Р Е
Ш Е Н
И Е
№______
27 юли 2020г., гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на седми юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №3745 по описа на ДРС за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
предявен от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град С. против Р.Н.Г., ЕГН **********,*** иск за
установяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №1845/01.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 3202 по описа на ДРС
за 2018 г., а именно: дължима сума по договор за доставена топлинна енергия за
периода от м.май 2015 г. до м.април 2017 г., в имот на длъжника, находящ се в
град С., аб.№ ***, от която 2040,96 лева доставена, но неизплатена топлинна
енергия и реално потребена енергия, 25,79 лева – законна лихва за забава от
01.05.2015г. до 17.04.2018г.; 39,59 лв. - дължима сума за услугата дялово
разпределение и 8,39 лв. – законна лихва за забава върху сумата за периода от 01.05.2015г. до 17.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главното задължение от датата на подаването на
заявлението пред РС-София - 26.04.2018 г. до окончателното плащане. Претендират се и
сторените по делото разноски.
Претендираните права произтичат от следните
обстоятелства:
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №1845/01.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 3202 по описа на ДРС за 2018 г.,
като в полза на заявителя са присъдени претендираните в настоящото производство
суми.
В
исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по силата на който
ищецът е предоставял на ответника – клиент на топлинна енергия за битови нужди
по см. на пар. 190 от ДРЗЕ, а абонатът се е задължил да заплаща ползването на
същата. Ответникът е битов клиент -
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
“Топлофикация София ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се
изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
В
изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/
сградата- етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот видно от
приложения протокол от проведено общото събрание на етажната собственост е
избрала фирма “***” за предоставяне на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Въз
основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата
за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал, 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за
топлоснабдения имат са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни
месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата – „***” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение
в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за
топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси,
обн. ДВ бр. 68 от 03.08,2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот на
ответника са издадени изравнителни сметки. Съгласно Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните
сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за
процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за
възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като
се започне от най-старото.
За
процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на услуги.
Ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните услуги.
По делото е конституирано трето лице - помагач на
страната на ищеца – „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК,
ответникът представя писмен отговор на исковата молба, като оспорва
основателността на предявените искове. Твърди, че между страните не съществува
облигационна обвързаност. Отрича да е абонат на ищеца и да живее в процесния
имот. Сочи, че последният е необитаем, като от 1998 г. не се ползва топлинна
енергия за отопление и топла вода. Радиаторите са свалени, а тръбите –
топлоизолирани. Оспорва сочените размери, като твърди неправилно отчитане. Въвежда възражение за изтекла
погасителна давност, доколкото в процесния случай следва да се приложи кратката
тригодишна погасителна давност. Претендират се и сторените по делото разноски.
Районният
съд, съобразявайки становището на страните, събраните по делото доказателства
по вътрешно убеждение и приложимия закон прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 422
вр. 415 от ГПК
за вземане произтичащо от чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 вр. чл.153 ЗЕ.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК,
по предявения положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че
последният е бил абонат за посочения адрес, през заявения в исковата молба
период, че в същия период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото
количество и на посочената стойност, съответно вида на услугите за всеки
отделен отчетен период; периода и размера на обезщетението за забава.
Установителният иск е предявен след успешно провеждане
на производство по чл.410 от ГПК. По заявление на „Топлофокация София” ЕАД по
ч.гр.д.№3202 по описа на ДРС за 2018г., по реда на чл.410 и сл.от ГПК е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1845/01.08.2018г. срещу Р.Н.Г.
за следните суми: 2 080,55 лева, представляваща дължима сума по договор за
доставена топлинна енергия за периода март 2015г. до април 2017г. в имот на
длъжника, находящ се в град С., аб.№ ***, от която 2 040,96 лева
доставена, но неизплатена топлинна енергия и 25,79 лева дялово разпределение,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението
пред РС-София (26.04.2018г.) до окончателното плащане; 34,18 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2015г. до 17.04.2018г.;
92,29 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр.
дело №03202/2018г. по описа на ДРС. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е
възразил и не е оттеглил възражението си. Искът е предявен след успешно
провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от
длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на
чл.415, ал.1 от ГПК.
Не е спорно и от представения по делото
договор за дарение от 18.07.2005г. /л.15/ се установява, че ответникът е
собственик на недвижим имот в гр.С., апартамент №…. Имотът се намира в сграда в
режим на етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция за
снабдяване с топлоенергия. По правилото
на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всеки собственик или притежател на
вещното право на ползване в имот при режим на етажна собственост е клиент на
топлинна енергия, длъжен е да монтира средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия.
В случая обаче отоплителните тела в имота
на ответника са демонтирани. Установява се от представените доказателства, че това
е осъществено през 1998г. по искане на
праводателя на ответника. Демонтажа е извършен преди въвеждане на задължението
за монтиране на средства за дялово разпределение и с оглед действащата към онзи
момент разпоредба на чл.108 от ЗЕЕЕ /отм./
и разпоредбата на пар.2 от ПЗР на Наредба №2 за топлоснабдяването /отм./
е допустимо. Отстраняването на отоплителните тела в имота на ответника
означава, че в него ищецът не е доставял топлинна енергия.
На следващо място по делото се установява
от представените доказателства, че в процесния период имотът не е бил обитаван.
А щом като имотът не е бил обитаван, то в него не е потребявана топла вода за
битови нужди.
Следователно ответникът не дължи плащане
на претендираните от ищеца суми за цена за отопление на имота му и за
подгряване на вода. За претендираните суми за цена за отопление на имота и за подгряване на вода претенцията е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Независимо от отстраняването на
отоплителните тела в имота ответникът е останал потребител и дължи заплащане на
топлоенергия, доставена от ищеца, за сградната инсталация на жилищния блок.
Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда в режим на етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
В случая, видно от заключението по СТЕ, ответникът не е начислил
задължения за топлинна енергия за отоплителни тела в общите части на сградата /не
се установява наличие на отоплителни тела в общите части на сградата/.
Начислено е само задължение за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Независимо от липсата на отоплителни уреди в него, имотът на
ответника е бил в минимална степен отопляван от отдадената от сградната
инсталация топлина. Няма значение дали
имотът е бил обитаван и дали
реално някой се е възползвал от отдадената в него топлина. Имотът е бил
отоплен и собственикът му дължи цената за това. Доводът, че ответникът не е
искал доставката на топлинна енергия в сградната инсталация, е необоснован.
Ответникът е придобил имота с всички права и задължения на праводателя,
предвидени в закона и произтичащи от факта, че имотът е в сграда в режим на
етажна собственост, присъединена към абонатна станция за топлоснабдяване. Отказ
от топлоснабдяване от сградната инсталация на отделни собственици в сграда в
режим на етажна собственост е недопустим, както с оглед преди действалите
разпоредби на чл.108, ал.1 и 4 от ЗЕЕЕ /отм./, така с съобразно сега
действащите разпоредби на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. Следователно ответникът дължи
на ищеца цената на топлоенергията отдадена от сградната инсталация.
От заключението на счетоводната
експертиза се установява, че за процесния период ищецът е начислил на ответника
задължения, както следва: 1301,49 лв. – за топлинна енергия за отопление; 29,74
лв. – за топлинна енергия за битова гореща вода; 447,66 лв. - за подгряване на
вода и 39,59 лв. - за дялово
разпределение. Няма данни за извършени от ответника плащания
на суми за топлинна енергия.
В заключение от гореизложеното следва
извода, че претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена за сумата от
2040,96 лева - доставена, но неизплатена топлинна енергия и реално потребена
енергия. Ответникът дължи на ищеца сумата от 39,59 лв. - за дялово разпределение. Искът обаче следва
да бъде уважен до размера на сумата от 25,79 лева - дялово разпределение. За тази сума е издадена по ч.гр.д.№3202 по
описа на ДРС за 2018г. заповед за изпълнение на парично задължение
№1845/01.08.2018г. За горницата над 25,79 лв. до претендирания размер от 39,59 лв. производството
по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на претенцията в тази
й част. За да е
допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие
между страните, основанието и размера на предявените искове и задълженията, за
които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се
установява дължимостта именно на тези вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение.
Следва да се посочи, че е неоснователно наведеното от
ответника възражение за погасяване на претендираното вземане по давност поради
неупражняването му в 3-годишния давностен срок от настъпването на изискуемостта. Съгласно задължителните за съда
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011
г. на ОСГК на ВКС, задължението на клиентите за заплащането на цената на топлинната
енергия за процесния период представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, и за тях намира приложение
специалната 3-годишна погасителна давност. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено в Софийски районен съд на 26.04.2018г.,
поради което от този момент по арг. от чл. 116, б. „б” от ЗЗД във вр. с чл.
422, ал. 1 от ГПК е прекъсната специалната погасителна давност. В случая следва
да се приеме, че задълженията стават изискуеми с изтичане на месеца, за който е
осъществена доставката, придвид факта, че същите се начисляват помесечно и
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД. Следователно падежът
на първото задължение от процесния период /м.май 2015г. – м.април 2017/ е 01.06.2015
г., като вземането за този месец не е погасено поради изтичането на 3-годишната
погасителна давност. Действително в заповедното производство по ч.гр.д.№3202 по
описа на ДРС ищецът е претендирал вземане за периода м.март 2015г. до м.април
2017г. За същия период е издадена и заповед за изпълнение парично задължение №1845/01.08.2018г. Няма
пречка обаче в настоящото производство да се прави искане за установяване на
задължение за период различен от горния, в случай че същия е по-малък. А
отделно от това ССчЕ е изследвала и заключението е установило наличието на
задължения на ответника за периода м.май 2015г. – м.април 2017г.
Предвид основателността на претенцията относно
главното задължение за сумата от 25,79 лева - дължима сума за услугата дялово
разпределение, основателно се явява и искането по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане
на обезщетение в размер на законната лихва, считано от подаване на заявлението
до окончателното изплащане, както и в
размер на 8,39 лв. за периода от
01.05.2015г. до 17.04.2018г.
Относно разноските:
Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР
№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе
за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно
изхода на спора. В случая ответникът дължи сторените в заповедното производство
разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 0,81 лв. юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на спора на ищеца се следват сторените
по делото разноски в размер на 81,76 лв. (75 лв. – държавна такса; 3,23 лв. – възнаграждение на
вещото лице по СТЕ и 3,23 лв. – възнаграждение на вещото лице по ССчЕ). На ищеца се следват сторени по делото разноски в
размер на 1,62 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определеното на основание
чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност
на делото, материалния интерес и изхода на спора. На ответника се следват
сторени по делото разноски в размер на 1,77 лв. – заплатени държавни такси.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Р.Н.Г., ЕГН **********,*** съществуването на парично задължение на същия към
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град
С., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1845/01.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 3202 по описа на ДРС за 2018 г., а именно: 25,79
лева - дължима сума за услугата дялово разпределение по договор за доставена
топлинна енергия за периода от м.май 2015 г. до м.април 2017 г., в имот на
длъжника, находящ се в град С., аб.№ ***, ведно със законната лихва върху главното
задължение от датата на подаването на заявлението пред РС-София - 26.04.2018 г.
до окончателното плащане, 8,39 лв. – законна лихва за забава върху сумата за
периода от 01.05.2015г. до 17.04.2018г.,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2040,96 лева доставена, но
неизплатена топлинна енергия и реално потребена енергия по договор за доставена
топлинна енергия за периода от м.май 2015 г. до м.април 2017 г., в имот на
длъжника, находящ се в град С., аб.№ ***, ведно със законната лихва върху главното
задължение от датата на подаването на заявлението пред РС-София - 26.04.2018 г.
до окончателното плащане и за сумата от 25,79 лева – законна лихва за забава от
01.05.2015г. до 17.04.2018г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в частта за горницата над 25,79 лв. до претендирания размер от 39,59 лв. - дължима
сума за услугата дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на страната на ищеца – „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С.
ОСЪЖДА Р.Н.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град С. сторените по
ч.гр.д.№3202 по описа на ДРС за 2018г. разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 0,81
лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Н.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град С. сторени
по делото разноски в размер на 81,76 лв.
и 1,62 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град С. да
заплати на Р.Н.Г., ЕГН **********,*** сторени по делото разноски в размер на 1,77 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: