Р Е Ш Е Н И Е №
416
гр.Пловдив, 02.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 05.03.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 1526/2018г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Т.П.Г. против решение от 09.05.2018г. по гр. д. № 8038/2017 г. на ПдРС, ХІІ гр. с., с което са отхвърлени обективно съединени искове по чл.55 от ЗЗД за това въззиваемият О.И.Й. да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сумата от 3413 лева, платена на отпаднало основание, а именно основание развален договор за изработка от 26.07.2016г., както и да й заплати сумата 2355 лева, платена на отпаднало основание – развален договор за изработка от 15.08.2016 г.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, тъй като, след като е приел, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по двата горепосочени договора, първоинстанционният съд в останалата част от решенето си направил напълно необосновани и неправилни изводи, че договорите не са развалени поради некачествено изпълнение от стана на въззиваемия. Твърди се и това, че погрешно в мотивите е посочено, че касова бележка от 28.07.2016г. за закупена дограма, не била оспорена от жалбоподателката, макар в протокола от проведено съдебно заседание на 06.11.2017г. да било отразено изрично оспорването й. Сочи се, че от събраните доказателства категорично се установява, че жалбоподателката е изправна страна по двата договора, както и некачественото изпълнение от страна на въззиваемия.
Въззиваемият оспорва въззивната жалба, като оспорва твърденията и доводите в нея и поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр. д. № 8038/2017 г. на ПдРС, ХІІ гр. с. е образувано по искова молба на Т.П.Г. против О.И.Й., с която са предявени обективно съединени искове по чл.55, ал.1, предл.3, вр. чл.88, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен писмен договор от 26.07.2016г., по силата на който ответникът се задължил да извърши следните работи в жилището на ищцата, находящо се в ***: боядисване на интериорните врати в жилището, боядисване на дървената дограма и нейното маджуниране, полагане на изолация на северната тераса, шпакловка и боядисване на остъклението на северната тераса, изграждане с итонг, затваряне, шпакловка и боядисване на южната тераса, срещу възнаграждение в размер от 3000 лева. В деня на подписване на договора, Г. платила на Й. 2000 лева, а на 15 август същата година- остатъка от 1000 лева. За плащането на сумата от 1000 лева не бил издаден документ. Възложените с договора работи следвало да бъдат изпълнени в срок до 30.11.2016г.. По допълнителна устна договорка между страните, преди завършване на възложените работи, възнаграждението било увеличено с още 1000 лева, платени на 08.09.2016г.. Документ за получените от Й. пари отново не бил издаден. Между страните бил сключен и друг устен договор за изработка от 15.08.2016г., по силата на който ищцата възложила на ответника да достави и монтира алуминиева дограма на част от прозорците в апартамента, и да оформи первазите на същите след монтажа, срещу възнаграждение в размер от 2500 лева. Дограмата била доставена и монтирана, но некачествено– липсвали комарник и подпрозоречен перваз. Въпреки това възнаграждението било увеличено с още 600 лева, платени без да бъде издадена разписка. Ищцата възразила срещу некачественото изпълнение и срещу договорената цена, поискала връщане на част от платеното и тъй като не било постигнато съгласие по този въпрос, развалила договора, с едностранно волеизявление в писмена форма, получено от Й. на 04.05.2017г.. Претендира се връщане на сума от 3143 лева по първия договор от дата 26.07.2016г. и анекса към него от дата 08.09.2016г., и сума от 2355 лева по договора за монтаж на алуминиева дограма.
В първото по първоинстанционното дело открито съдебно заседание е възразено, че по първия договор са платени само 2000 лева, остатъкът от 1000 лева не е платен. Липсвали допълнителни договорки между страните за завишаване на договореното възнаграждение. Оспорва се съществуването на втория договор, както и плащането по него.
В исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 8038/2017г. на ПдРС, ХІІ гр.с., не е посочено изрично и ясно основанието, поради което се иска връщане на платени по договорите за изработка суми. Посочено е, че са налице некачествено изпълнени работи, както и неизпълнени работи, че ищцата- жалбоподателка в настоящето производство многократно е възразявала пред изпълнителя и е настоявала за точно и пълно изпълнение на поетите от него задължения. Твърденията в исковата молба обосновават наличието на хипотезата на чл.265 от ЗЗД, когато при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, а също така, когато отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. В тази хипотеза законът обаче предвижда няколко способа за защита на възложителя- при отклонение на поръчката или недостатъци на извършената работа той може да поиска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Той може също така да развали договора при особено съществени отклонение от поръчката или недостатъци на извършената работа. В чл.262, ал.2 от ЗЗД право на разваляне на договора е предвидено в полза на възложителя и когато стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин. Всеки един ищец- възложител по договор за изработка сам преценя как да квалифицира твърдяното от него изпълнение и съответно какво да твърди като основание за претендираното от него вземане- заплащане на разходите, необходими за поправката, съответно намаление на възнаграждението или разваляне на договора. Съдът не може служебно да определи, какво иска ищецът- заплащане на разходи, връщане на надплатено след намаление на възнаграждението или връщане на даденото по развален договор. Именно поради това с разпореждане от 24.07.2017г. по първоинстанционното дело исковата молба е оставена без движение включително и с указанието да бъде посочено, какво представляват исковите суми- обезщетение за вредите от неизпълнението, разходите, необходими за отстраняване на недостатъците на изработката или нещо друго. Подадена е молба за уточнение от 02.08.2017г., в която се сочи, че сумите по двата обективно съединени иска представляват разликата между платеното възнаграждение и дължимото възнаграждение за действително свършената работа. С разпореждане от 03.08.2017г. е дадено указание за отстраняване на противоречия между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В изпълнение на това указание е подадена молба от 16.08.2017г., с която вече изрично се твърди, че жалбоподателката е развалила и двата договора за ремонтни работи с нарочна покана, връчена на въззиваемия с известие за доставяне от 04.05.2017г.. Уточнени са петитумите на исковете, като се иска присъждане на сумите от 3143 лева и 2355 лева, дължими на „отпаднало основание, представляващо разликата между уговореното и платено по договор и действително изпълнените от ответника ремонтни работи“. Доколкото във формулировката на петитумите е пояснено отново, че двете суми представляват разлика между заплатеното и дължимото възнаграждение, би могло да се приеме, че като основание се сочи намаление на възнаграждението. Изричното твърдение за разваляне на договорите и за претендиране на сумите като платени на отпаднало основание обаче не допуска никакво съмнение, че основанието на исковете е отпадане на основанието за съответните плащания чрез разваляне на договорите до размер на възнаграждението, за което се твърди, че е недължимо.
Поканата от 04.05.2017г., за която се твърди, че с нея са развалени двата договора, е на л.14- 15 по първоинстанционното дело. В същата е направено подробно изложение на това в какви правоотношения са встъпили страните, какви суми са платени, какви разговори са водени, как е протекло изпълнението на възложените работи и какви възражения е заявила жалбоподателката. В заключение тя изрично и само е претендирала „намаление на възнаграждението“. Няма изявление за разваляне на двата договора и това е напълно логично, тъй като намаление на възнаграждението може да се иска само по договор, който не е развален. Ако договорът е развален, е налице право да се иска връщане на насрещните престации, а не изменяне на размера на едната от тях. В исковата молба също липсва изявление за разваляне на договорите, а в молбата за уточнение се съдържа само твърдение за разваляне, но не и отправено до ответника- въззиваем в настоящето производство, изявление за разваляне. Ето защо, настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е отхвърлил изцяло двата иска като недоказани по основание.
Отделно от горното следва да се отбележи и това, че единственото изходящо и от двете страни писмено доказателство относно сключен между страните договор за изработка с определен предмет и плащането на възнаграждение от жалбоподателката в полза на въззиваемия е писменият договор от 26.07.2016г.. Доколкото в първоинстанционното производство от О.Й. е представена касова бележка от 28.07.2016г. за закупена четирикрилна ПВС- дограма, със 100% отваряемост следва да се приеме, че същият не е оспорва, че са му възложени и доставката и монтажа на такава дограма. По първоинстанционното дело са разпитани двама свидетели Т.Г. / сестра на жалбоподателката/ и А.Н./ лице, което е работило заедно с въззиваемия/. Свидетелката Г. сочи, че сестра й е платила всички твърдени от нея суми. Тя е присъствала лично на подписване на договора от 26.07.2016г. и на плащането на сумата от 2000 лева. Относно плащането на останалите суми не може с категоричност да се приеме, че свидетелката е присъствала лично или възпроизвежда факти, споделени й от сестра й. Свидетелят Н. твърди, че жалбоподателката им е платила само 2000 лева. Имала да плаща още 1000 лева, но не ги платила, като се оправдала, че й предстои операция на очите. Наличните гласни доказателства са противоречиви и крайно недостатъчни за установяване на твърдените от жалбоподателка плащания над сумата от 2000 лева, като в тази връзка по отношение на остатъка от 1000 лева по писмения договор следва да се има предвид и това, че, съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК, не са допустими свидетелски показания за установяване на погасяването на установени с писмен акт парични задължения. По отношение на твърдението, че е било договорено допълнително възнаграждение в размер от 1000 лева, платени на 08.09.2016г., е приложима т.5 от горепосочената разпоредба, съгласно която свидетелски показания са недопустими за установяване изменението на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала.
Оспореното от жалбоподателката заключение на в.л.В.Р. би било от значение за правилното решаване на спора по делото само в случай, че исковете бяха доказани по основание и в случай, че бяха събрани допустими, ясни и категорични доказателства относно договорените възнаграждения и плащането им. Тъй като такива доказателства не са налице обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено и без да бъдат обсъждани експертизата и събраните по настоящето дело доказателства във връзка с касовата бележка от 28.07.2016г..
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1627/09.05.2018г. по гр. д. № 8038/2017 г. на ПдРС, ХІІ гр. с., с което са отхвърлени предявените от Т.П.Г. обективно съединени искове по чл.55 от ЗЗД против О.И.Й. за това същият да бъде осъден да й заплати сумата от 3413 лева, платена на отпаднало основание, а именно основание развален договор за изработка от 26.07.2016г., както и да й заплати сумата 2355 лева, платена на отпаднало основание – развален договор за изработка от 15.08.2016г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: