№ 1602
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100515358 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 20190063/27.09.2021г. по гр.д. № 52337 по описа на СРС за 2017 г.
е отхвърлен иск на В. П. М. и Д. Г. М. против Т. С. М. (починала и заместена в хода на
въззивното производство от С. М. Я., М. М. Б. и П. М. Б.), Л. П. Б., П. П. А., А. Н. А. и
А. Н. Е. за установяване право на собственост върху недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 22304.7987.16 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-57/03.09.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Долни Богров, Столична община,
район Кремиковци, местност „Дзуката“, целият с площ от 2068 кв. м., с трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване: нива, по
предходен план имот с номер 103016, при съседи с посочени идентификатори:
22304.7891.101; 22304.7891.100; 22304.7987.17; 22304.7987.15; 22304.7987.336, както и
искане за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 71, том I, per.
№ 1631, дело № 55/2017 г. по описа на С.Т., нотариус е район на действие СРС, вписан
под вх. per. № 7466 от 17.02.2017 г., Акт № 195, том XIV, дело № 4845/2017г.
Ищците М.и обжалват решението, като изтъкват съображения за процесуални
нарушения довели до неприемане на представени от тях доказателства; нямало
обсъждане на доказателствата и кои се кредитират и защо, не било изяснено делото от
фактическа и правна страна; нарушения на материалния закон. Считат за неправилни
изводи на СРС относно продължителността на фактическото им владение и неговото
прекъсване и относно възможността от правна страна да тече придобивна давност. Не
бил осъществен въпреки оспорването им инцидентен контрол върху решение на
поземлена комисия „Кремиковци“, а това решение било нищожно. Превратно били
1
тълкувани приети по делото доказателства-нотариална покана до ищците от
ответниците. Не била обсъдена допълнителна СТЕ (изготвена по друго дело). Не била
дадена възможност за представяне на доказателства във връзка с обстоятелства
въведени с молба от 24.08.2021г.
С жалбата са направени искания за допускане на доказателства, представени
пред СРС с молби от 16.08.2021г. и 30.08.2021г.; да се приемат като доказателства
документите представени с исковата молба и отговора, както и за допускане на СТЕ
която била отказана.
Въззиваемите ответници оспорват жалбата и искат потвърждаване на
решението.
СГС след служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неговата правилност съдът е ограничен от оплакванията в
жалбата и приложението на императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните
по делото писмени и гласни доказателства СГС намира решението за неправилно по
следните фактически и правни съображения:
В исковата молба ищците твърдят, че през 1990 г. са закупили част от недвижим
имот - парцел VI, с планов номер 101, кв. 1 по плана на село Долни Богров с неуредени
сметки по регулация с площ 995 кв., а урегулиран с площ 1410 кв. метра. Посочват, че
закупената от тях част от имот пл. 101 е била в регулация.
Още тогава завладели останалата част от имот 101 (процесната) която била
извън регулация и впоследствие била с номер 103016 по КВС, а сега с идентификатор
22304.7987.16 по ККР. Ползвали процесната част трайно, явно, необезпокоявано от
действията на трети лица, считано от 1990 г. и до момента и придобили правото на
собственост в условията на СИО (съгласно уточнителна молба) по отношение на този
имот на основание чл. 79 ЗС - изтекла в тяхна полза придобивна давност. Твърдят, че
са собственици на описания по-горе имот, като обосновават правен интерес от иска с
обстоятелството, че ответниците през 2017г. са се снабдили с нотариален акт за
собственост, с който са признати за собственици на процесния недвижим имот, както
следва: Т. С. М., А. Н. А. и А. Н. Е. на по 1/4 идеална част от правото на собственост
върху имота, а Л. П. Б. и П. П. А. на по 1/8 идеална част от правото на собственост.
Ответниците са оспорили исковете с твърдения, че са собственици на процесния
имот, който им е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение № 511 от 10.10.2000 г. на
Поземлена комисия, община Кремиковци, като наследници на Е. Д.. Твърдят, че
имотът владеят и ползват лично, като го отдавали под аренда. Оспорват ищците да
упражняват фактическа власт върху имота, за който ищците знаели, че е възстановен
на ответниците още от 2002 г.
За да отхвърли исковете СРС е приел, че имота е земеделски, подлежал е на
реституционно производство, при което давност текла до 22.11.1997г. не се зачита по
силата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. Счел е, че след това не е доказано владение по
смисъла на ЗС. Приел е, че то е нарушавано с аргументи, че ищеца М. е водил искове
по чл. 76 ЗС срещу трети лица, както и че трети за делото лица са водили искове за
собственост срещу М., отправяни са нотариални покани от ответниците до ищците и са
извършвани сделки с имота от ответниците, както и жалби до прокуратурата, които
действия приел за прекъсващи давността.
2
Тези изводи на СРС се споделят само частично от въззивния съд.
Жалби до прокуратурата не са действия смущаващи и прекъсващи владение
(Решение № 376 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., I г. о., ГК). Нотариални
покани също нямат такова действие. Въобще всякакви извънсъдебни претенции нямат
смущаващо/прекъсващо владението и давността действие (Решение № 50117 от
6.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 509/2022 г., II г. о., ГК и много други в същият смисъл).
Приложените и приети като писмени доказателства преписи на съдебни решения
не доказват нарушаване /прекъсване на владение. Дело 354/2002 г. на СРС - видно от
решението по въззивно гр.д. 2431/2004 на СГС (л. 164 от делото) е по иск на трети за
настоящото дело лица срещу настоящият ищец М. и настоящите ответници (техни
праводатели). Решението по това дело е било обезсилено и производството по иска
прекратено от въззивния съд с посоченото решение на л. 164 от настоящото дело и
решението на СГС е влязло в сила, при което не може да се счита, че има смущаване на
владение.
Другото дело е 2831/2001г. на СГС, по което е отменено решение на СРС по
гр.д. 5909/1995г. по иск на трети за настоящият процес лица и ищеца по настоящото
дело М.. Искът срещу М. е отхвърлен и отново не може да се счита, че производството
има смущаващ владение ефект.
Правилно СРС е приел, че имота е със земеделски характер и е проведена
процедура по ЗСПЗЗ, като е предоставен на ответниците с решение на поземлена
комисия.
Оплакванията в жалбата относно валидността и относно материалноправните
предпоставки за издаването на решението на ПК са преклудирани. Както е посочено от
настоящият въззивен състав в Определението от 26.10.2022г. с отговора на исковата
молба ответниците са заявили, че именно те са собственици на имота на основание
реституция (чрез обезщетяване със земя) по ЗСПЗП като са представили решение на
ПК, издадено по реда на чл. 27а от ППЗСПЗЗ вр. с чл. 25, ал. 3 от правилника и чл. 19
от ЗСПЗЗ-за обезщетяването им с процесния имот (нормите уреждат хипотеза на
реституция чрез предоставяне на обезщетение със земя поради невъзможност да се
възстановят имоти в реални граници или с плана за земеразделяне поради представяне
на съдебното решение с което се признава правото на възстановяване след обявяване
на проекта за план за земеразделяне-тоест решението е в хипотезата на чл. 11, ал. 4 от
ЗСПЗЗ).
С определението на СРС по чл. 140 ГПК е определено за безспорно, че имота е
възстановен на ответниците с посоченото решение на ПК, направен е проект за доклад
на делото и е разпределена доказателствената тежест; дадена е възможност на страните
в първото ОСЗ да заявят становище по доклада.
С молба вх. 5085768/20.05.2019г. преди първото заседание, ищците са взели
становище по отговора на исковата молба и са посочили, че считат, че
реституционното решение не може да се противопостави на тяхното давностно
владение, като са се обосновали с влязло в сила решение от 1995г. по предявен от
ищеца М. владелчески иск по чл. 75 ЗС срещу лица, неучастващи в настоящото делото,
както и на дела за собственост срещу М. от трети лица. Не са оспорени твърденията в
отговора на иска (че имота е бил внесен в ТКСЗС), няма възражения, нито срещу
валидността на решението на поземлената комисия, нито срещу неговата материална
законосъобразност.
Такива възражения не са обективирани и в първото ОСЗ по делото на
3
21.05.2019г. в което е обявен доклада по чл. 146 ГПК за окончателен в присъствието на
ищците и техен адвокат пълномощник. На това заседание са представени съдебните
решения от ищците по делата водени с други насрещни страни (посочените по горе в
настоящото решение). Съгласно чл. 143 ГПК в първото по делото заседание страните
са длъжни да направят всичките си искания и възражения.
Съгласно чл. 147 ГПК страните могат да сочат нови обстоятелства и да
представят доказателства за тях само ако не са могли да ги узнаят и представят
своевременно или се касае за нововъзникнали обстоятелства.
С оглед горното и предвид на липсата до първо заседание (проведено на
21.05.2019г.) включително на изрични възражения срещу валидността и материалната
законосъобразност на решението на поземлената комисия, с което ответниците се
легитимират то и правилно СРС е счел за преклудирана възможността за представяне
на доказателствата приложени към молбите на ищците от 16.08.2021г, 30.08.2021г.,
както и исканията им по молбата от 24.08.2021г. и от настоящият състав са отречени
предпоставките по чл. 266 ГПК за допускането им като доказателства пред въззивния
съд, тъй като съгласно трайната практика на съдилищата косвен контрол върху
решенията на органите по реституцията е възможен само ако са заявени изрични
оплаквания срещу валидността и материалната законосъобразност на съответния акт и
това е станало в преклузивните срокове по ГПК (Решение № 338 от 6.11.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 963/2011 г., I г. о., ГК; Определение № 444 от 1.10.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 1326/2018 г., I г. о., ГК и др. ).
Отделно ищците не заявяват права върху имота към момента на колективизация,
а заявяват право на собственост по придобивна давност след възстановяване и
съгласно трайната съдебна практика не могат да оспорват материалната
законосъобразност на решението на ПК (Решение № 885 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1468/2009 г., I г. о., ГК,).
Освен това с оглед на това, че искът е положителен установителен и е заявено
оригинерно придобивно основание ищците следва да докажат фактическия състав от
който извеждат своето право, което не става с отричане на фактически състав от който
ответниците извеждат твърдените от тях права.
Че имота е имал земеделски характер и е подчинен на реституционните закони
се подкрепя и от представено от самите ищци с исковата им молба (описано в нея под
т. 22) на л. 35 от делото удостоверение от СРОИ“-Кремиковци, което удостоверява, че
имота е бил в границите на бившето ТКЗС. Извод за земеделския характер на имота и
възстановяването му по ЗСПЗЗ е направен и в двете решения на които се позовават
ищците, както и признание в тази насока се съдържа от пълномощник на ищците в
писмена защита по гр.д. 354/2002г. на СРС и в жалбата му срещу решението по това
дело, която защита и жалба са приети като доказателство по настоящото дело по
искане на ищците (л. 209-210; л. 214). Разпитания по настоящото дело свидетел П.
също посочва, че имота е бил в ТКЗС.
Горното обосновава и правилността на извода на СРС, че с оглед на действието
на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ периода от време от 1990г. до 22.11.1997г. не може да бъде
зачетен за срок на придобивна давност.
Съгласно трайната съдебна практика и след 22.11.1997г и до приключване на
административните процедури по възстановяване правата на собствениците по ЗСПЗЗ
давност не може да тече за съответния имот.
В настоящият случай срок на придобивна давност е могъл да тече от
4
приключване на процедурата по реституция с решението на ПК и издаването на скица
към него (л. 116 от делото на СРС) през м. 10.2000г. Решение № 297 от 21.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 294/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 85 от 20.06.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 3564/2021 г., I г. о., и др. относно началния момент на давността).
За уважаване на иска е необходимо доказване, че ищците са владяли имота с
намерение за своене в период от 10 години от м.11.2000г. насетне. Според настоящият
състав с представеното с исковата молба решение по гр.д. 2763/1993г. , влязло в сила
на 07.11.1995г, с което е уважен иск по чл. 75 от ЗС на настоящият ищец М. се доказва,
че най-късно към 1993г., когато е предявен иска е установено и владение по смисъла на
ЗС.
В настоящата хипотеза е налице завладяване на имота (установена е фактическа
власт без каквото и да било правно основание). Ищците твърдят, че още със
закупуването на урегулираната част от бившия имот 101 са завладели и процесната и са
я обработвали и предоставяли на трети лица. Ответниците не са оспорили тези
твърдения, а са твърдели, че от 2001г. осъществяват владение чрез Дела Дилова-
съпруга на бившият им наследодател Е. Днчов.
В хипотеза на завладяване, за да се приеме, че е налице владение е достатъчно
намерението за своене да е демонстрирано спрямо всички, а воденето на искове за
неговата защита е такова действие. Към сочения момент не може обективно да се
изисква ищците да са демонстрирали владение спрямо настоящите ответници - дори и
последните не са могли да знаят, че именно конкретния имот ще им бъде предоставен в
собственост по реда на ЗСПЗЗ, като обезщетение за други невъзстановени земи.
Вярно е, че до м.11.2000г. времевия период не може да се зачита за срок на
придобивна давност по изложените по-горе мотиви, но както е разяснено в мотивите
на ТР 10/2012г. на ОСГК на ВКС с чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ НЕ СЕ ПРЕКЪСВА
ВЛАДЕНИЕТО, а се прекъсва времевия давностен срок. Това не води до липса на
владение за периода след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ и до решението на
поземлената комисия. Самото решение на ПК също няма прекъсващ владението ефект.
Трябва да се посочи, че веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се
предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до
момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на
владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече придобивна давност.
Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова
действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от
него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са доведели до
отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца (Решение № 94 от
16.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3689/2019 г., II г. о., ГК).
Твърденията на ответниците, че от 2001г. владеят не са доказани по никакъв
начин по делото. Същевременно са признали в отговора на исковата молба (л. 112, абз.
7), че след 2015г. ищците владеят имота.
По силата на чл. 83 ЗС след като е установено владение към 1993г и към 2015г.
(последните три години преди исковата молба - по признанията на ответниците) то се
предполага и владение в промеждутъкът от този период.
Същевременно и разпитаните по делото свидетели С., В.ев сочат, че ищците са
обработвали имота, като са го предоставяли и на трето лице (М., Б.М.), за да сее
люцерна. Свидетелят на ответниците (П.) също сочи, че М. е обработвал имота-
предполага и че имал уговорка с М.и. С.И. (св. на ответниците) макар нейните
5
показания да са базирани на разкази на нейната майка също сочи, че знае, че М. е „сял
едно време“. Св. П. посочва, че М. не е допускал ответниците и „им надвиваше“.
Виждал е и М.и (ищците) в имота. Посочва, че ответниците са искали да работят имота,
но не могли понеже са имали спор с ищците много отдавна: „..от след 2000 година“.
Свидетелските показания преценени във връзка с представените от ищците
договори за наем, сключени с М. П. С. от 2011 и 2016г. (последния с нотариална
заверка на подписите и следователно с достоверна дата) също сочат на фактическа
власт върху имота с намерението за своене. От решението на СГС по гр.д. 2831/2001г.
е видно, че М. С. е бил разпитван по това дело като свидетел. Явно се касае за едно и
също лице и така косвено се потвърждава достоверността на показанията на
свидетелите по настоящото дело, че имота е предоставян от ищците на друго лице М.
С.. Владение може да се осъществява и чрез другиго (чл. 69 ЗС).
Договорите за наем предоставени от ответниците по делото не доказват нищо.
Първо нямат достоверна дата. Не съдържат посочване на процесния имот, което се
потвърждава от писмото на ОСЗ-Източна на л. 188 от делото на СРС.
СГС не кредитира показанията на С.И.-те са базирани на разкази на нейната
майка и не съдържат сведения за извършвани от ответниците действия по имота, които
да сочат на нарушаване на владението на ищците. Свидетелката няма преки
впечатления.
Налага се извод, че от възстановяването на собствеността с решението на ПК и
до снабдяването с констативния нотариален акт през 2017г. ответниците не са
защитавали собствеността си по никакъв нечин и не са предприели действия срещу
ищците, които да доведат до прекъсване на давността и владението.
Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен, което води до
необходимост от отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново за
уважаване на иска, како и за отмяна на нотариалния акт на ответниците на основание
чл. 537, ал. 2 ГПК.
По разноските:
При този изход на делото във въззивния инстанция само ищците имат право на
разноски и за двете инстанции. Същите са доказали такива пред СРС за адвокатски
хонорар от 700,00 лева по приложения към исковата молба договор за правна помощ,
както и 50,00 лева държавна такса. За въззивна инстанция имат право на платената
държавна такса от 25,00 лева.
Водим от горното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 20190063/27.09.2021г. по гр.д. № 52337 по
описа на СРС за 2017 г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. Я. ЕГН **********,
М. М. Б. с ЕГН ********** и П. М. Б. с ЕГН ********** (правоприемници на Т. С. М.-
починала в хода на въззивното производство), Л. П. Б.. ЕГН **********, П. П. А., ЕГН
**********, А. Н. А.. ЕГН ********** и А. Н. Е., ЕГН **********, ЧЕ В. П. М., ЕГН
********** и Д. Г. М., ЕГН ********** са собственици на основание изтекла в
периода м.11.2000г-м.11.2010г. придобивна давност в режим на съпружеска
имуществена общност на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
6
идентификатор 22304.7987.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-57/03.09.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в е. Долни Богров, Столична община, район Кремиковци, местност
„Дзуката“, целият е площ от 2068 кв. м., с трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване: нива, съставляващ по предходен план имот с
номер 103016, при съседи с идентификатори: 22304.7891.101; 22304.7891.100;
22304.7987.17; 22304.7987.15; 22304.7987.336.
ОТМЕНЯ НА основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 71, том I. per. № 1631, дело № 55/2017 г. по описа на С.Т., нотариус
е район на действие СРС, вписан под вх. per. № 7466 от 17.02.2017 г., Акт№ 195, том
XIV, дело № 4845/2017 г.
ОСЪЖДА С. М. Я. ЕГН **********, М. М. Б. с ЕГН ********** и П. М. Б. с
ЕГН ********** (правоприемници на Т. С. М.- починала в хода на въззивното
производство), Л. П. Б.. ЕГН **********, П. П. А., ЕГН **********, А. Н. А.. ЕГН
********** и А. Н. Е., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ НА В. П. М., ЕГН **********
и Д. Г. М., ЕГН ********** СУМАТА ОТ 775,00 лева съдебни разноски за двете
инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7