Р Е Ш Е Н И Е
Номер 818, 01.08.2023 г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 17.07.2023г.,
в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2169 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Д.Н.С., а ответници са Комисия за финансов надзор (КФН), Министерство
на здравеопазването (МЗ) и Министерство на труда и социалната политика (МТСП).
Ищцата твърди, че е сестра на жертва с летален край от ПТП, случило се на
01.11.2018г. между градовете Стара Загора и Нова Загора. На 07.12.2018г. в ДВ,
бр.101 от 2018г. било обнародвано изменение на Кодекса на застраховането (КЗ),
с което се създавал нов чл.493а, алинея втора на който установявала задължение
за КФН, министъра на здравеопазването и министъра на ТСП да приемат съвместна
наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане от пострадало
лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. Съобразно §102 от
ПЗР на ЗИДКЗ, крайният срок за приемане на наредбата изтекъл на 07.12.2019г.
Оттогава били изминали три години, без наредбата да е приета. Присъждали се
обидно ниски обезщетения в размерите по §96 от ПЗР на ЗИДКС – до 5000.00 лева.
Ищцата
твърди, че бездействието било незаконосъобразно, поради което се иска
ангажиране на отговорността на юридическите лица, представлявани от органите,
от чиито незаконосъобразни действия ищцата твърди, че е претърпяла вреди.
Твърди,
че претърпените от нея имуществените вреди били в размер на 30472.23 лева,
съизмерими на законната лихва, натрупана за последните три години (08.12.2019г.
до 20.12.2022г.) върху обезщетението, което обичайно се присъждало – 100000.00
лева. Претендира се и законната лихва от подаване на исковата молба –
21.12.2022г. до окончателното изпълнение на задължението.
В
срока по чл.131 от ГПК и тримата ответници са подали
отговори срещу исковата молба.
Ответникът
КФН, чрез представител по пълномощие, прави възражение за нередовност на
исковата молба, като са развити правни съображения за видовете вреди –
претърпени загуби и пропуснати ползи. Не били посочени ясно обстоятелствата, от
които произтичало твърдяното в исковата молба право – в резултат на чие
поведение била претърпяна вредата и в какво се изразявало деликатното
поведение.
Искът
се оспорва и като неоснователен. Не се оспорва твърдението, че наредбата не е
приета. Оспорва се за ищцата да са настъпили вреди, тъй като за нея бил открит
пътят да предяви срещу застрахователя по застраховката Гражданска отговорност
иск за причинените ù вреди пред граждански съд. Твърди се, че наличието
на методика не е предпоставка за допустимост на граждански иск. Съдилищата
определяли обезщетението за неимуществени вреди при условията на чл.52 от ЗЗД –
по справедливост. Липсвала каквато да и било яснота как ищцата била претърпяла
имуществени вреди и то в претендирания размер. Моли
за отхвърляне на предявения иск, както и на акцесорната
претенция за лихви. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
МЗ, чрез представител по пълномощие, оспорва иска като неоснователен. Оспорва
се ищцата да е претърпяла някакви имуществени вреди, които да са в причинна
връзка с неприемане на методиката, тъй като има възможност да реализира правата
си чрез предявяване на иск за обезщетение пред граждански съд. Ищцата не била
заявила претенция за присъждане на обезщетение по приложимия до приемане на
методиката ред, защото тя не била доказала да е претърпяла такива. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Ответникът
МТСП, чрез представител по пълномощие, оспорва изложените в исковата молба
твърдения за претърпени от ищцата имуществени вреди и то в претендирания
размер. Вредите били хипотетични, тъй като на този етап от производството не се
представяли никакви доказателства за реално претърпени от ищцата вреди. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
С
определение № 423 от 22.02.2023г., постановено по реда на чл.140 от ГПК, съдът е
разрешил предварителните въпроси по допустимостта на предявения иск и по
редовността на исковата молба, вкл. и повдигнатите в отговора на КФН, като ги е
отхвърлил. Въз основа на изложените фактически твърдения съдът е приел, че
ищцата предявява иск с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява
по пълномощие от адвокат С.К. ***, който поддържа предявения иск. Разноските се
претендират, съобразно представен списък.
Ответникът КФН се представлява по пълномощие от М.В.,
която поддържа отговора и направените с него възражения и оспорвания, както и
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът МЗ се представлява по пълномощие от главен
юрисконсулт Х.Г., която поддържа отговора и направените с него възражения и
оспорвания, както и претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът МТСП не изпраща представител. Отговорът се
поддържа в писмено становище, подадено от представител по пълномощие – главен
юрисконсулт П.П..
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Ищцата е сестра на Т.Н.В., загинала при ПТП, случило се
на 01.11.2018г. между Стара Загора и Нова Загора. Загиналата била пътник в
собствения ù лек автомобил С.И., отговорността на водача на който била
застрахована по задължителна застраховка Гражданска отговорност. Ищцата
предявила срещу застрахователя ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, която не е удовлетворена с мотива, че ищцата, като
сестра, не попада сред кръга на лицата, на които се дължи обезщетение, тъй като
не е наследник по закон на починалата. На родителите на жертвата е било изплатено
обезщетение по 100 хил лева за всеки от тях.
Ищцата не е предявила пред съд пряк иск срещу
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Предявеният иск е с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Искът е предявен срещу трима ответници,
които отговарят спрямо ищцата солидарно – чл.4, ал.2 от ЗОДОВ.
Съоразно доказателствената тежест,
установена от материалноправната норма, ищцата е
тази, която да установи посредством пълно главно доказване следните правнорелевантни факти и връзките между тях : незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата
при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда под форма
на претърпяна загуба
или пропусната полза от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Безспорно е, че по силата на чл.493а, ал.2 от КЗ (Нов - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г., в редакцията му до ДВ, бр.25 от 2022г., в сила от 29.03.2022г.), КФН, министърът на
здравеопазването и министърът
на ТСП следва да приемат съвместна наредба
за утвърждаване на методика за
определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно
увреждане на пострадало лице и за определяне размера
на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено
лице вследствие смъртта на пострадало лице, което задължение е следвало да изпълнят
в срок до една година, т.е.
до 07.12.2019г., съорабразно §102 от ПЗР на ЗИДКЗ. И към момента задължените лица не са приели
съвместната наредба, поради което съдът приема, че тяхното бездействие да
изпълнят в срок вменено им със закона задължение представлява противоправно бездействие по повод изпълнение на
административна дейност.
Ищцата обаче не установи да е претърпяла от неприемане на
описаната по – горе наредба имуществени вреди и то в претендирания
размер. Исковата претенция се базира на следната логическа конструкция : Ако
наредбата беше приета в указания в чл.493а,
ал.2 от КЗ срок, то най – късно на 08.12.2019г. на
ищцата щеше да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 100000.00
лева, защото именно това би бил размерът, който в наредбата щеше да бъде
предвидено да се плаща на лицата, претърпели болки и страдания от загубата на
близък човек, вкл. и сестрите/братята. Размерът щял да бъде 100000.00 лева,
защото това било обичайното възнаграждение, което общите съдилища присъждали по
предявени искове срещу застрахователя, като се представят извадки от актове на
ВКС. И тъй като това обезщетение и то в точно този размер не било изплатено на
ищцата от застрахователя, то тя претендира от настоящите ответници
да ù заплатят имуществени вреди в размер на 30472.23 лева, съизмерими
със законната лихва върху тази сума от 08.12.2018г. до 21.12.2022г.
Твърденията за претърпените от ищцата
имуществени вреди са изцяло несъстоятелни. Какви точно размери ще бъдат
фиксирани и какъв ще бъде кръгът от легитимираните да ги получат лица във все
още неприетата наредба е абсолютно неизвестно. Да се предполага, че размерът ще
е 100000.00 лева е абсурдно твърдение, защото законодателят няма задължение да
се съобразява с размера на сумите, които се присъждат по предявени в съдилищата
искове. Следва и да се отбележи, че в исковите производства обезщетенията не се
присъждат, според някакво тарифиране, а по
справедливост, съобразно чл.52 от ЗЗД. Дори самият пълномощник заявява в хода
на устните състезания, че да се заведе дело за 5000.00 лева било лесна работа,
но за по – голяма сума искът щял да бъде отхвърлен и ищцата щяла да плати и
разноските на другата страна.
Другото твърдение - че още на 08.12.2019г. на
ищцата щеше да бъде изплатено обезщетение и то точно в този размер, е
въображаемо.
Съдът изцяло се солидаризира с доводи в
отговорите срещу исковата молба, че за ищцата е отворен пътят да защити правата
по общия исков ред, като предяви срещу застрахователя пряк иск по чл.432, ал.1
от КТ.
По никакъв начин ищцата не доказа в
настоящото производство, че е претърпяла имуществени вреди от неприемане на
коментираната наредба и то вреди в посочения размер, което води до
неоснователност на предявения иск. Неоснователна е и акцесорната
претенция за законна лихва от подаване на исковата молба.
По разноските :
Предвид неоснователността на предявения иск,
неоснователна се явява и претенцията на ищцата за разноски.
Ответниците КФН и МЗ
претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл.10, ал.4
от ЗОДОВ, в полза на юридически лица съдът присъжда възнаграждение, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Приложима е Наредбата за заплащане
на правната помощ, която, според
§2, е приета на основание чл.37, ал.1 от ЗПП. Според чл.24, изр.2 от
НЗПП, възнаграждението за административни дела с определен материален интерес е от 100.00 до 360.00
лева. С оглед критериите по чл.1 - вид и количеството
на свършената работа, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение
в размер на 250.00 лева.
Ръководен от гореизложените
съображения, Административен
съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Д.Н.С., ЕГН **********,***, предявен
солидарно срещу Комисия за финансов надзор, град София, ул. Будапеща 16,
Министерство на здравеопазването, град София, пл. Света Недела 5, и Министерство
на труда и социалната политика, град София, ул. Триадица 2, за сумата 30472.23 лева, представляващи
обезщетение за причинени на ищцата за периода от 08.12.2019г. до 20.12.2022г.
имуществени вреди в резултат на бездействието на Комисията за финансов надзор,
министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика да
приемат най – късно до 07.12.2019г. съвместна наредба по чл.493а, ал.2 от КЗ
(ДВ, бр.101 от 2018г., в сила от 07.12.2018г., изм., ДВ, бр.25 от 2022г., в
сила от 29.03.2022г.), като отхвърля и претенцията за законната лихва от
21.12.2022г. до окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.10,
ал2 вр. ал.4 от ЗОДОВ Д.Н.С., ЕГН **********,***, да заплати на Комисия за
финансов надзор, град София, ул. Будапеща 16, сумата 250.00 (двеста и петдесет)
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.10,
ал2 вр. ал.4 от ЗОДОВ Д.Н.С., ЕГН **********,***, да заплати на
Министерство на здравеопазването, град София, пл. Света Недела 5, сумата 250.00
(двеста и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва
пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
С Ъ Д И Я :