Р Е Ш Е Н И Е № 749
гр. Пловдив, 14.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV
гр. състав, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: СТЕФАНИ КАЛОФЕРОВА, при участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1608 по описа на съда за 2016
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на С.С.В., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република
България.
Ищецът твърди, че срещу него е водено наказателно
преследване по следствено дело №276/2003г. по описа на ОСС – Пловдив за
престъпление по чл.234а и чл.309, ал.1 НК, като наказателното производство е
било прекратено с постановление от 26.04.2007г.
на прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. Твърди, че иззетите по това
дело с протокол за претърсване и изземване от 19.09.2002г. от къщата на
родителите му в с.А. веществени доказателства, описани в исковата молба, след
приключване на наказателното производство, не са му били върнати, а са отнети в
полза на държавата. Счита, че в резултат на това е претърпял имуществени вреди,
равняващи се на стойността на конфискуваните движими вещи. Сезира съда с искане
ответникът Прокуратура на Република България да бъде осъден да му заплати
сумата 222750,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, настъпили вследствие на неоснователно повдигнатото му обвинение и
неоснователното одържавяване на иззетите вещи по следствено дело №276/2003г.
Главницата се претендира ведно със законна лихва, считано от датата на влизане
в сила на решение от 04.07.2012г., постановено по гр.д.№21474/2011г. по описа
на ПРС, ІІ гр.с., с което на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ ответникът е бил
осъден да заплати на ищеца сумата 1500,00 лева – обезщетение на неимуществени
вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по
следствено дело №276/2003г. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратурата
на Република България в срока по чл.131, ГПК е депозирал писмен отговор, с
който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Застъпва се становище,
че процесните вещи законосъобразно са били отнети в
полза на държавата на основание чл.112, ал.1 НПК, тъй като не е бил установен
произхода на същите, нито техният собственик, за да бъдат върнати. Ответникът
твърди, че ищецът не е бил привличан като обвиняем за престъпление с предмет –
вещите, иззети от с.А., именно защото в хода на производството самият В. е
твърдял, че тези вещи не са негови, не знае как са попаднали в дома на
родителите му и на кого принадлежат. Оспорва се наличието на причинна връзка
между твърдените вреди от отнемането на вещите, описани в исковата молба и
воденото наказателно производство. Застъпва се становище, че не е налице нито
един елемент от фактическия състав за възникване на отговорност на
Прокуратурата по ЗОДОВ. Прави се възражение за погасяване на претенцията по
давност, включително и на претенцията за заплащане на лихви, която ответникът
счита за погасена съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД до 30.06.2013г. На основание чл.5 ЗОДОВ ответникът счита, че следва изцяло да бъде освободен от отговорност за
настъпване на твърдените вреди, тъй като ищецът има изключително вина за
настъпилия негативен резултат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Видно от материалите по приложеното следствено дело,
ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем по следствено дело №276/2003г.
по описа на ОСС – гр.Пловдив, като му е подигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.234А от НК. В хода на досъдебното производство, с протокол
за претърсване и изземване от 19.09.2002г. от имота на родителите на С.В. *** З.,
са иззети следните вещи: дискове с червен цвят с външен диаметър 246 мм и
дебелина 14 мм – 31 бр.; дискове с червен цвят с външен диаметър 250 мм и
дебелина 10 мм – 3 бр.; дискове с червен цвят с външни зъби с външен диаметър
250 мм и дебелина 13 мм – 16 бр.; дискове с червен цвят с външен диаметър 316
мм и дебелина 11 мм – 56 бр.; сандък с размери 660/480/420 мм; дървен сандък с
размери 660/480/420 мм; червени сферични тела с манометър и клапани с надпис “Хладон 114В2” – 4 бр. с номера 6685, 3312, 2831, 2837;
детайли със сложна форма, направени от черен и безцветен материал – 8 бр.;
кашон с надпис “Панасоник”; агрегат с черен цвят и
номер на корпуса 15512 – 1 бр.; кашон с надпис “SANPELLEGRINO”; агрегат с черен цвят и номер на корпуса 7111 – 1 бр.; дървен сандък сив
цвят; агрегат с надпис “АДТ – 55Ф – 3” с фабричен номер 33904205036 – 1 бр.
С постановление от 13.04.2007г. наказателното
производство по отношение на С.В. е прекратено и е отменена взетата спрямо него
мярка за неотклонение “подписка”. Постановено е след изтичане на едногодишен
срок от влизане в сила на постановлението, в случай, че не се потърсят, да се
отнемат в полза на държавата веществените доказателства: дискове с червен цвят
с външен диаметър 246 мм и дебелина 14 мм – 31 бр.; дискове с червен цвят с
външни зъби с външен диаметър 250 мм и дебелина 13 мм – 16 бр.; дискове с
червен цвят с външен диаметър 316 мм и дебелина 11 мм – 56 бр.; сандък с
размери 660/480/420 мм; дървен сандък с размери 660/480/420 мм; червени
сферични тела с манометър и клапани с надпис “Хладон
114В2” – 4 бр. с номера 6685, 3312, 2831, 2837; детайли със сложна форма,
направени от черен и безцветен материал – 18 бр.; кашон с надпис “Панасоник”; агрегат с черен цвят и номер на корпуса 15512 –
1 бр.; кашон с надпис “SANPE...”; агрегат с
черен цвят и номер на корпуса 7111 – 1 бр.; дървен сандък сив; агрегат с надпис
“АДТ – 55Ф – 3” с фабричен номер 33904205036 – 1 бр.
Въпреки, че е разпоредено копие от постановлението да се
връчи на С.В., в приложеното следствено дело данни за такова връчване не се
съдържат. Макар да няма спор, че наказателното производство по отношение на
ищеца е било прекратено именно с цитираното постановление, в настоящото
производство също не се събраха доказателства за датата на влизане на същото в
сила. В тази връзка и във връзка с направеното от ответника възражение за
погасителна давност се поставя въпроса от кой момент е започнала да тече
давност за исковата претенция на ищеца. Съгласно даденото разяснение в т.4 от
ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС при незаконни актове на правозащитните органи
началният момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. След като няма данни
за датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, следва да се обсъди
има ли данни, въз основа на които по безспорен начин да може да се приеме, че
към определена дата на В. му е било известно въпросното постановление.
От приложеното гр.д.№21474/2011г. по описа на ПРС, ІІ
гр.с. е видно, че на 27.09.2011г. С.С.В. е подал
искова молба против Прокуратурата на Република България, с която е претендирал
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
воденото срещу него наказателно производство по сл.д.№276/2003г. по описа на
ОСС – гр.Пловдив, впоследствие прекратено с прокурорско постановление от
13.04.2007г. Към тази искова молба са представени договор за правна защита и
съдействие и пълномощно, от които е видно, че на 14.04.2010г. В. е упълномощил адв.Х. М. да го представлява пред Окръжен съд – гр.Пловдив.
Очевидно е, че въз основа на това упълномощаване адвокатът е представлявал
ищеца в приключилото производство по ЗОДОВ.
Съдът счита, че договорът за правна помощ с така
очертания в него предмет и пълномощното, учредяващо представителна власт в
най-общ смисъл за осъществяване на процесуално представителство пред Пловдивски
окръжен съд, не могат да послужат за обосноваване на извод, че към момента на
подписването им ищецът е бил наясно с постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Такова знание категорично се заявява едва в обстоятелствената
част на подадената на 27.06.2011г. искова молба в съда. Това е най-ранната
дата, на която може да се приеме, че на ищеца е станало известно прокурорското
постановление, съответно от същата дата следва да се приеме, че по отношение на
ищеца е започнал да тече 7-дневният срок за обжалване на постановлението, както
и че последното е влязло в сила на 05.07.2011г. От този момент е започнала да
тече погасителната давност за претендираното от ищеца
вземане, като към подаване на исковата молба на 30.06.2016г. не е изтекъл
петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД. Поради това възражението за давност
на ответника съдът намира за неоснователно.
В тежест на ищеца в настоящото производство е да докаже,
че е собственик на описаните в исковата молба движими вещи, за които твърди, че
незаконосъобразно са били отнети в полза на държавата, както и че пасивът в
неговото имущество, съизмерим със стойността на тези вещи, е настъпил в
причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия на ответника във
връзка с проведеното наказателно преследване.
С.В. счита себе си за собственик на иззетите в хода на
досъдебното производство веществени доказателства на основание договор за
замяна от 26.06.1**9г. и приемо-предавателни
протоколи към него. Видно от представения договор за замяна, сключен между
фирма “Авиабалтика” със седалище и адрес на
управление гр.К., Република Л. и С.С.В., страните са
се споразумели за следното: фирма “Авиабалтика”
прехвърля на В. авиационно имущество, категория първа, с паспорти, както
следва: спирачни дискове – 103 броя, агрегати – РСФ – 2 броя, агрегат АДТ – 1
брой, блокове РСБН-6с и Р-863 – 20 броя, а в замяна В. прехвърля на фирмата
други, описани в договора вещи. Съгласно приемо-предавателен
протокол от 26.07.1**9г. уговорените вещи, както и допълнително 4 броя
противопожарни бутилки, са били предадени във владението С.В..
При обикновена съпоставка между вещите, описани като предмет
на договора за замяна и придобити от ищеца и тези, иззети от дома на неговите родители
на 19.09.2002г. и по-късно отнети в полза на държавата, се вижда, че липсва
идентичност между едните и другите. На първо място иззетите вещи са повече от
тези, описани в договора. Иззети са кашони, сандъци, сферични тела с манометър
с клапани, каквито изобщо не са предмет на представения от ищеца договор. От
друга страна блокове РСБН – 6С и Р-863 – 20 броя, описани в договора, не са
сред вещите, иззети с протокола от 19.09.2002г. За тези блокове вещото лице, изготвило приетата
по делото техническа експертиза, в съдебно заседание на 18.05.2017г. заявява,
че посочените в протокола за изземване детайли със сложна форма /8 или 18 на
брой според това дали ще се приеме, че цифрата едно погрешно е взета като
единица от посочената бройка вещи, а не като продължение на буквата “р” от
предишния ръкописен ред в документа/ представляват елементи от конструкцията на
самолета, а не са блокове от системата РСБН-6С. Такива блокове вещото лице не е
констатирало да са налични при огледа на вещите, както и да са описани в
документите по следственото дело. За останалите вещи, посочени в договора
липсват доказателства, които да установят по несъмнен начин, че същите са
идентични с иззетите в хода на проведеното срещу ищеца наказателно производство.
Така спирачните дискове в договора не са описани с никакви индивидуализиращи ги
белези, посочен е само техният брой, поради което не може да се приеме, че това
са именно дисковете, описани в протокола от 19.09.2002г. по цвят, размери и
количество. Същото може да се каже и за трите броя агрегати, предмет на
договора за замяна, на които не са посочени номера като безспорно индивидуализиращи
белези.
Тъй като ищецът не се легитимира като собственик на
вещите, отнети в полза на държавата след прекратяване на наказателното
производство, не може да се приеме, че той е претърпял имуществена вреда,
равняваща се по стойност на отнетото имущество. Не са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, поради което искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Дори да беше доказана собствеността и съответно
имуществената вреда за ищеца, исковата претенция би била неоснователна на
основание чл.5 ЗОДОВ. Това е така, тъй като единствената причина за отнемане на
веществените доказателства в полза на държавата е, че не е било установено кой
е техният собственик. По време на цялото досъдебно производство В. и неговите
родители, в чийто дом са намерени вещите са твърдели, че не знаят на кого са. Претенции
С.В. е заявил пред прокуратурата чак през 2013г., на които е отговорено с
мотивиран отказ. При обжалване на този отказ, с определение, постановено по ЧНД
№1073/2013г. по описа на ПРС, ХХІ н.с., жалбата му е била оставена без разглеждане.
Не може да се сподели тезата на ищеца, че отричането от правата върху вещите не
може да се има предвид в настоящия процес, тъй като това поведение е било
оправдано с оглед защитата му в наказателното производство. Противното би
означавало да му се позволи да се възползва от собственото си недобросъвестно
поведение, чийто последици по недопустим начин да се вменят във вина на правозащитния
орган. Ето защо при доказана вреда, касаеща
имуществото на В., обосновано е освобождаването на ответника от отговорност,
поради причиняване на увреждането по изключителна вина на пострадалия.
На основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ищецът следва да заплати по сметка на съда
направените по делото разноски за вещо лице по допълнителната експертиза в
размер на 100,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.В., ЕГН ********** *** против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ иск за заплащане на сумата 222 750,00 лева - обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в
извършване на престъпление и неоснователно отнемане в полза на държавата на
иззети с протокол от 19.09.2002г. движими вещи по следствено дело №276/2003г.
по описа на ОСС – гр.Пловдив, прекратено с прокурорско постановление от
13.04.2007г.
ОСЪЖДА С.С.В., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски
окръжен съд възнаграждение за вещо лице в размер на 100,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: