Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.07.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия:
Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Чавдар
Ангелов, като разгледа докладваното от съдия Чеуз
гр.дело № 5 954/18 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв.
Исковата молба е предявена
от К.К.С.. В същата се твърди, че на 12.08.2008 г. му
било повдигнато следствено дело № 254/05 г. по описа на 06 ТО – СтСлС обвинение за извършени престъпления по чл. 198 ал.1
от НК и му била наложена мярка за неотклонение „подписка“. След необосновано
дългото забавяне на делото и през 2010 г. бил внесен срещу него обвинителен акт
в СРС, по който било образувано нохд 3803/2010 г. по
описа на 107 състав, НК. Твърди се, че делото било връщано няколко пъти от съда
за процесуални нарушения като през 2011 г. било образувано нохд
2021/2011 г., по което с присъда от 19.04.2017 г. бил признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение. Присъдата влязла в сила на 05.05.2017
г.
Твърди, че от повдигнатото му обвинение търпял множество
неимуществени вреди, изпитвал изключителен страх, че може да бъде признат за
виновен. Твърди се, че се влошили отношенията му с майката на неговото дете и
нейните родители и се стигнало до фактическа раздяла. Променила се психиката
му, не желаел да излиза, а съседите и приятелите му разбрали за воденото срещу
него наказателно производство и станали подозрителни като започнали да избягват
контакти с него.
При тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен
интерес от исковете и иска от съда да осъди ответника П.на РБ да му заплати
сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, с оглед
воденото срещу него наказателно производство, ведно със законната лихва върху
сумата.
Ответникът – П.на Р България,
чрез своя представител оспорва искът по основание и размер в писмен отговор, депозиран
в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди
становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда
от обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който лицето, което твърди, че е
претърпяло вреди от визираните по-горе органи е признато за невиновно като от
тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да
са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка,
увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което
принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се
независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищецът релевира в исковата си
молба, като вредоносно поведение от страна на П.на РБ, състоящо се в повдигане
и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 198 ал.1 пр. вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК с
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
28.02.2009 г. по сл.д. 254/05 г. по описа на 06 ТО-ССлС.
По делото е представена присъда от 19.04.2017 г. на СРС, НО, 107 състав по нохд 2021/2011 г., от която е видно, че ищецът е признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Представената присъда е влязла в
законна сила на 03.05.2017 г., което се установява от стореното отбелязване
върху същата.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на
причинените му неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него
наказателно производство.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство гласни и писмени доказателства настоящият съдебен
състав намира за установено по безспорен начин, че в следствие на воденото
срещу ищеца наказателно производство същият е претърпял неимуществени вреди,
които по естеството си засягат психическото равновесие, промяна в ежедневния
стереотип на поведение и начин на живот, социална изолация, неблагоприятни
последици, които са пряко свързани с неговия душевен и физически стабилитет
доколкото засягат личното чувство на чест и достойнство на човек. Тези вреди се
установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит на допуснатия до
разпит свидетел Б.С.И., разпитан в съдебно заседание от 25.02.2019 г. Свидетелят
дава показания, че ищецът е търпяла
неблагоприятни в психологически, социален и емоционален аспект преживявания
като стрес, притеснение и емоционално напрежение на личността, чувство на накърнени чест, достойнство и добро име
в обществото.
Съобразно правилото на
чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва
да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на
обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе
предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, продължителният период
от време – около 9 години водено наказателно производство /в досъдебна и
съдебна фаза/, през което време той е търпял негативни преживявания,
предприетата срещу него мярка на неотклонение – „подписка“, тежестта на повдигнатите обвинения – за
извършване на престъпления, за който законът предвижда наказание лишаване от
свобода над 5 години т.е. притежаващи белезите на „тежко престъпление“ по
смисъла на чл. 93 т.7 от НК, чистото му съдебно минало, все обстоятелства,
които следва да бъдат съобразени от съда, с оглед константната съдебна практика
– решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр. д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. На
следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според
стандарта на живот, за да
не се превърне
в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия / в този смисъл са решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
С оглед критериите, визирани по-горе от настоящия съдебен
състав и установените по делото обстоятелства, същият намира, че справедливо би
било да се присъди сумата от 10 000 лв., която би репарирала претърпените от ищеца
неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за
сумата от 10 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 30 000
лв. следва да се отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати
на ищеца внесената държавна такса, поради което на ищеца се
следва и сумата от 10 лв. – внесена ДТ. На ищцата се следва и сумата от 666, 67 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение, припадащата се част с оглед уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р България – с адрес: гр. София, бул. “******* на основание чл.2 ал.1
т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на К.К.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес:*** – адв. Л.Н. сумата от 10 000
/десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по нохд 2021/11 г. на СРС, 107 състав, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 03.05.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 30 000
лв. като неоснователен и недоказан, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
сумата от 676, 10 /шестстотин седемдесет и шест лева и
десет стотинки/ лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: