РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Белоградчик, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20231310200115 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по Жалба на А. Ц. И. от гр. Д., обл. В., чрез адв. В. В. от
ВАК, против Наказателно постановление № 870/ 15.03.2023 г. на Директора
на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 211, ал. 2,
т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за
нарушение на същите законови текстове.
В Жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
предвид инвокираните в същата доводи. Твърди се, че в хода на
производството са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Излага се,
че не е посочена нарушената законова разпоредба, а само санкционната
такава, което лишава нарушителя от възможността да узнае за какво
нарушение е наказан. Липсва описание на фактическа обстановка. Сочи се
също, че не е доказано издадения от жалбоподателя превозен билет, да е
такъв с невярно съдържание.
В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя –
1
адв. В. В. от АК – Видин, поддържа жалбата. В хода на съдебните прения,
пледира съда да отмени Наказателното постановление, поради изложените
съображения. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не изпращат представител в съдебно заседание.
Представени са Писмени бележки, в които се моли съда да потвърди
Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, предвид
подробно изложените съображения – липса на допуснати процесуални
нарушения, доказани авторство и вина, доказано извършено административно
нарушение. Оспорва се претенцията за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – С.
И. С. – „главен специалист” при ИАГ – гр. София – актосъставител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице –
наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.
Съображенията на съда са следните :
Разпитаният в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – С. И. С.
– „главен специалист” при ИАГ – гр. София, установи следната фактическа
обстановка: На 26.09.2022 г., св. С. бил командирован заедно с друг свой
колега И. Н., на територията на Община – Димово, област Видин по повод
подаден сигнал за извършени незаконни действия и нарушения на Закона за
горите. Пристигайки на място, лицето, подало сигнала, завело служителите на
ИАГ в имот, за който жалбоподателя, в качеството му на лицензиран лесовъд
на частна практика, бил издал превозен билет за транспортиране на дървесина
– превозен билет № 12545/ 000257 от 25.09.2022 г. за 10 пр. куб. м. дървесина
за имот в землището на с. Г., общ. Д., обл. В., отдел 205, подотдел „м“, имот
№ 17734.100.31 – горска територия. Превозният билет е издаден за автомобил
ВН 17 03 АК. При проверка в имота, за който бил издаден превозния билет,
контролните органи установили, че сеч не е била извършена. Имало е сеч на
дървесина, но видимо било, че тя е от предишен период. С лицето, подало
сигнала контролните органи отишли в друг имот, който е в друго землище и
установили, че именно в него е била извършена сечта и реално е добита
2
дървесината, за който е издаден превозния билет. Св. С. заяви в разпита, че
поради горното, издадения от жалбоподателя превозен билет е с „невярно
съдържание“ и така била узаконена незаконно добитата от друг имот
дървесина.
За нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 211, ал. 2, т. 2 от ЗГ, св.
С. С. съставил на жалб. А. И., АУАН № 870 от 26.09.2022 г. /бланков номер
серия А00/ 2022 г., № 0111087/.
Въз основа на съставеният АУАН е издадено Наказателно постановление
№ 870/ 15.03.2023 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300 лв. за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 211, ал. 2, т. 2 от ЗГ.
От правна страна, съдът намира следното :
Съдът, при анализа на събрания в хода на делото доказателствен
материал – писмен и гласен, намира, че дори и да са налице данни за
извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя, то в
хода на производството са допуснати нарушения на процесуалните правила,
довели до опорочаване на административнонаказателното производство.
Действително, от разпита на свидетеля и актосъставител се установи, че
превозния билет е издаден в нарушение на законовите правила, тъй като от
имота, за който е издаден, сеч не е била извършена. Въпреки това,
допуснатите пропуски са толкова съществени по своя характер, че водят до
незаконосъобразност на крайния акт.
Както в АУАН, така и в издаденото Наказателно постановление,
словесното описание на вмененото на жалбоподателя нарушение е, „че
жалбоподателя, в качеството му на лицензиран лесовъд на частна практика е
издал превозен билет № 12545/ 000257 от 25.09.2022 г. за 10 пр. куб. м. дърва
за огрев, с невярно съдържание..“. Като цифрова квалификация, нарушението
е съотнесено към нормата на чл. 257, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 211, ал. 2, т. 2 от
ЗГ.
Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ предвижда
административнонаказателна отговорност за длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде
документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането
му или на одобрените горскостопански планове и програми.
3
На първо място, описанието на нарушението по този начин не
съответства на действителното фактическо положение и на следващо място –
липсва корелация между обстоятелствена част на обвинението и неговото
цифрово изражение. Никъде в състава на санкционната норма на чл. 257 ал. 1,
т. 2 ЗГ, не е предвидено наказание за издаване на „документ с невярно
съдържание“. Описанието на нарушението е некоректно и несъответстващо
на състава на законовия текст, въз основа на който е наказан жалбоподателя.
В случая, дори и жалбоподателя да е издал превозния билет в нарушение на
ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, то в никакъв
случай, че може да се приеме, че той е документ с невярно съдържание. В
съдебно заседание, актосъставителя заяви, че превозния билет е с невярно
съдържание, тъй като е издаден за сеч на дървесина от имот, в който такава не
е извършена. Това обстоятелство не прави превозния билет документ с
невярно съдържание, в смисъла който му е придал актосъставителя.
И не на последно място, установяването на факта дали един документ е
с невярно съдържание се извършва от компетентните за това органи и по
надлежния ред – този по НПК. В случая такава проверка не е извършвана и не
може да се приеме, че издадения превозен билет е документ с невярно
съдържание.
Нещо повече – отговорността за издаване на документ с невярно
съдържание е наказателна, тъй като деянието съставлява престъпление от общ
характер, а не административно нарушение. Поради това е недопустимо по
този ред да бъде ангажирана отговорност за деяние, което законодателя е
предвидил, че се преследва по НК. Така, дори и процесния превозен билет да
е издаден в нарушение на нормативната уредба, той не може да бъде
квалифициран като документ с невярно съдържание.
В този смисъл, съдът намира, че начина по който е формулирано
обвинението е некоректен, непрецизен и несъответстващ на законовите
изисквания. Пропускът е съществен и е довел до порочност на проведеното
административнонаказателно производство. С допускането му, безспорно е
нарушено правото на защита на наказаното лице, което води за последица
отмяна на крайния акт – издаденото Наказателно постановление. Този
пропуск е пренесен и при издаването на НП, което го прави един
незаконосъобразен акт.
4
В този вид производства субсидиарно се прилагат правилата на НК и
НПК, поради което и обвинението следва да е ясно конкретизирано и не може
да съдържа бланкетна експозиция. В конкретния случай, липсва точно
описание на признаците на съставомерно нарушение, като е включен елемент
на деяние, което се преследва по реда на Наказателния кодекс.
Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че издаденото
Наказателно постановление, е неправилно и незаконосъобразно, поради което
съдът го отменя.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното
постановление, то въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
процеса. За това, че разноските са реално направени има безспорни
доказателства – договор за правна защита и съдействие, в който е посочен
размера на възнаграждението, както и че същите са платени в брой. Размерът
му е 400 лв. и е съобразен с чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът не възприема довода на въззиваемата страна, наведен в
представените по делото Писмени бележки, че разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя, тъй
като в представения по делото Договор за правна защита и съдействие не е
посочен номера на наказателното постановление. Непосочването номера на
наказателното постановление не прави договора и пълномощното без
конкретизиран обем на представителната власт. Към момента на сключването
на договора за правна защита и съдействие и изготвянето на жалба не е било
5
образувано административнонаказателно дело, поради което и номерът му в
пълномощното не е бил вписан. От указаният предмет на правната помощ и
процесуалното представителство е ясна волята на упълномощителя –
довереника да изготви жалба против НП на Директора на РДГ – Берковица и
процесуално представителство пред РС – Белоградчик. Налице е общо
пълномощно за процесуално представителство, поради което и
пълномощното, и Договора за правна защита и съдействие дава на адвоката
право на надлежна представителна власт. При тези съображения, съдът
намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокат,
представлявал го в процеса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 870/ 15.03.2023 г. на
Директора на РДГ – Берковица, с което на А. Ц. И. от гр. Д., обл. В., ул.
„...................“ № ..., с ЕГН **********, му е наложена „Глоба” в размер на
300.00 лв. (триста лева) – на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 211, ал. 2, т. 2
от Закона за горите за нарушение на същите законови текстове.
ОСЪЖДА РДГ – Берковица, гр. Берковица, ул. „Митрополит Кирил“
№ 13, представлявана от инж. С. К. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на А. Ц. И. от
гр. Д., обл. В., ул. „.........................“ № ..., с ЕГН **********, направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00
(четиристотин лева) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6