Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара
Загора, 20.05.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, публично съдебно
заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Минка Петкова
и с участието на прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ к.а.н. дело №
130 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Частно основно училище „Елин Пелин“
гр.Стара Загора против Решение №260067/30.01.2021г., постановено по АНД №
2539/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на
решението, като постановено в нарушение и неправилно приложение на материалния
закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се изводите
на съда за формална и материална законосъобразност на издаденото наказателно
постановление. Твърди се, че словесното описание на допуснатото нарушение е в различен
смисъл от цифровото такова и с това е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Сочи се, че от извършеното описание на фактическата
обстановка в констативния и санкционния акт не става ясно за какво нарушение е
наложено наказание. Излагат се съображения, че съдът неправилно е кредитирал с
доверие показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, а не е дал вяра на
показанията на останалите разпитани свидетели, които са работели в
санкционираното дружество към момента на установяване на административното
нарушение. В заключение се излагат подробни съображения, свързани с извършената
контролна покупка, представляваща плащане на капаро – вноска за обучение на
обща стойност 50 лева, за която не е издаден фискален бон или ръчна касова
бележка от кочан, като с цитиране на многобройна съдебна практика на СЕС, ВАС и
АС – Стара Загора, се обосновава, че само при наличието на ясно идентифицирана
доставка, по която извършеното предварително плащане представлява насрещна
престация, следва да се приеме, че е налице авансово плащане по облагаема
доставка. По тези съображения се сочи, че не е било налице задължение за
издаване на фискален бон от дружеството, като се моли съда да отмени решението
на Районен съд Стара Загора, както и потвърденото с него наказателно
постановление. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по касация ТД на НАП Пловдив,
чрез процесуалният си представител, в подадено по делото писмено становище изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а решението на районния съд да бъде оставено в
сила, като правилно и законосъобразно. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна и предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, вр. чл.63, ал.1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е
развило по жалба на Частно основно училище „Елин Пелин“ гр.Стара Загора против Наказателно
постановление №516320-F536037/08.06.2020г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия „AN“, бланков
№F536037/30.01.2020г., на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
От фактическа страна административното обвинение се
основава на това, че при извършена проверка на 08.01.2020г., в 16:50ч., на
търговски обект – Частно основно училище „Елин Пелин“, находящ се в ***,
стопанисван от Частно основно училище „Елин Пелин“, е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено
лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на МФ, е допуснало нарушение на същата, като е
извършена продажба на услуги без функциониращо фискално устройство към момента
на проверката. Извършена е контролна покупка на 08.01.2020г., в 16:25 ч. на
плащане на капаро – вноска за обучение на обща стойност 50 лв., платени в брой
от Теменуга Гошева Георгиева – проверяващ, преди легитимация на Станислава
Стефанова Кънева не е издаден фискален бон, нито ръчна касова бележка от кочан,
отговаряща на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006г., поради липсата на функциониращо ФУ в обекта. Констатиран
оборот към момента на проверката 69,00лв. При проверка в информационния масив
на НАП, е установено, че към 08.01.2020г. има данни за регистрирано в НАП ФУ с
ИН на ФУ DY523326 и ИН на ФП-36681799 за
горепосочения обект, но същото не е било функциониращо и налично в обекта в
момента на проверката и за същото не са представени документи за извършен
ремонт от сервизна фирма, към датата на
проверката. Нарушението е открито на 08.01.2020г. и води до неотразяване
на приходи. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен ПИП
сер.АА№0032062/08.01.2020г., ведно със събрани доказателства към него. С
посоченото деяние се сочи за нарушен състава на чл.7, ал.2 от Наредба
Н-18/1312.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
За да потвърди
наказателното постановление, Районен съд Стара Загора е приел, че при издаване
на обжалвания санкционен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения,
спазени са изискванията на закона, безспорно е установено административното
нарушение, неговият извършител и фактическата обстановка, описана в санкционния
акт. Констатирано е, че атакуваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, като безспорно е установено описаното в обстоятелствената му
част административно нарушение. Обсъдени са събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, като показанията на една част от свидетелите са
кредитирани с доверие, а на друга – не са, като за това са изложени подробни
съображения в решението на въззивния съд. Прието е, че по делото е безспорно
установено, че към момента на проверката в проверявания обект е липсвало
функциониращо ФУ, а такова е следвало да бъде налично, без да са налице
доказателства, че същото е било на ремонт. Въз основа на представените по делото писмени
доказателства – служебна бележка и ПКО е направен извод, че в случая за заплатеното
капаро е следвало да се издаде на фискален бон. Изложени са съображения за
липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения
въззивният съд е потвърдил оспорения санкционен акт.
Така постановеното
решение е постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон.
Касационният състав на
Административен съд Стара Загора намира, че в процедурата по издаване на АУАН №F536037/30.01.2020г.
и на Наказателно постановление №516320-F536037/08.06.2020г. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност
на обжалваното наказателното постановление, както правилно е приел и
районният съд. Противно на доводите в касационната жалба в АУАН и в наказателното
постановление за нарушена не е посочена разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, а тази на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин. Според този законов текст, не се
допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без
функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба, като от
фактическа страна в констативния и санкционния акт са описани всички
съставомерни елементи на това нарушение, с което са изпълнени изискванията на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изпълнени са и изискванията на т.6 от този законов
текст, тъй като ясно е посочена и
нарушената законова разпоредба. Вмененото нарушение касае извършена продажба на
услуга без функциониращо фискално устройство, като при извършена контролна
покупка – плащане на капаро за вноска за обучение в размер на 50 лева, платени
в брой, не е издаден фискален бон, нито ръчна касова бележка, което описание на
нарушението отговаря на посоченото в текста на чл.7, ал.2 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. С цифровото изписване
на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС към посочената за нарушена разпоредба, според
които текст „Министърът на финансите издава наредба, с която се определят
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“, не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до невъзможност
на санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и да организира защитата
си, както се твърди в касационната жалба.
За установяване на релевантните по делото обстоятелства и в изпълнение на
задължението си по чл.107, ал.2 НПК въззивният съд е изчерпал възможните
средства и способи за събиране на доказателства, като е разпитал присъствалите
на проверката свидетели, както и счетоводителя на санкционираното дружество.
След събиране на тези доказателства съдът, в съответствие на чл.107, ал.5 НПК,
ги е подложил на проверка, извършил е задълбочен техен анализ, като ги е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, и е изложил мотиви за това, кои от
тях счита за достоверни и кои не кредитира с доверие. Въз основа обсъждането на
тези доказателства въззивният съд е направил фактическия извод, че в
проверявания обект е липсвало функциониращо фискално устройство, а при
извършване на продажбата не е издадена касова бележка от такова. Настоящата
касационна инстанция не може да коригира тези фактически изводи. Обратното би
означавало касационната инстанция да се превърне във въззивна, като установи
нови факти, или в ревизионна, като отрече обосноваността на фактическите
констатации, направени от районния съд. Това е извън правомощията на настоящия
състав, тъй като чл.220 от АПК, приложим по силата на чл.63, ал.1 от ЗАНН,
забранява на касационния съд да прави нови фактически установявания, а
отсъствието на необосноваността в списъка с касационни основания по чл.348 НПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН препятства повторния анализ по същество на
доказателствените материали с цел промяна на фактическите заключения, изведени
от предходната инстанция.
В заключение касационната инстанция следва да изложи съображения по
отношение на наведените в касационната жалба доводи за липса на осъществена в
случая продажба, представляваща заплатено капаро (задатък или авансово
плащане), съответно за липса на възникване на задължение за издаване на
фискален бон, които доводи съдът намира за неоснователни поради следното:
безпротиворечиво застъпено в съдебната практика, включително и цитираната в
касационната жалба такава на СЕС (С-419-02, С-277/05), ВАС (решения по адм.дела
№464/2011г. и №7287/2010г.) и АС – Стара Загора (адм.дело №556/2020г.), е
становището, че само при наличието на ясно идентифицирана доставка/услига, при
която извършеното предварително плащане представлява насрещна престация, следва
да се приеме, че е налице авансово плащане, предпоставка за възникване на
задължение за издаване на фискална касова бележка. Плащания за доставки на
стоки или услуги, които още не са ясно идентифицирани, не могат да бъдат
предмет на ДДС, респ. да бъдат документирани с издаване на фискален бон. В
случая обаче процесната услуга е ясно индивидуализирана, тъй като към
материалите на въззивното дело е приложена квитанция (л.40), от която е видно,
че същата е издадена за „част от вноска за обучение“. Приложена е също и
служебна бележка от Директора на ЧОУ „Елин Пелин“ до Директора на IV ОУ „Кирил
Христов“ – гр.Стара Загора, от която е видно, че в частното училище е подадено
заявление за постъпване за учебната 2019/2020г. на ученика, за чието обучение е
заплатено капарото. При наличие на тези доказателства следва да се приеме, че
извършеното плащане за „част от вноска за обучение“ в размер на 50 лева е
предмет на облагане с ДДС, съответно на документиране по правилата на чл.111а –
120 от ЗДДС, сред които е и чл.118 от закона, посочен в разглеждания случай във
връзка с вмененото нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. Налице
е извършена продажба на услуга, за която е възникнало задължение за
проверяваното лице да издаде фискален бон от фискално устройства или ръчна
касова бележка от кочан, отговарящ на изискванията на Наредба
№Н-18/13.12.2006г., като в случая е установено, че такова фискално устройство е
регистрирано, но въобще не е функциониращо и налично в проверявания обект, като
това обстоятелство се потвърждава и от попълнената от директора на училището
декларация от 08.01.2019г., приложена към материалите на въззивното дело.
С оглед всичко гореизложено
съдът намира, че процесното вменено на дружеството нарушение се явява доказано,
а издаденото наказателно постановление е формално и материално законосъобразно.
Като го е потвърдил районният съд е постановил правилно решение, което следва
да бъде оставено в сила, при липса на твърдяното касационно основание за
отмяна.
Предвид изхода на
спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски
за касационната инстанция, като на основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ съдът определя дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260067/30.01.2021г.,
постановено по АНД №2539/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Частно основно училище „Елин Пелин“ ЕООД – гр.Стара
Загора, Булстат *********, да заплати на Национална агенция по приходите гр.София
съдебно-деловодни разноски в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.