№ 432
гр. Пещера, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20235240100297 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на Д. А. С. и Г. С. М. чрез адв.
С. В. против протоколно решение № 2390-1/12.07.2022 г. на ОСЗ Пещера, с
която се обжалва инкорпорирания в същото решение писмен отказ на ОСЗ
Пещера да се произнесе по искане на жалбоподателките, направено с молба
вх. № РД-12- 04-64/12.10.2021 г., за обезщетяване с равностойни земи от
държавния или общински поземлен фонд.
В жалбата се съдържат твърдения за това, че с молба вх. № РД-12-
04-64/12.10.2021 г., подадена от Д. А. С., Г. С. М., Т. Б. К. и К. Б. К., е
поискано от ОСЗ Пещера да се произнесе с нарочен акт за обезщетяването им
с равностойни земи от държавния или общински поземлен фонд. Излагат в
жалбата си , че с протоколно решение № 2390-1/12.07.2022 г. на ОСЗ
Пещера, ги уведомяват че първо следва да проведат процедура по 14 ал. 4 от
ЗСПЗЗ и след това да довършат процедурата по реституция.
Жалбоподателките излагат, че последното представлява изричен отказ на
административния орган да се произнесе по направеното искане. Твърди се
нарушение на материалния закон. Моли да се отмени отказът и да се
постанови акт с, който да обезщетят молителките.
Ответникът ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ – Пещера ,
1
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска същата да бъде
оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.
Настоящият състав приема, че предмет на производството е
материализирания в протоколно решение № 2390-1/12.07.2022 г. на ОСЗ
Пещера, изричен отказ да разгледа по същество отправените искания от
жалбоподателките за обезщетяване с равностойни земи от държавния или
общински поземлен фонд.
Настоящето производство е по реда на чл. 197 и следващите от АПК/
виж Определение № 90 от 11.03.2021 г. на АдмС - Видин по к. а. д. № 37/2021
г., Решение № 1061 от 17.05.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. д. № 640/2018 г./.
В настоящия случай се касае за изричен отказ да бъде разгледано
искането за обезщетяване с равностойни земи от държавния или общински
поземлен фонд съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ, материализиран в протоколно
решение № 2390-1/12.07.2022 г. на ОСЗ Пещера.
Районен съд Пещера, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна:
На 12.10.2021 г. е подадена от Д. А. С., Г. С. М., Т. Б. К. и К. Б. К.,
молба с вх. № РД-12- 04-64/12.10.2021 г. пред ОСЗ Пещера , с която е
поискано от ОСЗ Пещера да се произнесе за обезщетяването им с
равностойни земи от държавния или общински поземлен фонд.Приложени са
препис от решение на ОСЗГ Пещера №2390/27.11.2019г. и три броя скици.
В молбата си твърдят, че с решение на ОСЗ Пещера
№2390/27.11.2019г. макар и да се възстановяват 32,000 дка ливада, то им се
връщат в стари възстановими реални граници имот с площ от 23,954дка, а за
разликата от 8,046 дка до общата 32,000 дка, следва да бъдат обезщетени.
Именно за тези 8,046 дка искат да бъдат обезщетени със земи от държавния
или общински поземлен фонд.
2
От приетото по делото решение №2390/27.11.2019г. на Общинска
Служба по Земеделие – Пещера , се установява, че на наследниците Т.
Георгиев К. се възстановява правото на собственост в съществуващи /
възстановими/ стари реални граници на следния имот – ливада от 32,000 дка,
седма категория, находяща се в землището на местността Дълбок дол- Юртя,
при граници / не се сочат такива/ , който имот съставлява имоти с пл. номера
№011, 012 и 041 в масив 915 от отменената КВС, а по действащата
кадастрална карта са идентични с имоти ПИ 02837.8.141, ПИ 02837.506.2 и
ПИ 02837.506.3.
Решението е влязло в сила на 20.12.2019г.
От приетите скици по делото се установява, че ПИ 02837.8.141 е с
площ от 7809 кв.м., ПИ 02837.506.2 е с площ от 7692 кв.м. и ПИ 02837.506.3 е
с площ от 8453 кв.м., или обща площ от 23 954 кв.м.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че е
признато правото на собственост на наследниците на Т. К. върху 32,00 дка. С
последващите решения на гражданските съдилища и на ОСЗ е решаван
спорът, каква площ да се възстанови.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна:
Съгласно дефиницията, дадена в на чл. 21 от АПК, изричният писмен
отказ представлява индивидуален административен акт. След като е така, то
за него за валидни всички правила и норми въведени с АПК, включително и
тези за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност.
Съдебният контрол за съответствието му със закона е изрично
предвиден способ за защита на засегнатите лица по реда на раздел ІV от АПК
- чл. 197-201 от кодекса.
В това производство съдът проверява дали са налице всички
предпоставки по основателността на искането до административния орган,
неизчерпателно изброени в чл. 27, ал.2 от АПК.
Предмет на обжалване с жалбата по реда на чл. 197 АПК е само
изричният отказ на органа да разгледа по същество отправеното пред него
искане, какъвто е и разглежданият случай. Безспорно е налице на пряк правен
интерес у жалбоподателя в настоящото производство от търсената съдебна
3
защита.
Съгласно §19 от ПЗР на АПК компетентен да упражни съдебен
контрол в производство по раздел ІV от АПК е районният съд.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
преклузивен срок за оспорване/ предвид че липсва надлежно връчване на
жалбоподателките и изпълнение на процедурата по чл. 18 а от АПК, то
подадената жалба е в срок/, от процесуално легитимиран субект, участник в
административното производство и адресат на оспорения акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 10 б ал. 1 от ЗСПЗЗ собствениците или техните
наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски
стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други,
образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в
границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно
искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен
фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Съгласно алинея втора
когато лицата по ал. 1 са поискали обезщетение с равностойни земи,
обезщетяването е със земи от общинския поземлен фонд, определени от
общинския съвет въз основа на мотивирано предложение на общинската
служба по земеделие - когато земите, върху които собствеността не може да
се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са застроени с
обекти, които са общинска собственост, или със земи от държавния поземлен
фонд - в останалите случаи.
Съгласно чл. 19 ал. 3 от ЗСПЗЗ се предвижда , че условията и редът
за определянето на имотите по ал. 1 се уреждат в ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19
а, ал. 4 от ЗСПЗЗ при обезщетяване на собствениците общинската служба по
земеделие се произнася с решение за определяне правото на обезщетение по
реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 с посочване на стойността на обезщетението и
определяне на стойността на обезщетението със земя и/или с поименни
компенсационни бонове съобразно коефициента по ал. 5.
4
Предмет на спора по делото е отказът на административния орган да
се произнесе по същество на искането – да го уважи като посочи равностойни
земи съобразно процедурата по ЗСПЗЗ от държавния или общински поземлен
фонд представляващи обезщетение, или да не го уважи, като изложи мотиви
за това.
Процесният отказ представлява индивидуален административен акт,
тъй като чрез него се препятстват упражняването на правата
жалбоподателките, влияе се на правната им сфера, като биват лишени от
правото да претендират обезщетение.
В настоящия случай административния орган е изтъкнал , че следва
да се проведе друго производство, декларирал е че имат право на
обезщетение, но е изложил, че същото следва да се определи впоследствие.
За да е налице пречка по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за
възстановяване на имота в реални граници е достатъчно наличието на
извършено до 01.03.1991 г. строителство. Разпоредбата не въвежда изискване
да е било проведено отреждане на терена за определен вид строителство.
След като е налице застрояване по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, имотът не
се връща, а бившите собственици се обезщетяват по друг начин./ Решение №
57 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 692/2011 г., I г. о., ГК, Решение № 500 от
25.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 60/2011 г., I г. о., ГК, Решение № 457 от
9.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1591/2010 г., I г. о., ГК и др./.
Поради гореизложеното атакуваният отказ следва да бъде отменен
като незаконосъобразен, а административната преписка следва да бъде
изпратена на административния орган за произнасяне по същество.
Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателите следва да се
присъдят направените разноски в размер на 600 лева. В случая определеното
възнаграждение не е прекомерно съгласно чл.8 ал.3 от НМРАВ/ която
предвижда възнаграждение в размер на 1000 лева/.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
Отменя отказ, материализиран в протоколно решение № 2390-
1/12.07.2022 г. на ОСЗ Пещера, по молба с вх. № РД-12- 04-64/12.10.2021 г. Д.
5
А. С., Г. С. М., Т. Б. К. и К. Б. К., за обезщетяване с равностойни земи от
държавния или общински поземлен фонд, като незаконосъобразен.
Изпраща на ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ – ПЕЩЕРА
административната преписка, образувана по молба с вх. № РД-12- 04-
64/12.10.2021 г. Д. А. С., Г. С. М., Т. Б. К. и К. Б. К., за обезщетяване с
равностойни земи от държавния или общински поземлен фонд, за
произнасяне по същество.
ОСЪЖДА ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ – ПЕЩЕРА да
заплати на Д. А. С. и Г. С. М. сторените по делото разноски за един адвокат в
размер на 600,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в седемдневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6