Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260218
гр. Пловдив, 24.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на шести август, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Илияна Йорданова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1140/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на
жалба, подадена от Л.И.Д., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-
0435- 000194 от 17.01.2020г., издадено от началника на 02- ро РУ при ОД на МВР-
Пловдив, с което на Л.И.Д., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 6, т.
1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100
/сто/ лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Оспорва се и изложената фактическа
обстановка, като жалбоподателят твърди, че на процесната дата е навлязъл в
кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, като впоследствие сигналът
е преминал към червен. Поддържа се, че трафикът на кръстовището е бил
интензивен, като именно това е препятствало възможността на жалбоподателя да се
изтегли своевременно. Сочи се, че от
полицейските служители, подписали акта, единствено актосъставителят е
наблюдавал трафика на процесното кръстовище. Моли се, наказателното
постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, изпраща упълномощен процесуален представител в лицето на адв.
Й.. Поддържа се така депозираната жалба.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок ( препис от процесното НП е получен на 23.01.2020г.,
а жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор на 30.01.2020г.),
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи ( т. 2.8 от цитираната заповед). При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта,
да направи писмени възражения срещу него. Съдът счита за нужно да посочи и че
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е и е подписан
лично от Л.Д..
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове- нарушението и нарушителят са установени на 24.12.2019г.,
на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 17.01.2020г.
По фактите:
Съдът приема за
установена следната фактическа обстановка: на 24.12.2019г., около 09.20ч. в гр.
Пловдив, жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил марка и модел „Ситроен
Ксара Пикасо”, рег. № ****. Предвижвайки се с посочения автомобил,
жалбоподателят Д. достигнал до кръстовището на бул. „Пещерско шосе” и ул. „Елин
Пелин”- посока запад. По това време, монтираната на кръстовището и функционираща
светофарна уредба подала червен /забранителен/ сигнал за придвижващия се с
лекия автомобил жалбоподател.
Последният възприел подадения червен сигнал от светофарната уредба, но
преценил, че не следва да се съобрази с него и продължил движението си,
извършвайки планираната маневра. Това било непосредствено възприето от св. Б.
(служител при ОД на МВР, с-р „Пътна полиция“), който по това време изпълнявал
служебните си задължения по контрол на движението в района на кръстовището на
бул. „Пещерско шосе“ и ул. „Елин Пелин“ (свидетелят бил позициониран до
бензиностанция „Еко“). Св. Б. подал съответен сигнал и спрял управлявания от
жалбоподателя автомобил. За така извършеното нарушение, св. Б. съставил на
жалбоподателя Д. АУАН бл. № 035127 от 24.12.2019г. Посоченият АУАН бил предявен
на жалбоподателя, като последният се запознал със съдържанието му и го подписал
лично без възражения.
Така описаната фактическа обстановка ( която същевременно
правилно е възпроизведена, както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се
установява въз основа на показанията на св. Б. (л. 31 от съд. пр.), който в
проведения разпит изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН. Изложената
от свидетеля информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива,
предвид което съдът кредитира в цялост изложеното от него. Следва да се
акцентира върху обстоятелството, че св. Б. с категоричност посочва, че
жалбоподателят е навлязъл и преминал през
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Това обстоятелство
св. Б. е имал възможност ясно да възприеме, тъй като се е намирал
непосредствено до кръстовището и изгледът му към него не е бил препятстван или
органичен по какъвто и да било начин. В тази връзка, то следва да се посочи, че
бул. „Пещерско шосе“ и ул. „Елин Пелин“ безспорно се пресичат, като след като
свидетелят е бил позициониран в близост до кръстовището, то липсва каквато и да
било пречка да възприеме сигналите, подавани от светофарната уредба и водачите,
които не се съобразяват с тях. В тази връзка, съдът не кредитира изложената от
жалбоподателя версия, че е навлязъл в кръстовището при подаден зелен сигнал на
светофарната уредба и едва в края на извършваната маневра, сигналът е преминал
към червен. Това твърдение е плод изцяло на следваната от жалбоподателя защитна
версия и е в пълно противоречие, както с изложеното от актосъставителя в съдебно
заседание, така и с отразените му констатации в АУАН.
В
подкрепа на описаната по- горе фактическа обстановка са и приобщените по надлежен
ред към делото писмени доказателства- АУАН бл. № 035127 от 24.12.2019г., Заповед
рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
По делото е изискана информация и съответно е постъпил
отговор от Община Пловдив- ОП „Организация и контрол на транспорта“ / л. 57/,
от което се изяснява, че на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ с ул. „Елин
Пелин“ не е инсталирана система за видеонаблюдение. Предвид това, то невъзможно
е да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя, изложено в жалбата и да
бъдат приобщени по делото видеозаписи от трафика, минаващ през кръстовището на
процесната дата. Допълнително, от постъпилото писмо от ОД на МВР- Пловдив / л.
42/ се установява, че на зачисленият служебен автомобил рег. № СВ 4196 НР ( с
който на процесната дата е извършвана патрулна дейност ) не е поставена система
за видеонаблюдение.
По правните
аспекти на нарушението по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗДвП:
При
така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият
орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил
всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6,
т. 1 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посредством горепосочените
способи, до знанието на водачите на МПС достигат едностранни властнически
нареждания, с които правните субекти- техни адресати, следва да се съобразяват
и да привеждат поведението си в съответствие с тях) .
В
конкретния случай, макар и жалбоподателят Д. ясно да е възприел подадения от
светофарната уредба червен светлинен сигнал (установяващ забрана за навлизане в
кръстовището), то той е преценил да не се съобрази с него. Съобразно
разяснителната норма на чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, червена светлина - означава
"Преминаването е забранено", като водачите на пътни превозни средства
не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът. В конкретния случай, след
като жалбоподателят е преминал кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ и ул. „Елин
Пелин“ на забранителен ( червен) сигнал, то с това си поведение, той е консумирал
състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП ( в тази
връзка Решение № 1301 от 21.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 656 / 2020 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1206 от 09.07.2020 г. по к.
адм. н. д. № 841 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1027 от 18.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 323 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив).
По размера на наложената санкция:
Правилно е определена и
приложимата санкционна норма, залегнала в текста на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, който
предвижда административна санкция „глоба“ в размер на 100 / сто / лева за
извършване на гореописаното нарушение. Наказващият орган е наложил санкция
именно в размер от 100 лева, поради което преценката му се явява законосъобразна.
Следва да се посочи и че размерът на глобата е фиксиран, поради което не
подлежи на каквато и да било ревизия от страна на настоящия съд.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в
конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При
извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива
белези, водещи до дефинирането му като маловажен. В случая се касае за типичен
случай на несъобразяване със светлинните сигнали, подадени от светофарна
уредба- жалбоподателят е възприел ясно подадения забранителен сигнал, но е
преценил да не се съобрази с него. Същевременно, по делото не се наведоха
доводи, а и не се установи да е налице изключителност на ситуацията или
неотложна необходимост, която би оправдала подобно поведение.
Съобразно
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено в своята цялост.
Разноски
не са претендирани, предвид което съдът не дължи по- нататъшно обсъждане на
този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19- 0435- 000194 от
17.01.2020г., издадено от началника на 02- ро РУ при ОД на МВР- Пловдив, с
което на Л.И.Д., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с
оригинала!
Т.К.