№ 2536
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка И.а
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100506309 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20027063 от 29.01.2021 г., постановено по гр.д. № 552/2020 г., по описа
на СРС, 157 състав, е уважен предявеният от М. И. С. срещу С. К. К. иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като е признато за установено, че договор за покупко-продажба на
идеални части от недвижим имот на съсобственик, сключен на 17.05.2019 г., във форма на
нотариален акт № 93, том I, peг. № 2696, дело № 72 от 2019 г. на нотариус А.Г.Ш., вписан
под № 500 на НК, с район на действие PC - София, е нищожен, като сключен при
накърняване на добрите нрави.
Със същото решение е признато за установено по отношение на С. К. К. по
предявения от М. И. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че М. И. С. е собственик, по
силата на наследствено правоприемство и договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавни имоти, сключен на 29.12.1988 г., на ½ идеална част от
недвижим имот, представляващ апартамент № 34, с адрес: гр. София, ж.к. „*******,
находящ се в сграда № 9, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4356.108,
брой нива на обекта 1, целият с площ по схема и по документ за собственост 52.24 кв.м.,
заедно с прилежащи части: избено помещение № 34, с полезна площ 4,50 кв.м. при съседи на
избено помещение по документи за собственост: изток - двор, запад - шахта за сметопровод,
север - ул. 111, юг - коридор, както и 2,583% идеални части от общите части на сградата и
2,583% идеални части от правото на строеж върху мястото /от 59.36 кв.м./, стар
1
идентификатор: няма, при съседи на жилището по документ за собственост: изток -
стълбище, запад - апартамент № 33, север - ул.111, юг - коридор, отгоре - подпокривно
пространство, отдолу - апартамент №29 и при съседни самостоятелни обекти в сградата с
посочени идентификатори: на същия етаж: 68134.4356.108.9.33, под обекта:
68134.4356.408.9.29 над обекта: няма, като С. К. К. е осъден да предаде на М. И. С.
владението на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 34, с
адрес: гр. София, ж.к. „*******, находящ се в сграда № 9, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4356.108, брой нива на обекта 1, целият с площ по схема и по
документ за собственост 52.24 кв.м., заедно с прилежащи части: избено помещение № 34, с
полезна площ 4,50 кв.м. при съседи на избено помещение по документи за собственост:
изток - двор, запад - шахта за сметопровод, север - ул. 111, юг - коридор, както и 2,583%
идеални части от общите части на сградата и 2,583% идеални части от правото на строеж
върху мястото /от 59.36 кв.м./, стар идентификатор: няма, при съседи на жилището по
документ за собственост: изток - стълбище, запад - апартамент № 33, север - ул.111, юг -
коридор, отгоре - подпокривно пространство, отдолу - апартамент №29 и при съседни
самостоятелни обекти в сградата с посочени идентификатори: на същия етаж:
68134.4356.108.9.33, под обекта: 68134.4356.408.9.29 над обекта: няма.
Предвид извода за основателност на иска по чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, съдът е
оставил без разглеждане предявените евентуални искове по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2
ЗЗД, за обявяване на недействителност на договор за покупко - продажба на 1/2 идеална част
от недвижим имот, като сключен от лице, което не е било надлежно упълномощено, поради
липса на правно валидна воля у упълномощителя, по чл. 40 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договора за покупко- продажба, като сключен във вреда на
представлявания, искове по чл. 29 ЗЗД за унищожаване на едностранната овластителна
сделка по пълномощно peг. № 8630 за заверка на подпис и peг. № 8631 за заверка на
съдържанието, поради измама, като сключена след създадена и поддържана от трето лице
невярна представа, и за унищожаване на договор за покупко - продажба на 1/2 идеална част
от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 93, том I, peг. № 2696, дело № 72 от
2019г. - от 17.05.2019г. на нотариус А.Г.Ш., вписана под №500 на НК с район на действие
PC - София, поради измама, като сключен след създадена и поддържана от трето лице
невярна представа, иск по чл. 31 ЗЗД за унищожаване на едностранната овластителна сделка
по пълномощно peг. № 8630 за заверка на подпис и peг. № 8631 за заверка на съдържанието,
като сключена от лице, което не е могло да разбира значението и да ръководи действията си.
Със същото решение е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сторените от него разноски в производството, в общ размер на 1305,15 лева. Указал е
на ищеца в срока по чл. 115, ал. 2 ЗС да впише решението в Службата по вписвания.
Първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени предявените искове е
подадено въззивна жалба от ответника С. К. К., с оплаквания за неговата нищожност,
поради липса на разбираемо изразена воля на съда. Твърди се, че, доколкото съдът е
коментирал обстоятелства, касаещи основанието на иска по чл. 40 ЗЗД, произнасяйки се по
2
иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, решението е напълно неразбираемо и не е налице
предмет, по който да се формира силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Наред с
това са изложени и оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част,
поддържайки че същото е необосновано, доколкото е основано на неправилен извод за
наличие на пълна нееквивалентност на престациите. Оспорва уговорената в предварителния
договор цена да изразява реалната пазарна стойност на имота, която да обосновава извода за
наличие на такава нееквивалентност. Излага съображения, че основанието по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД е налице тогава, когато насрещната престация, в сравнение с тази на ищеца, е
практически сведена до нула, като случаят не бил такъв, доколкото идеалната част на ищеца
е продадена на ответника на цена, близка до данъчната оценка. Оспорва основателността на
иска по чл. 42 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между ищеца и ответника
договор за покупко-продажба на ½ идеална част от апартамент, като сключен от мним
представител, с доводи, че е налице упълномощаване от страна на въззиваемия – ищец в
първоинстанционното дело, в негова полза, което включва право на въззивника да извършва
всякакви разпоредителни сделки със собствената на въззиваемия идеална част, при цена и
условия, каквито договори, включително да договаря сам със себе си по смисъла на чл. 38 от
ЗЗД, и да подписва окончателни договори за продажба на процесния имот. Поддържа, че
единствено разликата между продажната цена и пазарната такава не е в състояние да
обуслови извод за случай по хипотезата на нормата на чл. 40 ЗЗД, след като на
представителя е дадена свобода да избере вида договор и да договаря сам със себе си. Сочи,
че доказателства за реалната пазарна цена на процесната идеална част ищецът не е
ангажирал, поради което и не може да се направи извод за наличието или липсата на
разминаване на същата с реално уговорената такава по договора за покупко- продажба.
Твърди, че оспорваното пълномощно в негова полза е с нотариална заверка на
съдържанието, и съдържанието на пълномощното е било прочетено на упълномощителя,
поради което и упълномощителната сделка, и сключения вследствие нея договор за покупко-
продажба, са действителни, и не е налице измама. Счита, че събраните по делото
доказателства свидетелстват за вменяемостта на въззиваемия към момента на учредяване на
представителната власт в полза на въззивника, поради което и искът по чл. 31 ЗЗД е
неоснователен. Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок въззиваемият М. С., чрез пълномощника си - адв. Е. Д., с
надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с
който оспорва същата като неоснователна, по подробно изложени съображения и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита
решението за напълно логически обосновано и ясно, както и за правилно, с оглед явната
нееквивалентност в престациите, и с оглед липсата на доказателства, че въззивникът въобще
е престирал посочената в договора сума. Излага доводи по същество на евентуално
предявените искове. Претендира разноски в производството.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
3
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита, като с оглед оплакванията за нищожност и недопустимост на
решението следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на делото
се въвежда от ищеца с исковата молба. Фактическите твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на
исковата молба (изложеното в нея искане към съда) указва вида и съдържанието на
търсената съдебна защита. Въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум
съдът определя правната квалификация на иска. Съгласно трайно установената съдебна
практика на ВКС, сочената от ищеца правна квалификация на иска – както квалификацията
на фактическите му твърдения, така и на вида на недействителността, не обвързва съда, а
задължение на последния е да подведе фактическите твърдения на ищеца под приложимата
материалноправна норма и по този начин да посочи действителното правно основание на
иска за недействителност. Нещо повече, и за вида на съединяването на искове от значение е
естеството на защитаваното право, съобразно фактическите твърдения, а не начина, по
който ищецът ги е съединил /главен и евентуален/. Поради това в конкретния случай е без
значение как ищецът е посочил в петитума на исковата си молба, претендираната от него
недействителност на договора за продажба (употребил е родовото понятие –
недействителност, или сочи някоя от нейните разновидности: нищожност, унищожаемост,
висяща недействителност, относителна недействителност), нито коя материалноправна
норма е посочил в тази връзка. Същественото е какви правнозначими факти твърди в
обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на които съдът дава правната
квалификация на иска.
В случая, с исковата молба, ищецът С. е твърдял, че сключеният договор за покупко-
продажба на собствената му идеална част от апартамент чрез представителя К., договарял
сам със себе си, е сключен на цена, четири и половина пъти по-ниска от пазарната цена на
идеалната част. Наред с това е посочено, че договорът е сключен чрез пълномощник – С. К.,
който е предприел действия в 5-месечен срок от сключване на договора, да препродаде
въпросната идеална част, на действителната ѝ пазарна стойност.
Съобразно така изложените твърдения, правилната правна квалификация на иска е по
чл. 40 ЗЗД, а не по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. /в този смисъл е и константната практика на
ВКС обективирана в решение № 62/09.08.2022 г., постановено в гр.д. № 2055/2021 г. по
описа на ВКС; решение № 241/15.01.2021 г. по гр. дело № 3796/2019 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС, решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. дело № 4923/2019 г., на IV-то гр. отд. на ВКС /.
Видно от цитираната по-горе съдебна практика, искът по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е
предназначен да защити накърнените субективни права на ищеца, позоваващ се на
недействителност на договор, поради нееквивалентност на престациите, но само в
случаите, в които този договор е сключен лично от него, а не чрез представител. Когато
4
договорът е сключен чрез представител, редът за защита е чрез иск по чл. 40 ЗЗД, при който
твърденията, въз основа на които съдът прави извод за наличие или липса на еквивалентност
на престациите при иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, се взимат предвид при преценка
налице ли е обективна увреда на интересите на представлявания, тъй като фактическият
състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД не включва преценка дали са накърнени
добрите нрави, а дали действително, обективно са увредени интересите на представляваната
страна по договора, както и дали действалият от нейно име представител и насрещната
страна по договора са добросъвестни или не, т.е. – дали са осъзнавали, че увреждат
представлявания или не са. Преценката както за наличие на увреждане интересите на
представлявания, така и за недобросъвестност едновременно на представителя и на
насрещната страна по договора, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки
отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора, като
тежестта за доказване е за представлявания
В случая първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между
страните по всеки от исковете, в това число и тези по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и по чл. 40
ЗЗД, като в съдебното решение се е произнесъл по фактическия състав на основанието за
прогласяване на нищожност по чл. 40 ЗЗД, като е посочил, че се произнася на основание по
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В мотивите на постановения по делото съдебен акт,
първоинстанционният съд е извършил анализ на упълномощителната сделка, като е приел,
че пределите на представителната власт се ограничават от значимия легитимен интерес на
представлявания, доколкото не са уговорени други органичения, като в случая този интерес
предполага представляваният да получи действителната стойност на продаваната вещ към
момента на сключване на договора, и с оглед житейски изводимата нужда от финансови
средства, с цел покриване на лечението си. С оглед на това и при сравнение на определената
едностранно от представителя цена на идеалната част и нейната пазарна стойност, е приел за
установено, че е налице обективна увреда на интереса на представляваното лице. Като е
обсъдил доказателствата и е отчел фактическата хронология, а именно, че ответникът,
действащ като пълномощник на ищеца, е сключил на 17.05.2019 г., в хипотезата на
договаряне сам със себе си, договор за покупко-продажба на ½ идеална част от апартамент,
собственост на представлявания, за сумата от 9990 лева, като пет месеца по-късно, е
сключил предварителен договор за покупко – продажба, с който е договорил цена на
посочената идеална част да е 44 983 лева, или 4,5 пъти повече, съдът е приел, че всичко това
изразява предпочитане на собствения интерес на представителя и едновременно с това
пренебрегване на интереса на представлявания, което, на свой ред, е израз на намерението за
увреждане у представителя. Въз основа на тези изводи е заключил, че така упражнената
представителна власт е упражнена превратно и е във вреда на представлявания.
При така очертаното спорно материално субективно право следва да се приеме, че
предявеният иск намира своето правно основание в нормата на чл. 40 ЗЗД, а не в тази на чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Констатираната неточност, изразяващи се в не съвсем прецизната
правната квалификация дадена от първоинстанционния съд обаче не води до недопустимост
5
на постановения съдебен акт, тъй като съдът е разгледал и се е произнесъл по релевантните
за спора факти и в съответствие със заявения от ищеца петитум, доколкото основанието на
иска по чл. 40 ЗЗД, представлява частна хипотеза на противоречие с добрите нрави, тъй като
и в двата случая се касае за противоречие с общоприетите житейски норми за справедливост
и добросъвестност.
Въз основа на изложеното, оплакванията за нищожност, респективно за
недопустимост на съдебното решение са неоснователни, поради обстоятелството, че СРС е
формирал ясна и разбираема вола и е разгледал релевантните за спора факти, които са
посочени в исковата молба. Този извод не се разколебава от непрецизната правна
квалификация на първоинстанционния съд, тъй като същият се е произнесъл по отношение
на въведените с исковата молба правно релевантни факти.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, извън посочената от него правна квалификация по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС като
по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт, а по конкретно
наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на
въззивната проверка, намира следното:
Както по-горе бе посочено, първоинстанционният съд е констатирал
нееквивалентността на насрещните престации по договора за покупко-продажба, при
проверка на първия елемент от фактическия състав на договарянето във вреда на
педставлявания – обективната увреда, настъпила за представлявания, която увреда е налице
не само в случай на граничеща с нищожност насрещна престация. В тази връзка, и в отговор
на оплакванията във въззивната жалба, следва да се посочи, че настоящата съдебна
инстанция намира за обоснован извода на първоинстанционния съд, че при извършена
сравнителен анализ и проверка на договорената едностранно от представителя цена на
идеалната част на представлявания по договора за покупко-продажба от 17.05.2019 г., с
пазарната стойност на процесната идеална част към момента на сключване на договора, че
тази стойност на договорената по сключения на 25.10.2019 г. предварителен договор за
покупко - продажба стойност, съгласно статистиката на средните пазарни цени на кв. метър
за София, Люлин 1 в най-големия в България независим аналитичен сайт в областта на
имотите (imot.bg), пазарната цена на квадратен метър за този квартал, за двустаен
апартамент, към 11.06.2018 г., е в размер на 1700,53 лева на кв. метър. При апартамент от 52
квадрата, какъвто е процесния, в режим на съсобственост при ½ равни идеални части,
идеалната част на ищеца, условно определена като 26 кв. м., тази цена е 44 213,78 лева.
6
Цената на кв. метър расте и към 31.12.2018 г., е в размер на 1713 лева, като за 26 кв. м., тази
цена е 44 538 лева. Видно от данните в сайта, пазарната стойност варира в много близки
стойности през първото полугодие на 2019 г., като към датата на учредяване на
пълномощното за разпореждане с процесната идеална част (07.05.2019 г.), е в размер на
1712,23 лева на квадратен метър или 44 519,80 лева за 26 кв. метра. Към датата на
продажбата на частта, в условията на договаряне сам на себе си (17.05.2019 г.), пазарната
цена на идеалната част е в същия размер – 44 519,80 лева.
Следователно, в правната сфера на представлявания М. С. в действителност е
настъпила вреда, при положение, че определената по договора за покупко-продажба от
17.05.2019 г. цена на собствената му идеална част от 9990 лева е около 5 пъти по-ниска от
действителната ѝ пазарната стойност към същата дата.
По отношение на оплакването, че разликата в цената на престациите не е в състояние
да обоснове извод за наличие на договаряне във вреда на представлявания, без да се обсъдят
всички, относими към преценката на интереса обстоятелства следва да се отбележи, че
настоящият съд намира, че СРС е взел предвид всички, относими към установяване на
основанието по чл. 40 ЗЗД факти, а именно: изводимите от закона и съдебната практика
рамки на доброволната представителна власт – легитимния интерес на представлявания,
установените посредством кредитираните свидетелски показания факти, че С. К. е
представен на М. С. от страна на племенника на последния – Р. С. - лице, на което поначало
се предполага, че С. има по-голямо доверие, обстоятелството, че на М. С. е обяснено, че
племенникът му ще купи въпросната идеална част, като съсобственик на апартамента, че са
му били предложени 33 000 лева, обстоятелството, че в кратък срок след като е купил
идеалната част на въззиваемия, въззивникът К. е предприел действия по продажбата на
цена, почти пет пъти по-висока от тази, която е посочено, че е платил, и която цена
кореспондира със средните пазарни цени на такава идеална част за периода.
Наред с гореизложеното, настоящият състав на съда приема, че е налице и вторият
елемент от фактическия състав на основанието по чл. 40 ЗЗД – недобросъвестността на
представителя (намерение за увреждане). Към датата на учредяване на представителната
власт или най-късно към датата на сключване на договора за покупко- продажба на
идеалната част на представлявания М. С., договарящият сам със себе си К. е бил наясно, че
цената, на която купува същата, е много по-ниска от реалната пазарна цена. Индикация за
това е, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба на идеалната част на
С., С. К. вече е притежавал другата идеална част, т.е. вече е бил предприел действия по
придобиване на имота с цел спекула, за което пък свидетелства представения по делото
предварителен договор, при който идеалната част, закупена от К., се предлага на много по-
висока стойност, и която е съобразена със стойността на средните пазарни цени в квартала.
По отношение оплакванията в жалбата касаещи некредитирането от страна на
първоинстанционния съд на показанията на св. Р. С. следва да се отбележи, че преценени по
реда на чл. 172 ГПК съдът намира същите за вътрешно противоречиви и житейски
нелогични, поради което и не постави същите в основата на доказателствените си изводи.
7
Суверенното право на съда на съда за преценка достоверността на показанията на свидетел
се основава и на установените опитни правила и житейски презумции. В този аспект на
мисли свидетелят дава сведения според които първоначално бил отишъл при нотариус с
ищеца за подписване на пълномощното, на която среща ответникът не присъствал, но
същевременно се твърди, че тогава ищецът получил сумата от 15 000 лв. Житейски
нелогично е след като купувачът не е присъствал, кое е лицето, дало тези пари и ако това е
бил самият свидетел, то по каква причина той е изплатил цялата уговорена цена и то преди
сключване на сделката, която освен това дори не е сключена на тази цена.
Некореспондиращи с останалите доказателства са и показанията, че ищецът е изглеждал
нормално през май 2019 г. и не знае да страда от заболяване, тъй като през този период
ищецът е провеждал лечение с химиотерапия, което лечение видимо влошава
здравословното състояние и което се установява от представения по делото Медицински
протокол от 19.12.20218 г.
По правилността на решението в обжалваната част не са изложени други оплаквания,
включително и по отношение на уважения иск с правно основание чл. 108 ЗС за ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот. Доколкото единственото оплакването по отношение на този иск
е, че за ответника е налице правно основание да упражнява владение върху целия имот, и с
оглед обстоятелство, че искът с правно основание чл. 40 ЗЗД предявен от ищеца е
основателен, то за ответника не съществува валидно правно основание да осъществява
владение върху целия недвижим имот, поради което и обосновано ответникът е осъден да
предаде на ищеца владението върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.
По изложените правни съображения настоящият състав намира въззивната жалба за
неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение, а доколкото крайните правни
изводи на СГС съвпадат с тези на СРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част, като се съобрази правилната правна квалификация, а именно по чл. 40
ЗЗД.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция на въззиваемата страна
макар и да има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК такива не
следва да й бъдат присъдени, тъй като по делото не са представени никакви доказателства за
реалното им извършване.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20027063 от 29.01.2021 г., постановено по гр.д. №
552/2020 г., по описа на СРС, 157 състав, в обжалваните части, с която е уважен
предявения от М. И. С., ЕГН: ********** и адрес - гр.София, ж.к. „*******1 срещу С. К. К.,
ЕГН ********** с адрес — гр.София, ж.к.“*******“, бл. *******, иск с правилна правна
8
квалификация чл. 40 ЗЗД, с което е признато за установено, че договор за покупко-
продажба на идеални части от недвижим имот на съсобственик, сключен на 17.05.2019 г.,
във форма на нотариален акт № 93, том I, per .№ 2696, дело № 72 от 2019 г. на нотариус
А.Г.Ш., вписан под № 500 на НК, с район на действие PC - София, е нищожен, като
сключен във вреда на представлявания М. И. С., ЕГН: **********, както и в частта, с
която на основание чл. 108 ЗС съдът Е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.
К. К., ЕГН ********** с адрес - гр.София, ж.к.*******, бл. *******, че М. И. С., ЕГН:
********** и адрес - гр.София, ж.к. „*******1, е собственик по силата на наследствено
правоприемство и договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавни имоти, сключен на 29.12.1988 г. на 1/2 идеална част от недвижим имот,
представляващ апартамент № 34, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4356.108.9.34, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София по
Кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-14/06.03.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес в гр. София, ж.к. „*******, находящ се в сграда
№ 9, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4356.108, брой нива на обекта 1,
целият с площ по схема и по документ за собственост 52.24 кв.м., заедно с прилежащи
части: избено помещение № 34, с полезна площ 4,50 кв.м. при съседи на избено помещение
по документи за собственост: изток - двор, запад - шахта за сметопровод, север - ул. 111, юг
- коридор, както и 2,583% идеални части от общите части на сградата и 2,583% идеални
части от правото на строеж върху мястото /от 59.36 кв.м./, стар идентификатор: няма, при
съседи на жилището по документ за собственост: изток - стълбище, запад - апартамент №
33, север - ул.111, юг - коридор, отгоре - подпокривно пространство, отдолу - апартамент
№29 и при съседни самостоятелни обекти в сградата с посочени идентификатори: на същия
етаж: 68134.4356.108.9.33, под обекта: 68134.4356.408.9.29 над обекта: няма, и Е ОСЪДИЛ
С. К. К., ЕГН ********** с адрес - гр.София, ж.к.*******, бл. *******, да предаде на М. И.
С., ЕГН: ********** и адрес - гр.София, ж.к. „*******1, владението на 1/2 идеална част от
недвижим имот, представляващ апартамент № 34, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4356.108.9.34, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл.
София по Кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
14/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес в гр. София, ж.к. „*******,
находящ се в сграда № 9, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4356.108,
брой нива на обекта 1, целият с площ по схема и по документ за собственост 52.24 кв.м.,
заедно с прилежащи части: избено помещение № 34, с полезна площ 4,50 кв.м. при съседи на
избено помещение по документи за собственост: изток - двор, запад - шахта за сметопровод,
север - ул. 111, юг - коридор, както и 2,583% идеални части от общите части на сградата и
2,583% идеални части от правото на строеж върху мястото /от 59.36 кв.м./, стар
идентификатор: няма, при съседи на жилището по документ за собственост: изток -
стълбище, запад - апартамент № 33, север - ул.111, юг - коридор, отгоре - подпокривно
пространство, отдолу - апартамент №29 и при съседни самостоятелни обекти в сградата с
посочени идентификатори: на същия етаж: 68134.4356.108.9.33, под обекта:
68134.4356.408.9.29 над обекта: няма.
9
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10