П Р
О Т О
К О Л
Гр. София,
09 юли 2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 24-ти състав, в публично съдебно заседание
на девети юли две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВАН КОЕВ |
||
|
Секретар: |
Мариана КОСАЧЕВА |
|
|
|
Прокурор: |
ЮЛИАНА
ХРИСТОВА |
|
|
сложи
за разглеждане докладваното от съдия КОЕВ
НЧД
№ 1218 по описа за 2021 г.
На именното повикване в 13.30 ч. в съдебната
зала се явиха :
Осъденият
в Република Австрия български гражданин Г.А.Г., уведомен за днешното съдебно
заседание, не се явява.
Същият
търпи наказание в затвор в Република Австрия.
За
него в залата се явява неговият служебен защитник адв. В..
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА постъпило писмо от началника на СЦЗ, съдържащо изисканата от съда
справка, относно изтърпените от осъдения Г. наказания „Лишаване от свобода“.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Няма да сочим доказателства.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, включително и постъпилото
писмо до СГС от началника на СЦЗ.
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ:
Налице са всички изискуеми от Специалния закон предпоставки за признаване и
приемане в изпълнение на окончателна присъда, постановена и влязла в сила на 06.10.2020
г., с която българският гражданин Г.А.Г. е осъден на „Лишаване от свобода“ в
размер на 4 години и 9 месеца за извършена квалифицирана кражба. Извършеното
престъпление, съгласно българския НК би следвало да се квалифицира по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Наказанието, наложено от чуждестранния съд е в рамките на установените параметри
и по Българския НК. Режимът, при който следва да бъде изтърпяно наказанието,
следва да бъде „Общ“. Следва да бъде приспаднато времето, през което лицето е
било задържано по това производство в австрийската държава до трансфера му в
Република България.
АДВ.
В.: Моля да откажете трансфера на българския гражданин Г.А.Г. за изпълнение на
наказанието, наложено му в Австрия в Република България. Присъдата на
австрийския съд е влязла в сила на 06.10.2020 г. Тя е „Лишаване от свобода“ за
срок от 4 години и 9 месеца. Съгласно т. 4 от преамбюла на Рамково решение № 4/2008
г., което е изцяло съобразено с Конвенцията на Съвета на Европа от 21.03.1983
г. не са налице някои от предпоставките за изпълнение на наложеното в Австрия
наказание в нашата държава. Моля да обърнете внимание на обстоятелството, че
съгласно Конвенцията за трансфер на осъдени лица, последните могат да бъдат
прехвърлени за изтърпяване на остатъка от наложеното наказание в държава членка
по гражданството им, но с тяхно съгласие, което не е абсолютна предпоставка, но
е една от предпоставките. Осъденият Г. в предходното съдебно заседание заяви
пред Вас, че не дава съгласие да бъде трансфериран в България, за да изтърпи
наказанието си. Ако въпреки несъгласието му, ако той бъде върнат в Република България
биха се нарушили неговите процесуални права, както и общите принципи на
равнопоставеност и справедливост, които са прокламирани в т. 6 от преамбюла на
Рамково решение № 4. Ще се стигне до нарушение на т. 9 от преамбюла на
Рамковото решение, тъй като евентуалното му преместване за изтърпяване на наказанието
от австрийски в български затвор ще доведе до неизпълнение на една от целите на
Конвенцията за трансфер, както и на Рамковото решение, именно при този трансфер
да се увеличи възможността за социална реинтеграция на осъденото лице, предвид
обстоятелството, че изпълняващата държава е държавата, в която той живее.
Обяснено е какво точно означава, че живее, като обяснението е, че през последните
години преимуществено трябва да е живял в България. Г. живее от много години в
чужбина. Там е семейството му. В България са единствено възрастните му родители,
които живеят в Сливен и дори да бъде преместен, социалната интеграция чрез тях
би била съмнителна. Той е загубил, поради дългият си престой в чужбина връзките
си с нашата държава и не я счита за място на своите семейни, езикови, културни,
икономически, социални или други връзки. Дъщеря му е в Австрия, жената, с която
живее на семейни начала също е там. Може да се приеме, че Г. живее преимуществено
в Австрия, а не в България, тъй като това е мястото, с което е свързан, предвид
неговото обичайно пребиваване. Той няма такива връзки с България. Моля да откажете
да бъде трансфериран за изпълнение на наказанието му в България, тъй като
евентуалното му преместване от там тук в български затвор не би изпълнило целта
на чл. 3 от Рамковото решение да се улесни социалната реинтеграция и да се
гарантира успешно приобщаване на осъденото лице към обществото. Тук ще бъде
напълно изолиран, докато там ще може да контактува със семейството си. Моля да
приемете, че в случая не са изпълнени критериите, посочени в чл. 4, Параграф 1
от Рамковото решение и откажете трансфера. Ако решите да изпълните искането на
австрийската страна той да изтърпява наказанието си в България, моля това да
стане при „Общ“ режим.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, прие, че следва
да признае и приеме за изпълнение постановеното наказание в размер на четири
години и девет месеца „лишаване от свобода“ от компетентен съд в, Република
Австрия, спрямо българския гражданин Г.А.Г., с ЕГН: **********.
С окончателна присъда
№ 37Hv 70/2020f, постановена на
06.10.2020 г. и влязла в сила на същата дата, наказателната отговорност на Г. е
била ангажирана общо за квалифицирана кражба, извършена в съучастие, по чл.
129, ал.1, т. 1, чл. 130, ал. 1 и чл. 70, ал.1, т. 1, пр. 2 от Наказателния
кодекс на Р. Австрия. Това престъпление има аналог в българския НК, поради
което е изпълнено условието на чл. 8, ал. 1 от специалния закон.
Постъпилото удостоверение,
въз основа на което е образувано производството, съдържа всички необходими
реквизити, от които съдът да изведе нужната му информация. Декларирано е, че
лицето е присъствало лично в хода на производството; посочени са релевантните
факти; отразено е и че българският гражданин не е дал съгласие за прехвърляне
на изпълнението на наказанието в Република България. Такова съгласие съгласно
разпоредбата на чл. 22, ал. 2, т. 1 от специалния закон в случая не се изисква,
тъй като лицето е български гражданин и има местоживеене на територията на
Република Бългория. В този смисъл аргументите на защитата за отказ да бъде
признато и прието за изпълнение постановеното наказание не могат да бъдат
възприети и споделени от съда. Престъплението, за което е осъден Г. в република
Австрия, следва да се квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 във вр. с чл. 20,
ал. 2 от българския НК. Размерът на наказанието не надхвърля срок, предвиден от
българския НК за това престъпление, поради което не се налага неговата редукция.
Не са налице нито основанията за отлагане, предвидени в чл. 14, нито
основанията за отказ, очертани в чл. 15 от Специалния закон. В този смисъл са
налице всички предпоставки остатъкът от наказанието да бъде приет за изпълнение
в Република България.
Търпимият на
българска територия остатък от наказанието следва да бъде при „общ“ режим, с
оглед приложимите по този въпрос норми на българското законодателство – чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. От постъпилата по делото справка се установява, че са
изтекли повече от пет години от изтърпяване на последното, наложено на Г.
ефективно наказание лишаване от свобода, поради което първоначалният режим за
изтърпяване на наказанието не следва да бъде определян при условията на чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Следва да се
приспадне времето, през което лицето е било задържано под стража от, както и
времето, от когато на територията на Република Австрия е започнало реалното
изпълняване на наказанието до фактическото му привеждане в изпълнение на
територията на Република България.
Предвид изложеното и
на основание чл. 12, ал. 7, т. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА
за
изпълнение на територията на Република България наложеното с присъда № № 37Hv 70/2020f от 06.10.2020 г. на Landesgericht Wr. Neustadt, Република Австрия, спрямо българския
гражданин Г.А.Г., с ЕГН: **********, наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ
години и ДЕВЕТ месеца, наложено за извършено от него престъпление по чл. 129,
ал.1, т. 1, чл. 130, ал. 1 и чл. 70, ал.1, т. 1, пр. 2 от Наказателния кодекс
на Р. Австрия, съответстващи на чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 във вр. с чл. 20, ал.
2 от НК на Република България.
ПОСТАНОВЯВА
първоначален
„общ“ режим за изтърпяване на наказанието в Р. България.
ПРИСПАДА
при
изпълнение на наказанието времето, през което осъденият Г. е бил задържан от,
както и изтърпяната част от наказанието в Р. Австрия след до фактическото
привеждане на лицето в затвор в Р. България.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване и протест пред Софийския апелативен съд в 14-дневен срок, считано
от днес.
След влизането му в
сила, да се уведоми съда в Република Австрия чрез българското бюро на
Евроджъст, което също да бъде уведомено, че казусът следва да се счита за
приключен.
След влизането на
решението в сила, препис от същото да се изпрати на СГП за предприемане на
действия по трансфериране на осъдения в Р. България.
Препис
от протокола да се издаде на служебния защитник за пред НБПП.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: