№ 109
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
в присъствието на прокурора М. В. Г.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600194 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивната проверка е правилността на присъда № 126,
постановена на 14.12.2021 г., от Пети състав на Варненския районен съд по
НОХД № 202131102011466 по описа на същия съд, с която подсъдимият БР.
М. М. е бил признат за виновен в това, че през периода 12.09.2016 г. до
03.04.2017 г. включително в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага:
на 12.09.2016 г. възбудил заблуждение у Г. И. Д. /починал на 25.09.2016
г./, че за оперативната му интервенция в МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД,
следва да бъдат вложени материали - протезно платно на стойност 542
лева, цената на което не се покрива от НЗОК, с което на 13.09.2016 г.
причинил на П. Г. Д. /дъщеря на Д./, имотна вреда в размер на 542 лева;
на 18.01.2017 г. възбудил заблуждение у Я. С. Г., Г. С. Г. и С. С. Г., че за
оперативната интервенция на Я. С. Г. в МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД,
следва да бъдат вложени материали - протезно платно на стойност 1360
лева, цената на което не се покрива от НЗОК, с което причинил на Я. С.
Г. имотна вреда в размер на 1 360 лева и
през периода 27.03.2017 г. - 03.04.2017 г. възбудил заблуждение у Д. Й. З.
от гр. Варна, че за оперативната интервенция на баща й Й. З. Д. в МБАЛ
1
„Св. Анна - Варна" АД, са били вложени материали - циркулярен
ушивател 31 мм., на стойност 1572 лв. и пълнител за механичен
ушивател, на стойност 438 лв., цената на които не се покрива от НЗОК, с
което причинил на З. имотна вреда в общ размер на 2010 лева, заплатени
с фактура № **********/03.04.2017 г. в МБАЛ „Св. Анна-Варна"АД и
върнати на З. с фактура № **********/17.05.2017 г.
всичко в общ размер на 3 912 лева, като на основание чл.209, ал.1 вр.чл.26,
ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК съдът му е наложил наказание лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години.
На основание чл.304 от НПК ВРС е оправдал подс.М. по първоначално
повдигнатото му обвинение по отношение на крайната дата на
инкриминирания период 31.03.2017 г.
На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК първоинстанционният съд
е наложил най-тежкото от наказанията по НОХД № 19/2015 г. по описа на
Окръжен съд, гр.Разград, НОХД № 716/2018 г. по описа на Районен съд,
гр.Разград и НОХД № 1466/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, а именно
наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание
чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание с
изпитателен срок от пет години.
На основание чл.23, ал.2 от НК към така определеното най-тежко
наказание, ВРС присъединил наказанието глоба в размер на 600 лева.
На основание чл.25, ал.2 от НК първоинстанционният съд приспаднал
изтърпяната до момента част от наказанията по посочените присъди, а на
основание чл.189 от НПК осъдил подс.М. да заплати сторените по делото
разноски и се е произнесъл относно съдбата на веществените доказателства.
Недоволен от така постановената присъда е останал адв.Ж., защитник
на подс.М., който я е обжалвал с оплаквания за нейната незаконосъобразност
и за постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения.
Прави се искане за отмяна на съдебния акт, евентуално за постановяване на
нова присъда, с която подсъдимият бъде признат за невинен по повдигнатото
му обвинение.
В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че присъдата, постановена от
ВРС е правилна и законосъобразна.
В хода на съдебните прения адв.Ж. поддържа жалбата и
допълнителните писмени съображения към нея. Счита, че присъдата е
незаконосъобразна, тъй като страда от липса на мотиви. Твърди се, че с
присъдата подс.М. е признат за виновен за извършено деяние, за което няма
повдигнато обвинение. Тези нарушения не могат да бъдат отстранени от
въззивната инстанция, поради което се иска отмяна на присъдата и връщане
на делото на ВРС за ново разглеждане.
В личната си защита, подс.М. твърди, че мотивите на осъдителната
2
присъда са неправилни, че не е извършвал вменените му деяния, че е оказал
адекватна медицинска помощ и не е заблуждавал никого. В последната си
дума моли да бъде оправдан.
След извършена цялостната проверка на правилността на обжалваната
присъда, на основание чл.313 от НПК, независимо от основанията, сочени от
страните, въззивната инстанция намира, че присъдата е постановена при
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при
разглеждане на делото от първоинстанционния съд, които не са отстраними
от въззивния съд и съставляват основание за отмяна на съдебния акт и
връщане на производството за ново разглеждане съобразно разпоредбите на
чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
От материалите по делото се установява, че в проведеното
разпоредително заседание на 01.06.2021 г. се явили прокурорът, подс.М.,
неговият защитник адв.Ж. и пострадалата З.. Съдът дал ход на
разпоредителното заседание и пристъпил към обсъждане на въпросите
посочени в чл.248, ал.1 от НПК, в което становището си са изразили
прокурорът, защитникът на подсъдимия и самият подсъдим.
Настоящият съдебен състав намира, че при така проведеното
разпоредително заседание не са спазени разпоредбите на Глава ХІХ
"Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание". Съгласно разпоредбата на чл.247в, ал.1 и ал.2 от
НПК лицата, които могат да участват в разпоредителното заседание и да
изразят становището си по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК са подсъдимият,
неговият защитник, прокурорът, пострадалият или неговите наследници и
ощетеното юридическо лице, както и техният повереник, като същите се
уведомят за тези им права със съобщението за насрочване на
разпоредителното заседание.
В настоящия случай, след даване ход на разпоредителното заседание е
била предоставена възможност само на прокурора, на защитника на
подсъдимия и на самия подсъдим да изразят становището си по въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК. Видно от протокола на проведеното разпоредително
заседание пострадалата З. се е явила в същото, но не й е била дадена
възможност да вземе участие при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК. Допуснатото нарушение е съществено, доколкото е ограничило правата
на пострадалата З., а именно правото й да участва лично в разпоредителното
заседание.
Предвид естеството на допуснатия порок при разглеждане на делото,
свързан с лишаване на пострадал от право да участва лично в разпоредително
заседание, няма как същият да бъде поправен от въззивната инстанция. Така
допуснатото съществено процесуално нарушение е отстранимо при ново
разглеждане на делото от първата инстанция.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че е основателен
доводът, съдържащ се във въззивната жалба и допълнението към нея за
3
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че М. е
осъден по непредявено обвинение относно „поддържане на заблуждение“.
Основателен е и довода, че подсъдимият е осъден и по непредявено
обвинение относно датата на довършване на последното деяние, включено в
продължаваната престъпна дейност.
До последната несполука не би се стигнало, ако прокурорът беше
повдигнал качествено обвинение с обвинителния акт.
Безспорно престъплението по чл.209 от НК е резултатно и като такова е
довършено с настъпване на вредата за пострадалия. В настоящият случай
относно пострадалата Д. Й. З. деянието е довършено на 03.04.2017 г., когато
тя е заплатила по фактура № **********/03.04.2017 г. в МБАЛ „Св. Анна-
Варна"АД сумата от 2010 лв. Но съгласно обвинителния акт /а и
постановлението за привличане на обвиняем/ краят на инкриминирания
период на продължаваната престъпна дейност на подсъдимия е 31.03.2017 г.,
т.е. първоинстанционният съд действително е признал М. за виновен по
непредявено му обвинение.
Този недостатък на обвинителния акт не може да бъде поправен при
новото разглеждане на делото нито чрез изменение на обвинението, нито чрез
връщане на делото на прокурора, предвид забраната за влошаване на неговото
положение /reformation in pejus/.
Изходът от така създалата се ситуация според настоящият състав на
съда е при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд да обсъди
и прецени дали последното деяние от продължаваната престъпна дейност,
така както е включено в обвинението не представлява опит, след което да се
съобрази и разпоредбата на чл.26, ал.5 от НК.
Описаното по-горе допуснато от първоинстанционния съд
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на
пострадалата З. налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.
При новото разглеждане новият състав следва да съобрази
изложеното в мотивите на настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.2 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 126, постановена на 14.12.2021 г., от Пети
състав на Варненския районен съд по НОХД № 202131102011466 по описа на
същия съд.
4
ВРЪЩА делото на Районен съд-Варна за ново разглеждане от друг
състав от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се уведомят писмено
страните за изготвяне на настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5