Решение по дело №15396/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2555
Дата: 23 юни 2017 г. (в сила от 21 юли 2017 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20163110115396
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. Варна, 23.06.2017 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. 15396 по описа на ВРС за 2016 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу П.Д.П. с ЕГН ********** ***, с която по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 5243/08.09.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10741/2016г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 210,27 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем с код: 47687С от 19.05.2015г., сумата от 8,64 лева, представляваща договорена възнаградителна лихва, сумата от 82,00 лева, представляваща неустойка по чл.11 от договора.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.05.2015г. между страните е сключен индивидуален договор за заем № 47687С, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответницата заем в размер на 500 лева по посочена от нея банкова сметка. ***но с договорените възнаградителни лихви на шест равни месечни вноски от по 93 лева, посочени по погасителен план, който е неразделна част от договора. Общият размер на задължението за връщане на суми бил 558 лева, от които 500 лева главница и 58 лева възнаградителна лихва. Всички погасителни вноски били с вече настъпил падеж. Съгласно чл.1, ла.1 от договора заемателят се задължавал с дрок до края на работния ден след сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки, като в случай на неизпълнение на това задължение дължал неустойка, уговорена между страните в размер на 246 лева. Било постигнато споразумение неустойката да се плаща на части. Общият размер на платеното от ответницата до момента било  в размер на 503,09 лева.

В срока по чл.131, ал.1  от ГПК ответницата е депозирал писмен отговор, с който не оспорва, че е сключила процесния договор за заем. Твърди, че момента е изплатила 502 лева и дължи още 248 лева с лихвите.

С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Ответникът не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че между страните е сключен индивидуален договор за заем № 47687С от 19.05.2015г, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответницата заем в размер на 500 лева по посочена от нея банкова сметка. ***ното производство. С договора страните са уговорили срок на заема от шест мецеца, месечна погасителна вноска от 93 лева, общ размер на всички плащания 558 лева, лихвен процент 38,75 %, погасителен план по чл.7. Съгласно чл.11, ал.1 от договора заемателят се е задължил на основание чл.23 от ЗЗД в срок до края на работния ден, следващ деня на сключване на договора за заем да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки, съгласно чл.2.7 от ОУ към договора. В чл.11, aл.4 от договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в този член, ще причини на наемодателя вреди, които неустойката, посочена в тази алинея, следва да обезщети. В случай, че заемателят не изпълни задължението си по чл.11, ла.1 , е уговорено, че същият дължи неустойка в размер на 246 лева. Записано е, че страните могат да постигнат съгласие  ако неустойката стане дължима заемателят да я заплати на части.

Съгласно инкорпорирания в договора погасителен план вноските са шест с падеж 19.06.2015г., 19.07.2015г., 19.08.2015г., 19.09.2015г., 19.10.2015г., и 19.11.2015г. с изрично посочване каква част от главницата и лихвата се погасява с месечната вноска от 93 лева.

Представени в заповедното производство са и Общите условия към индивидуалния договор за заем.

В настоящото производство е представено искане за кредит 63161С, което представлява приложение към индивидуалния договор за заем. ПОсочени са сумата и срок на кредита: 500 лева за 6 месеца с месечна вноска от 134 лева, в която се включва неустойката за неосигуряване на поръчител съгласно чл.11 от договора. В случай, че е осигурен поръчител вноската е 93 лева.

Не е спорно между страните, че ответницата е заплати общо 503,90 лева по кредита.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД. Предявени са след провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест ищецът следва да докаже че е налице валидно сключен договор за заем, изпълнение на задълженията си по него, размера на претендираната главница и договорна лихва, валидно уговорена клауза за неустойка и нейния размер. В тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията си (плащане, давност и др).

Безспорно между страните е сключването на процесния индивидуален договор за заем и уговорките в същия, както и че банката е изпълнила задължението си по договора да предостави сумата от 500 лева в заем на ответницата.

Установи се от приложения договор, че паричните задължения на ответницата по него включват връщане на предоставената в заем сума от 500, заплащане на възнаградителна лихва за ползване на сумата по кредита в размер на 58 лева, както и заплащане на неустойка за неосигуряване на поръчител в размер на 246 лева. Последното съдът намира за установено, доколкото от ответницата нито се твърди, нито се доказва изпълнение на задължението за осигуряване на поръчител, а съгласно клаузата на чл.11, ал.4 при неизпълнението му се дължи неустойка в общ размер от 246 лева.

Видно от погасителния план и приложението към договора, озаглавено искане, сумите дължимите на заемодателя суми следва да бъдат заплатени на шест равни погасителни вноски с определен падеж. Размерът на всяка погасителна вноска е 134 лева, от който 93 лева са за погасяване на главница и лихви съобразно индивидуалния погасителен план и 41 лева за погасяване на задължението за неустойка.

Не  е спорно между страните обстоятелството, че ответницата е внесла общо 503,09 лева. Следователно от общото и задължение за плащане на сумата от 804 лева (включваща главница, възнаградителна лихва и неустойка) е останала дължима сумата от 300,91 лева.

Съгласно т.9.5 от общите условия към договора за заем всяка платена от заемателя погасителна вноска по предоставения заем покрива дължима сума в следната последователност – разноски, неустойки за забава, лихви, главница.

От ищеца не се твърди забава в погасяването на първите три вноски по заем, предвид което следва да се приеме, че със заплатената сума от 402 лева същите са изцяло погасени по отношение на главница, лихва и неустойка. От третата вноска в размер на 134 лева заплатени са 101.09 лева. Със същата е погасено задължението за неустойка от 41 лева. Задължението за лихва от 8.46 лева (съобразно погасителния план) и 51.63 лева от главницата. Следователно е останала само дължима главница от четвърта вноска в размер на 32.91 лева, както и две пълни погасителни вноски от по 134 лева, или сума в общ размер от 300,91 лева. Същата сума съобразно горепосочените изчисления и погасителния план включва 210.27 лева главница, 8.64 лева възнаградителна лихва (за периода от 20.09.2015г. до 19.11.2015г) и 82 лева неустойка за неосигуряване н апоръчител.

С оглед на изложеното съдът намира, че се установи дължимостта на претендираните от ищцовото дружество, предвид което исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса в размер на 125 лева (за предявените три иска – главница, възнаградителна лихва и неустойка), както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25, ал.1 и 26 от НЗПП. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените в заповедното производство разноски, но съобразно с уважените искове (доколкото в заповедното производство е заявено и искане за обезщетение за забава, какъвто иск в уточняваща молба ищецът е заявил, че не предявява), които са в размер на 23,36 лева за платена държавна такса и 280,37 лева за юрисконсултско възнаграждение (доколкото заповедта е издадена преди влизане в сила на изменението в чл.78, ал.8 от ГПК)

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Д.П. с ЕГН ********** *** дължи на „З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 210,27 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем с код: 47687С от 19.05.2015г., сумата от 8,64 лева, представляваща договорена възнаградителна лихва, сумата от 82,00 лева, представляваща неустойка по чл.11 от договора за неосигуряване на поръчител, за които суми е издадена Заповед № 5243/08.09.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10741/2016г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА П.Д.П. с ЕГН ********** *** да заплати на „З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 225 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 303,73 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: