№ 62
гр. Благоевград, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело №
20231200900162 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ЗК „Л.“ АД, с ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гС., чрез пълномощник, с която срещу Г. И.
Б., с ЕГН **********, с адрес: с.В. е предявен осъдителен иск - за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 35 439,74 лева - главница за
изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, в резултат
на ПТП, както и сумата от 11 187,28 лева - мораторна лихва от 24.05.2020г до
датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване
на иска, както и разноските по делото.
Твърди се от ищеца в исковата молба, че на 09.08.2019г., около в 10:50 часа
в с. В. на ул. Л. ответникът Г. И. Б. паркирал л.а. С... на наклонен участък, но
не предприел мерки той да не потегли сам. Сочи се, че атомобилът се привел
сам в движение на заден ход и блъснал пешеходеца И. М. М.. В резултат на
настъпилото ПТП били причинени неимуществени вреди на пешеходеца И.
М. М., както и имуществени такива, свързани с последвалото лечение. Твърди
се, че за настъпилото ПТП е издаден КП като в същия е отразено, че
виновният водач Г. И. Б. е неправоспособен и не притежава свидетелство за
управление на МПС.
1
Сочи се, че към датата на събитието отговорността на водача на виновния
л.а. С... е застрахована по застраховка “ГО” при ищеца по застрахователна
полица № ... , със срок на валидност от 08.01.2019г. до 08.01.2020г., както и че
пострадалото лице - И. М. М. е предявила претенция към ищеца, в качеството
му на застраховател на причинителя на вредите за обезщетяване на
причинените й имуществени вреди в размер на 2419,74лв и неимуществени
такива в размер на 80000лв. за болки и страдания поради множество
счупвания на подбедрицата и извършени оперативни интервенции.След
представяне на фактури за извършените разходи, преценка на
относителността им и след заключение от застрахователна експертна
комисия, претенциите на имуществените вреди са уважени изцяло, а тези за
неимуществени - частично. Между Застрахователя и пострадалото лице се е
постигнало споразумение №821/26.09.2019г. за определяне и изплащане на
общо обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от
описаното ПТП в общ размер на 35419,74лв., от които 2419,74 имуществени
вреди. Горната сума се сочи, че е изплатена на пострадалото лице по посочена
от него банкова сметка с две платежни нареждания за 10 000 лв. и 25419
74лв., съответно от 07.12.2019г. и 10.01.2020г.
С извършеното плащане на обезщетение по задължителна застраховка
“ГО“, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на осъдителния
иск срещу причинителя на вредата при условията на регрес по чл. 500, ал. 2
КЗ до размера на платеното и от 35419,74 лв. и обичайните разноски за
неговото определяне в размер на 20лв или общо за сумата в размер на
35439,74лв.
За заплащане на дължимото ищецът твърди, че е поканил ответника с
писмо, получено лично на 24.04.2020г. видно от обратната разписка, поради
което се обосновава и искане за заплащане на мораторна лихва в размер на
11187,28 лв. за периода от 24.05.2020г. до датата на подаване на настоящата
искова молба.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени
доказателства.
В срока по чл. 367 от ГПК от ответната страна е постъпил отговор.
Искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се пасивната легитимация,
твърди се недоказаност на деянието и неговия механизъм, при евентуалност
2
се оспорва размера на иска, прави се възражение за съпричиняване на вредите
от пешеходеца М., която се е намирала на пътното платно в момента, в който
е била блъсната от автомобила.
Оспорва се, че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при
управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Твърди се, че няма
вина за привеждане на автомобила в движение. В отговора ответната страна
описва конкретна хронология на случилото се на 09.08.2019г., като твърди, че
за привеждане на автомобила в движение е допринесъл /извършил/
намиращото се в този момент в автомобила дете С., както и че пострадалото
лице се е движело по пътното платно, а не по тротоара.
Оспорва, че е получавал покана за плащане от застрахователя, а дори и
такава да му е изпращана за връчване сочи, че е и бил на 16години. Сочи се,
че само въз основа на протокола за ПТП не може да се обоснове отговорност
от ответната страна, още повече , че протоколът не е бил подписан от него.
При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава липсата на
условията за ангажиране на регресната му отговорност. Алтерантивно се
прави възражение за силно завишен размер на обезщетението, изплатено от
застрахователя, като се поддържа, че между последния и пострадалото лице е
сключено споразумение на 26.09.2019г., когато ответната страна е била
непълнолетна - на 16 години и който не е бил и страна по това споразумение,
поради което не го обвързва. Определеното обезщетение се определя
несъразмерно на действително причинените и претърпени вреди.
Прави се възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, изразяващо се в движение на това лице по пътното платно.
Прави се възражение за недължимост на мораторната лихва за времето от
24.05.2020г. до подаване на иска с твърдението ,че не е получавана покана за
плащане на регресното вземане.
Не се възразява по исканията на ищеца за събиране на доказателства.
От ответната страна се иска ангажиране на трима свидетели - очевидци.
На основание чл.372 ГПК препис от отговора на ответната страна е
връчване на ищеца, който в срок е подал допълнителна искова молба.
Във връзка с направените от ответника оспорвания последните се считат за
несъстоятелни.
3
Предвид направените в отговора оспорвания от ищеца са направени
допълнителни доказателствени искания: за изискване от РУ гр.ГД на заверено
копие на цялата административно наказателна преписка във връзка с ПТП,
настъпило на 09.08.2019г., отразено в КП за ПТП с пострадали лица № 41 от
09.08.2021г., включително издадения АУАН и/или досъдебно производство с
участник Г. И. Б., с ЕГН ********** и пострадало лице И. М. М., с ЕГН
********** и МПС с ....
Поискано е допускане и назначаване на - съдебно - техническа, съдебно -
медицинска и съдебно - психологическа експертизи с посочени задачи, както
и допускане на свидетели - един при режим на призоваване във връзка с
оспорения механизъм на ПТП и причинените вреди, а именно И. М. М., която
да се призове на посочения в допълнителната искова молба адрес, както и още
двама такива, след приобщаване на аминистративно - наказателната преписка.
Препис от допълнителната ИМ е връчена на ответника, който в срока по
чл.373 ГПК е подал отговор към допълнителната ИМ.
Изцяло се поддържат становищата и оспорванията в отговора, както и
направените в него доказателствени искания.
Не се възразява по искането на ищеца за изискване на административно -
наказателната преписка във връзка с настъпило ПТП на 09.08.2010г., за което
е съставен констативен протокол.
Възразява се по искането за назначаване на съдебно - автотехническа
експертиза. При евентуално уважаване на това искане се посочва, че вещото
лице следва да възможността седящо на предната седалка лице да приведе в
движение автомобила и ако да чрез извършване на какви действия.
Оспорват се и доказателствените искания за назначаване на съдебно -
медицинска и съдебно психологическа експертиза.
Не се възразява по искането за събиране на гласни доказателства.
Оспорва се подписа, положен върху разписка от 24.04.2020г. от Л. АД , че е
положен и е на лицето Г. И. Б..
Иска се от РУ на МВР ГД да се събере информация дали се съхраняват
записи от охранителни камери на процесния инцидент и ако да бъдат
изискани, а при отрицателен отговор да се изиска писмено информация кои
полицейски служители са посетили инцидента на 09.08.2019г., за да бъдат
4
изслушани във връзка с твърдението на ответника за изгледан от полицейски
служител запис от охранителна камера на търговски обект, пред който е
станал инцидента.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответната страна - предявен е осъдителен иск -
прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя с правно основание
чл.500, ал.2 КЗ вр. с чл.52 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД.
Възражения на ответната страна е за съпричиняване - пр.основание чл.51,
ал.2 ЗЗД.
Ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от
пълномощник, който поддържа иска.
Ответната страна, чрез процесуален представител поддържа оспорванията
в подадените отговори.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са гласни такива
чрез разпит на свидетели. Допуснати и назначени са съдено – автотехническа,
съдебно – медицинска, съдебно – психологическа и съдебна - почеркова
/графическа/ експертизи и са приети заключения на вещи лица.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с
фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:
От КП /л.7/, издаден от К. Б. З. – мл.автоконтрольор при РУ ГД, се
установява, че на 09.08.2019г. в 10:51 часа в с.В. е настъпило ПТП между -
МПС, марка С. ..., собственост на З..., управляван от Г. И. Б., като
неправоспособен, от една страна, а от друга пешеходеца И. М. М.. В
протокола е отразено, че водачът на автомобила Г. Б. е бил неправоспособен,
а автомобилът е имал валидна застраховка в Л. с № на полица ... , със срок на
валидност от 08.01.2019г. до 08.01.2020г., като по отношение на водача на
МПС е издаден и АУАН .... В протокола, като обстоятелства на ПТП, е
отразено, че водачът на МПС, като участник № 1, след като е паркирал
автомобила по наклон не е предприел мерки той да не тръгне сам, след което
автомобила се привежда в движение на заден ход и удря участник №2, в
качеството на пешеходец. По МПС са описани причинени увреждания , а по
отношение на пешеходеца е описана – фрактура на ляв крак.
В съдебно заседание е разпитан като свидетел съставителя на протокола за
5
ПТП, в качеството му на полицейски служител, който потвърждава изцяло
отразеното в него, както и подписа си върху документа.
От представената Застрахователна полица № ... /л.8/ се установява, че лек
автомобил, марка С. ..., собственост на З..., е имал валидна застраховка ГО
при ищцовото дружество – Л. АД за периода 08.01.2019г. до 08.01.2020г.
Пострадалата И. М. е подала на 03.09.2019г. до ищеца претенция за
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по
застраховка ГО на автомобилистите с вх.№ ..., в която е описала
обстоятелствата по настъпване на застрахователното събитие, както следва –
на 09.08.2019г. в с.В., поради паркиране на автомобил с рег.№ ... по наклон не
са предприети мерки и същият се самозадвижил на заден ход, като ударил
пострадалата в левия крак и й причинил счупване. Към претенцията
пострадалото лице е представило епикриза от МБАЛ Л. от 15.08.2019г., в
която е отразено хоспитализиране на лицето за периода от 09.08.2019г. до
15.08.2019г., на което са извършени оперативни процедури с голям обем и
сложност на таза и долния крайник, като окончателната диагноза е –
множество счупвания на подбедрицата.закрито.
За периода от 09.08.2019г. до 14.09.2019г. , за общо 7 дни пострадалата И.
М. е била в болничен /болничен лист – л.12/, с отразена в болничния лист
диагноза - множество счупвания на подбедрицата.закрито. Пред
застрахователя пострадалата е представили ф. за закупени и., лв., ф. на
стойност 569,74 лв. за закупени медицински стоки и медикаменти.
Според събраните гласни доказателства се установява следното:
Св.И. М. сочи, че на 09.08.2019г. е отишла до фурната, намираща се на
улицата на която живее, за да купи хляб, тъй като било празник. Във фурната,
собственост на свидетелите Я., видяла ответника Г. Б. и други хора, клиенти.
След като купила тесто от фурната тръгнала към дома си, прекосила улицата
и се качила на тротоара, от страната на която се намирала нейната къща.
Твърди, че е направила две крачки, когато отзад я блъснала кола, паднала и си
счупила крака. Свидетелката е категорична, че по време на удара се е движела
по тротоара. Не може да определи разстоянието от фурната до мястото на
удара, но сочи, че улицата е наклонена. Ударът е бил от дясната й страна, а
тя е паднала отляво и тъй като там имало тротоар, бордюр, при падането си
чупи левия крак. Според свидетелката колата се е качила на тротоара и спряла
6
на стълбите на входа на къщата на свидетелката. Според нея задната част се
е ударила и била качена върху стълбите й.. Тротоарът не е точно тротоар, а е
направен от семейството й като пътечка, която е издигната над пътното
платно. Това не е част от тротоар, който са го правили. Има бордюр, за да не
влиза вода в къщата. Твърди, че по диагонал е минала от фурната по
диагонал. След падането сочи, че й е прилошало от силната болка, дошла
линейка, която я транспортирала до болница в Л. , С.. Не може точно да
опише автомобила, който я е блъснал, но е категорична, че не е имало никой в
колата. Сочи че в болницата в С. са й направили операция и била
неподвижна, а 6 месеца е била в болнични. Възстановяването й било беше
много трудно, болките много големи, а пък охлузванията, които се получила
заздравявали две години, защото около глезена имало доста дълбоки рани,
които се били получили. Сочи, че й бил поставен имплант, който една година
след това бил изваден. Сочи, че е претърпяла две операции, даже една
междинна, тъй като на 54-тия ден й махнали някакви болтове от коляното,
които били закрепващи. И. са махани чрез операция. Един месеца пак била в
болничен като движението й било много трудно и след това започнала лека
по лека да се възстановява. Твърди, че от тогава продължава да има болки,
тъй като в последствие на това се получили болки и в дясната става, която
била натоварвана заради левия крак. Сочи, че има провеждани около 15
процедури, а след това два три пъти и рехабилитация. Твърди , че изпитва
страх след инцидента, когато приближава кола, а две години пътувала с
полуотворени очи. Няма претенции към никого, потвърждава ,че е получила
обезщетение.
Св. Г.Я. сочи, че е леля на ответника Г. Б. и работи във фурната на св. М.Я.,
нейн с., като в близост до фурната сочи, че се намира къщата на пострадалата
И. М.. Потвърждава, че улицата е наклонена, стръмна. И тримата свидетели –
Г., М. и А. Я. сочат, че през м.август 2019г. ответникът Г. е дошъл с тъмно
зелен джип, заедно с малко дете С.. Двамата слезли от колата, влезли във
фурната. Детето С. си взело безалкохолно, излязло навън и влязло в колата,
като седнало отпред на мястото до шофьора. В този момент във фурната
влезнала и св.И. М. да пазарува, взела си покупките и тръгнала по улицата
надолу. Минута, две след влизане на детето в колата видели, че джипа с
детето С. вътре да тръгва. Извикали Г., който се опитал да спре колата, но не
успял. Когато излезли видели св.М. седнала на асфалта, а джипът бил спрян в
7
тяхната къща с дясна задна гума. Инцидента е бил заснет на камерите на
фурната и били изгледани, както от св.Я., така и от един от дошлите на
проверка полицейски служители.
Св.Я. твърди, че св.М. е тръгнала на работа с патерица след като е
започнала учебната година, а св.Я. уточнява в показанията си, че св.М. е
вървяла по средата по пътя и малко преди да се качи на тротоара е била
блъсната от автомобила и автомобилът се ударил в тяхната къща. Уточнява,
че автомобилът я ударил отзад, в гръб, като лично е видял удара, като е
категоричен, че пострадалата не е била на тротоара в момента на удара, а в
близост до него. Дошла линейка и полиция.
Св.К. З. потвърждава, че е съставил КП от 09.08.2019г., както и разпознава
подписа си върху документа. Потвърждава истинността на отразеното в
протокола, като заявява, че това което е установил на място е отразил в
съдържанието му. Потвърждава ,че е посетил процесния инцидент, както и че
заедно със св.Я. са гледали записите на камерите на които е бил записан
инцидента. Изтъква, че не си спомня точно дали е видял дете да се качва в
автомобила, но твърди, че е издал акт на лицето, което по данни на камерите е
установил, че е управлявал автомобила.
На 05.09.20219г. застрахователят е издал доклад по щета № ..., като е взето
решение на пострадалото лице И. М. да се изплати – сумата от 33 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2419,74 лв. - обезщетение
за имуществени вреди.
На 26.09.2019г. между ищеца и пострадалото лице И. М. е сключено
споразумение № 821/26.09.2019г., с което страните са се споразумели по
заявената щета № ... на пострадалото лице да се изплати сумата от 1850 лв. ,
представляващи разходи за и., сумата от 569,74 лв. за разходи за медикаменти
и сумата от 33 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
С две платежни нареждания – на 07.12.2019г. на пострадалата И. М.
ищецът е заплатил сумата от 10 000 лв. и на 10.01.2020г. сумата от 25 419,74
лв. или общо сумата от 35 419,74 лв.
От постъпилите от РУ ГД материали се установява, че на водача Г. Б. е
издаден АУАН № ...г., въз основа на който и НП с № ...г., с който на
ответника е наложено административно наказания за нарушение на чл.96
отЗДвП, за това, че на 09.08.2019г. около 10:50 ч. в с.В., като
8
неправоспособен водач на С. ..., е паркирал автомобила, не е взел
необходимите мерки за паркиране, при което автомобилът се е привел в
движение, тръгва назад по наклона и удря пешеходката И. М., с което допуска
ПТП.
На 13.04.2020г. с изх.№ 3774 ищцовото дружество е адресирало до Г. И. Б.
покана за заплащане на сумата от общо 35 419,74 лв., изпратена за връчване
до адресата с известие за доставяне – лист 24.
Подписа върху известието за доставяне е оспорен от ответника, поради
което е допусната и назначаване съдебно –почеркова /графическа/ експертиза.
Вещото лице по тази експертиза е категорично, че подписът, положен за
„подпис на получателя /упълномощено лице/“ върху Известие за доставяне
ИД PS 1700 007ZD2 А от 24.09.2020г., за получено Писмо – Покана за
доброволно изпълнение № 3774 от 13.04.2020 год. на ЗК „Л.“ АД, гр. С., от
името на Г. И. Б. / лист 24 от делото, фото - 5 до 6/ не е изписан от лицето Г.
И. Б., а от някой друг, както и изписаните имената в частта „Г. Б.“ върху този
документ не са изписани от това лице.
От заключението на експертизата се налага фактическият извод, че
поканата от застрахователя, адресирана до ответника за заплащане на
заплатената на пострадалото лице сума от общо 35 419,74 лв., не е връчена на
адресата – Г. И. Б., а на друго лице.
Според приетата съдебна – авто-техническа експертиза вещото лице
посочва, като най – вероятен механизмът за възникване и в динамиката му на
протичане при движението на л.а. С. в посока назад, удара в пешеходкатата
И. М. и достигане до крайното му положение, в кинематичната
последователност в различните положения, подробно описан в констативно -
съобразителната част от заключението.
За подробност и онагледяване на механизма и на различните положение
при движението и на двамата участници /пешеходката и автомобила/ за
изясняване на механизма на ПТП в експертизата има изготвен чертеж в
мащаб 1 :200 с пояснителна легенда към него, на лист 5 от експертизата.
Според вида на причинените видимо увреждания по автомобила -
деформирана задна броня, в дясно и други, вещото лице прави извод, че
контакта между автомобила и пешеходеца, технически сочи за удар настъпил
с дясна част на задната броня в зоната на десен габарит. В заключението си
9
вещото лице, спроде събраните по делото доказателства, описвания следният
вероятен механизъм на настъпване на процесното ПТП: пешеходката се е
намирала в обхвата на платното за движение от улицата ( ограничено с
бордюри и тротоари ), към момента когато автомобилът без работещ двигател
се е самозадвижил в посока назад. След като е изминал около 20,0 метра от
началното си положение, в мястото на удара дясната част на задната броня
достига до лявата страна на пешеходката и силно я удря. Първоначалният
удар в тялото на пешеходеца е бил реализиран със задната дясна от броня в
долните крайници и от части по задната част на купето в тялото, при което е
бил реализиран почти едновременно силен натиск в седалището и таза
отдясно и долните крайници. Към момента на удара най - вероятно
пешеходката е прекрачвала и към момента на контакт тежестта на тялото е
била пренесена върху левия й крак. Това е способствало удара на задната
броня в подбедрицата и довело до чупенето на тибията и фиболата и загубата
на равновесие на тялото. Едновременно с това тялото на пешеходката за
кратко е било избутано в посоката към тротоара, където най - вероятно е
паднало върху настилката. След отхвърлянето с падането на пешеходката,
автомобилът е преминал покрай нея и със задната дясна гума се е ударил в
бордюра отдясно. Вследствие от удара и наличната кинетична енергия,
задната дясна гума на автомобила след удара е успяла да преодолее
съпротивлението от препятствието и да се качи на тротоара. Това е довело до
значителната загуба на кинетична енергия и до забавяне на движението на
автомобила. След като задната дясна гума се е качила на тротоара, предната
дясна гума достига до бетонните бордюри и също се удря в тях. С удара на
предната дясна гума в бордюрите кинетичната енергия на л.а. С. се е погасила
напълно, а автомобила се е установил неподвижно в описаното състояние.
На въпроса какви мерки следва да предприеме водачът на лек автомобил,
за да не се приведе същият в движение, докато водачът не се намира в него
вещото лице е посочило, че съществена особеност в заводската компановка и
оборудване на конкретното л.а. С. Г. с рег № ... е оборудвано с автоматична
скоростна кутия от първа генерация за модела. По инструкция за
експлоатация на завода производител, при трайното установяване на
конктертния л.а. С. с рег № ... в състояние на покой ( неподвижно ) с
изключен двигател или паркиране технически следва водачът да позиционира
и фиксира селектора ( скоростния лост ) на автоматичната скоростната кутия
10
в позиция „ Р “, която съответства състояние за „ПАРКИРАНЕ“ технически
неподвижно състояние за спиране в състояние на покой, както и ръчно да
задейства паркинг спирачката чрез лоста между предните седалки, с която
технически блокира задните спирачни механизми и гуми на автомобила. Това
действие на водача е задължително при спиране на автомобила с намерение
от водача за паркиране върху всякакви терени. Технически с това се
гарантира обездвижването на л.а. С., т.е. при случайно неспазено преместване
на лоста на селектора в позиция ( „ Р “ ) или има механични и/или други
неизправност по фиксатора, който блокира трансмисията или на свързани с
него механизми, автомобила да бъде обездвижен.
Съществена техническа особеност в заводската комплектовка на
конкретното л.а. С. Г. с рег. № ... е проектираната и монтираната автоматична
скоростна кутия с 4"ри ( четири ) степени от първа генерация за този модел
МПС. Конкретният автомобил С. В. при условие, че водачът му не се намира
в него технически е възможно да се задвижи при условие,че не са спазени
конкретните действия за обездвижване ( фиксиране ) на автомобила при
паркиране, а в конкретният случай при престоят му на място върху участък от
улица с наклон.
Технически самозадвижването на автомобила се дължи на липсата на
действие от водача за поставяне на селектора ( скоростния лост ) на
скоростната кутия в позиция „ Р “ ( Паркинг ), и на липсата на задействана на
ръчната спирачка за блокиране на задните колела (гуми ) на автомобила.
В съдебно заседание вещото лице по САТЕ пояснява конкретните
технически характеристики на процесния автомобил,с което изтъква, че
привеждането на такъв автомобил в движение не може да стане по
невнимание, а трябва да е принудително. Вещото лице изтъква още, че
присъствието евентуално на дете в автомобила към процесния момент на
настъпване на ПТП, няма отношение към привеждането му в движение, ккато
и че става въпрос за специфична скоростна кутия на процесния автомобил,
което предполага да се обезопасява винаги с включване и на ръчна спирачка.
Ето защо, вещото лице е категорично, че ако с оглед конкретните технически
характеристики на автомобила, ако при спирането /паркирането/ му
едновременно с това е била включена /задействана/ и ръчната спирачка,
конкретното МПС не е могло да с самозадвижи по никакъв начин, независимо
11
от положението на скоростния лост. При липса на задействана ръчна
спирачка няма конкретно време, през което автомобила има възможност да се
самозадвижи. Вещото лице пояснява, че е възможно при механичното
въздействие, каквото е вибрацията от влизането на едно дете в такъв спрял
автомобил с незадвижена ръчна спирачка, да извадят автомобила от
равновесното положение и от вибрациите и масата на детето да предизвикат
самозадвижването му.
Според приетата и неоспорена от страните съдебно – медицинска
експертиза при ПТП -то от 09.08.2019 г. лицето И. М. М. е получила
диафизарно счупвване в средна трета на лявата подбедрица. Така получените
телесни увреждания е напълно възможно да се получат по механизма описан
в материалите по делото и уточнен при клиничния преглед. Фрактурата на
подбедрицата е получена от притискане на крайника към твърд тъп предмет
/ръба на бордюра/. Движещият се назад автомобил е бутнал потърпевшата И.
М. М. назад и е притиснал крайника към ръба на бордюра, който по данни на
И. М. М. е бил с по-голяма височина.
Непосредствено след травмата до операцията и първите 1-2 дни след
оперативната интервенция И. М. М. е търпяла постоянни болки със
значителен интензитет. След което болките значително са намалели като в
рамките на един два месеца са изчезнали напълно, а е останал известен
дискомфорт. Обичайният възстановителен период при такъв вид счупвания е
между три и шест месеца в зависимост от възрастта на пациента, механизма и
типа счупване. Към настоящият момент И. М. М. се оплаква от дискомфорт и
леки болки при натоварване на долен лев крайник. Също така левият долен
крайник е леко оточен поради недостатъчност на венозната система, поради
увреждането й в следствие получената травма. Това увреждане ще остане и
занапред. Фрактурата на лявата подбедрица на пострадалата И. М. М. е
лекувана оперативно с поставен з.п., което е стандартна оперативна
интервенция или т.нар. „златен стандарт” при лечение на счупвания на
подбедрицата. От наличната медицинска документация и приложените
фактури е видно, че е извършеното плащане в размер на 1 850 лв. за тибиален
пирон съответства на цена на този тип и. към 2019 г. и е в границите на
нормалната за периода - годината, в която е извършена интервенцията. Към
сегашният момент цената на такъв пирон е в порядъка на 2 200- 2 300 лв.
Ползваните консумативи и медикаменти, отразени във ф. г. за закупените: ....
12
С допусната съдебно – психологическа експертиза вещото лице е
извършило анализ и преценка състоянието на пострадалото при ПТП лице.
Психологичната оценка е изготвена след запознаване с материали по ТД №
162/2023г. на ОС - Благоевград, психологично интервю с пострадалата и
резултати от проведено изследване, както и при изследване от вещото лице
чрез проследяване биопатографията, психичното състояние на осв. към
момента на инцидента и актуалното такова. При ползване на тези данни
вещото лице дава заключение, че при настъпилото ПТП И. М. е претърпяла
травматичен стрес с изживяна в психологичен план остра стресова реакция
/ОСР/. Във връзка с настъпилото ПТП, пострадалата е изпитала психически
болки изразяващи се в остра стресова реакция последвана от ПТСР. Вещото
лице сочи, че може да се приеме, че ОСР започва с осъзнаването на случилото
се ПТП и трае до болничния престой. Проявите на ПТСР се регистрират във
възстановителния извън болничен период. Към момента на освидетелстването
настъпилото ПТП не дава значимо отражение върху ежедневието на ищцата и
може да се приеме, че е отзвучало.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По правната квалификация – искът е осъдителен и с правна квалификация
по чл.500, ал.2, изреч.1-во от КЗ.
Искът е процесуално допустим – предявен е от страна, която е обосновала,
както активната, така и пасивната процесуална легитимации и наличието на
правен интерес.
По същество:
Съгласно чл.500, ал.2, изреч.1-во от КЗ застрахователят има право да
получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство.
От фактическите твърдения в исковата молба се извежда, че ищецът
обосновава възникване на правото на регрес именно в хипотезата на
управление на МПС от ответника, който към датата на ПТП на 09.08.2019г. е
бил неправоспособен водач, т.е. не е притежавал свидетелство за управление
13
на МПС.
За основателността на иска на поддържаното основание следва да са
налице в кумулативна следните елементи от фактическия състав на спорното
право: валиден договор за гражданско застраховане, причиняване от
застрахования на застрахователно събитие по покрит от застрахователя риск,
причинени вреди /имуществени и/или неимуществени/,
причинноследствената връзка между противоправното поведение и
претърпените вреди, вина на причинителя на вредата, както и плащане от
застрахователя на застрахования на застрахователно обезщетение в
претендирания размер, както и обстоятелството, че към момента на
настъпване на застрахователното събитие ответникът е бил неправоспособен
водач.
Съдът намира, че регресното право в полза на застрахователя е възникнало,
тъй като в казуса са налице в кумулативност изброените по-горе
предпоставки.
Регресното право на застрахователя по задължителната застраховка "ГО" на
автомобилистите по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, представлява право на
застрахователя да получи платеното на пострадалото, респ. увреденото лице
обезщетение, ако е осъществено на някое от предвидените в посочената
разпоредба основания/в случая в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ/.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско
застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав – чл. 410 и
чл. 411 КЗ. То не е право, което е част от застрахователното правоотношение,
а възниква по силата на закона на специално извъндоговорно облигационно
основание за неоснователно обогатяване– чл. 500 КЗ и при наличие на
изрично предвидените предпоставки. В тази хипотеза застрахователят вече не
носи рискът от настъпване на застрахователното събитие и е освободен от
задължението си по договора, но плаща чужда деликтна отговорност, поради
което виновния водач се обогатява неоснователно. В този смисъл е
постоянната практика на ВКС, обективирана в Решение № 70/23.06.2011 г. по
т. дело № 624/2010 г. на ТК-I т. о.; Решение № 130/03.05.2012 г. по т. дело №
244/2010 г. на ТК-I т. о.; Решение № 20 от 02.04.2021 г. на ТК на ВКС, по т. д.
№ 2695/2019 г. на II т. о. /и др.
Няма спор относно осъществяване на факта на управление на МПС – л.а С.
14
В., с ДК№ Е6934МА на 09.08.2019г. от ответника Г. Б. и паркирането му от
него на посочената дата пред фурната, притежавана от св.Я.. Този факт не е
оспорен от ответника, а и се установява от показанията на св.Я., св.З. и от
отразените в КП данни относно това кое лице е управлявало автомобила и
съответно е извършил действия по паркирането му. Също така няма спор, че
към тази дата ответната страна Г. Б. е бил неправоспособен водач. Съгласно
чл. 150 от ЗДвП всяко моторно превозно средство - участник в движението,
трябва да се управлява от правоспособен водач. Неизпълнението на това
изискване от страна на водач, причинил ПТП, за което застрахователят по
договор ГО за превозното средство плати обезщетение, следва да "върне" на
застрахователя платеното. На практика, ако водачът е бил неправоспособен,
застрахователят се освобождава от отговорността си по договора ГО, но само
спрямо собственика на застрахованото МПС, т. е. длъжен е да плати
обезщетение на пострадалите лица, но има право на регрес спрямо
деликвента, щом е бил неправоспособен водач. Разпоредбата на чл. 500, ал. 2
КЗ предвижда като основание за такъв регрес именно липсата на
правоспособност у водача да управлява МПС от съответната категория. Това
са случаите, при които на този водач не му е било издавано въобще СУМПС
или същото му е било отнето към датата на ПТП по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП
(Решение № 80 от 16.09.2014 г. На ВКС по т. дело № 897/2012 г., ІІ т. о., ТК;
Решение № 2443/14.09.2022 г. СГС, III-Б състав, по въззивно гр. д. №
11786/2021 г.). Съгласно чл.151 ЗДвП изрично са установени минимално
навършените години, което едно лице следва да има, за да има право да
придобие съответната категория водач на МПС, като минимална възраст за
това е 16 г. Видно от акта за раждане ответната страна Б. към датата на ПТП
не е имал навършени 16г. Само на това обективно основание следва да се
приеме за безспорно установено, че към датата на настъпване на ПТП лицето
е било неправоспособен водач и като такъв не е имал право да управлява
МПС, с което включва и извършване на действия по паркирането му,
представляващи общо част от действия по управление на МПС.
В резултат на самозадвижване на паркирания от неправоспособния
ответник автомобил, последният се привежда в движение назад по наклона на
улицата, в резултат на което удря св.И. М. и й причинява неимуществени
вреди, изразяващи се в причиняване на телесна повреда – счупване на средна
трета на лявата подбедрица, както и имуществени такива – представляващи
15
разходи за провеждане на лечение за закупуване на необходимите
медицински консумативи преди на полученото увреждане.
Вещото лице по САТЕ изясни механизма на настъпване на ПТП и най –
вече с оглед конкретните технически особености на процесния автомобил,
при който при недръпната ръчна спирачка и най – малкото предизвикано
движение, независимо от какъв източник, може да предизвика вибрации в
резултат на които автомобила да се самозадвижи. Не са налице достатъчно
доказателства, от които по категоричен и ясен начин да се установи какви
конкретни действия е извършило друго трето лице, посочено от част от
свидетелите, като малолетно дете С.. В показанията на св.Я. и св. З. се сочи,
че първите лично, а св.З. от записите от камери са видели преди потегляне на
автомобила качване на дете на предната седалка до шофьорското място, но
няма данни за други действия извършени от това дете. Факт е ,че автомобилът
се е привел в движение, след като е бил управлява преди това и паркиран
лично от ответника Б., когато последният не е имал право да управлява
изобщо МПС, като неправоспособен.
С оглед на това съдът намира, че по делото е установен фактът на
настъпване на ПТП, в резултат на което на трето лице – св.М. е причинена
неимуществена вреда. Причинената вреда е в пряка и непосредствена
последица от ПТП, според установения от вещото лице по САТЕ механизъм
на настъпване на ПТП, а вещото лице по СМЕ сочи, че получените от св.М.
телесни увреждания съответстват на установения механизъм на настъпване на
ПТП. Последното е застрахователно събитие по покрит застрахователен риск
от застрахователя на собственика на автомобила, причинил увреждането на
третото лице.
С факта на заплащане на пострадалото лице на застрахователно
обезщетение, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, за
застрахователя е възникнало правото на регрес при някое от условията на чл.
500 от КЗ.
Размерът на заплатените от застрахователя имуществени вреди
съответстват на представените от пострадалото лице доказателства за
закупени медицински консумативи, свързани с провеждане на лечение на
причинените травматични увреждания. В този смисъл имуществените вреди
са доказани и по размер, и по основание, като самите вреди са пряка и
16
непосредствена последица от увреждането. Според СМЕ приложените и
използвани медицински консумативи за провеждане на лечението са били
необходими и стандартни за лечение на такъв вид счупване. Ето защо
претенцията на пострадалото лице за обезщетяване на претърпените
имуществени вреди правилно е било уважена от застрахователя и заплатено в
поискания от пострадалия и доказан с необходимите разхооправдателни
документи размер от 2419,74 лв.
Размерът на заплатеното от застрахователя на увреденото лице
обезщетение за неимуществени вреди от 33 000,00 лв. е в съответствие с
критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, както и съобразно съдебната
практика при сходни случаи. Според чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя винаги при отчитане не на абстрактни
понятия, а на конкретно установени по делото обективни факти и
обстоятелства, имащи отношение към определяне на дължимия размер
обезщетение. Следва да бъдат съобразени с конкретните критерии,
съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на
съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение № 124
от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК). Като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
съобразяването на конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател.
От значение да определяне на размера на обезщетението по справедливост
следва да се отчетат установените от страните по делото конкретните
обективни факти и връзки между тях, конкретните обстоятелства, при които
е настъпил инцидента, механизма на причиняване на вредите, вида,
естеството на вредите, интензитета и продължителността на болките и
страданията, възрастта на пострадалия, характера и тежестта на увреждането,
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване и
проявление на неимуществените вреди, вероятната прогноза за отзвучаването
на травмите и възстановяване на вредите, евентуални загрозявания,
осакатявания и др., за това по какъв начин за в бъдеще претърпените вреди ще
17
се отразят върху начина на живот на пострадалия, конкретното поведение на
причинителя на вредата, респ. на пострадалия и др. обективни данни и
обстоятелства /така решение № 276 от 12.12.2018 г. по т.д. 2346/17 г. и
решение № 33 от 7.11.2018 г. по т.д. 2236/17г. и мн.др./.
С оглед на установеното увреждане на тялото – счупване на
т.нар.подбедрица и последвалата операция, извода за обичайните вреди,
които търпи лицето , фактът, че за определен период от време – първите дни
на увреждането и след това един, два дена след операцията пострадалото
лице е тъпяло много силни болки по данни от СМЕ. Пак от медицинската
експертиза се установява, че след оперативната интервенция средно
продължителния период за възстановяване от такъв вид увреждане е от три
до шест месеца, в зависимост от възрастта на пациента, механизма и типа
счупване. В конкретния случай вещото лице е установило, а и от показанията
на св.М. се потвърждава, че и към настоящия момент пострадалото лице се
оплаква от леки болки при натоварване на долен ляв крайник, който е леко
оточен в резултат на получената травма, , което увреждане ,според вещото
лице ще остане и занапред. Предвид фактът, че пострадалата в сравнително
млада възраст, прогнозата за наличието на остатъчна болка в резултат на
увреждането и натоварване накрайника след увреждането, претърпените
силни болки към датата на инцидента и до няколко дни след операцията, а
впоследствие свързаните с обслужването на св.М. неудобства и негативни
преживявания до възстановяване от операцията, вкл. и по премахване отново
по оперативен път на поставените винтове сочат, че определеното и
заплатено от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 33 000 лв. съответства на претърпените болки от пострадалото лице с
оглед на конкретно претърпените такива. Този размер е съобразен и със
социално – икономическите условия в страната, със съдебната практика при
определяне на обезщетения при сходни случаи, при отчитане на факта, че се
касае до сериозно телесно увреждане – счупване на долен крайни на лице на
сравнително млада възраст, с търпени значителни болки и страдания при
увреждането и впоследствие в процеса на лечение и възстановяване и при
прогноза за оставане занапред да търпи болки в левия долен крайник в
резултат на увреждането.
Неоснователно е възражението на ответната страна за съпричиняване на
18
вредоносния резултат от пострадалото лице с твърдението, че
съпричиняването се изразява в движение на пешеходката не по тротоара, а по
пътното платно.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г.,
Пленум на ВС. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/
15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по
т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т.
о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д.
№ 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г.,
на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва
неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение
на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението,
което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по
реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т.
д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. №
19
35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на
ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169
от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че
изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Само по себе си установяване извършване на нарушение на установените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо
обективно да се установи, че извършеното нарушение е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат.с оглед на изложеното и
установените по делото факти, че към момента на удара пострадалата като
пешеходец се е движела на пътното платно, но в непосредствена близост на
т.нар. изграден от св.М. и семейството й тротоар до дома, в който живее,
настоящият състав счита, че не е налице поведение на това лице, което да се
счете, че е допринесло за настъпване на вредоносния резултата. От една
страна се установи, че магазина /фурната/ на св.Я. , от която е пазарувала
преди това пострадалата се намира на срещуположния край на улицата, на
която се намира и домът й. Ето защо, в момента на удара пострадалото лице е
извършвало маневра – пресичане на улицата, за да достигне до дома си. Не
всяко пресичане на улицата на едно лице, макари на необозначените за това
места, макар и в случая формално да представлява нарушение на ЗДвП,
според който пешеходците следва да пресичат улиците на обозначените за
това места, не сочи, че с това си поведение в конкретния случай лицето е
създало условия или улеснило с поведението си настъпването на ПТП. Става
дума за внезапно привеждане в движение на процесния автомобил и последва
удар на пострадалото лице макар и на пътното платно, но на място в
непосредствена близост до тротоара и дома на лицето. При тези данни не
може да се направи извод за съпричиняване от пострадалата на вредоносния
резултат.
Неоснователно е оспорването от ответника за липса на виновно поведение.
Основание за предявяване на регресния иск в хипотезата на чл.500, ал.2 КЗ е
20
водачът, причинил увреждането да е неправоспособен. Обстоятелството дали
водачът при неправоспособност е проявил и субективно отношение – вина е
ирелевантно. Този извод следва от естеството на регресното право на
застрахователя уредено в чл. 500 КЗ, като специално извъндоговорно
облигационно основание за неоснователно обогатяване, което възниква при
наличие на изрично предвидените в посочения текст на КЗ предпоставки.
Отделно от това, съгласно общия деликтен състав на чл.45, ал.2 ЗЗД, вината
се предполага до доказване на противното, т.е. провеждане на обратно
доказване на законно установената презумпция следва да се проведе от
ответната страна, която не е посочила доказателства за това и тази
презумпция е останала необорена в процеса. Както фактът, че към датата на
ПТП ответната страна е бил водачът на автомобила, така и фактът, че към
тази дата е бил неправоспособен не са оспорени от ответника. Тези два факта
се установиха, както от свидетелстващото значение на отразяването на този
факт в КП от 09.08.2019г., така и от показанията на св.З.. Както последният
свидетел, така и св.Я. потвърдиха факта, че към процесната дата автомобилът
е бил управляван и паркиран пред техния магазин /фурна/ от ответника Б..
Обстоятелството, че към датата на ПТП ответникът, като водач на автомобила
не е имал навършени 16г. недвусмислено и безпротиворечиво доказва и
фактът, че юридически същият не е имал възможност да придобие
съответната правоспособност за управление на автомобил от категорията на
процесния именно поради ненавършена минимална възраст от 16г., каквото е
изискването на чл.151 от ЗДвП. Ето защо от страна на ищеца следва да се
счете за установен твърденият факт, че ответната страна към датата на ПТП е
бил неправоспособен. Именно поради неправоспособността си лицето не е
притежавало необходимите умения и знания освен по движение на
автомобила още и при паркирането му да вземе необходимите за
обезопасяване мерки така, че автомобилът да не се приведе сам в движение. В
този смисъл действията на ответника по паркиране на автомобила след като
го е и управлявал по начин, че не е взел необходимите минимални мерки за
обезопасяване на престоя му, сочат, че ответната страна е нарушил правилата
за движение по пътищата. Използвал е вещ, която не е имал право да
управлява, поради липса на знания и умения за това, в резултат на което от
вещта са произлезли вреди за трети лица. Вредите са в резултат именно на
въздействието на ответника върху вещта /автомобила/, чрез паркирането му
21
без да се вземат необходимите мерки за осигуряване безопасността на вещта.
С оглед на горното са налице в кумулативност всички предпоставки на
иска по чл.500, ал.2 КЗ – настъпило ПТП, в резултат на действия по
паркиране на автомобил от водач, който към този момент е бил
неправоспособен – не е притежавал свидетелство за управление на МПС,
причиняване на вреди – имуществени и неимуществени, които са в пряка
причинно – следствена връзка с ПТП. Налице е заплащане от застрахователя
на увреденото лице на сумата от 35 419,74 лв., от които 33 000 лв. за
неимуществени и 2419,74 лв. за имуществени вреди. Към датата на
настъпване на ПТП ищецът е имал качеството на застраховател по валидно
сключена застраховка ГО със собственика на автомобила, управляван от
ответната страна.
Ето защо искът за главницата за сумата от 35 439,74 лв., от които 33 000 лв.
за неимуществени , 2419,74 лв. за имуществени вреди и сумата от 20 лв. за
ликвидационни разноски, следва да се уважи и на основание чл.500, ал.2 КЗ
ответната страна бъде осъден да заплати на застрахователя.
Главното вземане, като парично , е лихвоносно. Ето защо върху
главницата, считано от подаване на иска до изплащането се дължи законна
лихва.
По иска за лихва за забава: искът е неоснователен. От приетата по делото
съдебно – графологична експертиза се установи, че подписът за получател на
известие за доставяне на л.24 не е подписан от ответната страна. При липса на
определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. Следователно, от заплащане на
обезщетението на пострадалото лице до подаване на исковата молба
застрахователят не представи по делото доказателства, че е поканил
ответната страна да изпълни, поради което ответната страна не е изпаднал в
забава относно дължимост на главното вземане и на това основание не дължи
лихва за забава.
По разноските:
И двете страни са направили и поискали разноски. С оглед изхода от спора,
на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част, а на ответната
страна – съобразно отхвърлената част от исковете. Дължат се само тези
22
разноски, които страните реално са направили и доказали по основание и
размер. Ищецът е направил разноски общо за сумата от 4 350,78 лв. /1865,08
лв. за д.т., 800 лв. за САТЕ, 768 лв. за СМЕ, 787,70 лв. за съд.психологическа
експертиза, 30 лв. за призоваване на свидетел и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение/. Ответната страна е направила разноски за общо 610 лв. /30
лв. за свидетел и 580 лв. за съдебно-почеркова експертиза/. Тази страна е
поискала и адв.възнаграждение, но не е представила доказателства, съобразно
постановките на т.1 от ТР № 1 от 6.1.2013г. на ОСГТК на ВКС, за извършени
такива в конкретен размер, както и липсват доказателства за реалното из
изплащане. Страната е поискала адвокатско възнаграждение като се е озовала
на твърдението, че процесуалната защита е осъществена безплатно по см. на
чл.5, ал.1 от НМРАВ.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие на л.34
липсва уговаряне дължимост на адвокатското възнаграждение при хипотезата
и условията на чл.38 от ЗА. Само при изрично изявление на страните за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по
чл.38,ал.1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза /така определение № 515/02.10.2015г. по ч.т.д.№
2340/2015г., 1 т.о., ТК на ВКС/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение и изричното му уговяране в договора, че е дължимо такова в
някоя от хипотезите на чл.38 ЗА, съдът е длъжен да определи адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат.В случите
обаче, когато такова отбелязване в договора за правна защита и съдействие
липсва, съдът не дължи определяне и присъждане на адвокатско
възнаграждение на страната, която претендира този вид разноски, доколкото
такова уговаряне за дължимо адв.възнаграждение в хипотезите на чл.38 ЗА
липсва. Също така няма уговорен конкретен размер на адв.възнаграждение,
както и доказателства за реално заплатено такова. Ето защо от ответната
страна не са доказани по размер и основание направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
При така направените разноски и съответно изхода от спора на ищеца от
ответната страна се дължат разноски в размер на 3306,89 лв., съобразно
уважената част от исковете, а ищецът дължи на ответника сумата от 146,36
лв. разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
23
Страните не са направили изявления за прихващане на присъдените им
разноски, поради което съдът не дължи служебно произнасяне за
компенсирането им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. Б., с ЕГН **********, с адрес: с.В. да заплати на ЗК „Л.“
АД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гС., на основание чл.500,
ал.2 КЗ - сумата от 35 439,74 /тридесет и пет хиляди четиристотин тридесет и
девет лева и седемдесет и четири стотинки/ лева – главница, от която –
изплатено на И. М. М. обезщетение за имуществени вреди от 2419,74 лв.,
неимуществени вреди от 33 000,00лв. и сумата от 20 лв. ликвидационни
разноски, в резултат на ПТП на 08.09.2019г. в с.В., ведно със законната лихва
върху горната сума от подаване на иска до изплащането, като отхвърля иска
за сумата от 11 187,28 /единадесет хиляди сто осемдесет и седем лева и
двадесет и осем стотинки/ лв. мораторна лихва от 24.05.2020г. до подаване на
исковата молба, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. И. Б., с ЕГН **********, с адрес: с.В. да заплати на ЗК „Л.“
АД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гС. сумата от 3306,89
/три хиляди триста и шест лева и осемдесет и девет стотинки/ лв. разноски,
съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л.“ АД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гС.
да заплати на Г. И. Б., с ЕГН **********, с адрес: с.В. сумата от 146,36 /сто
четиридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ лв. разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в 2- седмичен срок от
връчването му на страните пред Ап. С..
24
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
25