Р Е Ш Е Н И Е
№ 1533 22.12.2022г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на пети декември две
хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 1666 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Административното дело е
образувано по жалба от Т.И.И. с ЕГН **********, с адрес
***, против Отказ
относно издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ с № УРИ 346р -
9027/31.08.2022 г., постановен от гл. инспектор Николай Ангелов, За началник на РУ Созопол /съгласно заповед № 251з – 3631/29.07.2022
г./, с който на жалбоподателя е отказано
издаването на Разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, във връзка с подадено от него заявление вх. № 346000 - 2534/05.08.2022
г.
Иска се отмяната на
отказа, като незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
В съдебно заседание
жалбоподателят Т.И.И., редовно и своевременно призован, не се явява. За него се
явява адв. Д., който поддържа жалба, като излага съображения в тази насока.
Претендира присъждане на разноски, като прилага списък на същите. Представя по
делото писмени бележки с допълнителни аргументи и доводи за
незаконосъобразността на оспорения акт.
Ответната страна Началник РУ
Созопол при ОД на МВР Бургас, редовно и своевременно призован, не се явява и не
се представлява. Не взема отношение по жалбата.
За Окръжна прокуратура – Бургас
се явява прокурор Хр. К., който оспорва жалбата като неоснователна, като
твърди, че постановеният отказ на началника на РУ Созопол е законосъобразен и
мотивиран и не следва да бъде отменян.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено следното:
Т.И.И. е подал заявление с вх. № 346000-2534/05.08.2022 г.
(л. 9 от делото) до началника на РУ Созопол, да му бъде издадено разрешение за
носене, съхранение и употреба на късоцевно оръжие за самоохрана (подновяване).
Към заявлението са приложени декларация по чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ,
удостоверение от Национална следствена служба за липса на обвинения по
неприключили наказателни производства, психиатрично становище, свидетелство за
съдимост, лична карта, удостоверение за завършен курс и успешно положен изпит
за боравене с огнестрелно оръжие, диплома за висше образование, разрешение за
носене и употреба на огнестрелно оръжие и квитанции за платени такси, протокол
за изразходвани боеприпаси, удостоверение за техническа годност на огнестрелно
оръжие, мотиви и заявление с допълнителни мотиви (л. 10 - 21 от делото).
С докладна записка с рег.№ 346р-9030/31.08.2022 г.
до началника на РУ Созопол от младши експерт ПИ КОС Д. Раданов (л. 22 от
делото), е докладвано постъпилото заявление, както и че от извършената проверка
е установено, че за лицето има данни за извършени от него противообществени
прояви и криминални престъпления преди време, не поддържа връзка с криминално
проявени лица, срещу него няма данни за образувани предварителни производства.
Посочено е също, че И. не страда от психично разстройство, не е лекуван за
употреба на наркотични вещества и не са му налагани мерки за защита по Закона з
защита от домашно насилие. Посочено е че няма данни за извършени заплахи,
закани и посегателства срещу него, негово имущество и семейството му, не е
застрашаван живота и здравето му. С докладната записка е направено предложение
да бъде отказано подновяване срока на разрешение за носене, употреба и
съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие.
С докладна записка с рег.№ 346р-9029/31.08.2022 г.
до началника на РУ Созопол от младши експерт ПИ К.Т.в РУ Созопол (л. 23 и 56 от делото), е докладвано постъпилото
заявление. В докладната са изложени същите обстоятелства както в предходната,
като изводът на полицейския инспектор е че не са налице предпоставките
обосноваващи необходимостта от притежание на късоцевно огнестрелно оръжие от И.,
тъй като при извършената проверка не са установени данни, от които да е видно,
че животът или здравето му са застрашени, от което да възникне нуждата от
самоохрана.
С докладна записка с рег.№ 346р-9028/31.08.2022 г.
до началника на РУ Созопол от полицейски инспектор в РУ Созопол Д. Георгиев (л.
24 от делото), е докладвано постъпилото заявление. В докладната са изложени
същите обстоятелства както в предходните две, като изводът на полицейския
инспектор е че не са налице предпоставките обосноваващи необходимостта от
притежание на късоцевно огнестрелно оръжие от И., тъй като при извършената
проверка не са установени данни, от които да е видно, че животът или здравето
му са застрашени, от което да възникне нуждата от самоохрана.
В резултат
на проведеното административно производство бил издаден Отказ относно издаване на разрешение за дейности с
ОБВВПИ с № УРИ 346р - 9027/31.08.2022 г., от гл. инспектор Николай Ангелов,
За началник на РУ Созопол /съгласно
заповед № 251з – 3631/29.07.2022 г./, с който на Т.И. е отказано издаването на
Разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, във връзка с
подадено от него заявление вх. № 346000 - 2534/05.08.2022 г.
В мотивите е
посочено, че не са представени доказателства, че срещу заявителя е имало противоправни посегателства, -
закани, заплахи, опити за убийство и други, както и посегателства върху
имуществото му, които да обосноват необходимостта от огнестрелно оръжие за
самоотбрана.
Отказът е съобщен на И. на 31.08.2022 г., който го
оспорил пред Административен съд – Бургас, чрез административния орган, с жалба
рег. № 346000-3273/16.09.2022 г., подадена на 13.09.2022 г. по пощата.
В хода на съдебното следствие беше
разпитана като свидетел М.Г.И., бивша съпруга на жалбоподателя. Свидетелката
заяви, че е едноличен собственик и управител на „Франц Мари“ ЕООД и на
„Богородица“ ЕООД, първата с основна дейност производство на дамска конфекция и
търговия, а втората с основна дейност туризъм и ресторантьорство. По отношение
на жалбоподателя И. бившата му съпруга заяви, че същият изпълнява задължения по
трудови договори и към двете фирми, необходими за осъществяване на дейността
им. Присъствието му според нея е необходимо тъй като фирмите имат обекти в к.
к. Слънчев бряг, гр. Ахтопол, гр. Павел баня и търговци на едро в цялата
страна, което налага непрекъснато да се пътува с много стока, важни документи и
пари. Посочи като пример наличието на престъпни посегателства срещу имущество
на формите й и изрази предположение, че отказът да бъде издадено разрешение за
носене и употреба на оръжие на бившия й съпруг е заради негативното отношение
на полицията към нея, поради предприетите от нейна страна действия във връзка с
разследването на смъртта на дъщеря й Мария Магдалена Тодорова И..
В съдебното производство беше
представено постановление за спиране на наказателно производство, издадено от
прокурор в ТО – Несебър при Районна прокуратура Бургас, по ДП № 304 ЗМ –
28/2022 г. по описа на РУ – Несебър, образувано за престъпление по чл. 216, ал.
1 от НК – за това че от неустановена дата до 25.01.2022 г. в к. к. Слънчев
бряг, хотел „Лилия“, повредил чужди движими вещи – три броя врати на първия
етаж, собственост на М.Г.И..
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата се
явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Отказ относно издаване на разрешение за дейности с
ОБВВПИ с № УРИ 346р - 9027/31.08.2022 г., постановен от гл. инспектор Николай
Ангелов, За началник на РУ Созопол
/съгласно заповед № 251з – 3631/29.07.2022 г./, с който на жалбоподателя е
отказано издаването на Разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, във връзка с подадено от него заявление вх. № 346000 - 2534/05.08.2022
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът проверява
дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона.
В конкретния случай обжалваният отказ е издаден от
компетентен орган - Началник РУ Созопол при ОД на МВР гр. Бургас, съобразно
правомощията, предоставени му с нормата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ и съгласно заповед № 251з –
3631/29.07.2022 г. /л. 54 от делото/.
Отказът е издаден в предвидената от законодателя
писмена форма и е мотивиран, с оглед посочените в него фактически и правни
основания за издаването му.
В производството по издаване на отказа не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като са спазени
процесуалноправните разпоредби на закона. Административният орган, след като е
бил надлежно сезиран с подаденото искане, преди да издаде процесната заповед,
съобразно чл. 35 от АПК е установил фактите и обстоятелствата от значение за
случая, като е извършена и проверка по чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ.
Обстоятелството, че от подалия заявление И. не са изискани допълнителни
документи на основание чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ не представлява нарушение на
административно производствените правила. Посочената разпоредба дава възможност
на административния орган при констатиране от негова страна на непълноти и/или
несъответствия с изискванията на този закон да уведоми писмено или по
електронен път заявителя и да даде указания и 30-дневен срок за отстраняването
им, като при неизпълнение на дадените указания в срок производството по
издаване на разрешение се прекратява. Административният орган няма задължение
при всяко заявление да дава подобни указания, а само когато прецени, че са
налице непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона.
На следващо място, относно преценката за материална
законосъобразност на отказа и съобразяването му с целта на закона, съдът счита,
че същият е издаден при спазване на материалноправните разпоредби на закона и
не противоречи на целта на закона.
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ,
приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина -
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по
несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с
огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана)
е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в
законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен
случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на
тази мярка.
Без правно значение за законосъобразността на
оспорения акт, е фактът, че на заявителя е издадено предходно разрешително за
притежание на огнестрелно оръжие. При всяко сезиране на органа с искане за
продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да
извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните
предпоставки, определени в закона. В тежест на заявителя е да обоснове искането
си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от
издаване на исканото разрешение.
В подаденото заявление липсват заявени
обстоятелства, сочещи на данни за конкретна необходимост, като е посочено
единствено, че оръжието ще се използва за самоохрана, като, както в хода на
административното производство, така и в съдебното производство заявителят не е
представил конкретни доказателства за отправени заплахи към него и неговото
семейство.
Жалбоподателят И. твърди, че оръжието му е
необходимо за самоотбрана и това е основанието посочено в заявлението му до
административния орган.
Самоотбраната като такава предполага реалното
съществуване на опасност, която не може да бъде преодоляна или избегната по
друг начин. В случая тази необходимост не се доказва от събраните в хода на
производството доказателства, които сочат за липса на противоправни
посегателства върху живота, здравето или имуществото на заявителя, съответно
липсата на опити за такива. След като няма данни за отправени заплахи за
посегателства върху живота, здравето и имуществото на жалбоподателя, както и
доказателства за извършени конкретни действия от трети лица, които да са
застрашили неговата безопасност, не се обосновава твърдяната нужда от носене на
огнестрелно оръжие за самоотбрана с оглед бъдеща защита. Въведеният от закона
разрешителен режим изисква установяването на категорична необходимост от
носенето на огнестрелно оръжие, наличието на сериозни и уважителни причини,
изброени в закона, тъй като дейностите по ЗОБВВПИ, включително и носенето,
употребата и съхранението на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него са
свързани с висок риск от обществена опасност, на която следва да съответства
основателна причина.
В представените мотиви (л. 20
от делото), жалбоподателят сочи, че е собственик на фирма „Богородица“ ООД,
което се опровергава от свидетелските показания на бившата му съпруга, а
именно, че тя е едноличен собственик на капитала на дружеството и негов
управител. В съдържащото се в административната преписка заявление (л. 21 от
делото) същият излага допълнителни мотиви свързани с дейността на дружеството,
което налага непрекъснато пътуване и налични пари. В тази насока са и
показанията на свидетелката И., която твърди, че бившият й съпруг се намира в трудови
правоотношения с двете й фирми, но не представя доказателства в тази насока.
Представените по делото служебни бележки от името на Мария И., в качеството й
на управител на „Богородица“ ЕООД и „Франц – Мари“ ЕООД, имат характер на
декларации и към тях няма представени трудови договори.
Отделно от това позоваването на жалбоподателя на
трудовата му дейност и боравенето с парични средства не обосновава нуждата от
притежание на оръжие, тъй като боравенето с пари, било то лични или служебни, е
дейност от ежедневието на всеки човек и сама по себе си тя не е основателна
причина за издаване на разрешение за оръжие. В тази връзка, съдът намира за
нужно да посочи, че предотвратяването на потенциални посегателства върху
личността и имуществото не може да мотивира издаване на разрешение, тъй като
заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки
гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, като
предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития, би довело до издаване
на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като
критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за
осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие.
В тази връзка, по повод опита да се обоснове
необходимостта от издаване на разрешението с наличие на трудова дейност, съдът
намира за нужно да посочи, че съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните
оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват
за служебни или за граждански цели. В ал. 2 са предвидени огнестрелните оръжия,
които могат да се придобиват и съхраняват за служебни цели - охрана на
собствеността, както и за други разрешени дейности, а в ал. 3 тези за
граждански цели - самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби,
колекциониране и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Видно
от посочените разпоредби за охрана на собствеността се издава оръжие за
служебни цели, а не за граждански цели, каквото е поискано от жалбоподателя. В
този смисъл, съгласно действащото в страната законодателство, охраната на
имуществото и обществения ред, извън случаите на самоотбрана, е единствено в
правомощията на органите на МВР, респективно на юридически лица, лицензирани по
закона за частната охранителна дейност. Съответно, издаването на разрешение за
носене и употреба на огнестрелно оръжие, с цел осъществяване на охрана
(съхранение и транспортиране) на парични средства се извършва по специален ред,
съгласно разпоредбите на ЗЧОД и Наредба №I-121/24.06.2004г., издадена от
министъра на вътрешните работи, регламентираща реда за организиране охраната
при транспортиране на ценни пратки и товари. Евентуалното издаване на оръжие за
самоотбрана, обосновано от посочената необходимост, би довела до недопустимо
заобикаляне на законовите разпоредби за охранителната дейност.
Както вече беше посочено по-горе, наличието на
предходно издадено разрешение не освобождава лицето от задължението да докаже
необходимостта от носене на оръжие във всеки един случай на подаване на
заявление, тъй като в ЗОБВВПИ не са предвидени различен ред и условия при които
се издава исканото разрешение за първи път и при всяко последващо подаване на
заявление. Също така, не съществува законово задължение за органа при веднъж
издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие, тъй като
той е длъжен при липса на предпоставките за издаването/подновяването му да
постанови отказ, както е направил и в настоящия случай.
В случая не е налице и
отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не
противоречи на целта на закона. Началникът на РУ Созопол е административният
орган който осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите и при правилно
установеното наличие на основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, след
изпълнение на законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с
целта на закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение,
закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са
предмети с висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и
здравето на множество граждани.
В този смисъл е константната
практика на ВАС, изразена с Решение
№ 7018 от 12.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 739/2022 г., VII о., Решение № 237
от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4740/2019 г., VII о., Решение № 15115 от
7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5318/2019 г., VII о. и др.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се
явява неоснователна и не следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.И.И. с ЕГН **********, с адрес ***, против Отказ
относно издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ с № УРИ 346р -
9027/31.08.2022 г., постановен от гл. инспектор Николай Ангелов, За началник на РУ Созопол /съгласно заповед №
251з – 3631/29.07.2022 г./, с който на жалбоподателя е отказано издаването на
Разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, във връзка с
подадено от него заявление вх. № 346000 - 2534/05.08.2022 г.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: