№ 474
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110213240 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Б.Т.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Л.“, бл. ****, вх. А, ет. 8, ап. 31, представлявано от В.Б.Й., чрез адв. В.Д. от
САК, срещу наказателно постановление № 502058-0347387/31.03.2020 г., издадено от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП София за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба №Н-
18/13.12.2006 г./ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС. На основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
В жалбата се прави искане атакуваното НП да бъде отменено поради неправилно
приложение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и
необоснованост. Като съществени и неотстраними процесуални нарушения се изтъкват
липсата на изложени от административнонаказващия орган собствени мотиви относно
съставомерността на нарушението и липсата на посочване дали е довело до неотразяване на
приходи, или не. Поддържа се, че липсва пълно, ясно и точно описание на всички елементи
от състава на нарушението и не е посочена датата на извършването му, и че не са били взети
предвид депозираните от управителя на дружеството обяснения. Твърди се, че не е спазен
срокът за издаване на НП съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Релевират се и доводи в насока
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Алтернативно се прави искане
наложената имуществена санкция да бъде намалена до законоустановения минимален
размер от 500 лв., предвид факта, че нарушението е извършено за първи път.
1
За проведеното на 07.02.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. „Б.Т.” ООД не изпраща процесуален представител, а ЦУ на НАП София се
представлява от юрк. И..
В дадения ход по същество юрк. И. пледира да бъде постановено решение, с което
наложената с НП имуществена санкция бъде намалена до законоустановения минимум.
Застъпва, че нарушението не представлява маловажен случай, установено е безспорно и не
са налице отменителни основания. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
От фактическа страна се установи:
На 02.11.2019 г. в 12:34 ч. свидетелите М.Д. и Х.П., инспектори по приходите при ЦУ
на НАП София, извършили проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС - сервиз за гуми, находящ се на адрес гр. София, бул. „Д-р Д.”, срещу бл. 630,
стопанисван от „Б.Т.” ООД.
При проверката било установено, че дневният оборот от монтирания в обекта
електронен касов апарат с фискална памет, съгласно дневен финансов „Х“ отчет №
1000283/02.11.2019 г., бил в размер на 59, 50 лв. Същевременно, при изготвения опис на
паричните средства в касата, извършен от управителя на дружеството, се установило, че
фактическата наличност в касата на обекта към момента на проверката била в размер на 111,
25 лв. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 51, 75 лв. и
представлявала въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажби, което не било
отразено на фискалното устройство в момента на извършването с точност до минута.
Изготвен бил протокол № 0401011/02.11.2019 г. за проверката, в който констатираните
обстоятелства били подробно описани. Управителят дал писмено обяснение, съгласно което
декларирал, че разликата се дължала на обстоятелството, че започвали деня с 50 лв., които
не били въведени в началото на работния ден в касовия апарат.
Предвид установените фактически положения свид. Д. приел, че „Б.Т.” ООД не е
изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касовата наличност /въвеждане на пари в касата/ на ФУ чрез операцията „служебно
въведени” суми, при което и в присъствието на свид. П. и управителя на дружеството,
съставил АУАН № 0347387/02.11.2019 г., в който описал обстоятелствата относно
констатираното нарушение и го квалифицирал съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС. АУАН бил предявен и връчен
на управителя, който го подписал без възражения. Извън срока за депозиране на възражения
2
в ТД на НАП постъпило писмено обяснение - „жалба“ от управителя на „Б.Т.“ ООД, според
изложеното в което установената разлика в касовата наличност се дължала на налични
собствени средства, които поставил неволно в касата след плащане на клиент с едра
банкнота.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и давайки му правна квалификация по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП София издал срещу „Б.Т.” ООД атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС му наложил
имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите М.Д. и Х.П., и писмени - протокол за
извършената проверка; опис на парите в касата на обекта; дневен отчет; писмено обяснение;
заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.
Съдебният състав кредитира събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, намирайки ги за обективни, относими и допринасящи за изясняването на
релевантните за спора факти.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации се
изясняват посредством показанията на разпитаните свидетели и съставения протокол за
проверката. Показанията на свидетелите Д. и П. са последователни, еднопосочни, без
логически противоречия и в корелация с писмените доказателства. Наличието на разлика в
касовата наличност, посочено от тях, кореспондира с изведения дневен отчет от ФУ и с
отразеното в изготвения на място в търговския обект опис. Посочената от управителя на
дружеството причина за разликата се установява от приложеното към материалите по
преписката писмено обяснение.
Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и на
административнонаказващия орган следват по силата на заеманите длъжности и
правомощията, предоставени им съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Твърденията в жалбата за съставяне на НП извън
срока по чл. 34,ал. 3 ЗАНН са бланкетни и лишени от фактическа опора. Налице е редовна
процедура по съставянето и връчването на АУАН и НП на жалбоподателя, и съдържат
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити, в
това число описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, времето и
мястото на извършването му и доказателствата, които го подкрепят. Неоснователно е
3
възражението за липса на дата на извършване на нарушението в НП, доколкото същата е
изрично посочена, като съвпада с датата на извършената в обекта на контрол проверка.
Всички релевантни за обективната му съставомерност признаци са описани по ясен и
конкретен начин, при което и съответното възражение не се споделя. Липсата на изрично
посочване дали нарушението е довело или не до неотразяване на приходи, не е елемент от
съставомерността му, а е обстоятелство, относимо към определянето на приложимата
санкционна норма, при което не рефлектира върху законосъобразността на издаденото НП.
Същото е издадено в съответствие с изискванията на чл. 52 ЗАНН при съобразяване от
страна на административнонаказващия орган на относимите към случая доказателства.
Посочването на конкретни основания, въз основа на които е прието, че депозираното срещу
АУАН възражение е неоснователно, и конкретно изложение относно липсата на основания
за приложение на чл. 28 ЗАНН, към момента на издаването му не е било необходимо, при
което и допуснати съответни съществени нарушения при издаването му не се констатираха.
Поради това съдебният състав прецени, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и да се явяват
формални основания за отмяната на санкционния акт.
При извършване на преценката относно материалноправната законосъобразност на НП,
съдът взе предвид следното:
Нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържа правило,
съгласно което, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Инкриминираната
разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за
лицата, използващи фискални устройства, и има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент.
В случая се доказа, че при извършената от контролните органи проверка е била
установена разлика между разчетената и фактическата касова наличност в обекта в размер
на 51, 75 лв., представляваща въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажби,
която не е била отразена във фискалното устройство в момента на извършването чрез
операцията „служебно въведени” суми. С това нарушението на разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС е извършено от обективна страна.
Същото е формално и се изразява в неизпълнение на съответното задължение. Предвид
безвиновния характер на отговорността на юридическите лица, причините за извършването
му, в това число посочените от управителя в депозираното писмено обяснение, са
ирелевантни.
Конкретното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН, тъй като е довело до затруднения в контролната дейност на органите по приходите и
4
установяването на действително извършените продажби и дължимите за тях данъци, като
освен това разликата, макар неголяма по размер, не би могла да се приеме като
незначителна. Предвид това доводите в жалбата в съответната насока са неоснователни и
настоящият съдебен състав не ги споделя.
По отношение наложената имуществена санкция на следващо място се констатира, че
наказващият орган правилно е приел, че извършеното деяние осъществява признаците на
административно нарушение по чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗДДС вр. чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., доколкото не се установи да е довело до неотразяване на
приходи. За него за юридическите лица се предвижда налагане на имуществена санкция в
размер от 500 до 2 000 лв., като в случая наложената на „Б.Т.“ ООД такава е
индивидуализирана в размер от 1 000 лв.
В тази връзка, преценявайки релевантните за индивидуализацията на
административното наказание обстоятелства, съдът от една страна отчете като смекчаващи,
че нарушението е извършено за първи път и неголемия размер на положителната промяна в
касовата наличност, а отегчаващи не бяха констатирани. При това прецени, че наложената
имуществена санкция в размер на 1 000 лв. се явява завишена спрямо обществената
опасност на осъщественото нарушение, и следва да бъде намалена до предвидения съгласно
приложимата санкционна разпоредба минимален размер от 500 /петстотин/ лв. Именно в
последния ще се яви справедлива, обоснована и съразмерна на обществената опасност на
нарушителя и на извършеното нарушение.
Поради това съдът прие, че не са налице основания за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, а същото следва да бъде изменено в насока намаляване размера
на наложената санкция от 1 000 на 500 лв. Искането в жалбата в съответната насока е
основателно.
При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП,
съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН.
Предвид невисоката фактическа и правна сложност на случая, същата следва да бъде
уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и 63д, ал. 3 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 502058-0347387/31.03.2020 г., издадено от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП София срещу „Б.Т.“ ООД за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, в частта относно наложената на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2
5
вр. ал. 1 ЗДДС имуществена санкция в размер на 1 000 лв., като я НАМАЛЯВА и
ОПРЕДЕЛЯ размер на санкцията 500 /петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „Б.Т.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Л.“,
бл. ****, вх. А, ет. 8, ап. 31, представлявано от В.Б.Й., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Националната агенция по приходите сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция
процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6