№ 2859
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110205947 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 7657799/2023, издаден от
СДВР, с който на Г. Г. Д., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДвП.
В жалбата, подадена от Г. Г. Д., се твърди, че в обжалвания електронен
фиш неправилно е посочено, че деянието е извършено в условията на
повторност, както и се сочи, че упоменаването на „АТСС“ без посочване на
модела се явява пречка за доказване изрядността на АТСС. Като процесуално
нарушение се посочва, че във фиша липсва изрично упоменаване на
възможността за писмено възражение срещу фиша пред директора на СДВР.
Иска се отмяна на ЕФ. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител. Представя писмени бележки,
в които моли за отмяна на електронния фиш и претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
1
Депозира писмени бележки, в които, чрез пълномощника си юрк. Страхинов,
изразява становище, че електронният фиш следва да бъде потвърден.
Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 13.06.2023 г. в 09:57 ч. е управляван лек автомобил „Мазда 3“, с рег.
№ ХХХХХХ, в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ - Враня, с посока на
движение от ул. „Патриарх Герман“ към Околовръстен път. На посочения
участък от пътя е въведено ограничение на максимално допустимата скорост
на движение – 50 км/ч, (скорост за движение в населено място).
Ограничението било въведено с пътен знак В26, наличието на който се
установява от приложения по делото снимков материал. При ограничение на
скоростта до 50 км/ч, автомобилът е засечен да се движи със 69 км/ч., от
която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се
зачита като 66 км/ч. Нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство, мобилна система за видеоконтрол ATCC ARH CAM S1, с номер
11743ее. За така установеното превишаване на скоростта е издаден
електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр.
чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол от проверка на техническо
устройство и удостоверен тип, справка за собствеността на автомобила, копие
от заповед на МВР, протокол за ползване на техническото средство за
контрол на скоростта, справка от АИС АНД, ежедневна форма на отчет,
списък с намерени фишове, както и от останалите по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като
те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат
непротиворечиво фактите по делото.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити,
предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за
регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на
когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението;
нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на
доброволното ѝ заплащане. От представените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства се установява също така, че
оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване
на процесуалните правила.
Фишът е изготвен в съответствие с образеца, утвърден от министъра на
вътрешните работи, съгласно посочената по-горе разпоредба. В този смисъл
твърденията на жалбоподателя, че упоменаването на „АТСС“ без посочване
на модела се явява пречка за доказване изрядността на АТСС, както и липсата
на изрично упоменаване на възможността за писмено възражение срещу
фиша пред директора на СДВР не съставляват процесуални нарушения при
съставяне на ЕФ.
От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
посочения участък от пътя е било въведено ограничение на максимално
допустимата скорост на движение – 50 км/ч. (скорост за движение в населено
място), която в случая е била въведена с пътен знак В26. При ограничение на
скоростта до 50 км/ч, автомобилът е засечен да се движи със 69 км/ч., от
която скорост са приспаднати 3% толеранс в полза на водача и същата се
зачита като 66 км/ч. От наличните по делото доказателства се установява
още, че техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото
е било в изправност към момента на извършване на нарушението.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната в закона скорост за
движение в населено място, която е била въведена с пътен знак В26, поради
което нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
3
Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
действие.
От субективна страна нарушението е извършено виновно при форма на
вина пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал противоправния характер
на деянието и съзнателно е нарушил установеното в закона ограничение на
скоростта на движение.
Съдът обаче констатира, че във фиша неправилно е посочено, че
деянието е извършено в условията на повторност. Видно от предоставените
по делото доказателствени материали, ЕФ Серия К № 3713856, който е
посочен в обжалвания като основание за повторността, е бил отменен през
септември 2022 г. Следователно фактическата обстановка не съответства на
описаното нарушение правно основание във връзка с чл. 182, ал. 4 от Закона
за движение по пътищата, поради което електронният фиш следва да бъде
изменен, като бъде приложена съответна на описаната в електронния фиш и
установена по делото фактическа обстановка санкционна разпореда,
съобразно с доказаното нарушение.
За констатираното превишаване на разрешената скорост с 16 км/ч. в
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 е предвидено, че водач, който превиши
позволената скорост на движение в населено място с превишаване между 11
до 20 км/ч, се санкционира с глоба 50 лв.
Доколкото съдът намира, че именно това е съответното на
констатираното и доказано в случая нарушение, за което следва да се
санкционира жалбоподателя и именно това е размерът на наказанието, което
следва да и бъде наложено, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 във връзка с ал. 7, т.
1 от ЗАНН съдът намира, че следва да измени електронния фиш като
приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение
на нарушението и на основание т. 2 от цитираната алинея и разпоредба да
намали размера на наложеното административно наказание.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63 д, ал. 4 от ЗАНН в полза
на въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение за
юрисконсулт, определено от съда в размер на 80 лева с оглед невисоката
правна и фактическа сложност на делото..
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 765779, издаден от СДВР, с
който на Г. Г. Д., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.,
като на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 изменя правното основание за
санкциониране на нарушението от чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗдВП и намалява размера
на наложеното наказание от 50 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Г. Г. Д., с ЕГН
**********, да заплати в полза на СДВР сумата в размер на 80 (осемдесет)
лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5