Решение по дело №1685/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 138
Дата: 1 март 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Жанет Марчева Христова
Дело: 20213630101685
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ *8
гр. Ш., **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш., X-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т.
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело
№****0*0**** по описа за*** година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.4*5, ал.* от ГПК
във връзка с чл.*2 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от „У Б“
АД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.С, пл.“С.Н.“ * представлявано от
Т.А.П. и Д.В., чрез адв. М.Ж. от ДАК със съдебен адрес гр.В., ул.“П.К.“ *, ет*, офис **
срещу ИВ. СП. ИВ. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш., ул.“Ц.О.“ № *, ет.*, ап*.
В исковата молба се сочи, че по силата на сключен между “У Б» АД и ответника
Договор за кредит на физическо лице от**.***0*6г., усвоен чрез овърдрафт по
разплащателна сметка №*2/**5/44***/****/**064, банката предоставила на ответника
овърдрафт от*00 лв., като ответникът се задължил да го върне в срок до**.***0***/**г.,
ведно с начислените лихви, такси и комисионни. Годишния лихвен процент към датата на
кредита бил *.95%, като при неиздължаване лихвата се отнасяла като усвоена част от
разрешения кредитен лимит. Кредитополучателят се задължил да заплаща и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху просрочената сума по кредита. Поради
неизпълнението на задължението по подадено заявление от ищеца по чл.4***/** от ГПК,
било образувано ч.гр.д. № *8***0г. на ШРС, по което заповедния съд издал Заповед за
изпълнение на парично задължение № *0/***/**.**/****0г. и изпълнителен лист
***/****/** от*0.**/****0г. Заповедта била връчена по реда на чл.4**/**, ал.5 от ГПК,
поради което заповедния съд дал указания за предявяване на искове за вземанията, което
ищецът сторил в срок. В заключение се иска от съда да признае за установено в
отношенията между страните, че за ищецът съществува вземане от ответника в размер на*00
лв., представляващ разрешен лимит по договора от**.***0*6г., сумата от *.44 лв.
неразрешен лимит, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване
1
на заявлението по чл.4***/** от ГПК в съда – ***/**.**/****0г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сума от*2.65 лв., представляваща лихва за просрочие за
периода от*2.***0*9г. до *6.**/****0г., сума от 0.60 лв. неустойка за просрочена редовна
лихва за периода от*2.***0*9г. до *6.**/****0г., сума от *4.66 лв. - неустойка за просрочена
редовна лихва за периода от*2.***0*9г. до *6.**/****0г. и сумата от * лв., представляваща
сторени от кредитора разходи за уведомяване към ***/**.**/****0г.
Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея документи са връчени
редовно на ответника, чрез назначения в хода на производството особен представител – адв.
Т.Р. В., като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор. В него се
излага, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорват се размерите на вземанията
по пера, както и че на ответника е връчен екземпляр от Общите условия по договора.
Оспорва се валидността на облигационните отношения след**.*0*0***/**г., тъй като
договорът е погасен след тази дата. В тази връзка не е следвало да бъдат начислявани лихви
и такси за разглеждане на документи, като тези суми не се дължат. В договора не е посочен
и ГПР, като липсва яснота как е формиран същия. Липсват доказателства и банката да е
изпълнявала задължението си да изпраща редовно извлечение за параметрите на
задължението на ответника. Не са приложени и доказателства за уведомяване на ответника
за изискуемостта на дълга и прекратяването на договора. Предвид това се моли за
отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание за ищецът се явява адв. М.Ж., която поддържа исковата молба.
Посочва, че в чл.**/** от договора е допусната техническа грешка, която е преодоляна в
счетоводната система на банката. В хода на съдебните прения се посочва, че лимитът по
договора се револира многократно с нов едногодишния срок, ако заемополучателят не я
просрочи и не е подал изрично искане за прекратяване на договора, каквото искане няма в
случая. Ответникът е продължил ползването на предоставения му паричен ресурс, поради
което договорът е продължил действието си. Излага се, че исковете са доказани по
основание и размер и следва да се уважат.
Особения представител моли за отхвърлянето на претенциите, като се поддържа
писмения отговор. В допълнение се посочва, че изискване към съгласието за продължаване
на срока е то да бъде изготвено писмено, какъвто документ не се представя по делото.
След**.*0*0***/**г. не се установяват валидност на облигационните отношения между
страните. Затова неоснователни се явяват начислените разходи за разглеждане на документи
за продължаване на срока и тези за уведомяване на ответника.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ *8***0г. на ШРС, образувано по заявление по
чл.4***/** от ГПК от “У Б” АД била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
с № *0/***/**.**/****0г. за сумата от**.44 лв. главница по Договор за банков кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№*2/**5/44***/****/**064 от**.***0*6г., от която сума*00 лв. разрешен лимит по договора
2
и *.44 лв. – неразрешен лимит, ведно със законната лихва върху сумата от ***/**.**/****0г.
до окончателното изплащане на вземането; сумата от*2.65 лв. – лихва за просрочена
главница от*2.***0*9г. до *6.**/****0г.; сумата от 0.60 лв. – неустойка по просрочената
редовна лихва от*2.***0*9г. до *6.**/****0г.; сума от *4.66 лв. – неустойка за просрочена
главница от*2.***0*9г. до *6.**/****0г.; сумата от * лв. – разходи за уведомяване към
***/**.**/****0г. върху главницата за периода от*0.**0*8г. до*6.05*0*8г., както и разноски
в общ размер на 85 лв. по заповедното производство. Бил издаден и изпълнителен лист
***/****/** от*0.**/****0г. за сумите по заповедта. Книжата се върнали, като невръчени от
ЧСИ, поради което и заповедния съд дал указания на заявителя да внесе искове за
вземанията си и в срок била депозирана искова молба.
Видно от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице от**.***0*6г.,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №*2/**5/44***/****/**064 банката
предоставила на кредитополучателя – ответник, да усвоява, ползва и връща, ведно с
начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, кредит в размер на*00 лв. Към
датата на подписване на договора годишния лихвен процент възлизал на *.95%, формиран
като сбор от базов лихвен индекс и фиксирана надбавка.
В чл.**/** от договора е посочено, че крайния му срок бил до**.*0*0***/**г., като в
чл.6* от него е посочено, че крайния срок на усвояване на сумата за овърдрафт
е**.***0***/**г. В този смисъл съдът възприема тезата на ищеца, че се касае за техническа
грешка при изписване на месеца, тъй като безспорно е, че договорът е сключен
на**.***0*6г. и срокът по него е едногодишен. От друга страна усвояването на заемна сума
не би било възможно извън действието на договора между страните. Поради това съдът
намира, че посочена като краен срок на договора дата е**.***0***/**г. С оглед вида на
кредитния продукт – овърдрафт – в чл.*.* от договора е предвидена възможност за
удължаване на този срок многократно, с период от още една година, в случай, че
кредитополучателят спазва условията по договора. Чл. 5. * от договора препраща към
Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация по договорите за
овърдрафт. Видно от приложения такъв (лист*6 от делото) е посочено и задължението на
кредитополучателя да заплати такса от*0 лв. за разглеждане на документи във връзка с
удължаване на срока, както и че в него се посочва размера на ГПР по договора. В чл. 5.* от
договора са посочени такси за откриване, поддържане и обслужване на разплащателната
сметка и осъществяване на операции по нея съгласно тарифа за физически лица на "У Б"АД.
При сключването на договора кредитополучателят е подписал и общите условия, при които
У Б АД предоставя потребителски кредити на физически лица.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която се
кредитира от съда, като пълно, обосновано и компетентно дадено, с изключение на
поставената задача за изчисляване размера на вземанията към дата**.*0*0***/**г., която
дата е несъотносима към настоящото дело. В него се сочи, че размерът на кредита от*00 лв.
е изцяло усвоен от ответника. Към датата на образуване на заповедното производство –
***/**.**/****0г. непогасената главница била**.44 лв., включваща *.44 лв. – надхвърлен
3
лимит. Лихвата била***/**.* лв., неустойката за просрочена главница – *4.66 лв., а
неустойката за просрочена редовна лихва – 0.6* лв., а разходите за уведомяване * лв..
Видно от Приложение * към заключението колона 4, ред 85 - към**.***0***/**г.
непогасената главница по кредита била в размер на***5 лв.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени
доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен
интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, по което заповедта е връчена по реда на чл.4**/**, ал.5 от ГПК и съдът е дал
указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта.
По основателността на иска по чл.*2, във връзка с чл.4*5 от ГПК, във връзка с **/**9
от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните, спазването на задълженията си по договора, неизпълнение
на договора от страна на ответника и размера на вземанията.
Съдът намира, че по делото се установи безспорно, че между страните са възникнали
отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за
потребителски кредит (ЗПК). По същината си договорът за овърдрафт е краткосрочен
кредит, който се ползва по разплащателната сметка на кредитополучателя и представлява
допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката. Няма основание да се приеме,
че клаузата, предвиждаща автоматично подновяване на срока на действие на договора е
неприложима в настоящия случай. Напротив, видно от чл.*.* от него кредитополучателят
има две възможности – първо да уведоми банката преди крайния срок на погасяване на
кредита, че не желае автоматичното му продължаване и второ да прекрати договора с
писмено предизвестие със срока на изтичането му. По делото не са налице данни ответникът
да се е възползвал от това право, поради което същият не е бил прекратен до датата на
обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Следва да се отбележи, че ответникът с
конклудентните си действия чрез продължаване ползването на овърдрафта и към
датата **.***0*9г. е показал, че приема действието на договора между страните и не се
противопоставя на действието на същия. Или съдът намира, че договорът е действал
до**.***0*9г., която дата е посочена и от заявителя в заповедното производство.
Предвид, че по отношение на процесния договор приложение намира Закон за
потребителския кредит (ЗПК), то същият следва да отговаря на изискванията на закона за
действителност на договора и да съдържа в себе си изчерпателно изброените в ЗПК
реквизити. В тази връзка съдът следва да разгледа възражението на особения представител
за недействителността на клаузата от договора касаеща годишния размер на разходите
(ГПР). Съгласно чл.**, ал.*, т.*0 от ЗПК в договора задължително се посочва годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № * начин. Според разпоредбата на чл.*9 от ЗПК, годишният процент на
4
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, който съгласно чл.*9, ал.4
от ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута, определени с постановление на МС на Република България.
В случая в договора се сочи, че ГПР е в размер, съгласно Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за договорите за овърдрафт. В представения по
делото формуляр за предоставяне на информация (лист*6 от делото) е записано, че ГПР е
съгласно примерен погасителен план, приложение* и са посочени допусканията при
неговото изчисляване. По делото липсва представяне на погасителен план, както и изобщо
доказателства относно определения по договора размер на ГПР. Действително предвид
спецификата на договора за овърдрафт погасяването на задълженията по него не се
изпълнява на предварително договорени анюитетни вноски. При този вид кредит не се
изготвя предварително погасителен план, както е при потребителския или ипотечен кредит,
тъй като няма яснота отнапред каква част от средствата ще бъдат усвоени от заемателя. От
това обаче следва, че липсва посочване на ГПР като цифрова стойност, предвид
доказателства за изготвен, подписан от страните и приложен по делото погасителен план.
Поставянето на потребителя – кредитополучател в положение на неизвестност за размера на
ГПР и да тълкува клаузи от договора, противоречи на изискването за яснота, въведено с
чл.**, ал.*, т.*0 от ЗПК. Същевременно за съдът е невъзможно да извърши преценка дали
размера на ГПР съответства на чл.*9, ал4 от ЗПК, тъй като неговият размер не е посочен
конкретно. В тази връзка възражението на особения представител за нищожността на тази
клауза от договора е основателно и същата се явява нищожна. Поради това съдът не следва
да се произнася по останалите въведени от страните доводи. За пълнота обаче, намира за
неоснователно възражението на особения представител, че екземпляр от Общите условия
не са връчени на ответника, предвид представен екземпляр от тях, подписан лично от
кредитополучателя. Възражението, че стандартния европейски формуляр носи дата,
съвпадаща с датата на изготвяне на договора, съдът намира за неоснователно. Разпоредбата
на чл.8 от ЗПК не изисква предоставянето на преддоговорната информация да се предоставя
в деня, предхождащ подписването на договора, а да предхожда момента на обвързването
между страните. При въведено оспорване от страна на ответника, в негова тежест е да
докаже, че информацията не е предоставена преди подписването на договора.
Съгласно чл*2 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.**, ал.* от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът е обявен за
недействителен, кредитополучателят връща само чистата стойност на кредита, като не
дължи лихвата и другите разходи по него. Видно от договора размерът на чистата стойност
по него е**.44 лв., включваща разрешен лимит от*00 лв. и неразрешен от *.44 лв. като
именно сума в такъв размер следва да бъде уважена от съда. Така искът се явява частично
основателен, като сумата се дължи ведно със законната лихва върху уважената част от
главницата от ***/**.**/****0г. (датата на депозиране на заявлението по чл.4*0 от ГПК в
5
съда) до окончателното изплащане. Останалите искове следва да се отхвърлят, като
неоснователни, поради тяхната недължимост съобразно чл*2 от ЗПК.
По разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение № 4/*8.06*0*4г.
по т.д. № 4*0*г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното производство.
Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест
на ответника, съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските
са в размер на общ размер на 85 лв., като ответникът следва да заплати на ищеца разноски
от *.86 лв., включваща държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете. В исковото са направени такива в общ размер от **5 лв., от
които ***/**5 лв. заплатена държавна такса,*60 лв. за адвокатско възнаграждение,*00 лв.
възнаграждение за вещото лице,*00 лв. възнаграждение за особен представител. Предвид
уважаването само на установителния иск за главница, то ответника следва да заплати в
исковото производство разноски в размер на **/**65.44 лв.
Водим от горното и на основание чл.*5 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.*2, ал.* от ГПК, във връзка с
чл.4*5, ал.* от ГПК в отношенията между страните, че в полза на „У Б“ АД с ЕИК *******
със седалище и адрес на управление гр.С, пл.“С.Н.“ * представлявано от Т.А.П. и Д.В., чрез
адв. М.Ж. от ДАК със съдебен адрес гр.В., ул.“П.К.“ *, ет*, офис ** СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ от ИВ. СП. ИВ. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш., ул.“Ц.О.“ № *, ет.*, ап*,
произтичащо от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка №*2/**5/44***/****/**064 от**.***0*6г., действал
до**.***0*9г., по силата на който се дължи сумата от 3*.44 лв. (триста и дванадесет лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща дължим и непогасен разрешен и
надхвърлен лимит по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.4***/** от ГПК в съда, а именно ***/**.**/****0г., за
което вземане е издадена Заповед № *0 от ***/**.**/****0г. за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.4***/** от ГПК и изпълнителен лист от 9**/****/**
от*0.**/****0г. по ч.гр.д.№ *8***0г. по описа на ШРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за
просрочена главница по договора за кредит от*2.***0*9г. до *6.**/****0г. в размер на *.65
лв., иска за неустойка за просрочена редовна лихва по договора за кредит от*2.***0*9г. до
*6.**/****0г. в размер на 0.60 лв., иска за неустойка за просрочена главница от*2.***0*9г.
до *6.**/****0г. в размер на *4.66 лв., както и иска за разходи за уведомяване към
***/**.**/****0г. върху редовната главница в размер на * лв., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.**/**8, ал.* от ГПК ИВ. СП. ИВ. с ЕГН ********** да
6
заплати на „У Б“ АД с ЕИК ******* разноски в исковото производство съразмерно с
уважената част на исковете в размер на **/**65.44 лв. (...............) и в заповедното
производство в размер на *.86 лв.(.......................).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш.: _______________________
7