Решение по дело №3704/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1567
Дата: 3 август 2017 г. (в сила от 7 декември 2018 г.)
Съдия: Мария Георгиева Бойчева
Дело: 20161100903704
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 03.08.2017 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на единадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в следния състав     

                                  

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3704 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 68 и сл. от Закона за банковата несъстоятелност.

Образувано е по възражение от 16.02.2016 г., подадено от В.Д.В., ЕГН **********, на основание чл. 66, ал. 6 от ЗБН, срещу Решение № ЗБН 66-403 от 14.01.2016 г. на синдиците на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), с което е оставено без уважение възражение с вх. № ЗБН66-403/04.09.2015 г., подадено от В.Д.В. срещу списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност).

С възражението се иска да бъде постановено решение, с което да включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на Б.та, вземанията на В.Д.В., предвид прекратяването на договор за цесия, сключен на 22.10.2014 г. между цедента В.Д.В. и цесионера “Т.” АД, както следва:

-  вземане от 135 149,53 щатски долара по банкова сметка ***: ***, възлизащи на 246 047,83 лева, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН;

-  законна лихва за забава върху вземането от 135 149,53 щатски долара, възлизащи на 246 047,83 лева, за периода от 06.11.2014 г. до 22.04.2015 г., с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН;

-  законна лихва за забава върху вземането от 135 149,53 щатски долара, възлизащи на 246 047,83 лева, за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 9 от ЗБН;

-  договорна лихва върху вземането от 135 149,53 щатски долара, възлизащи на 246 047,83 лева, определена от КТБ, респективно с Решение № 82 от 30.06.2014 г. на УС на БНБ, за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 9 от ЗБН;

-  вземане от 105 226,88 евро по банкова сметка ***:***, възлизащи на 205 805,89 лева, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН;

-  законна лихва за забава върху вземането от 105 226,88 евро, възлизащи на 205 805,89 лева, за периода от 06.11.2014 г. до 22.04.2015 г., с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН;

-  законна лихва за забава върху вземането от 105 226,88 евро, възлизащи на 205 805,89 лева, за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 9 от ЗБН;

-  договорна лихва върху вземането от 105 226,88 евро, възлизащи на 205 805,89 лева, определена от КТБ, респективно с Решение № 82 от 30.06.2014 г. на УС на БНБ, за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 9 от ЗБН.

Възразилият кредитор твърди, че за извършената цесия Б.та е уведомена на 19.11.2014 г. Било отправено от цесионера “Т.” АД изявление за прихващане със задължения на дружеството, но прихващането било осчетоводено от Б.та едва на 19.06.2015 г., което е станало след настъпване на 31.01.2015 г. на прекратителното условие, уговорено в допълнително споразумение към договора за цесия, сключено на 04.11.2014 г. между цедента В.Д.В. и цесионера “Т.” АД.

В подадения по делото отговор синдиците на “КТБ” АД (н.) оспорват възражението.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

С  решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е поставена под специален надзор “К.Т.Б.” АД за срок от три месеца и е ограничена дейността на “К.Т.Б.” АД, като й е забранено да извършва всички дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със заповед № РД 22-2265 от 16.11.2009 г., както и за срок от три месеца е спряно изпълнението на всички задължения на Б.та. Решението на УС на БНБ е обявено в Търговския регистър по партидата на Б.та на 23.06.2014 г.

С  решение № 138 от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, обективирано в протокол № 27 от същата дата, е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на “К.Т.Б.” АД. Решението на УС на БНБ е обявено в Търговския регистър по партидата на Б.та на 07.11.2014 г.

Не се спори между страните и това се установява от служебна справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД, че на 22.04.2015 г. е постановено Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за Б.та, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена. Решението на съда е обявено в Търговския регистър по партидата на Б.та на 22.04.2015 г.

С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се определя начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014г.                

Представен е Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица), сключен на 05.05.2011 г. между “КТБ” АД и В.Д.В. като потребител, както и сключените между Б.та и възразилия кредитор като депозант Анекс № 68999 от 05.05.2011 г. към рамковия договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит, Анекс № 85440 от 17.09.2012 г. към рамковия договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит, и Анекс № 95031 от 21.01.2013 г. към рамковия договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** “Плюс”.

Не се спори между страните, че на 22.10.2014 г. между В.Д.В., като цедент, и “Т.” АД, ЕИК********, като цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на вземане, по силата на който възразилият кредитор В.Д.В., срещу договорената цена, е прехвърлил на дружеството цесионер цялото си вземане по сметка в щатски долари с IBAN: ***64,13 щатски долара, както и част от вземането си по сметка в евро с IBAN: ***00 евро, като останалата част от сумата на депозита по тази сметка не е предмет на договора и остава в имуществото на цедента.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за прехвърляне на вземане, вземанията са прехвърлени на цесионера от деня на сключването на договора, заедно с изтеклите лихви до сключването му и бъдещи договорни лихви.

С чл. 1, ал. 1, т. 4 от допълнително споразумение от 04.11.2014 г. към договора за прехвърляне на вземане от 22.10.2014 г., сключено мужду В.Д.В., като цедент, и “Т.” АД, като цесионер, е уговорено, че договорът за прехвърляне на вземане се прекратява с обратна сила автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от страните за това, ако до 31.01.2015 г. “КТБ” АД не е снабдила цесионера с писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки или с друг документ, издаден от представляващите я лица, че Б.та смята за погасени задълженията на цесионера, произтичащи от държаните от нея облигации, емитирани от “Т.” АД с ISIN ********, за които цесионерът е направил изявление за прихващане.

В чл. 1, ал. 3 от допълнителното споразумение страните са приели, че при прекратяването на договора цесионерът е длъжен незабавно да уведоми Б.та за отпадането с обратна сила на прехвърлянето на вземанията по договора за прехвърляне на вземания от 22.10.2014 г., както и да предостави на цедента оригиналът на това уведомление с входящ номер в Б.та и да му върне всички документи, които е получил от него въз основа на договора за прехвърляне на вземания от 22.10.2014 г.

Със съобщение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с вх. № 12028/19.11.2014 г. по описа “КТБ” АД, цедентът В.Д.В. е уведомил Б.та за прехвърляне на вземанията си, както и че вземанията са прехвърлени заедно с изтеклите до 22.10.2014 г. и бъдещите договорни лихви. Уведомил е Б.та, че следва да плати прехвърлените вземания на новия кредитор “Т.” АД.

На 19.11.2014 г. “Т.” АД е отправило към Б.та изявление за прихващане с вх. № 12039 по описа на “КТБ” АД, с което на основание чл. 103 и чл.104 от ЗЗД е заявило, че с придобитите от цедента В.Д.В. вземания към “КТБ” АД в размер на 177 864,13 щатски долара по описаната по-горе банкова сметка *** – част от вземането по описаната по-горе банкова сметка ***, заедно с изтеклите лихви до 22.10.2014 г. и бъдещите договорни лихви за двете вземания, както и придобити вземания от трето за делото лице – Михаил Х. Авджиев, прихваща с част от вземането на “КТБ” АД към “Т.” АД за сумата на главницата на държаните от Б.та облигации, емитирани от “Т.” АД с емисия ISIN ******** с настъпил падеж на 05.10.2014 г., както и с главницата на същите облигации с падеж на 05.10.2015 г., до размера на по-малката от двете суми.

Представени са извлечения от банковите сметки на възразилия кредитор.

Видно от представените от синдиците извлечения от банковите сметки на възразилия кредитор В.Д.В., на 22.04.2015 г. е извършено осчетоводяване по сметките по уведомления с вх. № 12028;39 от 19.11.2014 г. за прехвърляне на вземанията от цедента В.Д.В. на цесионера “Т.” АД съгласно заповед на синдиците на Б.та, при което салдото е 0 по сметките в щатски долара и в евро с титуляр - В.Д.В., описани по-горе.

С молба с вх. № ЗБН63-1024/19.06.2015 г. по описа на “КТБ” АД (н.), В.Д.В. е предявил по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗБН вземанията си към Б.та и е поискал да бъдат включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на “КТБ” АД (н.). В молбата В.Д.В. уведомява Б.та, че доколкото Б.та не е снабдила цесионера “Т.” АД с документа, предвиден в чл. 1, т. 4 от допълнителното споразумение от 04.11.2014 г. към договора за перхвърляне на вземане, то считано от 31.01.2015 г. договорът за цесия бил прекратен с обратна сила и към датата на подаване на молбата титуляр на вземанията бил В.Д.В..

Не се спори между страните и се установява от списъка на приетите вземания на кредитори на Б.та, обявен в Търговския регистър на 21.08.2015 г., че в списъка под № 1595 е включен В.Д.В. като вложител с вземане към “КТБ” АД (н.) в размер на 114 776,68 лева, с ред по т. 4 на чл. 94, ал. 1 от ЗБН, необезпечено, като това вземане не е предмет на настоящото производство.

В срока по чл. 66, ал. 1 от ЗБН В.Д.В. е подал възражение с вх. № ЗБН66-403/04.09.2015 г. пред синдиците на Б.та, като е направил искане да бъдат приети и включени в списъка вземанията му по банкова сметка ***: ***тка IBAN: ***, ведно с претендираните договорна и законна лихва.

С решение № ЗБН66-403 от 14.01.2016 г. на синдиците на “КТБ” АД (н.), с изх. № ЗБН66-136 от 04.02.2016 г., е оставено без уважение подаденото възражение срещу списъка на приетите вземания на кредиторите на Б.та като неоснователно. В обжалваното решение е посочено, че по реда на ЗГВБ (отм.) на В.Д.В. е изплатен гарантираният размер на влога.

Срещу решението на синдиците е подадено от В.Д.В. на 16.02.2016 г. разглежданото възражение по чл. 66, ал. 6 от ЗБН.

Представено е решение № 996/25.05.2016 г. по т.д. № 4561/2015 г. по описа на СГС, Т.О., VІ-7 състав, с отбелязване за влизането му в сила на 28.06.2016 г., с което са отхвърлени предявените от синдиците на “КТБ” АД (н.) срещу “Т.” АД главни искове на основание чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 от ЗБН, като неоснователни, и са обявени за недействителни на основание чл. 59, ал. 3 вр. с ал. 4 от ЗБН по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “КТБ” АД (н.) изявления за прихващания с уведомления с вх. № 11477/10.11.2014 г., с вх. № 11686/12.11.2014 г., с вх. № 11755/13.11.2014 г., с вх. № 12039/19.11.2014 г., с вх. № 12166/21.11.2014 г., с вх. № 435/21.01.2015 г., с вх. № 1188/05.03.2015 г. на активни вземания, придобити от същия чрез цесии, съгласно съгласно посочените по-горе уведомления за извършване на цесия, с пасивни вземания по горепосочените договори за банков кредит и техните анекси.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице С.Й., от което се установява, че размерът на средствата (главница плюс лихва) по банковата сметка с IBAN: ***.06.2014 г. е 137 418,83 евро, към 06.11.2014 г. (датата на отнемане на лиценза на Б.та)  е 105 226,88 евро и към 22.04.2015 г. (датата на обявяване на Б.та в несъстоятелност) е 0 евро, а по банковата сметка с IBAN: ***.06.2014 г. е 177 864,13 щатски долара, към 06.11.2014 г. е 135 149,53 щатски долара и към 22.04.2015 г. е 0 щатски долара.

Вещото лице дава заключение, че в случай, че не е налице прехвърляне на средства към сметките на “Т.” АД, размерът на средствата (главница плюс лихва) по двете банкови сметки би бил, както следва: по банковата сметка с IBAN: ***.06.2014 г. е 137 418,83 евро, към 06.11.2014 г. (датата на отнемане на лиценза на Б.та)  е 105 226,88 евро и към 22.04.2015 г. (датата на обявяване на Б.та в несъстоятелност) е 106 560,08 евро, а по банковата сметка с IBAN: ***.06.2014 г. е 177 864,13 щатски долара, към 06.11.2014 г. е 135 149,53 щатски долара и към 22.04.2015 г. е 136 310,87 щатски долара.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 68 и сл. от ЗБН.

Подаденото от В.Д.В. възражение е допустимо. Подадено е от лице с правен интерес, направило възражение пред синдиците на несъстоятелната Б. по чл. 66, ал. 1 от ЗБН в законоустановения 14-дневен срок от обявяване на списъка с приети вземания в Търговския регистър, който е обявен на 21.08.2015 г. Разглежданото от съда възражение е подадено чрез синдиците на Б.та на 16.02.2016 г., т.е. в предвидения седмодневен срок по чл. 66, ал. 6 от ЗБН, считано от изтичането на седмодневния срок по чл. 66, ал. 5 от ЗБН за получаване на изготвеното решение на синдиците на Б.та, което съобщение е обявено в Търговския регистър на 02.02.2016г.

Неприетото вземане – предмет на настоящото дело, е включено в изготвения от синдиците на Б.та съгласно чл. 66, ал. 7, т. 2 от ЗБН списък на неприетите вземания, за които е подадено възражение пред съда. Същият е обявен в Търговския регистър на 14.05.2016 г.

В случая спорните въпроси касаят възможността да бъде развален/прекратен договор за прехвърляне на вземане (цесия) и последиците от развалянето му/ прекратявнето му, ако преди развалянето/прекратяването на договора за цесия, длъжникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането към новия кредитор и новият кредитор е извършил прихващане с цедираното вземане на негово задължение към длъжника.

Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава в патримониума на новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтекли лихви, освен ако не е уговорено противното.

Предмет на договора от 22.10.2014 г. за прехвърляне на вземане, сключен между В.Д.В. като цедент и “Т.” АД като цесионер, са вземанията по двете банкови сметки с титуляр В.Д.В. към длъжника “КТБ” АД (н.) в размерите, описани в договора. Със сключването на договора вземанията в посочените размери преминават в патримониума на новия кредитор (цесионера “Т.” АД). Единствената промяна, произтичаща от договора за прехвърляне на вземане, е промяната в личността на кредитора, а именно: цесионера “Т.” АД.

В случая длъжникът “КТБ” АД (н.) е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия със съобщение с вх. № 12039/19.11.2014 г. по описа на Б.та, с оглед на което цесията е породила действие по отношение Б.та и след получаване на съобщението кредитор на прехвърлените вземания се явява цесионерът “Т.” АД.

На 19.11.2014 г. с уведомление до Б.та, цесионерът “Т.” АД е извършил извънсъдебно прихващане на придобитите чрез цесията вземания към Б.та по процесния договор с част от вземанията на Б.та към “Т.” АД, произтичащи от държаните от Б.та облигации, емитирани от “Т.” АД с емисия ISIN ******** за главница с настъпил падеж на 05.10.2014 г. и главница на същите облигации с падеж на 05.10.2015 г., до размера на по-малката от двете суми.

Изявлението за прихващане не е оспорено от “КТБ” АД (н.), а видно от събраните по делото доказателства, същото е осчетоводено по вземанията от двете сметки на цедента В.Д.В. на 22.04.2015 г.

В случая следва да се разгледа действието на едностранното изявление за прихващане, отправено от новия кредитор “Т.” АД към “КТБ” АД. Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Изискванията за прилагане на последиците  на материалноправното (извънсъдебно) прихващане са ликвидност и изискуемост на двете насрещни вземания. За да настъпи действието на извънсъдебното прихващане до размера на по-малкото от двете насрещни вземания, респ. да бъде същото  зачетено от съда, следва към момента на прихващането да са безспорно установени насрещните еднородни вземания между страните, като активното вземане, което се противопоставя и с което се иска прихващане, трябва да е ликвидно (цедираните вземания по двете банкови сметки в случая), което не е спорно между страните по делото.

В Решение № 149 от 30.10.2009 г. по т.д. № 79/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., е прието, че правният ефект на материалноправното изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания (извънсъдебно прихващане) настъпва с факта на отправяне на изявлението за прихващане съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗЗД, от който момент насрещните вземания се считат погасени. Следователно в разглеждания случай правният ефект на прихващането по отправеното от цесионера “Т.” АД към “КТБ” АД изявление е настъпил на 19.11.2014 г. – датата на получаване на уведомлението от Б.та.

С извършеното прихващане и видно от представените извлечения от банковите сметки с титуляр възразилия кредитор В.Д.В. към 22.04.2015 г. (датата на осчетоводяването му), салдото по сметката в евро е 0 евро, а по сметката в щатски долара е 0 щатски долара. Обстоятелствата, че прихващането е осчетоводено от Б.та повече от шест месеца след направеното изявление за прихващане или дали същото е осчетоводено и при цесионера “Т.” АД, са без правно значение в случая и не се отразяват на изводите на съда, предвид установения по-горе момент на настъпване на правния ефект на извънсъдебното прихващане – на 19.11.2014 г. с получаването от Б.та на изявлението за прихващане.

С извършеното прихващане на насрещните парични вземания от страна на цесионера “Т.” АД, направено на 19.11.2014 г., прехвърленото вземане на възразилия кредитор в настоящото производство е реализирано, изчерпено. След като вземането е реализирано (погасено), то не съществува вече в патримониума на цесионера “Т.” АД, а там са отразени последиците от извършеното прихващане (намаляване на пасива на това дружество с вземането на “КТБ” АД към “Т.” АД по емисията облигации).

След погасяване на прехвърленото вземане поради извършеното от цесионера “Т.” АД прихващане с придобитото вземане по валидната цесия, последващото прекратяване на договора от 22.10.2014 г. за прехвърляне на вземане (цесия), независимо от причината за това, не може да доведе до възстановяване на вземането в размера, в който същото е било прехвърлено при сключването на договора за цесия от 22.10.2014 г. Договорът, сключен под прекратително условие, каквото се твърди за уговорено с допълнителното споразумение от 04.11.2014 г., пораждал всичките си правни последици от момента на своето сключване.

Настоящият състав намира, че с прекратяване на договора за цесия поради сбъдване на прекратителното условие, не може да бъде върнато в патримониума на цедента В.Д.В. прехвърленото вземане, доколкото към момента на развалянето вземането вече не съществува в патримониума на цесионера “Т.” АД. За цедента би възникнало правото да претендира обезщетение във връзка с прекратения договор, което макар и с паричен еквивалент, ще представлява друго вземане, а не прехвърленото вземане по банкови сметки в “КТБ” АД (н.). Следователно в случая цедентът може да предяви претенции към цесионера “Т.” АД във връзка с възникналите между тях правоотношения, но не може да търси изпълнение, респ. да предявява надлежно вземания към несъстоятелния длъжник, който се явява трето лице за договора за цесията и на който не може да бъде надлежно противопоставено развалянето на договора за прехвърляне на вземане, предвид извършеното от цесионера вече прихващане.

Неоснователен е доводът на възразилия кредитор за прилагане на чл. 25, изр. второ от ЗЗД, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то. Това може да важи между страните по материалното правоотношение по договора за цесия (цедента или цесионера), но не и по отношение на длъжника, който се явява трето лице за това правоотношение.

Неоснователен е доводът на възразилия кредитор, че с решение № 996/25.05.2016 г. по т.д. № 4561/2015 г. по описа на СГС, Т.О., VІ-7 състав, е обявено за недействително на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН изявлението за пирхващане, направено от “Т.” АД с уведомление с вх. № 12039/19.11.2014 г., поради което вземането се било връщало в патрумониума на възразилия кредитор В.Д.В..

В ЗБН няма изрична разпоредба, която да урежда субективните предели на влязлото в сила решение по иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, каквато уредба има в ТЗ във връзка с отменителните искове. Съгласно разпоредбата на чл. 649, ал. 5, изр. второ от ТЗ, влязлото в сила решение по специалните отменителни искове в производството по несъстоятелност има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.

С оглед на горното и тълкувайки нормата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН, настоящият състав приема, че субективните предели на влязлото в сила решение по предявените от синдика на Б.та искове по чл. 59 от ЗБН се разпростират върху участващите в исковото производство лица (ищецът – синдика и ответника - “Т.” АД) и кредиторите на несъстоятелността, доколокто по отношение на същите прихващането е обявено за недействително.

Обективните предели на решението касаят единствено обявените за недействителни прихващания, направени от “Т.” АД, включително това по уведомление с вх. № 12039/19.11.2014 г. Това именно е предметът на силата на присъдено нещо, установеното с решението, за което същото има действие спрямо синдика (ищеца), “Т.” АД (ответника) и кредиторите на несъстоятелността.

Последиците от уважаването на отменителните искове са уредени в чл. 61 от ЗБН, аналогичен на чл. 648 от ТЗ, че даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор. Следователно при уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, доколкото се касае за насрещни парични вземания, “Т.” АД (цесионера) става кредитор на несъстоятелността на Б.та по силата на законова разпоредба.

Това негово качество не би могло да се оспори в настоящото производство, в което “Т.” АД не е страна и не участва. Същият не е страна, доколкото не се оспорват вземания на третото лице - “Т.” АД, включени в обявения на 21.08.2015 г. списък на приетите вземания, а се претендира включване в списъка на неприети вземания, които В.Д.В. твърди, че му принадлежат. Следователно решението иска по по чл. 59, ал. 3 от ЗБН не може да легитимира възразилия кредитор– цедента В.Д.В., като титуляр на цедираните вземания по банкови сметки и съответно кредитор на несъстоятелната Б. за същите цедирани вземания.

По изложените съображения съдът намира, че подаденото възражение срещу решението на синдиците на несъстоятелната Б. по двете банкови сметки с титуляр В.Д.В. за вземането в размер на 135 149,53 щатски долара, възлизащи на 246 047,83 лева, както и вземането в размер на 105 226,88 евро, възлизащи на 205 805,89 лева, се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

 

Поради отхвърлянето на главните вземания, следва да бъдат отхвърлени и акцесиорните претенции по възражението за включване в списъка на вземания за законна лихва върху главниците, както и за договорана лихва върху главниците. Като за целите на определяне на дължимата държавна такса върху законната лихва върху главниците за периода до датата на откриване на производството по несъстоятелност, т.е. от 06.11.2014 г. до 22.04.2015 г., съдът определя вземането за законна лихва за този период на общата сума от 21 121,65 лева.

 

По разноските:

Законът за банковата несъстоятелност в частта относно направените по чл. 66, ал. 6 от ЗБН възражения срещу всяко прието и неприето вземане (чл. 68 и сл. от ЗБН) не предвиждат изрично размера на дължимата държавна такса, начина на внасянето й (при образуването на съдебното производство или възлагането със съдебния акт) и дължимостта й при десезиране на съда.

С оглед на това в случая приложение намира нормата на чл. 612, ал. 2 от ТЗ, съгласно която производството по несъстоятелност на Б. се извършва по ред, определен в отделен закон, а разпоредбите на част Четвърта от Търговския закон се прилагат, доколкото в отделния закон не е предвидено друго.

В Определение № 3442/14.10.2016 г. по ч.т.д. № 4168/2016 г. по описа на САС, Т.О., 13 състав, с което е отменено връщането на разглежданото възражение по настоящото дело, е прието, че според предвидената в чл. 68 от ЗБН процедура, възражението се разглежда в открито заседание с участието на синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражението кредитор, като съдът постановява решение, имащо установително действие за Б.та и за всички кредитори на несъстоятелността по силата на чл. 69, ал. 2 от ЗБН, и така уреденото в специалния закон производство има исков характер и е аналогично на производството по установителните искове по чл. 694 от ТЗ. По такива искове не се внася предварително държавна такса, а същата се възлага с крайния съдебен акт в зависимост от изхода на спора. Така и в Определение № 4313/27.12.2016 г. по ч.гр.д. № 3587/2016 г. по описа на САС, Т.О., 3 състав, Определение № 3416/12.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4560/2016 г. по описа на САС, Г.О., 12 състав, и Определение № 3098/14.09.2016 г. по гр.д. № 4115/2016 г. по описа на САС, Т.О., 6 състав.

С оглед цитираната по-горе практика, която е задължителна за настоящата инстанция, в случая следва да се приложи процедурата по чл. 694 от ТЗ. С измененията на чл. 694 от ТЗ (обнародвани в ДВ бр. 105 от 30.12.2016 г.), е прието, че държавната такса по иск по чл. 694 от ТЗ се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск, както и че при предявяване на иска не се внася предварително държавна такса и ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. Процесуалният закон се прилага незабавно и спрямо всички висящи процесуални правоотношения, освен ако не е установено друго със самия закон. Извършените до този момент процесуални действия запазват силата си, а следващите процесуални действия се регулират от новия процесуален закон. Следователно в случая държавната такса следва да бъде определена съгласно нормата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ (обн. в ДВ бр. 105 от 30.12.2016 г.).

С оглед на посочената задължителна практика на ВКС, държавната такса в размер на 4 729,75 лева, изчислена върху една четвърт от вземанията съгласно нормата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ, и с оглед изхода на спора следва да бъде събрана от възразилия кредитор В.Д.В..

 

С представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, синдиците на Б.та претендират юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 10 566 лева.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.

Съдът намира, че в случая е приложима цитираната процесуална норма с посоченото изменение от 2017 г., която е влязла в сила към датата на постановяване на настоящото решение. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания и депозирания отговор от юрисконсулт по делото, настоящият състав намира, че в полза на масата на несъстоятелността на Б.та следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на максималния праг от 300 лева съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а за горницата над 300 лева до 10 566 лева искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражение, подадено от В.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № ЗБН 66-403 от 14.01.2016 г. на синдиците на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) за включване в списъка на приетите вземания на кредиторите на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) на неприети вземания на В.Д.В., посочени в изготвения от синдиците на Б.та списък по чл. 66, ал. 7, т. 2 от ЗБН, за сумата от 135 149,53 щатски долара по банкова сметка ***: ***, възлизащи на 246 047,83 лева, законна лихва за забава върху вземането от 135 149,53 щатски долара, възлизащи на 246 047,83 лева, за периода от 06.11.2014 г. до 22.04.2015 г., законна лихва за забава върху вземането от 135 149,53 щатски долара, възлизащи на 246 047,83 лева, за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, и договорна лихва върху вземането от 135 149,53 щатски долара, възлизащи на 246 047,83 лева, определена от КТБ, респективно с Решение № 82 от 30.06.2014 г. на УС на БНБ, за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 105 226,88 евро по банкова сметка ***: ***, възлизащи на 205 805,89 лева, законна лихва за забава върху вземането от 105 226,88 евро, възлизащи на 205 805,89 лева, за периода от 06.11.2014 г. до 22.04.2015 г., с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН, законна лихва за забава върху вземането от 105 226,88 евро, възлизащи на 205 805,89 лева, за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, и договорна лихва върху вземането от 105 226,88 евро, възлизащи на 205 805,89 лева, определена от КТБ, респективно с Решение № 82 от 30.06.2014 г. на УС на БНБ, за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4 729,75 лева (четири хиляди седемстотин двадесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки).

ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 300 лева (триста лева), представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ :