно исково производство, в което на
държавата не е придадено надмощно положение – чл.9 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Само за пълнота следва да се посочи, че искът не е установен и по своя
размер. Претендират се разходи за командировъчни на лица, вероятно в трудово
правоотношение с ищеца, за които суми няма данни, че са били заплатени на
водачите, което следва да бъде установено с надлежните писмени доказателства –
чл.270, ал.3 от КТ. На следващо място, сумите за командированите до Румъния
водачи варират в различните командировъчни заповеди – посочени са в размери на
35 евро или 53 евро на ден, а към датите на командироването е действала предходната
редакция на Приложение № 3 към чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина. Според тази разпоредба, персоналът на сухоземните
транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
приложение № 3. В т.1 от същото, към релевантния период, е било предвидено, че
шофьори и стюардеси при автомобилни превози получават командировъчни пари на
ден в размери до 27 евро при единична
езда и 21 евро при двойна езда. Освен това голяма част от представените
документи за разходи са нечетливи, същите са на румънски език без да са
придружени с превод на български език, а от събраните доказателства не става
ясно до кое конкретно пътуване от България до Румъния и обратно се отнасят те. В
исковата молба има и разминавания във връзка с фактическите твърдения относно
извършените пътувания и направените във връзка с тях разходи. Така например в
исковата молба се сочи следното: “Доверителят ми е принуден да командирова на
27.03.2021 г. шофьорът В. Б., който с лекотоварен автомобил с рег. № Р 7371 ВХ
да извърши пътуване от Мартен до Исакча, с цел да предаде на властите
издаденото от ОДМВР Русе удостоверение, а също и да участва в
претоварването на товара на друг товарен автомобил“. Видно обаче от самото
удостоверение с рег.№ 108800-7835/30.03.2021 г. (л.101 от делото), то е
издадено на 30.03.2021 г., което изрично се признава и в исковата молба,
т.е. към датата на командироване на водача Б. (командировъчна заповед на л.41
от делото), удостоверението от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе все
още не е било издадено, за да бъде извършвано пътуване до Румъния с цел
предаването му на румънските власти.
По изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се
явява и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва, считано от
датата на завеждането на исковата молба в съда.
С оглед изхода на делото – изцяло отхвърлен иск против ГД „Национална
полиция“ и извършен пълен отказ от иска против МВР, на основание чл.10, ал.2,
изр.първо и изр.второ, пр.второ вр. ал.4 от ЗОДОВ, в полза както на настоящия,
така и на първоначалния ответник следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, на основание чл.24, изр.второ от Наредбата за
заплащането на правната помощ, предвид сравнително ниския размер на материалния
интерес по делото, определя в минималния размер от 100 лева. Съдът констатира,
че е пропуснал да събере и дължимата държавна такса по чл.2а, т.2 от ТДТССГПК в
размер на 25 лева по иска срещу ГД „Национална полиция“, доколкото при отказ от
първоначално предявения иск срещу МВР заплатената по него такса не ползва
ищеца. Този пропуск, на основание чл.77 от ГПК вр.чл.144 от АПК, може да бъде
преодолян като ответникът бъде осъден да заплати дължимата държавна такса с
настоящото решение, което в тази част е с характер на определение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „В. Б. Транс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Мартен, общ.Русе, ул.“Сърнена гора“ № 6, представлявано от управителя В. Б. Б.,
против Главна дирекция „Национална полиция“, със седалище в гр.София, бул. „Александър
Малинов“ № 1, представлявана от ВПД директор главен комисар Атанас Илков, иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1558 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди,
причинени му от незаконосъобразното бездействие на административни органи и
длъжностни лица от състава на ответника по изпълнение на уреденото в нормативен
акт задължение за организиране и координиране на автоматичния обмен на
информация между европейските фондове на регистрираните превозни средства и информационния
фонд на "Пътна полиция", включващ информация за извършените първоначални
технически прегледи на превозните средства, както и иска с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД – за лихвата върху посочената главница, считано от
депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„В. Б. Транс“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Главна
дирекция „Национална полиция“ сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „В. Б.
Транс“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Министерството на вътрешните работи
сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „В. Б.
Транс“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати по сметка на Административен съд -
Русе сумата от 25 лева – държавна такса.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: