№ 1502
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110216661 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № КПК - НП - 349/22.10.2024 г., издадено
от за председател на Комисия за противодействие на корупцията (КПК) на
основание чл. 115, ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията (ЗПК) за
нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закон за
противодействие на корупцията (ЗПК) на Т. Н. ***, ЕГН **********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000,00 (хиляда)
лева.
Недоволна от наказателното постановление е останалa жалбоподателят
Т. Н. ***, която го атакува чрез упълномощен представител – адв. Д., със
срочно подадена жалба с искане за отмяната му поради неправилно
приложение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че въззивникът
заема длъжността главен инспектор в отдел “Здравеопазване на животните“ в
ОДБХ Ловеч при БАБХ с ранг IV-ти старши, номер по ред от КДА - 265,
длъжностно ниво по КДА - 9, наименование на длъжностно ниво - експертно
ниво 5, код по НКПД 2422 6043 от 05.02.2007 г. и понастоящем, като със
заповед № ОСПД Н049/19.05.23г. на изпълнителния директор на БАБХ,
считано от 22.05.2023 г. е била назначена да изпълнява съвместно с
1
длъжността главен инспектор и длъжността на и.ф. директор на ОДБХ Ловеч
при БАБХ. Сочи се, че с писмо с изх. № 233/01.02.24 г. на ОДБХ Ловеч
жалбоподателят *** е уведомила изпълнителния директор на БАБХ за своето
желание да бъде освободена от заеманата при условията на съвместителство
длъжност - и.ф.директор на ОДБХ Ловеч при БАБХ, като считано от
01.03.2024 г. изпълнява единствено длъжността главен инспектор в отдел
“Здравеопазване на животните“. Акцентира се, че за периода от 22.05.2023 г.
до 01.03.2024 г., изпълнявайки при съвместителство двете длъжности – главен
инспектор в отдел “Здравеопазване на животните“ в ОДБХ Ловеч и и.ф.
директор на ОДБХ Ловеч, в изпълнение на законовите изисквания на чл. 49,
ал. 1, т. 2 от ЗПК, *** е подала декларации за имущество и интереси както
следва – на 19.06.2023 г. на основание чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК е подадена
встъпителна декларация за имущество и интереси за длъжност и.ф. директор
на ОДБХ Ловеч с контролно число 33AF5BBO; на 07.03.2024 г. на основание
чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК е подадена финална декларация за имущество и
интереси за длъжност и.ф. директор на ОДБХ Ловеч с контролно число
DB76DADF, както и на 08.05.2024 г. на основание чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗПК е
подадена ежегодна декларация за имущество и интереси с контролно число
D1CFEDBC за длъжността главен инспектор. Поддържа се, че в случая е
ненужно и тенденциозно изискването за подаване на две напълно еднакви
декларации по чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗПК, тъй като задълженото по закон лице е
едно и също, независимо в какво качество – дали като главен инспектор или
като и.ф. директор. Отбелязва се също така, че след провеждането на разговор
със служител на КПК, който разяснил на жалбоподателя, че трябва да подаде
годишна декларация и като изпълняващ функциите директор на ОДБХ Ловеч,
същата на 23.07.2024 г. попълнила и изпратила годишна декларация за
имущество и интереси с контролно число FC3D3FBD за длъжност и.ф.
директор на ОДБХ Ловеч, която по съдържание била напълно идентична с
вече подадената на 08.05.2024 г. ежегодна декларация за имущество и
интереси с контролно число D1CFEDBC за длъжността главен инспектор.
Съобразно изложеното се счита, че задължението си за подаване на
ежегодна декларация Т. Н. *** е изпълнила в срок, като е лишено от всякаква
логика да се очаква да подаде и втора - напълно идентична по съдържание
декларация и като и.ф. директор на ОБДХ Ловеч.
В случай, че се счете обратното, се моли да се отчете маловажността на
2
случая и усилията, които въззивникът е положила – мигновено предприемане
на корективни действия с цел отстраняване на допуснатия пропуск поради
липса на осведоменост и неясна организация как се процедира в случаи, в
които едно лице заема по едно и също време две длъжности.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв.Д. – с доказателства за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли се
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендират се
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.***, с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, който
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, от санкционираното физическо лице и
при спазване на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 29.10.2024 г., а жалбата е подадена на 11.11.2024
г.), поради което следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Към 2023 г. жалбоподателят Т. Н. *** заемала длъжността главен
инспектор в отдел “Здравеопазване на животните“ в ОДБХ Ловеч при БАБХ,
както и считано от 22.05.2023 г. изпълнявала и длъжността директор на ОДБХ
– Ловеч при БАБХ.
В срок до 15.05.2024 г. жалбоподателят Т. Н. ***, в качеството си на
директор на ОДБХ Ловеч при БАБХ, не подала декларация за имущество и
3
интереси за предходната 2023 г. пред Комисията за противодействие на
корупцията.
На 25.07.2024 г. свидетелят Т., заемаща длъжността главен инспектор в
дирекция "Публичен регистър" на Комисията за противодействие на
корупцията, извършила проверка в дирекция "Публичен регистър" на
получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за
имущество и интереси на лицата, които са задължени по Закона за
противодействие на корупцията да подават ежегодни декларации относно
придобитото имущество, получените доходи, дадените обезпечения и
направените разходи в страната и чужбина по чл. 51, ал. 1, т. 1 - 12 от ЗПК
през предходната календарна година в срок до 15 май на текущата година. При
извършената проверка свидетелят Т. установила, че въззивникът Т. Н. *** не е
подала в срок до 15.05.2024 г. ежегодна декларация за имущество и интереси
за предходната 2023 г.
Предвид горното до жалбоподателя Т. Н. *** била изпратена покана изх.
№ КПК-8959/25.07.2024 г. да се яви лично на 01.08.2024 г. в 11:30 часа в
дирекция "Публичен регистър" на Комисията за противодействие на
корупцията за съставяне и връчване на акт за установяване на
административно нарушение.
Тъй като до 01.08.2024 г. нямало резултат от връчване на поканата, на
01.08.2024 г. свидетелят Т. провела телефонен разговор с жалбоподателя ***, в
който я уведомила за причините за изпращане на покана изх. № КПК-
8959/25.07.2024 г., както и за възможността АУАН да бъде съставен в нейно
отсъствие на основание чл. 40 ал. 2 ЗАНН. Жалбоподателят *** изявила
желание актът да бъде съставен в нейно отсъствие на датата, на която е
поканена – 01.08.2024 г. и да й бъде изпратен за връчване чрез органите на
общинската администрация. За проведения разговор свидетелят *** съставила
констативен протокол вътр. № КПК-8959-1/01.08.2024 г., който бил подписан
както от ***, така и от *** – главен специалист в дирекция „Публичен
регистър“ на КПК, която присъствала по време на провеждане на разговора.
На 01.08.2024 г. в отсъствие на жалбоподателя Т. Н. *** на основание
чл. 40, ал. 2 ЗАНН и в присъствието на двама свидетели, свидетелят Т.
съставила АУАН № КПК-АУАН-ПР-1947/01.08.2024 г., с който повдигнала
против въззивника *** административнонаказателно обвинение за нарушение
4
на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.
С писмо изх. № КПК-8959-2/02.08.2024 г. съставеният АУАН бил
изпратен за връчване на въззивника Т. Н. *** чрез общинската администрация
по местоживеене и й бил връчен на 07.08.2024 г. лично и срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения
срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН № КПК-АУАН-ПР-1947/01.08.2024 г. на
22.10.2024 г. *** – за председател на Комисия за противодействие на
корупцията (КПК) издал обжалваното наказателно постановление № КПК -
НП - 349/22.10.2024 г., с което на основание чл. 115, ал. 1 от Закон за
противодействие на корупцията (ЗПК) за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закон за противодействие на корупцията (ЗПК) наложил на
Т. Н. *** административно наказание "глоба" в размер на 1000,00 (хиляда)
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –а. Т..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Т. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства
като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви,
от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля ***
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същата като а. е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
5
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това
основание.
Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни административни
органи. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗПК актовете за установяване на нарушенията
се съставят от определени от председателя на Комисията за противодействие
на корупцията длъжностни лица. Като писмено доказателство по делото е
приета Заповед № КПК - РД - 06-305/23.07.2024 г., с която ***, действащ „за“
председател на КПК оправомощава свидетеля Т. да съставя актове за
установени административни нарушения. Наказателното постановление е
издадено от ***, който с решение на 44-то Народно събрание от 26.04.2018 г. е
избран за заместник – председател на КПКОНПИ. С решение, прието от 47-мо
Народно събрание на 02.02.2022 г., предсрочно е прекратено
правоотношението на *** като председател на КПКОНПИ, считано от
01.03.2022 г. Липсват данни след 01.03.2022 г. да е избран нов председател на
КПК, нито пък да е бил определен временно изпълняващ длъжността
председател на КПК.
Предвид предсрочното прекратяване на правоотношението на
председателя на КПКОНПИ, е налице хипотеза на заместване от заместник –
председателя, каквито правомощия са му предоставени съгласно разпоредбите
на чл. 14, ал. 3 ЗПКОНПИ (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от
06.10.2023 г.) и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на
6
КПКОНПИ и на нейната администрация. "Заместването се извършва в
случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност
да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато
функциониране на административния орган, прекратено предсрочно
правоотношение на председателя на КПКОНПИ и липсата на изричен акт на
Народното събрание, с който е избран председател или временно изпълняващ
длъжността такъв, правомощията на председател на КПКОНПИ, следва да се
изпълняват именно от заместник - председателя, тъй като изрично в закона е
предвидено правомощие да го замества в негово отсъствие. Следва да се
отбележи, че необходимост от заместване е налице, не само когато титулярът
отсъства временно по различни обективни причини, но и в период, когато
председателят е освободен от длъжност и все още не е избран нов или
временно изпълняващ тази длъжност. Следователно по силата на закона, без
да е необходимо изрично овластяване, при отсъствие председателят на
КПКОНПИ се представлява от нейният заместник - председател" (така
Решение № 9559 от 11.10.2023 г. по адм. дело № 4743/2023 г. на ВАС).
Предвид горното съдът намери, че и правомощията на наказващ орган по чл.
14, ал. 1, т. 5 ЗПКОНПИ (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023
г.) се осъществяват от нейния заместник - председател.
В ДВ, брой 84 от 06.10.2023 г., е обнародван Закон за противодействие на
корупцията, като съгласно чл. 7, ал. 1 от закона орган за противодействие и
превенция на корупцията и установяването на конфликт на интереси е
Комисията за противодействие на корупцията. Съгласно § 7 ал. 4 ПЗРЗПК до
избирането на нови членове на Комисията за противодействие на корупцията
досегашният изпълняващ длъжността председател на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество изпълнява функциите по чл. 14, ал. 1 от Закона за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Съгласно
чл. 120, ал. 1 ЗПК председателят на Комисията издава наказателни
постановления за нарушения на закона. Предвид всичко гореизложено съдът
намери, че наказателното постановление е издадено от компетентен
административен орган.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Нарушението е извършено на 16.05.2024 г.,
установено е на 25.07.2024 г., когато свидетелят *** е извършила проверка на
7
получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за
имущество и интереси на задължените лица по Закона за противодействие на
корупцията, АУАН е съставен на 01.08.2024 г., а НП е издадено на 22.10.2024 г.
Нарушения на процесуалните правила не са били допуснати и при
съставяне и връчване на АУАН, с който е образувано
административнонаказателното производство. АУАН е съставен в отсъствие на
жалбоподателя, но при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 40, ал. 2
ЗАНН – след като жалбоподателят е била уведомена в телефонен разговор за
датата, на която следва да се състави АУАН, както и за възможността АУАН да
се състави в нейно отсъствие и след като сама е пожелала АУАН да се състави
в отсъствието й и да й бъде изпратен за връчване (видно от констативен
протокол за уведомяване по телефон вътр. № КПК-8959-1/01.08.2024 г.). АУАН
е съставен и в присъствието на двама свидетели съгласно разпоредбата на чл.
40, ал. 3 ЗАНН, подписан е от съставителя и свидетелите. След съставяне на
АУАН при спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗАНН АУАН е изпратен за
предявяване и подписване на жалбоподателя чрез общинската служба по
местоживеене, като й е бил предявен и връчен, като са били депозирани и
възражения срещу констатациите в същия от страна на въззивника.
АУАН и НП имат и предвиденото съответно в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН съдържание, като както в АУАН, така и в НП, при това при пълна
идентичност, са описани всички признаци от състава на нарушението,
обстоятелствата по извършването му, посочени са датата и мястото на
извършването му, както и нарушената законова разпоредба.
Предвид горното съдът намира, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление на това основание.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин извършването на нарушението от страна на
въззивника Т. Н. ***.
Не с спорно по делото, че към 2023 г. жалбоподателят Т. Н. *** е заемала
длъжност "директор" на ОДБХ Ловеч при БАБХ и предвид заеманата
длъжност има качеството на лице, заемащо висша публична длъжност по
смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 23 от ЗПК. Жалбоподателят *** попада в кръга на
8
задължените лица по закона, които са длъжни да подават ежегодна декларация
за имущество и интереси за обстоятелствата по чл. 51, ал. 1, т. 1 – 12 от ЗПК
пред Комисията за противодействие на корупцията. Срокът за подаване на
декларацията за имущество и интереси е уреден в чл. 52, ал. 1, т. 2 ЗПК –
ежегодно в срок до 15.05. за предходната календарна година.
Така жалбоподателят Т. Н. *** е следвало да подаде декларация за
имущество и интереси за 2023 г. в срок до 15.05.2024 г. Въззивникът обаче не е
подала декларацията в законовия срок, с което е осъществила и вмененото й
административно нарушение.
Като не е изпълнила законовото задължение да подаде в срок до
15.05.2024 г. декларация за имущество и интереси за 2023 г., въззивникът е
осъществила от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закон за
противодействие на корупцията, за което е ангажирана
административнонаказателната й отговорност. Нарушението е извършено
чрез бездействие на 16.05.2024 г., както е посочено в АУАН и НП - първият
ден, следващ изтичането на срока, в който като е била длъжна да подаде
декларация за имущество и интереси за предходната 2023 г., въззивникът ***
не го е сторила. Касае се за нарушение на просто извършване, за чиято
съставомерност не се изисква настъпване на съставомерен вредоносен
резултат. Правилно и в АУАН, и в НП, като място на извършване на
нарушението е посочен гр. София, тъй като нарушенията, осъществими чрез
бездействие, се извършват там, където лицето е следвало да изпълни даденото
задължение и да предприеме дължимото поведение – в случая въззивникът е
следвало да подаде декларацията за имущество и интереси пред Комисията за
противодействие на корупцията, чието седалище е в гр. София, поради което и
нарушението е извършено в гр. София.
Формалните нарушения (на просто извършване) могат да бъдат
осъществявани само при пряк умисъл като форма на вината. В случая
жалбоподателят е съзнавала противоправния характер на поведението си - че
като е била длъжна не е подала декларация за имущество и интереси за 2023 г.
в законовия срок – до 15.05.2024 г.
Неоснователни са релевираните във въззивната жалба доводи, че за
въззивника не е съществувало задължение за подаване на процесната ежегодна
9
декларация пред КПК в качеството й на задължено лице по чл. чл. 6, ал. 1, т.
23 ЗПК, тъй като същата е подала ежегодна декларация в срок за заеманата от
нея съвместно длъжност „главен инспектор“ в отдел “Здравеопазване на
животните“ в ОДБХ Ловеч при БАБХ. В тази връзка е необходимо да бъде
посочено, че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 23 от ЗПК, ръководителите и техните
заместници на областните дирекции по безопасност на храните са лица,
заемащи висши публични длъжности по смисъла на същия закон. Без значение
е дали съответното лице заема тази длъжност постоянно или временно (по
вътрешно съвместителство, по заместване) – за него възникват задължения по
ЗПК да декларира своите имущество и интереси въз основа на посоченото
основание, поради което дали жалбоподателят е подавала ежегодна
декларация като лице, заемащо длъжността „главен инспектор“ са явява
изцяло ирелевантно. Изцяло неотносими са и възраженията, свързани с
подаване на встъпителна и финална декларация по ЗПК от страна на
въззивника, доколкото административнонаказателната й отговорност е
ангажирана за неизпълнение на задължението й да подаде в
законоустановения срок ежегодна декларация за имущество и интереси пред
КПК за 2023 г. за заеманата длъжност „директор“ на ОДБХ Ловеч при БАБХ.
Независимо, че административното нарушение на правилата на чл. 52,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията
(ЗПК) е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е
необходимо настъпване на вредни последици, настоящият съдебен състав
намира, че установените фактически констатации следва да се подведат под
хипотезата на чл. 28, ал. 1 ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. В
тази насока съдът споделя основателността на това възражение, релевирано в
жалбата срещу издадения санкционен акт.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си
поле с оглед вида на нарушенията: резултатни или формални. В този смисъл,
не може да се обоснове извод, че само поради обстоятелството, че в състава на
нарушението не се включва настъпване на общественоопасни последици,
извършването му не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Законодателят не прави разлика и с оглед особените качества на субектите на
отговорността. Преценката за приложимостта на коментирания институт е
фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за дефинирането на "маловажност" са
10
свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – засегнатите от деянието
обществени отношения, както и всички други релевантни обстоятелства като:
време, място, обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни за
други извършени нарушения и т. н.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност,
при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма във всички случаи е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за
"маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, ще му бъде
наложено административно наказание. Прилагайки я, наказващият орган
всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а този
институт не може да почива на преценка по целесъобразност.
Принципът на пропорционалност при преценката за налагане на
наказание за извършеното е последователно застъпен, както във вътрешното
право на Република България, така и в релевантните международни актове, по
които държавата ни е страна. В конкретния случай по несъмнен начин е
установено, че декларация за имущество и интереси за 2023 г., изискуема по
закон, е подадена със закъснение, но то е едва 2 /два/ месеца и 9 /девет/ дни.
Не са налице доказателства за други нарушения на законодателството от
страна на жалбоподателя в качеството му на адресат на нормите на закона,
които да са установени и санкционирани с влезли в сила наказателни
постановления. Последното придава и инцидентен характер на конкретно
констатираното бездействие. Отделно от това, макар и със закъснение,
жалбоподателят е изпълнила своето правно задължение по собствена воля.
Независимо от обстоятелството, че нарушението се явява формално, в случая
липсват ангажирани твърдения и за настъпили допълнителни, макар и
несъставомерни последици. Наказващият орган не е събрал доказателства в
обратната насока и не твърди подобно нещо. Инициативата за подаване на
11
процесната декларация е предприета преди началото на
административнонаказателното производство – на 23.07.2024 г. (като самата
проверка в дирекция „Публичен регистър“ на КПК е извършена на 25.07.2024
г.), респективно и не е наложена от съзнанието за предстоящо упражняване на
санкционно правомощие. Отделно от това, в случая не се установява, че
жалбоподателят *** е имала за цел да осуети постигането на прогласените
цели на закона и че е укрила подлежащи на деклариране обстоятелства.
В резюме се налага извод, че извършеното от въззивника бездействие не
засяга сериозно обществото, нито повлиява съществено върху събирането и
правилното обработване на изискуемата по закон информация, поради което и
не мотивира извод за създадени предпоставки за несигурност в охраняваните
обществени отношения по ефективно противодействие на корупцията,
създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности,
изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при
спазване на Конституцията и законите и предотвратяване на възможностите за
незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. В този смисъл
и с оглед многобройните смекчаващи обстоятелства не следва да се приеме, че
охраняваните с нормата обществени отношения са засегнати в степен,
оправдаваща приложението на административнонаказателната принуда
спрямо въззивника. Налагането на административно наказание, дори и в
минималния размер, не отговаря на заложените в чл. 12 от ЗАНН цели, поради
което наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН и да не
наложи административно наказание на жалбоподателя Т. Н. ***. Съгласно чл.
63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, когато съдът констатира предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, но административнонаказващият орган не ги е приложил, е налице
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. В този
случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Жалбоподателят следва да бъде предупредена, че при последващо
нарушение ще бъде ангажирана административнонаказателната й
отговорност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, съдът
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КПК - НП - 349/22.10.2024 г.,
издадено от за председател на Комисия за противодействие на корупцията
(КПК), с което на основание чл. 115, ал. 1 от Закон за противодействие на
корупцията (ЗПК) за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от
Закон за противодействие на корупцията (ЗПК) на Т. Н. ***, ЕГН **********,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000,00 (хиляда)
лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН нарушителя Т.
Н. ***, ЕГН **********, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение
ще й бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13