Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260032
гр.Добрич
15.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и седми януари 2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №348 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК,чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК и чл.274 и сл. от ГПК.Същото е образувано по
повод следните жалби:
1./въззивна жалба вх.№2938/06.11.2018 г.
по описа на ТРС на Н.С.С.,С.Д.Ж. и В.С.Ж. /последните двама наследници по закон
на починалата в хода на делото Я. С. Ж./ чрез пълномощника им адв.Г.Д. срещу
решение №138/10.10.2018 г. по гр.д.№3/2016 г. на Тервелския районен съд в
частта,с която са отхвърлени като погасени по давност искове на основание чл.59
ал.1 от ЗЗД,предявени от въззивниците срещу В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И. и И.Д.Й..
Сочи се в жалбата,че районният съд
допуснал процесуални нарушения-не разпределил доказателствената тежест и не
указал за кои факти следва да се сочат доказателства,не обсъдил всички доводи и
възражения на страните,не преценил доказателствата по делото поотделно и в
тяхната взаимовръзка,някои доказателства изобщо не били обсъдени.Неправилно
съдът приложил разпоредбата на чл.8 ал.5 от ЗАЗ и приел,че началният момент на
погасителната давност била датата 04.10.2010 г..Не били изложени мотиви за този
извод.Цитираната разпоредба не била приложима,защото не се претендирало арендно
плащане.Претенциите били по чл.59 от ЗЗД,които вземания ставали изискуеми от
деня на разместване на благата.Процесните имоти били до 01.10.2011 г. в държане
на наследодателя на ответниците,като за същите той бил получил субсидии и през
2011 г.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в посочената част и
за уважаване на предявените от въззивниците искове.Претендират се от същите и
сторените разноски в двете инстанции до момента.
Писмен отговор на тази жалба не е
подаден от насрещната страна,но в хода на въззивното производство въззиваемите В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И.
и И.Д.Й. изразяват становище за нейната неоснователност и настояват за потвърждаване
на първоинстанционното решение в посочената част.
2./частна жалба вх.№2833/26.10.2018 г.
по описа на ТРС на В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И. и И.Д.Й. чрез пълномощник адв.Р.Б. срещу
решение №138/10.10.2018 г. по гр.д.№3/2016 г. на Тервелския районен съд в
частта,с която са оставени без разглеждане като недопустими и е прекратено
производството по предявени от частните жалбоподатели срещу Н.С.С. и Я. С. Ж.,втората
заместена на основание чл.227 от ГПК от правоприемниците й С.Д.Ж. и В.С.Ж.,насрещни
искове на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД.
Изложено е в частната жалба,че
единственият мотив на районния съд за горното произнасяне бил неправилният му
извод за идентичност на страните,основанието и исковите претенции по настоящото
дело и тези по в.гр.д.№539/2015 г. на ДОС,по което било постановено решение със
сила на пресъдено нещо.Въззивният съд бил разгледал искове на различно правно
основание-по чл.31 ал.1 от ЗАЗ,а не по чл.59 от ЗЗД,т.е. решението му нямало
сила на пресъдено нещо и не била налице процесуална пречка за разглеждане на
настоящите насрещни искове.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение
в атакуваната част и за връщане делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по тези искове.Претендират се от частните
жалбоподатели сторените от тях разноски в настоящото производство.
В писмен отговор на горната частна жалба
и в хода на въззивното производство въззиваемите Н.С.С.,С.Д.Ж. и В.С.Ж. изразяват
становище за нейната неоснователност и настояват за потвърждаване на
първоинстанционното решение в атакуваната му прекратителна част.Развити са
доводи в подкрепа на извода на районния съд за недопустимост на насрещните
искове.Претендират се също разноски за производството по тази частна жалба.
3./частна жалба вх.№2965/16.12.2019 г.
по описа на ТРС на В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И. и И.Д.Й. чрез пълномощник адв.Р.Б. срещу
определение №281/05.12.2019 г. по гр.д.№3/2016 г. на ТРС в частите,с които е
оставена без уважение молба на частните жалбоподатели по чл.248 ал.1 от ГПК за
присъждане на разноски за горницата от 1 080 лв до 1 681 лв и
частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на Н.С.С.,С.Д.Ж. и В.С.Ж.
разноски в размер на 600 лв.
4./частна жалба вх.№3043/30.12.2019 г.
по описа на ТРС на Н.С.С.,С.Д.Ж. и В.С.Ж. /последните двама наследници по закон
на починалата в хода на делото Я. С. Ж./ чрез пълномощника им адв.Г.Д. срещу
определение №281/05.12.2019 г. по гр.д.№3/2016 г. на ТРС в частта,с която
частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И. и И.Д.Й.
разноски в размер на 1 080 лв.
В последните две частни жалби всяка от
страните изразява недоволство от отделни части на цитираното определение,които
са неизгодни за тях.Подробно се развиват доводи дали страните си дължат или не
си дължат разноски,респ. в какъв размер,и се настоява за отмяна на цитираното
определение в обжалваните части.
В отговори на двете частни жалби
насрещните страни оспорват основателността на жалбите с подробни доводи за
това.
Като постави на разглеждане подадените
жалби,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбите са депозирани в рамките на законоустановения
преклузивен срок.Същите са процесуално допустими предвид горното и подаването
им от активно легитимирани лица-страна в производството по делото-с правен
интерес от атакуване на неизгодните за тях части от първоинстанционните решение
и определение,респ. като насочени срещу съдебни актове /решение по същество на
предявените първоначални искове,част от решението на първоинстанционния съд с
характер на прекратително определение,т.е. акт от категорията по чл.274 ал.1
т.1 от ГПК,и определение по чл.248 от ГПК/,подлежащи на самостоятелен
инстанционен контрол за законосъобразност.
По
въззивна жалба вх.№2938/06.11.2018 г. по описа на ТРС на Н.С.С.,С.Д.Ж. и В.С.Ж.
/последните двама наследници по закон на починалата в хода на делото Я. С. Ж./
чрез пълномощника им адв.Г.Д. срещу решение №138/10.10.2018 г. по гр.д.№3/2016
г. на Тервелския районен съд в частта,с която са отхвърлени като погасени по
давност искове на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД,предявени от въззивниците срещу В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И.
и И.Д.Й.:
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо в частта на
произнасянето по първоначалните искове,като съображенията за този извод са
следните:
Гр.д.№3/2016 г. на ТРС е образувано по
повод искова молба,с която първоначалните ищци Я. С. Ж. от гр.Д. /починала в
хода на делото и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по
закон С.Д.Ж. и В.С.Ж./ и Н.С.С. *** са претендирали на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД осъждане на тримата ответници В.Й.Й.,И.Д.Й. и Й.Д.Й.-*** качеството им на
наследници на Д.И.Й.,починал на 24.12.2011 г.,да заплатят солидарно на всяка от
ищците сума от по 1 241,25 лв-обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствените
им земеделски земи /две ниви в землището на гр.Т.-ПИ с идентификатор
72271.33.19 по кадастралната карта на гр.Т. с площ 40 650 кв.м и ПИ с
идентификатор 72271.34.8 по кадастралната карта на гр.Т. с площ 9 000 кв.м/
през стопанската 2009/2010 г.,ведно със законната лихва върху горните
суми,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното им плащане.В
открито съдебно заседание на 19.06.2017 г. пред ТРС ищците са уточнили устно
чрез процесуалния си представител,че претенциите им са за разделно осъждане на
тримата ответници,като всеки от тях да бъде осъден да заплати на всяка от
ищците обезщетение в размер на по 413,75 лв.Първоинстанционният съд е
постановил и изрично определение,че „приема“ сезирането си с горните искове.Във
въззивното производство с определение №647/05.08.2020 г. по в.гр.д.№348/2020 г.
Добричкият окръжен съд,приемайки,че устното уточняване на исковете в открито
съдебно заседание пред първоинстанционния съд не води до надлежно отстраняване
нередовността на исковата молба по установените процесуални правила,както и че
исковата молба действително е нередовна поради липса на изложени
обстоятелства,обосноваващи претенциите за солидарно осъждане на ответниците,указва
на ищците Н.С.С.,С.Д.Ж. и В.С.Ж. в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението да изправят нередовностите на искова молба вх.№32/07.01.2016 г.
по описа на ТРС,като с писмена молба с преписи за ответниците уточнят искането
си-дали претендират солидарно или разделно осъждане на тримата ответници.Указано
им е,че ако настояват за солидарно осъждане,следва да изложат
обстоятелства,мотивиращи солидарната отговорност на тримата ответници,а ако претендират
разделно осъждане,следва да уточнят размера /цена на обективно съединените
искове/ на претендираното обезщетение от всяка една от двете първоначални ищци
спрямо всеки от тримата ответници.В изпълнение указанията на ДОС,дадени с
определение №647/05.08.2020 г.,ищците по първоначалната искова молба Н.С.С.,С.Д.Ж.
и В.С.Ж. /последните двама наследници по закон на починалата в хода на делото Я.
С. Ж./ уточняват с молба вх.№260425/01.09.2020 г. исковата си молба,като
сочат,че се настоява за разделно осъждане на тримата ответници да заплатят
всеки по 413,75 лв на ищцата Н.С.С. /обезщетение за лишаването й от ползване на
собствените й земеделски земи в землището на гр.Т. през стопанската 2009/2010
г./,както и всеки от ответниците да заплати по 413,75 лв на наследниците на
първоначалната ищца Я. С. Ж. /починала в хода на делото/-С.Д.Ж. и В.С.Ж. /също
обезщетение за лишаване от ползване на горните земи през стопанската 2009/2010
г./.След уточняване на исковете по реда на чл.129 ал.2 от ГПК се оказва,че към
датата на постановяване на първоинстанционното решение първоначалната искова
молба е с непрецизен петитум относно вида осъждане /солидарно или разделно/ и
относно размера на отделните искови претенции,но въпреки това следва да се
приеме,че районният съд е разгледал предявените искове,защото е изложил
съображения по наведените от ищците обстоятелства при правилна правна
квалификация на исковете.Същият се е произнесъл и в рамките на претендирания
размер на обезщетенията за неоснователно лишаване от ползване на процесните
имоти за осъждане на тримата ответници,защото претенциите за разделно осъждане
на всеки от тримата ответници да заплати на всяка от ищците по 413,75 лв
обезщетение се равняват при сборуване на посочените в диспозитива на
първоинстанционното решение общи суми от по 1 241,25 лв /413,75 лв х
3=1241,25 лв/,които се претендират като общ размер от всяка от първоначалните
ищци от всички ответници.Така произнасянето на районния съд е по предявените
искове,на заявеното основание и в рамките на претендирания размер.С поправянето
й във въззивната инстанция първоначалната искова молба се счита за редовна от
датата на подаването й /чл.129 ал.5 от ГПК/,т.е. следва да се приеме,че
първоинстанционното решение е постановено по редовна искова молба и е
допустимо.
Разгледана по същество,въззивната жалба е
неоснователна,респ. първоинстанционното решение в частта на произнасянето по
първоначалните искове е правилно като краен резултат,като съображенията за този
извод са следните:
Своевременно с отговорите си на исковата
молба тримата ответници са навели възражение за погасяване на вземанията по
първоначалните искове по давност,което възражение е основателно.
Претендирайки обезщетение за „стопанската
2009/2010 г.“,ищците не са конкретизирали изрично начална и крайна дата на
периода,през който твърдят да е настъпило неоснователното разместване на
блага,но са посочили един определяем период.Самите те с горната формулировката препращат
към дефиницията за стопанска година,касаеща обработката на земеделски
земи,съдържаща се в разпоредбата на §2 т.3 от ДР на Закона за арендата в
земеделието,според която стопанска година е времето от 1 октомври на текущата
година до 1 октомври на следващата година.Следователно периодът,за който се
претендира присъждане на обезщетение за лишаване на ищците от ползване на
собствените им имоти,е 01.10.2009 г.-01.10.2010 г.Това е периодът,през който се
твърди да е осъществено от наследодателя на ответниците Д.И.Й. ползване без
основание на процесните две ниви в землището на гр.Т..Вземането за обезщетение
по чл.59 ал.1 от ЗЗД с оглед спецификата на имотите-земеделски земи,от които се
добиват в рамките на глобален период от 12 месеца плодове /растителна продукция
и граждански плодове под формата на наем или рента,чиято стойност се определя по
правило на едногодишна база в края на стопанската година/,може да се приеме за
окончателно възникнало с определен размер,изчислен въз основа размера на
обедняването на ищците /изразяващо се в лишаването им от евентуалната наемна
цена или рента за земите,ако ги бяха отдали по договор за наем или аренда/,респ.
въз основа размера на обогатяването на наследодателя на ответниците /изразяващо
се в задържане в неговия патримониум на паричните средства,които би платил за
наем/рента на собствениците на обработвания от него чужд имот/,т.е. изчислен на
база средна пазарна наемна/рентна цена за съответната стопанска
година,непосредствено след края на стопанската година.Освен това именно след
края на стопанската година възникват и вземанията за наем и рента,т.е.
обедняването на ищците,респ. обогатяването на наследодателя на ответниците,са
настъпили непосредствено след края на стопанската 2009/2010 г.-именно тогава
настъпва неоснователното разместване на блага,защото към този момент ищците се
лишават от евентуални наем/рента,каквито биха получили,ако имаха сключени
договори за наем/аренда,а ползвалият без основание чужд земеделски имот се
обогатява,като си спестява средствата,които би платил на евентуален
наемодател/арендодател.Задължението за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване в случая е безсрочно /не е на договорно основание и
няма уговорен срок за изпълнение между страните,нито има определен такъв срок в
закона/ и се дължи веднага,т.е. изискуемостта му настъпва веднага с
неоснователното разместване на блага /в тази насока мотивите към ТР №5/2017 от
21.11.2019 г. по тълк.д.№5/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.В случая стопанската
2009/2010 г. изтича на 01.10.2010 г. и от тази дата вземането на ищците за
обезщетение е вече определяемо по размер и изискуемо.Съгласно разпоредбата на
чл.114 ал.1 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня,в който
вземането е станало изискуемо.В случая тя е започнала да тече от 01.10.2010
г.,т.е. веднага след края на стопанската 2009/2010 г.,който съвпада с началото
на следващата стопанска 2010/2011 г.Вземанията,произтичащи от неоснователно
обогатяване,се погасяват с изтичане на петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД
/така т.7 от ППВС №1/1979 г./.В случая тя е изтекла на 01.10.2015 г.Исковете са
предявени на 07.01.2016 г. след изтичане на погасителната давност относно
процесните вземания.Ирелевантни са възраженията на ищците по първоначалните
искове,че наследодателят на ответниците Д. Й. продължил да ползва без основание
процесните земеделски имоти до 01.10.2011 г.,т.е. до края на следващата
стопанска 2010/2011 г.Този факт би имал значение при преценката за момента на
изискуемост и за изтичане на срока на погасителна давност спрямо вземания за
обезщетение за стопанската 2010/2011 г.,която обаче не е предмет на исковете по
делото.Моментът на изискуемост на вземанията за обезщетение за процесната
стопанска 2009/2010 г. не се влияе по никакъв начин от това дали наследодателят
на ответниците е продължил ползването и през следващата стопанска година,за
която не се претендират обезщетения от ищците.
Предвид изложеното правилно като краен
резултат първоинстанционният съд е преценил,че вземанията на ищците по
първоначалните искове са погасени по давност,и е отхвърлил исковете.Решението
му в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
частна жалба вх.№2833/26.10.2018 г. по описа на ТРС на В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И. и И.Д.Й.
чрез пълномощник адв.Р.Б. срещу решение №138/10.10.2018 г. по гр.д.№3/2016 г.
на Тервелския районен съд в частта,с която са оставени без разглеждане като
недопустими и е прекратено производството по предявени от частните
жалбоподатели срещу Н.С.С. и Я. С. Ж.,втората заместена на основание чл.227 от ГПК от правоприемниците й С.Д.Ж. и В.С.Ж.,насрещни искове на основание чл.59
ал.1 от ЗЗД:
Разгледана по същество,жалбата е
основателна.
В срока за отговор на първоначалната
искова молба ответниците В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И. и И.Д.Й. са предявили насрещни искове
на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД срещу първоначалните ищци по делото за осъждането
им да заплатят на всеки от тримата ответници обезщетение за неоснователно
обогатяване със сторените от наследодателя на ищците по насрещните искове Д.И.Й.
разходи по обработка и засаждане през есента на 2010 г. с рапица на двата
процесни имота в землището на гр.Т.,както следва:Я. С. Ж. /заместена от С.Д.Ж.
и В.С.Ж./ да заплати на всеки от тримата ищци по 793,22 лв,ведно със законната
лихва от предявяване на исковете до окончателното плащане,и Н.С.С. да заплати
на всеки от тримата ищци по 793,22 лв,ведно със законната лихва от предявяване
на исковете до окончателното плащане.
Първоинстанционният съд е приел,че по
горните насрещни искове вече било постановено влязло в сила решение по
гр.д.№58/2011 г. на ТРС,респ. в.гр.д.№539/2015 г. на ДОС,ползващо се със сила
на пресъдено нещо,поради което на основание чл.299 ал.2 от ГПК оставил
насрещните искове без разглеждане и прекратил производството по същите.Горното
прекратително определение,инкорпорирано в първоинстанционното решение,е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съобразно изложеното в исковата молба,по
повод на която е образувано гр.д.№58/2011 г. на ТРС,уточнена по реда на чл.129
ал.2 от ГПК с молба вх.№1605/02.08.2011 г. /на лист 103 от делото/,предмет на
посоченото дело са предявени от наследодателя на ищците по насрещните искове Д.И.Й.,починал
в хода на делото и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по
закон В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И. и И.Д.Й. /И./,срещу Я. С. Ж. и Н.С.С. алтернативно обективно
съединени искове,както следва:
1./искове на основание чл.31 ал.2 от
Закона за арендата в земеделието за осъждане на ответниците да заплатят всяка
от тях половината от обща сума в размер на 4 759,35 лв ,т.е. по
2 379,67 лв,на ищеца Й.,която сума представлява стойност на извършени от
последния в началото на стопанската 2010/2011 г. разходи по обработка
/оран,дисковане,култивиране,пръскане и торене/ и засяване с рапично семе от
сорт „Меркурий“ на два земеделски имота в землището на гр.Т. /идентични с двете
ниви-предмет и на настоящото дело/,като претенциите произтичат от предсрочно
прекратен договор за аренда между страните.
2./искове на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят всяка от тях половината от обща сума в
размер на 4 759,35 лв ,т.е. по 2 379,67 лв,на ищеца Й.,която сума
представлява стойност на извършени от последния в началото на стопанската
2010/2011 г. разходи по обработка /оран,дисковане,култивиране,пръскане и
торене/ и засяване с рапично семе от сорт „Меркурий“ на двата земеделски имота,като
сумите се претендират като обезщетение за неоснователно обогатяване с оглед
извършени от ищеца дейности в чужди имоти-тези на двете ответници,при липса на
сключен договор.
С решението си по гр.д.№58/2011 г. ТРС се
е произнесъл обаче само по исковете по т.1,основани на предсрочно прекратения
аренден договор,респ. и въззивният съд е постановил решението си по
в.гр.д.№539/2015 г. по повод жалба срещу решението на ТРС по тези искове и се е
произнесъл по същество единствено на същите.Алтернативно предявените искове по
т.2 на плоскостта на неоснователно обогатяване не са били разгледани от
районния съд,респ. не са били и предмет на възззивното производство.Тъй като
никоя от страните не е поискала допълване на първоинстанционното решение по
реда на чл.250 ал.1 от ГПК с произнасяне по исковете за неоснователно
обогатяване,висящността по тези искове по гр.д.№58/2011 г. на ТРС е
преустановена.
Налице е идентичност на
страните,основанието и искането по исковете по чл.59 ал.1 от ЗЗД,които са били
предмет на гр.д.№58/2011 г. на ТРС,и по насрещните искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД-предмет на гр.д.№3/2016 г. на ТРС.Тази идентичност обаче в случая не
обуславя прилагане на разпоредбата на чл.299 ал.2 от ГПК и прекратяване на
производството по насрещните искове,защото по тези искове по гр.д.№58/2011 г.
на ТРС не е налице произнасяне по същество и няма постановено решение със сила
на пресъдено нещо между страните.Следователно няма процесуална пречка за
разглеждането им в рамките на производството по настоящото дело.Първоинстанционното
решение в обжалваната прекратителна част е неправилно и следва да бъде
отменено,като делото следва да се върне на Т.ския районен съд за продължаване
на съдопроизводствените действия по насрещните искове и тяхното разглеждане.
По
частните жалби срещу определение №281/05.12.2019 г. по гр.д.№3/2016 г. на ТРС:
След постановяване на първоинстанционното
решение в рамките на срока по чл.248 ал.1 от ГПК всяка от страните е подала
молба на основание посочената разпоредба за изменение на решението в частта за
разноските.С молба вх.№2834/26.10.2018 г. В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И. и И.Д.Й. са поискали
да им се присъдят сторените от тях разноски по повод отхвърлените първоначални
искове срещу същите,а с молба вх.№2937/06.11.2018 г.,подадена чрез куриер на
05.11.2018 г.,Н.С.С.,С.Д.Ж. и В.С.Ж. са поискали да им се присъдят сторените от
същите разноски по оставените без разглеждане насрещни искове срещу тях.Молбите
са за изменение на решението в частта за разноските,тъй като
първоинстанционният съд се е произнесъл по разноските в своя акт,приемайки че
същите следва да се понесат от страните така,както са направени.Молбите са
депозирани в законовия срок от активно легитимирани лица и при наличие на
представени от същите списъци по чл.80 от ГПК /на листи 261 и 262 от делото на
ТРС,като списъкът на В.,Й. и И. Й. е напълно редовен,подписан от процесуалния
им представител адв.Р.Б.-забел.пълномощното на адв.Р.Б. за И.Й. е било
приложено от ТРС на задната корица на делото/,поради което са
допустими.Допустимо е следователно и атакуваното определение по чл.248 ал.3 от ГПК.
С атакуваното определение са присъдени
разноски съобразно изхода от производството по исковете,както следва:в полза на
ответниците по първоначалните искове В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И. и И.Д.Й. в размер на
1 080 лв и в полза на ответниците по насрещните искове Н.С.С.,С.Д.Ж. и В.С.Ж.
в размер на 600 лв.
След като въззивният съд отменя решението
на ТРС в частта,с която производството по насрещните искове е прекратено,следва
да се отмени и обжалваното определение по чл.248 от ГПК в частта,с която в
полза на ответниците по насрещните искове Н.С.С.,С.Д.Ж. и В.С.Ж. са присъдени
разноски за първата инстанция,сторени от тях по повод тези искове,в размер на
600 лв.Отговорността за разноски по повод насрещните искове,сторени от страните
в първоинстанционното производство,следва да бъде разпределена наново от
първоинстанционния съд при постановяване на решение по същите съобразно изхода
от спора по тях.
При потвърждаване на първоинстанционното
решение в частта,с която са отхвърлени първоначалните искове,отговорността за
разноски съобразно изхода от спора по тези искове се явява принципно правилно
разпределена от районния съд с атакуваното определение.Ищците по първоначалните
искове Н.С.С.,С.Д.Ж. и В.С.Ж. нямат право на разноски поради отхвърляне на
исковете им.На основание чл.78 ал.3 от ГПК право на разноски по първоначалните
искове имат ответниците по тях В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И. и И.Д.Й.,каквито същите изрично
са претендирали.Последните са настояли за присъждане на разноски в размер на
1 681 лв съобразно представен списък по чл.80 от ГПК,като районният съд е
уважил претенцията им до размер от 1 080 лв.Недоволни от тази част на
определението по чл.248 от ГПК са и двете страни по делото,като В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И.
и И.Д.Й. настояват да им се присъди пълният размер от 1 681 лв,а Н.С.С.,С.Д.Ж.
и В.С.Ж. считат,че не дължат вече присъдената в тяхна тежест от ТРС сума от
1 080 лв.
Ответниците по първоначалните искове В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И.
и И.Д.Й. са сторили разноски по делото в първата инстанция,както следва:според
фактура №339/01.07.2016 г. на лист 60 и справка за движение по банкова сметка ***
В.Й. е изплатила на 01.07.2016 г. на упълномощеното адвокатско дружество
възнаграждение в размер на 360 лв „за отговор по исковата молба и процесуално
представителство по делото“;според фактура №341/01.07.2016 г. на лист 79 и
справка за движение по банкова сметка ***,идентична с тази на лист 58,Й.Й. е
изплатила адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв;според фактура
№340/01.07.2016 г.,приложена от районния съд на задната корица на делото,въпреки
че е била представена очевидно с отговора на исковата молба,доколкото е
прикрепена към преписа от същата,и справка за движение по банкова сметка *** И.Й.
също е изплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.Според отразеното
във фактурите и банковата справка възнагражденията са били изплатени най-общо
за процесуално представителство и защита по гр.д.№3/2016 г. на ТРС.Липсва
разграничаване каква част от адвокатските възнаграждения е изплатена за
процесуално представителство по първоначалните искове и за такова по насрещните
искове.Аргументът на горните лица,че възнагражденията се отнасят само по
първоначалните искове и не касаят насрещните им искове,тъй като били изплатени преди
предявяване на насрещните искове,е необоснован.Същият факт важи и за подаване
отговорите на първоначалната искова молба,тъй като възнагражденията са
изплатени и преди подаване на отговорите на 15.07.2016 г.,но от този факт не
следва извод,че плащането им не е за защита по изготвяне на тези отговори.При
плащането на 01.07.2016 г. подаването на отговори на първоначалната искова
молба и предявяването на насрещни искове в срока за отговор е било
предстоящо.Доколкото обаче във фактурите и в основанието за плащане по банков
път е посочено,че адвокатските възнаграждения се заплащат за процесуално
представителство по делото,а последното обхваща както защитата по
първоначалните искове,така и защитата по насрещните искове,следва да се
приеме,че горните възнаграждения са изплатени за цялостна защита по
производството,поради което същите следва да бъдат разделени на две и едната
половина да се съотнесе към защитата по първоначалните искове,а другата
половина към защитата по насрещните искове.Така в полза на В.,Й. и И. по
първоначалните искове следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на по 180 лв на всеки от тях /360:2=180/ или общо в
размер на 540 лв.Останалите 540 лв подлежат на евентуално присъждане при
разпределяне на отговорността за разноски по насрещните искове.По
първоначалните искове им се следват и 200 лв разноски-изплатено от същите
възнаграждение за вещо лице по допуснатата от ТРС съдебно-графологична
експертиза,относима към защитата по първоначалните искове.Всички останали
разноски,претендирани от ответниците по първоначалните искове,са били сторени
за производството по насрещните искове-така 5 лв държавна такса,внесена от И.Й.
съгласно документа на лист 141 от делото на ТРС за издаване на съдебно
удостоверение;192 лв държавна такса по насрещните искове и 200 лв
възнаграждение за вещо лице по съдебно-икономическа експертиза,допусната в
съдебно заседание на 24.07.2017 г. от ТРС,поради което тяхното присъждане
предстои след разглеждане на насрещните искове.
Тъй като частните жалби и на двете страни
по делото са частично основателни,респ. частично неоснователни,следва
атакуваното определение да се отмени изцяло за постигане на по-прецизен
диспозитив и да се постанови ново разпределение на отговорността за разноските
по първоначалните искове /в полза на ответниците по тях да се присъдят разноски
в размер на 540 лв адвокатско възнаграждение и 200 лв възнаграждение за вещо
лице по графологичната експертиза/.Разноските по насрещните искове подлежат на
разпределяне от първоинстанционния съд съобразно изхода от спора по тях.
Всяка от страните е претендирала
присъждане на разноски,сторени във въззивната инстанция,по всяка от
депозираните жалби.
По въззивната жалба на Н.С.С.,С.Д.Ж. и В.С.Ж.
срещу решението на Тервелския районен съд в частта,с която са отхвърлени като
погасени по давност искове на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД,предявени от
въззивниците срещу В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И. и И.Д.Й.,разноски в полза на въззивниците
не следва да се присъждат поради потвърждаване на първоинстанционното решение в
тази отхвърлителна част.Право на разноски за въззивното производство по тази
жалба имат въззиваемите В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И. и И.Д.Й.,но същите не са депозирали
доказателства за сторени разноски и такива не следва да им се присъждат.
За производството по частните жалби
срещу определението по чл.248 от ГПК разноски също не следва да се присъждат на
страните от въззивния съд,защото в това производство разноски не се дължат.В
производството по чл.248 от ГПК разноски не се дължат,тъй като същото няма
самостоятелен характер,в него само се изменя или допълва решението в частта за
разноските и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като
санкция за неоснователно предизвикан правен спор /определение №74/25.04.2018 г.
по ч.гр.д.№1103/2018 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС и цитирана в последното съдебна
практика/.
Право на разноски за настоящата
инстанция имат частните жалбоподатели В.Й.Й.,Й.Д.Й.-И. и И.Д.Й. по повод
производството по основателната им частна жалба срещу първоинстанционното
решение в частта,с която са оставени без разглеждане като недопустими и е
прекратено производството по предявените от същите срещу Н.С.С. и Я. С. Ж.,втората
заместена на основание чл.227 от ГПК от правоприемниците й С.Д.Ж. и В.С.Ж.,насрещни
искове на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД.Представени са доказателства за разноски
по повод тази частна жалба в размер на 15 лв държавна такса по
обжалването,които са сторени от вносителката В.Й.Й. съгласно платежното
нареждане на лист 7 от предходното в.гр.д.№120/2020 г. на ДОС /същото е било прекратено
и жалбите върнати за администриране/.Доказателства за други разноски на
жалбоподателите по повод тази частна жалба не са депозирани.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №138,т.2,стр.1673/10.10.2018
г. по гр.д.№3/2016 г. на Тервелския районен съд в частта,с която са отхвърлени
поради погасяване на вземанията по давност искове на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД на С.Д.Ж.
с ЕГН **********,В.С.Ж. с ЕГН ********** /правоприемници на починалата ищца Я. С.
Ж./ и Н.С.С. с ЕГН ********** срещу В.Й.Й. с ЕГН **********,Й.Д. Й.-И. с
ЕГН ********** и И.Д.Й. с ЕГН **********,с които се претендира
ответниците В.Й.Й.,Й.Д. Й.-И. и И.Д.Й.
да бъдат
осъдени да заплатят на ищците сумите,както
следва:на ищците С.Д.Ж. и В.С.Ж.-правоприемници на починалата ищца Я. С. Ж.-сумата от 1 241,25
лева /по 413,75 лв от всеки от тримата ответници/ и на ищцата Н.С.С. сумата от 1 241,25 лева /по 413,75 лв от всеки от
тримата ответници/,представляващи обезщетение за лишаване на ищците без основание от
ползване вследствие осъщественото от наследодателя на ответниците Д.И.Й.,***,починал на
24.12.2011 година,ползване през
стопанската 2009/2010 година на собствените им недвижими
имоти,а именно имот с идентификатор 72271.33.19-нива с площ от 40,658
дка и имот с идентификатор 72271.34.8-нива с площ от 9,002 дка,двата в
землището на гр.Т.,ведно със законната лихва,считано от датата на
подаване на исковата молба-07.01.2016 година,до окончателното изплащане на
задължението.
ОТМЕНЯ решение №138,т.2,стр.1673/10.10.2018
г. по гр.д.№3/2016 г. на Тервелския районен съд в частта,с която са оставени
без разглеждане като недопустими и е прекратено производството по предявените
от В.Й.Й.,Й.Д. Й.-И. и И.Д.Й. срещу Н.С.С. и Я. С. Ж.,втората заместена на
основание чл.227 от ГПК от правоприемниците й С.Д.Ж. и В.С.Ж.,насрещни искове
на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД и
ВРЪЩА делото на Тервелския районен съд в
тази част за продължаване на съдопроизводствените действия по насрещните искове.
ОСЪЖДА Н.С.С.
с ЕГН ********** ***,С.Д.Ж. с ЕГН ********** *** и В.С.Ж. с ЕГН **********
*** да заплатят на В.Й.Й. с ЕГН ********** ***
сторени във въззивното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 15
лв /петнадесет лева/ държавна такса по обжалване на първоинстанционното решение
в частта му с характер на прекратително определение.
ОТМЕНЯ определение №281/05.12.2019 г. по
гр.д.№3/2016 г. на Тервелския районен съд в частта,с която Н.С.С.,С.Д.Ж. и В.С.Ж.
са осъдени да заплатят на В.Й.Й.,Й.Д. Й.-И. и И.Д.Й. сумата от 1080 лв,представляваща разноски за
процесуален представител /адвокатско възнаграждение/,и в частта,с която е
отхвърлено искането на В.Й.Й.,Й.Д. Й.-И. и И.Д.Й. за
присъждане на разноски за горницата от 1 080 лв до 1 681 лв,като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА решение №138,т.2,стр.1673/10.10.2018
г. по гр.д.№3/2016 г. на Тервелския районен съд в частта за разноските,като
ОСЪЖДА Н.С.С.
с ЕГН ********** ***,С.Д.Ж. с ЕГН ********** *** и В.С.Ж. с ЕГН **********
*** да заплатят на В.Й.Й. с ЕГН ********** ***,Й.Д. Й.-И. с ЕГН ********** *** и И.Д.Й. с ЕГН ********** *** сторени в първата
инстанция по гр.д.№3/2016 г. на Тервелския районен съд съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 740 лв /седемстотин и четиридесет лева/,от които 540
лв адвокатско възнаграждение и 200 лв възнаграждение за вещо лице по
допуснатата съдебно-графологична експертиза,дължими за производството по
отхвърлените първоначални искове.
ОТМЕНЯ определение №281/05.12.2019 г. по
гр.д.№3/2016 г. на Тервелския районен съд в частта,с която В.Й.Й.,Й.Д. Й.-И. и И.Д.Й.
са осъдени да заплатят на Н.С.С.,С.Д.Ж. и
В.С.Ж. сумата от 600 лв-разноски за адвокатско възнаграждение по насрещните
искове,и
ВРЪЩА делото на Тервелския районен съд
за разпределяне на отговорността за разноските по насрещните искове съобразно
изхода от спора по тях.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК,респ. в частта с характер
на определение по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и чл.274 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.