№ 13048
гр. С, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20241110116356 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано въз основа на Молба вх. №
86173/11.03.2025 г. на „СК“ ООД, ответник по делото, с която се иска изменение на решението по
делото в частта за разноските.
В молбата се иска изменение на решението за прекратяване на производството по делото.
Молителят иска да бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски на ищцовата страна за
адвокатско възнаграждение и да не се присъжда разноски за държавна такса и експертиза за повече
от едно производство, предвид злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК, а при
евентуалност, да бъдат намалени значително присъдените разноски. Излага се, че в решението в
частта за разноските съдът е приел, че се претендира възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, която е предоставена безплатно на страната, като сочи, че от представения по делото
Договор за правна защита и съдействие се установява, че договорът е възмезден и не е сключен на
някое от основанията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Твърди, че делото е заведено при
условията на злоупотреба с право, като сочи множество граждански дела с конкретни номера по
описа на СРС. Цитира практика, на която се позовава.
В срока за отговор ответната по молбата страна Н. Ш., чрез пълномощника си, депозира
становище за неоснователност на молбата, като оспорва твърдението за злоупотреба с права. Сочи,
че всеки сключен договор представлява отделно облигационно отношение със собствени
индивидуални белези, а обстоятелството, че страните по тях са идентични и че в тях се съдържат
неравноправни клаузи не води до извод, че се касае за едно единствено правоотношение. Сочи, че
това не е следствие от поведението на потребителя, а от практиката на ответника, който системно
включва неравноправни клаузи в договорите си. Счита, че дори и при предявяване на всички
искове в едно производство не може да се приеме тезата, че разноските биха били по-малки, тъй
като самият съд би събрал отделна държавна такса за всеки отделен договор. Позовава се на
практика на СГС. Моли съда да остави искането без уважение.
След като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
счита, че молбата се явява частично основателна по следните съображения: Видно от материалите
по делото, в действителност на ищеца не е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38
от Закона за адвокатурата, а същият е получил такава срещу заплащане в размер на 960 лв., видно
от представения и приложен на лист 93 от делото Договор за правна защита и съдействие, като са
1
приложени фактура и касов бон за заплатената сума от 17.09.2024 г. Налице е основание за
изменение на решението в частта за разноските, като вместо в полза на адвоката на ищеца следва
разноските за адвокатска защита се присъдят на лицето, което е заплатило за такава.
В останалата част съдът счита искането за неоснователно. Наличието на осем броя дела
между едни и същи страни, но с предмет на спора различни договори, не е основание да се приеме
твърдяната злоупотреба с право, доколкото самият ответник е предоставил на едно и също лице
заемни средства по договор за кредит и то с клаузи, даващи основание за атакуване. Никой не може
да черпи права от собственото си противоправно поведение, независимо на коя страна се намира –
на страната на кредитора или на потребителя на кредита. Доколкото ищецът е направил реални
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, което е определено в минимален размер, но с
включен данък за добавена стойност, който се дължи предвид това, че пълномощникът на лицето е
регистриран по ЗДДС, дотолкова на същия му се следват разноските по делото, тъй като исковете
са уважени. И двете страни са цитирали и се позовават на съдебна практика, релевантна за случая,
като е очевидно, че такава съществува и в двете насоки. Настоящият съдебен състав приема, че не е
налице задължителна съдебна практика по смисъла на ГПК, която да се приложи, поради което
счита, че следва да се приложи стриктно закона.
Ето защо, съдът счита, че молбата е основателна само в частта относно искането за
изменение на разноските, поради това, че същите относно вземането за адвокатско възнаграждение
не се следват на адвоката, а на самата страна, която е заплатила за тях, тъй като не й е предоставена
безплатна правна помощ, а същата е възмездна.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на Решение № 2603/17.02.2025 г. в частта за разноските,
както следва:
ОСЪЖДА „СК“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. С,
бул. ***** № 115Е, ет. 5, представлявано от НП, да заплати на Н. Р. Ш., ЕГН **********, с
адрес в гр. С, ж.к. Н II, бл. **** ет. 13, ап. 74, сумата от 960 лв. (деветстотин и шестдесет
лева) за адвокатски хонорар, заплатен по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2