№ 206
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Виктория Тр. Христова
в присъствието на прокурора Т. Ив. З.
като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100600568 по описа за 2025 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 440 от 01.07.2024 г., постановена по НОХД № 13017/2023 г.
по описа на СРС, НО, 18-ти състав, подсъдимият И. Д. И. е признат за виновен
в това, че на 17.10.2022 г. в гр. София е управлявал МПС след употреба на
наркотично вещество – кокаин (което е установено по надлежния ред – въз
основа на заключението на съдебна химико-токсикологична (токсикохимична)
експертиза) – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца, наказание
„глоба“ в размер на 600 лева и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца, от което на основание чл. 59 НК е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
17.10.2022 г. С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. И. е бил
осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 905.40
лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното
1
производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
адв. Г. М. – защитник на подсъдимия, ведно с допълнение към нея, с която се
иска нейната отмяна поради незаконосъобразността й. Твърди се, че в
нарушение на принципа на непосредственост в хода на първоинстанционното
производство не са били разпитани свидетели и вещите лица, посочени в
приложението към обвинителния акт, с което е нарушено правото на защита
на подсъдимия да зададе лично въпроси на посочените лица. Твърди се, че от
мотивите на съда не ставало ясно и въз основа на какви доказателства е приета
изложената от държавното обвинение фактическа обстановка, като не са
изложени и мотиви във връзка с направените от защитата възражения, което
обуславя липсата на мотиви на постановената присъда. Релевирани са доводи,
че не е било проведено обективно, всестранно и пълно изследване на
доказателствата по делото, което е довело и да нарушение на принципа на
справедлив процес по чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС. С оглед на това, от въззивния съд
се иска да отмени изцяло обжалваната присъда, като оправдае подсъдимия по
повдигнатото му обвинение. В условията на евентуалност, от въззивния съд се
иска да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг
състав на съда на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 НПК, или да наложи
на подсъдимия по-леко наказание.
С определение в разпоредително заседание от 27.01.2025 г. въззивният съд
по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и изслушването
на експертизи пред въззивната инстанция.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа подадената
въззивна жалба по изложените в същата съображения. В допълнение е
посочено, че единственото правилно решение на въззивния съд е отмяна на
атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с
оглед провеждане на пълно и обективно съдебно следствие и спазване
правото на защита на подсъдимия.
Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за
потвърждаване на първоинстанционната присъда, тъй като е постановена в
съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон, а
наложеното наказание отговаря в пълна степен на целите, визирани в чл. 36
2
НК.
Подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник, като иска да бъде
оправдан и делото да се върне на първата инстанция.
В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият иска да бъде
оневинен.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба,
както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
разпоредбата на чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че са налице основания за отмяната й и връщането на
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане поради
необходимостта от отстраняване на допуснати в хода на съдебното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Съображенията за това
са следните:
На първо място, според настоящия съдебен състав първостепенният съд е
постановил своя съдебен акт в нарушение на изискванията на чл. 305, ал. 4, вр.
чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК. В разпоредбата на чл. 305, ал. 4 НПК се съдържа
законодателен стандарт относно съдържанието на диспозитива на присъдата,
като в последния следва да бъдат посочени всички обстоятелства, визирани в
разпоредбата на чл. 301 НПК. Съгласно нормата на чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК в
диспозитива на присъдата следва да се посочи има ли извършено деяние,
извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно. В този смисъл
следва да бъдат посочени съответните факти, обуславящи наличието на
съставомерните признаци на инкриминираното престъпление. В конкретния
случай в диспозитива на първоинстанционната присъда са посочени
единствено датата и населеното място на извършване на престъплението,
както и управлението на неустановено МПС след употреба на наркотично
вещество кокаин, установено по надлежния ред. Липсва обаче каквато и да е
конкретизация относно това на кое точно място е осъществено
изпълнителното деяние на престъплението, при положение, че същото се
изразява именно в управление на МПС, още по-малко е конкретизирано какво
е управляваното МПС като вид и съответни индивидуализиращи белези като
марка, модел и регистрационен номер. Въззивният съдебен състав счита, че от
съществено значение както за гарантиране правото на защита на подсъдимия,
3
така и за яснота на волята на съда, е посочването в диспозитива на присъдата
на вида на съответното МПС, както и индивидуализирането му, във връзка с
конкретизиране начина на осъществяване на престъплението по чл. 343б, ал. 3
НК. В този смисъл не става ясно какво по вид превозно средство е управлявал
подсъдимият с оглед преценка на обстоятелството дали същото отговаря на
легалната дефиниция за „моторно превозно средство“, посочена в § 6, т. 11 от
ДР на ЗДвП. Същото не е било индивидуализирано и по какъвто и да е начин с
посочване марка, модел и регистрационен номер. Неясно е и защо в
диспозитива към присъдата не е посочен часът на извършване на
престъплението, при положение, че в обвинителния акт, инициирал
първоинстанционното производство, датата и часът на извършване на
престъплението са описани по недвусмислен начин, като видно от мотивите
към присъдата очевидно първостепенният съд е възприел изцяло
обвинителната теза, вкл. и в темпорален аспект. В обвинителния акт, освен
това, е посочено точното място на извършване на престъплението и
индивидуализиращите данни на автомобила, с който е осъществено
последното, като е неясно защо умишлено тези обстоятелства не са били
отразени в диспозитива на първоинстанционната присъда. Доколкото
мотивите към присъдата са изготвени след обявяване на диспозитива й, то при
прочитане на присъдата в съдебно заседание подсъдимият е поставен в
невъзможност да разбере за какво точно деяние е бил признат за виновен и му
е наложено съответно наказание. В този смисъл и настоящият съдебен състав
счита, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 305, ал. 4, вр. чл. 301,
ал. 1, т. 1 НПК, което се явява неотстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
На следващо място въззивният съд счита, че е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила и при изготвяне на
мотивите към присъдата. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК в
мотивите към присъдата съдът е длъжен да посочи въз основа на какви
доказателства приема установената от него фактическа обстановка, като при
протИ.речия на доказателствените материали, се излагат съображения защо
едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Неизпълнението на това
задължение на съда обуславя не само несъответствие на мотивите към
съдебния акт с изискванията относно неговото съдържание, но и нарушаване
4
на изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК (в този смисъл Решение № 190 от
13.01.2021 г. по н.д. № 920/2020 г. по описа на ВКС, III н.о., Решение № 206 от
25.03.2021 г. по н.д. № 889/2020 г. по описа на ВКС, III н.о. и др.). В настоящия
случай, първоинстанционният съд, в нарушение на горепосоченото
императивно изискване относно съдържанието на мотивите към съдебния акт,
не е отговорил на възраженията на защитника на подсъдимия относно
протИ.речието в доказателствените материали, допуснатите нарушения на
процедурата по установяване употребата на наркотични вещества от
подсъдимия и наличния доказателствен дефицит относно авторството на
престъплението. В този смисъл защитникът неколкократно е възразил, че не е
доказано авторството на престъплението, доколкото АУАН не се ползва с
презумптивна доказателствена сила в наказателното производство, като нито
подсъдимият е признавал, че е управлявал автомобила на инкриминираната
дата, нито разпитаният св. Д.Г. е бил очевидец на това обстоятелство. Вместо
това, първостепенният съд е посочил, че авторството на престъплението се
установява от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел, обясненията на подсъдимия и писмените доказателствени
материали, съдържащи информация относно лицето, което е управлявало
лекия автомобил. На първо място, не става ясно кои са визираните от
районния съд „писмени доказателствени материали“, въз основа на които
същият приема, че е доказано авторството на престъплението. Както
въззивната инстанция, така и подсъдимото лице и неговият защитник са
поставени в невъзможност да разберат каква е действителната воля на
първоинстанционния съд и въз основа на какви доказателства последният е
стигнал до извода си за доказаност на авторството на престъплението. На
следващо място, не са изложени никакви съображения в отговор на
релевираните от защитника възражения относно липсата на основание за
кредитиране на АУАН и докладната записка, изготвена от служител на СДВР,
респ. производния характер на показанията на единствения разпитан по
делото свидетел (доколкото защитникът и подсъдимият са дали съгласие по
реда на чл. 371, т. 1 НПК за непровеждане на непосредствен разпит
единствено на вещите лица, изготвили съответните експертизи в хода на
досъдебното производство). Следва да се посочи, че в доказателствения
процес е недопустимо производните доказателства да подменят наличните
първични такива, освен в случаите, когато последните са недостъпни (в този
5
смисъл Решение № 93 от 21.05.2014 г. по н.д. № 161/2014 г. на ВКС, II н.о.,
Решение № 529 от 28.02.2014 г. по н.д. № 2045/2013 г. на ВКС, II н.о., Решение
№ 113 от 23.06.2015 г. по н.д. № 93/2015 г. на ВКС, II н.о. и др.). В конкретния
случай са налични първични доказателства относно авторството на деянието,
съдържащи се в показанията на свидетелите А.В.С., М.М.И. и Ц.С.С., които
първостепенният съд, въпреки неколкократните искания и на прокуратурата, и
на защитника, не са били разпитани от контролираната инстанция в
нарушение на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК. Не е даден отговор и на
възражението на защитника относно липсата на самопризнание на
подсъдимия касателно авторството на престъплението. На следващо място,
защитникът на подсъдимия е изложил множество и конкретни възражения
относно нарушаване на правилата за установяване употреба на наркотични
вещества от водачите на МПС, регламентирани в Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно липсата на
съставен протокол съгласно Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата;
липсата на холограмни стикери, връчени на проверяваното лице; липсата на
подпис от изследваното лице върху протокола за медицинско изследване и
неяснотата от кое лице са били иззети; наличие на разминаване между
съдържанието на талона за изследване, приложен на л. 32 и л. 52 от ДП и
нарушаване на правилата на НПК във връзка с приобщаване на дръг-тест
касетата. Основателността на така релевираните възражения е отделен въпрос,
но първостепенният съд е бил длъжен съгласно вменените му по закон
правомощия да отговори на същите, доколкото възраженията касаят въпроси
по същество, свързани с вината и отговорността на подсъдимото лице. В
случая първостепенният съд е посочил единствено, че е спазен редът на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и не съществува съмнение, че изследваните
проби са били дадени именно от подсъдимия. Извън посоченото декларативно
изявление обаче липсва конкретно обсъждане на възраженията на защитника
на подсъдимия, поради което и не става ясно какви са конкретните
съображения, поради които първостепенният съд е приел, че в настоящия
случай не е бил нарушен редът на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
установяване употребата на наркотични вещества от страна на подс. И..
Следва да се посочи, че съдебната практика е константна, че частичната
липса на мотиви относно решаващи въпроси касателно отговорността на
6
подсъдимия винаги води до пълна липса на мотиви на съдебния акт и
представлява отменително основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1
НПК (в този смисъл Решение № 44 от 31.03.2021 г. по н.д. № 971/2020 г. по
описа на ВКС, II н.о., Решение № 267 от 30.05.2019 г. по н.д. № 1029/2018 г. по
описа на ВКС, II н.о., Решение № 66 от 07.03.2012 г. по н.д. № 28/2012 г. по
описа на ВКС, III н.о. и др.). Действително, въззивният съд действа като
контролно-решаваща инстанция, в какъвто смисъл разполага с правомощие да
събира непосредствено всякакви доказателства и да установява нови
фактически положения (чл. 315 и чл. 316 от НПК). Изключение от това
правило обаче е липсата на надлежно проведено първоинстанционно
производство или постановяването на невалиден съдебен акт от
първостепенния съд, в който случай въззивното производство не може да
замести първоинстанционното такова (Решение № 20 от 02.06.2015 г. по н.д.
№ 1686/2014 г. на ВКС, II н.о.). В настоящия случай, доколкото са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното пред
районния съд производство, е недопустимо въззивният съд да действа като
„втора първа инстанция“ и да провежда цялостно съдебно следствие за
установяване на обективната истина по делото.
Обобщавайки гореизложеното, въззивният съдебен състав счита, че в хода
на съдебното производство пред първоинстанционния съд са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. 1 и т. 2 НПК, които са неотстраними на настоящия етап от наказателното
производство. С оглед на това са налице основания за отмяна на
първоинстанционната присъда, поради което е безпредметно обсъждането на
обвинението по същество, както и отговарянето на релевираните с въззивната
жалба възражения в тази насока.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 440 от 01.07.2024 г., постановена по НОХД
№ 13017/2023 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
състав на съда от стадия на разпоредително заседание.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8